Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 9 състав, в публичното съдебно заседание
на седми февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ
КУЗМАНОВА
при
участието на секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 14819 по описа на СГС за 2015 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 11745/6.11.2015 г. по адм.д. № 13848/14 г. 3 чл. състав на ВАС е обезсилил
решението по адм.д.11315/13г. по описа наАССГ в частта с която е отхвърлен иска срещу СО с която
се претендира обезщетение в размер на
30 000 лв. за периода 30.07.02г.- 31.12.07 г. ведно със законната
лихва затова че СО като орган по
настойничество и попечителство е назначила на ищеца за настойник директора на
институцията в която е иб назначен ищеца и не е
упражнил контрол върху дейността на настойника и е прекратил делото в тази му
част с изпращане по подсъдност на СГС.
Предявеният иск е с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът претендира заплащане обезщетение за неимуществени вреди от ответника в посочения размер и за
посочения период, като твърди, че в периода 30.07.2002г.- 01.12.2007г., против
волята му е бил настанен в специализирана институция извън общността – Дом за
възрастни хора с умствена изостаналост (ДВУИ), с. Подгумер, където е бил подложен
на нечовешки и унизителни условия, бил е третиран с неподходящи лекарства и
често вредни за здравето му, предвид неврологичното и соматично заболяване от
което страда.Сочи, че е бил принуден да живее при мизерни материални условия,
без отопление, без достатъчно храна, без възможност да поддържа лична хигиена,
без достъп до медицинска и стоматологична помощ. В нарушение на чл.3 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС)
е бил подлаган на нечовешко и унизително отношение. Личната му свобода е
ограничавана като е държан принудително затворен и са му давани опасни за
здравето му медикаменти с цел контрол на поведението му. Бил е лишен от
всякакви смислени занимания. Не е имал възможност да се среща с хора от общността,
да се образова, да се развива умствено и духовно, да работи, което е довело до
деградация на потребностите и способностите му. Сочи, че по време на престоя му
в ДВУИ с. Подгумер негов настойник е бил директорът на дома д-р Л., който е
едновременно и негов лекуващ лекар, с който бил в конфликт на интереси. Твърди,
че е бягал от дома, за да се свърже с медии, с други институции и с лица от
външния свят, за да защити правата си. Позовава се на чл.6 ЕКПЧ, който гарантира
достъпа до правосъдие. Претендира заплащане лихва за забава, от 12.11.2008 г. до датата на предявяване ИМ
в съда и законната лихва, считано от датата на ИМ. Претендира да му бъдат
възстановени направените разноски по водене на делото.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е
представил отговор на ИМ.
В с.з. чрез юриск.Д.оспорва иска изцяло.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното
от фактическа страна:
От представените по делото доказателства се
установява, че ищецът е с диагноза „Епилепсия – големи припадъци. Олигофрения –
лека към средна степен. Епилептична промяна на личността“. С решение от
29.10.2001г. по гр.д. № 865/2001 г. по описа на Софийския окръжен съд (СОС),
влязло в сила на 20.11.2001 г. е поставен под пълно запрещение. С решение от
15.07.2007г. по гр.д. № 1727/2006г. по описа на САС пълното запрещение на ищеца
е отменено и лицето е поставено под ограничено запрещение. С решение №
1301/12.11.2008г. по гр.д. 5560/2007г.на ВКС запрещението на ищеца е изцяло
отменено.
От 30.07.2002г. ищецът е бил настанен
в Дом за възрастни хора с умствена изостаналост (ДВУИ), с. Подгумер. Със
Заповед на кмета на С.О.е определено кметските наместници да изпълняват
функциите на орган по настойничество и попечителство по чл. 110 от СК. От приложените доказателства се установява, че
след настаняването на ищеца в Дома в с. Подгумер първоначално, Органът по
настойничество и попечителство е назначил за негов настойник М.В.Б., поради
факта, че същата работи Дома в с. Подгумер и следователно се явява в кръга на
близките, които имат ежедневен контакт с ищеца, (Протокол от 20.09.2002г. л. 139).
От 2004г., видно от Удостоверение № 9400-2-22 от 23.06.2004 г. на СО- Район Нови Искър (л 136) за настойник на
ищеца е бил назначен Г. Б.Л. – директор на Дома в с. Подгумер. По делото са
приложени доказателства за многобройни молби от ищеца, подавани през годините,
в които е изразявал несъгласието си с настаняването му в Дома в с. Подгумер и
от които е видно, че той не е желаел да живее в социалната институция, като е
заявявал това и пред настойника си.
По делото са разпитани двама
свидетели, чиито показания съдът кредитира като отразяващи личните им възприятия.
От тях се потвърждава несъгласието на ищеца да пребивава в институцията, в
която е настанен и пораженията до които е довело това, той не се е научил как
да комуникира с хора, лисват му много умения в социалната адаптация.
По делото е представена психиатрична
експертиза изготвена по адм. дело № 141/2014 г. по
описа на АССГ и техническа експертиза изготвена по същото дело, които съда
взима предвид при разрешаване на настоящия спор.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
В настоящото производство ищецът
следва да докаже, че ответникът е възложител на работата на лице, което е
назначил за негов настойник, както и че настойникът в процесния
период е осъществил, извършил по отношение на ищеца непозволено увреждане, с
което му е причинил вреди и справедливия размер на същите.
Претендира се обезщетение за понесени
неимуществени вреди от това, че като Орган по настойничество и попечителство
ответникът е назначил за настойник на ищеца директора на институцията, в която
е бил настанен и не е упражнил контрол върху дейността на настойника.
Действията на Органа по
настойничеството и попечителството се регламентират от разпоредбите на СК.Органът
по настойничество и попечителство упражнява надзор върху дейността на
настойника и попечителя. Надзорът може да се раздели основно на два вида- текущ
и периодичен. Текущият надзор по правило се осъществява въз основа на сигнали
за неблагополучия от заместниците, съветниците или други лица. Органа по настойничеството и
попечителството може по своя инициатива по всяко време да изиска отчет от
настойника, както и обяснения от попечителя (чл.171,ал.1 и СК). Периодичният
надзор се осъществява на базата на ежегодни отчети от страна на настойника. Те
се представят всяка година до края на м. Февруари пред настойническия съвет и
след това пред органа по настойничество и попечителство. Проява на осъществения
текущ надзор от страна на Органа по настойничеството и попечителството е
неговото право да спира действията на настойника или попечителя, както и да
предписва извършването на действия (чл.170 СК). Друга проява на осъществен
надзор е заместване на настойника или попечителя от техните заместници.
Това заместване не може да се извърши по собствена инициатива на лицата и без
намеса на органа, но може да бъде извършено и по негово нареждане при
констатиране на невъзможност на настойника или попечителя да изпълнява
задълженията си в даден период или при противоречие с интересите на поставения
под настойничество или попечителство. Крайна проява на надзора е смяна на
настойника или попечителя, на техните заместници или съветници. Ако Органа по настойничеството и попечителството
констатира нередовности, свързани с отчета на
настойника и обясненията на попечителя той има право да бъде изискано
отстраняване на нередовностите, а при неявяване и
непредставяне на отчета органът му налага глоба.
От показанията на свидетелите А.и П.
не се установиха твърдяните в ИМ
недоволство и конфликтни ситуации между д-р
Л.- настойника и ищеца.
В процесния
случай съдът 0020счита, че Органа по настойничеството и попечителството- СО не
е упражнил надзор върху дейността на настойника и попечителя. Поради липсата на
надзор е допуснато противоречие с интересите на поставения под настойничество.При
спазването на законовите изисквания за назначаването на настойника и неговото
контролиране, по делото има ангажирани доказателства за извършвани периодични
отчети на настойника пред Органа по настойничеството и попечителството за
указания на последния спрямо настойника, но същите са само формални и по
никакъв начин не удостоверяват осъществен действителен текущ/ периодичен
надзор. Единствените данни за осъществен надзор от Органа по настойничеството и
попечителството са тези във връзка с разпореждане на СО до настойника да
предприеме действия по отмяна на запрещението на ищеца, което пред 2008 г. е
отменено изцяло. Не са налице доказателства Органа по настойничество и
попечителство да е осъществил какъвто и да е било контрол спрямо действията/бездействията
на настойника. Няма данни през процесния период да са
предприети адекватни действия от страна на настойника спрямо поднастойния му съобразно конкретните нужди на лицето.
Поради изложеното съдът приема,че действията и бездействията на
настойника са причинили на ищеца неимуществени вреди. Същите се изразяват в действия,
които са го унизявали и са довели до безпомощното му състояние.
Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи по справедливост -
чл.52 от ЗЗД. Съдът счита, че отговарящо на справедливостта и на конкретните
особености на настоящия случай, обезщетение би било сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва
от 12.11.2008 г. до окончателното й изплащане.
Искът в разликата му до
30 000 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Ищецът е освободен от задължение
за заплащане на ДТ и разноски по делото. На основание чл.78 ал.6 ГПК, ответника
следва да заплати в полза на Софийски Градски съд държавна такса в размер на 400 лева ДТ върху уважения размер на
иска.
Адв. А.Г. на осн. чл. 38 ал.2
ЗА има право на адв. възнаграждение за осъщественото безплатно
процесуално представителство на ищеца с оглед размера на иска – 1 430 лева,
като с оглед уважения размер на иска ответника следва да й заплати сумата – 477 лева (10 000/30 000 х
1 430)
По изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА С.О.на основание чл.49 вр. с чл. 45 ЗЗД да
заплати на Г.И.Ц. ЕГН **********, чрез адвокат А.Г. ***, п.к. ******сумата от 10 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, поради неупражняване контрол като Орган по настойничество и попечителство
върху дейността на настойника, ведно със законната лихва от 12.11.2008 г. до окончателното
изплащане на сумата,като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
10 000 до 30 000 лева.
ОСЪЖДА С.О.да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата 400 лева – ДТ.
ОСЪЖДА С.О.да заплати на адвокат А.Г. ***, п.к. **********, на
основание чл.38, ал.2 ЗА сумата 477 лева адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: