Р Е Ш Е Н И Е
Номер 7 24.02.2021
г.
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На двадесет и седми януари две хиляди
двадесет и първа година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ
ГЕНЧЕВА
Секретар Сребрена Русева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. №1169/2019 г.
Производството
е с правно основание чл.79 във вр. с чл.258 от Закона за задълженията и
договорите и Закона за устроство на територията.
Депозирана
е искова молба от „Овима“ЕООД със
седалище гр.Разград, с която е предявен иск срещу „Делта-Ковър“ЕООД със
седалище гр.Разград за заплащане на сумата 15 845,58 лв. с ДДС по протокол
от 18.07.2014 г. за установяване извършването на натурални видове строителни и
монтажни работи и сумата 3 172,25 лв. с ДДС по протокол от 18.07.2014 г.
г. за допълнително възложени и изпълнени видове СМР, ведно със законната лихва
от предявяването на иска, както и разноските по делото. Сочи, че с ответното дружество
са сключили договор за строителство, с който ответникът възложил на ищеца редица строително-монтажни работи. В договора
били записани цените за труд, а ответникът
следвало да доставя материалите. Първите няколко протокола за
извършените СМР били платени от ответника. На 18.07.2014 г. съставили и
предложили за подписване Протокол за установяване извършването на натурални
видове строителни и монтажни работи на стойност 15 845,58 лв. с ДДС и
Протокол за допълнително възложени и изпълнени видове СМР на стойност
3 172,25 лв. Тези суми не били платени, а на 21.10.2014 г. ответникът
уведомил ищеца, че разваля едностранно договора на осн. чл.87, ал.2 от ЗЗД.
С
допълнителна молба /л.118/ по указание на съда ищецът е посочил точните работи,
за които претендира заплащане, периода на извършване – от м.май до м.юли 2014
г., количествата, единичната цена и стойността.
Ответникът оспорва иска. Признава, че между страните по
делото е сключен договор за строителство за извършване на довършителни СМР на
обект „Автосервиз, пункт за смяна на гуми, автомивка и магазин за резервни
части“, че представените с исковата молба протоколи са му представени, че във
връзка с тези протоколи е разменена кореспонденция между страните, както и че с
уведомително писмо ответникът е развалил договора с ищеца, както и че
протоколите от 18.07.2014 г. за видове СМР съответно на стойност 15 845,58
лв. и 3 172,25 лв. не са подписани от ответника и не са платени. Твърди,
че ищецът не е представил доказателства за извършването на всички конкретни
видове и количества СМР, възложени от ответника, времето на извършване на тези
СМР, съставянето на актове за изпълнените видове и количества СМР,
съответствието със строителните правила и норми на изпълнените от ищеца СМР,
приемането от ответника на изпълнените видове и количества СМР, възлагането от
ответника на ищеца да изпълни допълнителни СМР, извън предвидените в договора,
както и стойността на тези СМР. Сочи, че
към 18.07.2014 г. ищецът не е представил на ответника представените към
исковата молба Протокол за установяване завършването на натурални видове
строителни и монтажни работи към 18.07.2014 г. на стойност 15 845,58 лв. и
Протокол за допълнително възложени и изпълнени СМР към 18.07.2014 г. на
стойност 3 172,25 лв. , както и проформа-фактури за тези суми, че тези
протоколи не са подписани от ответника, че ищецът не е съставил и подписал
никакъв акт за изпълнени СМР на обекта съгласно Наредба №3/31.07.2003 г. за
съставяне на актове и протоколи по време на строителството, издадена от МРРБ и
не е отправял писмена покана до ответника за съставяне на такива актове, както
и че двата протокола от 18.07.2014 г. са представени на ищеца едва през 2019
г., че платеният аванс от 7200 лв. не е приспаднат от следващи плащания и е в
държане на ищеца, въпреки че ответникът е поискал връщането му с покана от
05.08.2019 г. Сочи, че представеният по делото Протокол за установяване
завършването на натурални видове строителни работи не е сред документите, предвидени в Наредба
№3/2003 г., че е частен свидетелстващ документ и не се ползва с материална
доказателствена сила за отразените в него факти, че е необходимо СМР да
отговарят на одобрения технически проект „и на съответните строителни правила и
норми, съобразно с изискванията на разпоредбите на чл.169 от ЗУТ“, че ищецът не
е изпълнил задължението си за актуване на работите съгласно чл.170 от ЗУТ и
Наредба №3/2003 г. Твърди, че строително – монтажните работи, посочени от ищеца
в Протокола от 18.07.2014 г. не са извършвани като видове и количества от
„Овима“ЕООД, а част от тях се дублират с отразените, приети и платени от
ответника по предходните подписани между страните протоколи и анекси, а част от
работите са започнати от ищеца, но не са довършени от него. Също така сочи, че
извършването на допълнителни СМР може да се възлага само с писмено
разпореждане, а такова липсва за допълнителните работи, посочени в протокола за
допълнително възложени и изпълнени видове СМР. В условията на евентуалност
прави възражение за прихващане със сумата 7200 лв., представляващи платен от
ответника и неусвоен и невърнат аванс по Договора за строителство от 22.04.2014
г.
Ответникът
е предявил и насрещен иск срещу ишеца за заплащане на сумата 7200 лв. платен от ответника и неусвоен и невърнат от
ищеца аванс ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещния иск и
разноските по делото. Сочи, че след сключването на Договор за строителство за
извършване на довършителни СМР на обект „Автосервиз, пункт за смяна на гуми,
автомивка и магазин за резервни части на 22.04.2014 г. ответникът е заплатил на
ищеца сумата 14 400 лв. с ДДС като аванс по банков път – на 23.04. и на
28.04.2014 г., като за тези две плащания са издадени две фактури от ищеца, че с
издадената фактура №177/06.06.2014 г. за
изпълнени СМР по протокол от 31.05.2014 г. е приспаднат 50% от платения аванс,
а именно 6000 лв., респ. с ДДС 7200 лв., а останалата част от платения аванс не
е приспаднат от последващи плащания, че договорът за строителство е развален, а
строителството на обекта е приключило на 24.04.2015 г., когато е съставен
Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, че на
05.08.2019 г. ответникът поканил ищеца да върне авансово платената и неусвоена
сума в размер на 7200 лв. по банкова сметка, ***. В о.с.з. по искане на ищеца,
ответникът е уточнил, че причина за развалянето на договора е била забава на
длъжника, в резултат на която изпълнението е станало безполезно.
В
отговор на насрещния иск ищецът е признал, че е получил авансово плащане в
размер на 7200 лв. Счита, че договорът не е развален, тъй като ответникът не е
посочил при коя хипотеза от регламентираните в чл.87, ал.2 от ЗЗД е развалил
договора и не е представил доказателства за това. Счита, че е изтекъл
давностния срок по отношение на тази претенция. В условията на евентуалност
прави възражение за прихващане на тази сума със задълженията, за които е
предявен първоначалния иск.
По
искане на ищеца с протоколно определение
от 03.06.2020 г. съдът е открил производство по оспорване истинността – верността на акт обр.7 на л.77 и акт обр.7 на
л.78, акт обр.14 на л.83 и акт обр.15 на л.85 и сл. Конкретните оспорвания на
ищеца са във връзка с обстоятелството, че работите, посочени в първите два акта
не са извършени от ответника по стопански начин и твърдението в документите в
този смисъл е невярно, както и твърдението в третия и четвъртия документ, че строителните работи са изпълнени само от „Петстрой”ЕООД
и „Каримекс”ЕООД.
След преценка на събраните по
делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: На
22.04.2014 г. между страните по делото е сключен договор за СМР /л.6/, с който
ищецът е поел задължение спрямо ответника да извърши довършителни строително-монтажни работи /СМР/ на обект: строеж V категория: автосервиз, пункт за смяна на гуми, автомивка
и магазин за резервни части със застроена площ от 460 кв.м. в парцел IV-4099, имот №6376, кв.327 по плана на гр.Разград,
съставляващ имот с идентификатор 61710.503.6376 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Разград с административен адрес ул.*** Конкретните
довършителни работи са описани в договора – т.1.1.1. до 2.1.4. В т.3 е посочена
цената на строително-ремонтните работи – 45 129 лв. без ДДС. В т.5 е уговорен и срока на плащане: авансово – 12
000 лв., първо междинно плащане – 100% от стойността на актуваните и приети
СМР, без ДДС за периода до 30.05.2014 г. – дължимо до 05.06.2014 г.; второ
междинно плащане - 100% от стойността на актуваните и приети СМР, без ДДС за
периода до 30.06.2014 г. – дължимо до 05.07.2014 г. иокончателно плащане – 100%
от всички актувани и приети СМР след 30.06.2014 г. без ДДС след удръжка на
сумата 1000 лв. като гаранция за добро изпълнение.
В т.7 от договора са посочени
сроковете за изпълнение.
В т.8 е договорено възлагането на
допълнителни строително-ремонтни работи
да става с писмено нареждане от страна на възложителя и съставяне на
допълнително споразумение към договора.
На 23.04. и на 28.04.2014 г.
ответникът е превел на ищеца авансово сумите 1800 лв. и 12 600 лв. с ДДС, за което са съставени и фактури
/л.64/.
С анекс от 12.05.2014 г. двете
страни по договора са посочили възложени и изпълнени допълнителни СМР по 9
пункта на стойност 1 558,00 лв. /л.14/. За тази сума е съставена фактура /л.67/
с отбелязване, че ще бъде платена по сметка. Плащането е видно от представеното
извлечение /на стр.2/.
Съставена е фактура за плащане
по договор за строителство и протокол от 31.05.2014 г. на стойност 9247 лв. По
нея е приспаднат аванс в размер на 6000 лв., при което остават за плащане 3
896,40 лв. /л.66/.Същите са преведени по банков път /стр.2/.
В протокол от 03.06.2014 г.
страните са записали, че към 31.05.2014 г.на обекта са изпълнени и подлежат на
заплащане конкретни СМР по 8 пункта на стойност 11 096,40 лв. /л.15/ с ДДС.
Този протокол за възложителя е подписан само от П.Л., но не и от Д.И.
С нов анекс към първоначалния
договор – от 14.07.2014 г. страните са се споразумели, че са възложени и изпъплени
СМР по 26 пункта на обща стойност 2932,24 лв. с ДДС /л.16/. И за това плащане е съставена фактура /л.68/ и
е извършено по банков път /стр.2/.
В нов протокол – от 18.07.2014
г. /л.18/ са записани СМР на стойност 15 845,58 лв. и този протокол не е
подписанот представител на ответника. За тази сума е издадена проформа-фактура /л.20/.
Ищецът е изготвил и
количествено-стойностна сметка /л.21/ за положения труд за допълнително възложени и изпълнени към
18.07.2014 г. СМР на стойност 3172,25 лв. с ДДС. И КСС не е подписана от
ответника. И за тази сума е издадена проформа-фактура /л.22/.
Видно от представените кантарни
бележки /л.71/ на 29.04.2014 г. ответното дружество е закупило 7,757 куб м.
бетон, а на 20.05.2014 г. – 7,887 куб.м. Подобни количества са закупени и на
12.05., 23.05.03.05., 29.05., 07.07., 22.07., 11.08., 21.08. /л-72 и 73/. На
24.07.2014 г. е съставена фактура за доставка на армировка, по която получател
е ответника, а на 25.05.2014 г. – фактура за доставка на армировка /л.74/. На
23.04.2014 г. ответникът е сключил и граждански договор с третоза делото лице
за почистване на арматурно желязо /л.75 и 76/.
Ищецът е отправил покана до
ответника за осигуряване на материали за работа на обекта /л.24/. С писмо от
26.08.2014 г. ответникът е отговорил на това искане на ищеца /л.25/. В него е
посочил, че от средата на м.юли 2014 г. ищцовото дружество не изпълнява
договорните си задължения по договора от 22.04.2014 г. и е предложил да прекратят договора по взаимно
съгласие. В същото писмо сочи, че е наел Ст.П., за да изготви подробна
количествена сметка. В ново писмо ищецът /л.27/ заявява, че не е съгласен да
прекратят договора по взаимно съгласие и заявява готовност да продължи
изпълнението на договора. В отговор на предходно запитване заявява, че в
подробната количествено стойностна сметка, изготвена от Ст.П.са посочени вече
извършените от ищцовото дружество СМР, но тя се разминава съществено от
изготвената от ищеца. С ново писмо /л.29/ от 20.09.2014 г. ответникът е поканил
ищцовото дружество да започне работа на обекта, като го е уведомил, че исканите
материали са на обекта. Даден е срок от 24 часа от полечаване на писмото, като
е посочено, че при неспазване на уговорените срокове разваля сключения межу
двете страни договор. В ново писмо /л.30/ ищецът е уведомил ответника, че на
25.09.2014 г. на обекта са липсвали материалите, както и представител на
ответника, с който да бъдат уточнени доставките и го е поканил писмено да го
уведоми за среща между двамата представители на страните за уточняване на
графика за доставка на материалите. С ново писмо /л.32/ управителят на ответника
е уведомил ищеца, че счита договора за прекратен чрез разваляне, тъй като
според него 24-часовия срок за възобновяване на работата е изтекъл на
24.09.2014 г. в 11,25 ч. В отговор на това ищецът е заявил,че не счита
договорът за прекратен /л.33/ и отново е заявил готовност за извършване на
работата.
По делото е представен
констативен протокол /л.35/, подписан от „Валли-10”ЕООД като изпълнител и от
ищеца като възложител за извършени услуги на обекти на „Овима” на стойност
1502,82 лв. с ДДС и списък на курсове на автомобили с фракция и баластра
/л.36/. Последният не е подписан.
Чрез телепоща ищецът е изпратил
до ответника уведомление - покана, в която е посочено, че ответникът е
уведомен, че дължи на ищеца сумите 15 845,58 лв. по протокол от 18.07.2014 г. и
3172,25 лв. допълнително възложени СМР по протокол от 18.07.2014 г., за които
суми са издадени проформа-фактури, както и че лихвите за забава върху тези суми
са съответно 7378 лв. и 3172,25 лв. /л.40/. В отговор на същата ответникът е
поканил ищеца на среща за уточняване на
изпълнените видове и количества строително-мотажни работи, като е посочил ден и час на срещата и е предоставил на ищеца да
определи мястото /л.46/.
Такава среща е проведена на
29.03.2019 г. и за нея е съставен протокол, в който е посочено, че страните не
са постигнали съгласие за извършените СМР.
На 10.06.2014 г. е съставен акт
за приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция
/л.77/, акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ,
че са постигнати изискванията на проекта. На 17.06.2014 г. е съставен и
подписан нов акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване,
удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта./л.79/, както и на
24.06.2014 г. /л.79, стр.2/На 30.06. е подисан друг акт за установяване на
всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати
изискванията на проекта /л.80, стр.2/. На 07.07.2014 г. е съставен нов акт за
приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция
/л.78/, както и акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи на
закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта /л.80/ и на 14.08.2014 г. – нов акт за приемане на
извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция. На 17.04.2015
г. и на 21.02.2015 г. са съставени актове за установяване на всички видове СМР,
подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта
/л.81/. На 21.04.2015 г. е съставен акт относно изпитване на канална
мрежа/л.82/, на 21.09.2014 г. – акт за приемане на конструкцията /л.83/, на
24.04.2015 г. – констативен акт за установяване годността за приемане на
строежа /л.85/.
В констативен акт за
установяване годността на строежа /л.139/ като строители са записани
дружествата „Петстрой“ЕООД, „Каримекс“ЕООД и „Електроинвест“ЕООД. На последния лист от този акт е посочено, че
„Петстрой“ЕООД и „Каримекс“ЕООД не са единствените строители на обекта. Същата
забележка е и в акт за приемане на конструкцията /л.150/.
По искане на страните от Община
Разград са представени актове обр.7, 14 и 15 за строежа /л.193 и сл./. Акт
обр.7 е от 07.07.2014 г., акт обр.14 е от 21.09.2014 г., акт обр.15 е от
24.04.2015 г.
С покана, изпратена по телепоща
/л.90/ ответникът е поканил ищеца да
върне сумата 7400 лв., платена авансово и неприспадната от следващи плащания.В същата
е посочил, че договорът е развален от 24.09.2014 г.
По делото са представени редица
актове, съставени във връзка със строителството – акт за приемане на
конструкцията /л.60/, констативен акт /л.63/, приложение №1 /л.81/, разрешение
за строеж /л.82/, заповед за допълване на разрешението /л.83/, писмо до
„Уникредит Булбанк“.
С писмо от 28.05.2015 г.
/л.154/ ищцовото дружество е поканило ответника на 29.05.2015 г., за да му
предостави акт обр.14 и акт обр.15. Отново същата покана е подновена за
12.06.2015 г. от 10,00 часа. /л.155/, на 18.06.2016 г. /л.156/.
Във връзка с твърдението на
ответника, че част от работите, за които иска заплащане ищеца са извършени за
негова сметка, а друга част – от друг строител,
са представени граждански договор от 23.04.2014 г. с К. П./л.210/ и дневник
на монтажните работи. В последния /л.213 и сл./ са отразени монтажни
работи с дати на изпълнение през м.март,
април, май и юни 20214 г. Посочено е, че изпълнител е „Каримекс“ЕООД, а
конкретните изпълнители – Т.М., Х. С., а като приемащ е записан Р.Н.Б.. Истинността
на този дневник е оспорена от ищеца, като едновременно се твърди, че той не е
автентичен и не е верен. Открито е производство по оспорването /л.246/.
Във връзка с това производство
е назначена съдебна комплексна експертиза. В заключението на същата /л.277 и
сл./ е посочено, че саморъчните подписи в графите за изпълнител и приемащ в
дневника са изпълнени съответно от Т.М. Т. /39 броя/, Х.А.С. /42 броя/ и Р.Н. Р. /42/. Саморъчно изписаните
имена и на тримата са изписани от Р.Н. Р., като в графа изпълнител първо е
записано името на Х.А. С., а след това – на Т.М.. Изписването в графите на
дневника, според вещото лице, не е в последователност от „дата на изпълнение“
имена и подписи. Х.С. и Р.Б. са разпитани като свидетели по делото и в
показанията си съобщават, че като работници на „Каримекс“ЕООД са работили на
обекта на ответника. Според първия, той се е подписвал в дневника, който
най-вероятно е писан от началника или всеки ден или седмично. Според свид. Б.
работата на обекта започнали в студен есенен ден, след това продължили пролетта
и през лятото приключили.
Във връзка с твърдението на ответника, че част от работите,
за които иска заплащане ищеца, са извършени за негова сметка, а друга част – от
друг строител, по делото са разпитани свидетелите А. Х. и К. П.. Първият
свидетел е работил за ищеца. В показанията си съобщава/л.221/, че на
обекта на ответното дружество са работили 10 човека, като той самият е работил
по оградата. Съответно извършили грубия
строеж /с бетон/ на оградата, насипали с чакъл вътрешния път и трамбовали, извършвали
кофраж и заливане на шахтите, обратния насип на пътя и вертикалната планировка.
Според него работниците на ищеца са
прекратили работа на обекта към края на м.юли, като свидетелят и хората, с
които работил, си тръгнали по-рано, а другата бригада от същото дружество
останала да работи на този обект. В своите показания свид.П./л.223/ съобщава,
че е работил като технически ръководител на обекта от м.април и че на същия
обект по стопански начин /т.е. от собственика и наети от него хора/ са били
изградени външните пътища и площадки, завършили тротоар и канализация,
попълнили, ремонтирали и довършили шахтата, изградили и пътека от горния портал
покрай самата сграда до входа на офиса, довършили и дъждовната канализация.
Последната била направена преди това, но след проливен дъжд се отворила дупка и
тръбите се разместили. За тези дейности свидетелят съставил актове, респ.
подписал същите. Тези актове са горепосочените на л.77, 78, 79 80 и 81 от
делото. Според същия свидетел на обекта е имало строителни материали –
арматурно желязо, фракция, бордюри, а бетонът е бил доставян регулярно с
бетоновоз. Според показанията му всички тротоари на обекта са изградени по
стопански начин и това е станало до средата на м. август. По същото време е
приключила работата по изграждането на обслужващата площадка, като по стопански
начин са посипали малко чакъл за подравняване и валиране бетона и армировката.
Представени са разписки от
22.08.2014 г. – 3 бр. и от 28.08.2014 г. за платени суми от ответника на четири
лица, един от които е свид.К. П..
Според заключението на
назначената по делото съдебно-техническа експертиза /л.240/ всички видове
работи, посочени в протокол за установяване на СМР от 18.07.2014 г. са записани
в офертата, неразделна част от договора.Ако се приемат количествата, посочени
от Ст.П., стойността на работите е 13 451,58 лв. Съответно от дистанцията на
времето не може да се направи преценка за съответствието между доставените и
вложените материали и времето за това. Работите, които са записани като
допълнително възложени и изпълнени към 18.07.2014 г. според вещото лице не се
дублират с предходно актувани. Първите три позиции са необходими за цялостното
завършване, тези по площадков канал и ВП са в резултат на технологични
благополучия. С ищцовото дружество не са съставени актове по смисъла на Наредба
3 от 31.07.2003 г. В о.с.з. вещото лице пояснява, че болшинството от работите,
посочени в експертизата, са скрити, че за тях съгласно нормативната уредба се
съставят специални актове, но ищецът не е
представил такива. За установяване извършването на скритите работи в.л. ползвал
чертежите за обекта и записките на Ст.П., получени от ищеца. Съответно от
материалите по делото не може да направи извод кой е извършил тези работи, не
може и да твърди, че изпитването на канализацията е извършено от ищеца. По
документи не е установил кой е извършил превозването на отпадъци. Счита, че
след като строежът е приет по съответния ред, това означава, че всички
предвидени в документацията видове работи
са изпълнени, а ако има различия – те трябва да бъдат отразени в протокола.
Пояснява, че е взел предвид само работите в първия анекс към договора между
страните, който е подписан от двете страни, но не е и втория такъв – от
14.07.2014 г. Счита, че не може
категорично да разграничи работите на строежа, извършени от ищеца от тези,
които са извършени от други изпълнители.
Според заключението на
съдебно-счетоводната експертиза
извършените от ответника и получени от ищеца плащания по договора са в
размер на 18 296,40 лв. За тях са издадени фактури №169/23.04.2014 г.,
172/28.04.2014 г.и 177/06.06.2014 г.
съответно за сумите 1 800 лв., 12 600 лв. и 3896,40 лв. По анекс към
договора са платени 4 801,84 лв., за които са съставени съответно фактури
№175/19.05.2014 г. и 179/14.07.2014 г.
за сумите 1 869,60 лв. и 2 932,24 лв. По същия договор са платени
авансово 14 400 лв., за което са съставени фактури №169/23.04.2014 г. и
№172/28.04.2014 г. за сумите 1 800 лв. и 12 600 лв. Съответно без ДДС
авансовите суми са 12 000 лв., от които 6000 лв. са усвоени /включени във
фактура №177/06.06.2014 г./, а 6 000 лв.
не са усвоени и в счетоводството на „Овима“ЕООД са отразени по сметка
412 – клиенти по аванси. В същото счетоводство са отразени и извършени разходи
с дебитно салдо /неплатени суми/ на
обекта на „Делта Ковър“ЕООД в размер на 14 046,73 лв. Съответно в
счетоводството на ответника за периода
април – юли 2014 г. са отразени фактури
за материали, транспортни дейности и граждански договори за полагане на труд,
свързани със строителни дейности за своя сметка на стройност 18 809,89 лв. , от
които 16 642,89 лв. за материали и транспортни услуги и 2 167,00 лв. за труд. В
заключение по допълнително поставени от
съда въпроси /л.237/ вещото лице е посочила, че на лицата, сключили граждански
договори с ответника възнагражденията им са изплатени през третото тримесечие –
м. август 2014 г. Към НАП са подадени данни по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201,
ал.1 от ЗКПО за дължими данъци в размер на 173,04 лв.
Въз
основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните
правни изводи:
По
предявения иск за заплащане на сумата 15 845,58 лв. изпълнени СМР по договор от
22.04.2014 г., съдът намира, че същият е основателен и доказан до размера на 13
451,58 лв. Това са работи, посочени в договора. Съставеният протокол за
установяване завършването на тези работи не е подписан от ответника, но тези
работи са описани и от Ст. П., който за някои от работите дава различни
стойности. Според признатите от него количества, стойността на всички работи е
13 451,58 лв. С оглед спора между страните и обстоятелството, че в писмото на
л.25 от делото ответникът заявява, че това лице е наето от него, Съдът намира,
че количествата, подписани от това лице, са признати от ответника. Същите са
изпълнени в съответствие с договора, в който са посочени и единичните
стойности. Ето защо Съдът намира, че първият от обективно съединените искове е
основателен и доказан до размера на 13 451,58 лв.,а в останалата си част следва
да бъде отхвърлен, тъй като не са съставени и подписани съответнте актове за
тези работи.
Тази сума следва да бъде намалена /прихваната/
срещу сумата 7200 лв. платен от ответника, неусвоен и невърнат аванс по
договора от 22.04.2014 г. Авансовото плащане по своето естество представлява
предварително изпълнение на задължението за заплащане на парична сума по
договор и същото следва да бъде приспаднато при изпълнението на паричното
задължение като насрещно по договор. Безспорно е установено по делото, че тази
част от сумата не е била приспадната при предходните плащания по договора.Ето
защо същата следва да бъде прихваната с установеното по съдебен ред задължение
за заплащане на сумата 13 451,58 лв., при което остават дължими от ответника 6251,58
лв.
Съдът
намира, че възражението за погасяване поради изтекла погасителна давност на
задължението по главния иск е неоснователно. Задължението по първоначалния иск
се твърди, че е възникнало през м.юли 2014 г. и няма доказателства, които да
опровергават последното, поради което искът, предявен на 11.06.2019 г. е в
срока по чл.111 от ЗЗД. По отношение на
задължението за приспадане на авансово платената сума, Съдът счита че същото не
е погасено по давност, тъй като и след м. август 2014 г. продължават споровете
между страните за това какво се дължи по договора и няма доказателства този
договор да е прекратен преди този момент, за да се твърди, че към 09.08.2019
г., когато е предявено възражението за
прихващане, това задължение е погасено по давност.
По
отношение на втория от обективно съединените искове – за заплащане на сумата
3172,25 лв., Съдът намира, че не са представени доказателства, въз основа на
които да се направи безспорния извод, че тези работи са извършени от ищеца и че
е имало съгласие между него и ответника за извъшването им. В т.8 от договора
двете страни изрично са посочили, че възлагането на допълнителни работи от
ответника става само с писмено разпореждане. Разпоредбата на чл.293, ал.2 от
Търговския закон приема, че е възможно страните по сделката да уговорят формата
на нейното сключване, а в случая няма изрично писмено възлагане, нито
волеизявление на ответника в този смисъл, което да е записано по начин, който
дава възможност да бъде възпроизведено.
По
отношение на документите, за които е
открито производство по чл.194 от ГПК съдът намира следното:
По
отношение на акт обр.7 от 10.06.2014 г. на л.77 и акт обр.7 от 07.07.2014 г. на л.78, съдът
намира, че същите са верни, тъй като по делото бе установено, че част от
работите на обекта са извършени от ответника по стопански начин.
По
отношение на акт обр.14 от 21.09.2014 г. на л.83 и акт обр.15 от 24.04.2015 г. на л.85 е установено,
че освен „Петрстой”ЕООД, „Каримекс”ЕООД, а по отношение на част от дейностите и
„Електроинвест”ООД, част от дейностите на обекта са извършени от други
строители. В акт обр.15 с неустановена дата /л.139 и сл./ и в акт обр.14 /л.147
и сл./ представителят на „Петстрой”ЕООД изрично е записал това. Освен това до
14.07. ответникът е приел и платил и редица работи, извършени от ищеца.
Оспорването
на дневника на монтажните работи съдът намира за неоснователно. Установено бе
по делото, че същият е подписан от служители на „Каримекс”ЕООД, както е и посочено в него и тези служители действително
са извършвали монтажни работи на обекта.
С оглед частичната
основателност на исковете, предявени с първоначалната искова молба, ответникът
следва да заплати на ищеца и направените по делото разноски съразмерно на
уважената част. Така от разноските в размер на 3110 лв. /760 лв. д.т., 1500 лв.
адв. възнаграждение, 200 лв. за съдебно-счетоводна експертиза,500 лв. за съдебно-техническа
експертиза – последните две внесени с един документ /л.161/ и 150 лв. за
съдебно-почеркова експертиза/, ответникът следва да заплати 1 022 лв. на ищеца
за разноски.
Сътвето
ответникът има право на разноски съразмерно на отхврлената част от иска, а
именно от направените от него 1798 лв. /тъй като 10 лв. депозит за неявилия се
свидетел са върнати по банкова сметка/ ***.
Воден от гореизложеното,
Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Делта-Ковър“ЕООД, ЕИК ********* със седалище
гр.Разград и адрес на управление ул.“Лозенград“, №1А ДА ЗАПЛАТИ на „Овима”ЕООД,
ЕИК ********* със седалище гр.Разград, ул.”Връх Св.Никола”№29 сумата 6 251,58 лв. / шест хиляди двеста
петдесет и един лева и петдесет и осем стотинки/ за извършени СМР по договор за
строителство от 22.04.2014 г. и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част съответно
над размера от 13 451,58 лв. като неоснователен, а в частта от 6251,58 лв. до
13 451,58лв. като погасен чрез прихващане с насрещно задължение за връщане на
авансово плащане по същия договор.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от
„Овима”ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Разград, ул.”Връх Св.Никола”№29
срещу „Делта-Ковър“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Разград и адрес на управление
ул.“Лозенград“, №1А за заплащане на сумата 3172,25 лв. по Протокол от 18.07.2014
г. за допълнително възложени и изпълнени видове СМР като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ПРИЕМА ЗА НЕДОКАЗАНО
оспорването на истинността – верността на акт обр.7 от 10.06.2014 г. на л.77
и акт обр.7 от 07.07.2014 г. на л.78,
както и на дневник на монтажните работи на л.213 до 215 от делото.
ПРИЕМА ЗА НЕИСТИНСКИ акт обр.14
от 21.09.2014 г. на л.83 и акт обр.15 от 24.04.2015 г. на л.85 в частта относно
отбелязването на строителите на обекта, като приема, че изброяването не е
изчерпатялно.
ОСЪЖДА „Делта-Ковър“ЕООД, ЕИК ********* със седалище
гр.Разград и адрес на управление ул.“Лозенград“, №1А ДА ЗАПЛАТИ на „Овима”ЕООД,
ЕИК ********* със седалище гр.Разград, ул.”Връх Св.Никола”№29 сумата 1022 лв.
/хиляда двадесет и два лева/ разноски по делото съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „Овима”ЕООД, ЕИК ********* със седалище
гр.Разград, ул.”Връх Св.Никола”№29 ДА
ЗАПЛАТИ на „Делта-Ковър“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Разград и адрес на управление
ул.“Лозенград“, №1А сумата 1206 лв. /хиляда двеста и шест лева/
разноски по делото съразмерно на отвърлената част от исковете.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: