№ 13393
гр. София, 06.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Н. Т.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110167476 по
описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.
74, ал. 4, вр. ал. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Ищецът А. Х. Я. твърди, че по силата на трудов договор от 21.03.2023 г. е бил в
трудово правоотношение с ответника „.... в рамките на което считано от 10.04.2023 г. е
изпълнявал длъжността „бизнес анализатор“, при 8-часов работен ден и 40-часова работна
седмица, с място на работа: ... 2, като същият е бил сключен за неопределено време и при
уговорено основно брутно трудово възнаграждение в размер на 6 352,99 лв., както и
допълнително такова в размер на 228,64 лв. Поддържа, че надлежно е изпълнявал трудовите
си задължения съгласно връчената му длъжностна характеристика, позовавайки се на имейл
от м. август 2023 г., с който прекият му ръководител – ... е изказала благодарността си за
добре свършената работа, поради което считано от 01.09.2023 г. трудовото му
възнаграждение е било увеличено с 1,5 %. Сочи, че по време на лична среща на 11.10.2023 г.
в присъствието на прекия си ръководител и служител от отдел „Човешки ресурси“ му е
връчена заповед № 748/11.10.2023 г., с която считано от 12.10.2023 г. трудовото му
правоотношение е било прекратено, на основание чл. 71, ал. 1 КТ, без да са изложени
конкретни причини за това. Изяснява, че според обясненията на прекия му ръководител не е
навлязъл достатъчно бързо в процеса на работа, което счита, че е в противоречие с вече
изразената от него преди два месеца оценка за работата му, последвана от увеличаване на
трудовото му възнаграждение. Оспорва да е отсъствал от работното си място, тъй като е
ставал от компютъра си единствено с цел пиене на вода, кафе, чай и ползване на тоалетна.
Сочи, че липсват други негативни констатации относно начина на изпълнение на
служебните задължения от негова страна, както и предложения за корекции в тях. Оспорва
наличието на предпоставките на чл. 71, ал. 1 КТ, тъй като се е явил на тристепенно интервю
за заемане на длъжността с описани задължения в трудовия договор, които съществено са се
различавали от тези в длъжностната му характеристика, която впоследствие му е била
връчена. Поддържа, че в периода от 10.04.2023 г. до 11.10.2023 г. реално вменените му преки
задължения като напр. тестване в различни видове приложения на джава скрипт код и др. са
се различавали по характер от тези, описани в длъжностната му характеристика, но въпреки
1
това надлежно ги е изпълнявал. Уволнението си без ясно изложени мотиви, си обяснява с
факта, че е заемал желана длъжност във втората по големина финансова институция с
високо възнаграждение, която е била силно желана от вече работещ във фирмата друг човек,
на която той да бъде назначен без провеждането на конкурс. Счита, че клаузата на т. 8 от
трудовия договор за определяне на срок за изпитване в полза на работодателя е
недействителна, тъй като с нея не се цели извършването на проверка относно годността на
служителя да изпълнява работата, а е израз на злоупотреба с права от страна на работодателя
в нарушение чл. 8, ал. 1 КТ. Конкретно посочва, че щом като работодателят е бил наясно с
годността на работника да изпълнява длъжността, но въпреки това е уговорил срок за
изпитване в своя полза, той е действал недобросъвестно при прекратяване на трудовия му
договор, а прекратявайки го на това основание, е проявил и злоупотреба с права. Допълва, че
не е изразявал съгласие за назначаването му на трудов договор със срок на изпитване, още
повече, че клаузите му са били предварително подготвени и не е имал възможност да влияе
върху тях. Сочи, че по своя характер реално осъществяваните от него дейности след
постъпването му на работа се различават от тези, описани в длъжностната му
характеристика, връчена му на 21.03.2023 г., поради което счита, че по този начин няма как
да се изпита годността му да я изпълнява. Заявява, че прекратяването на трудовото
правоотношение е извършено в последния възможен ден преди изтичане на срока за
изпитване, твърдейки, че житейски нелогично би било работодателят да прекрати трудовото
правоотношение на служител, който преди 2 месеца е поздравил за добре свършена работа.
Като самостоятелно основание за незаконосъобразност на заповедта изтъква липсата на
посочване в нея на причините за прекратяване на трудовия договор, като единствено
цитирането на разпоредбата на чл. 71, ал. 1 КТ счита за недостатъчно. По изложените
съображения отправя искане клаузата на т. 8 от трудовия договор от 21.03.2023 г. да бъде
обявена за недействителна, а уволнението му, извършеното със заповед № 748/11.10.2023 г.,
да бъде признато за незаконно и да се отмени, като бъде възстановен на заемната преди
уволнението длъжност „бизнес анализатор“ при ответника. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „... е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете. Сочи, че причината за увеличаване на трудовото възнаграждение на
всички служители, а не само на ищеца, е вътрешната политика на принципала „... свързана с
компенсиране на възнагражденията им поради инфлационните процеси. Оспорва към
момента на сключване на трудовия договор от 21.03.2023 г. да е налице заобикаляне на
закона и злоупотреба с права с цел да се навреди на ищеца. Счита, че уговорената клауза за
изпитване не е недействителна, тъй като между страните няма предходно съществувало
трудово правоотношение за сходни функции, които ищецът да е доказал, че е годен да
изпълнява, в който случай забраната на чл. 70, ал. 5 КТ действително би била приложима.
Счита, че ирелевантен се явява броят на интервютата, които служителят е преминал, за да
започне работата, както и, че той не е имал възражения срещу включването на клаузата за
изпитване в трудовия му договор, позовавайки се на предложение за наемане на работа от
28.02.2023 г., съдържащо подробна информация относно условията на същия в т. ч. и
уговарянето на клаузата за изпитване от 6 месеца. Допълва, че с имейл от същия ден –
28.02.2023 г. ищецът Я. е потвърдил приемането на предложението, без да отправи
допълнителни въпроси или възражения. Сочи, че в периода от 21.03.2023 г. до постъпването
си на работа – на 10.04.2023 г. служителят е разполагал с достатъчно време, за да възрази
срещу съдържанието на трудовия договор, но той не е сторил това. Поддържа, че в
хипотезата на прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ
работодателят не дължи да изложи причини, тъй като преценката му дали служителят е
годен да изпълнява възложената работа, не следва да се аргументира. Оспорва да е възлагал
на ищеца изпълнението на длъжности, които не съответстват на вменените с длъжностната
му характеристика такива. Оспорва да е назначавал друг служителя на заемната от ищеца
длъжност, от която е бил освободен. Допълва, че служителят е отсъствал общо 16 работни
2
дни, през които срокът за изпитване не е текъл, поради което оспорва трудовото
правоотношение да е прекратено в последния ден от изпитателния срок, както се поддържа
от ищеца. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С определение от 23.01.2024 г. като безспорни и ненуждаещи се от доказване са
отделени обстоятелствата относно наличието на съществувало между страните трудово
правоотношение, чийто правопораждащ юридически факт е трудов договор от 21.03.2023 г.,
в рамките на което ищецът е заемал длъжността „Бизнес анализатор“ при ответника, като
със заповед № 748/11.10.2023 г., връчена на 11.10.2023 г., считано от 12.10.2023 г., същото е
било прекратено, на основание чл. 71, ал. 1 КТ.
Нещо повече, за установяването им свидетелстват и писмените доказателства по
делото – трудов договор от 21.03.2023 г., извадка от трудовата книжка на ищеца, съдържаща
отбелязване относно прослуженото му време при ответника в периода от 10.04.2023 г. до
12.10.2023 г., заповед № 748/11.10.2023 г. и др.
Видно от мотивите на заповедта, като основание за прекратяване на трудовия договор
е посочен чл. 71, ал. 1 КТ, като по делото не се спори, че същата е връчена на ищеца на
11.10.2023 г.
Видно от клаузите на трудовия договор от 21.03.2023 г., същият е сключен на
основание чл. 67, ал. 1, т. 1 и чл. 70 КТ, т. е. за неопределено време и със срок за изпитване
от 6 месеца в полза на работодателя, през който срок работодателят може да прекрати
трудовия договор без предизвестие и без специфична причина. За начало на изпълнение на
трудовите задължения на служителя е определен 10.04.2023 г., при условие, че
работодателят му е предоставил подписан екземпляр от договора и уведомление за
сключването му, заверено от НАП, като видно от отбелязването върху документа
служителят е удостоверил с подписа си получаването на оригинал от трудовия договор,
копие на уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ и длъжностна характеристика – на 21.03.2023 г.
Последната е представена в превод на български език, от съдържанието на която се
установяват правата и задълженията, включени в трудовите функции на заеманата от ищеца
длъжност „бизнес анализатор“, а именно: отговаря за жизнения цикъл на заявленията за
кредитни решения, разбиране и анализиране на бизнес изисквания, дефиниране и
проектиране на подходящи функционални решения, модули или интерфейси на кредитни
приложения, консултиране с бизнес експерти относно функционални концепции на
приложения и оптимизиране на бизнес или работни процеси, разработване и комуникация
на решения, дефиниране на функционални тестови сценарии за мерки за осигуряване на
качеството, разработване и функционалност за новите приложения за кредитни услуги. Част
от уменията, които служителят следва да притежава, са разбиране и съветване на бизнеса и
ИТ служителите относно най-доброто техническо/функционално решение или настройка на
приложението, разбиране и анализиране на бизнес изисквания, събиране и документиране
на бизнес изисквания и дизайн и др.
Според представеното в превод на български език извлечение от вътрешната политика
на ответната банка, считано от 01.09.2023 г. се предвижда увеличение на заплатите на
всички служители за 2023 г.
От представената в превод на български език електронна кореспонденция от 28.02.2023
г. се установява, че С..., заемаща длъжността „партньор по привличане на таланти“ при
ответника, е отправила предложение до ищеца за заемане от негова страна на позицията
„бизнес анализатор“ в екипа за ипотечни кредити на банката, ведно с оферта, съдържаща
3
условията за назначението, а именно: начална дата: 10.04.2023 г., работно време и
местополжение: 8-часов работен ден, 5 дни в седмицата от понеделник до петък в офис в гр.
София, договор и изпитателен срок: постоянен трудов договор с 6 месеца изпитателен срок
и 2-месечно предизвестие за прекратяване, като още същия ден – на 28.02.2023 г. ищецът Я.
е отговорил, че приема предложението, очаквайки с нетърпение започването на работа през
м. април 2023 г.
Видно от представените фишове за работна заплатал за м. юни, юли, август и
септември 2023 г., в рамките на посочения период ищецът А. Я. е ползвал общо 11 дни
платен годишен отпуск.
Представен е и болничен лист № Е20231025510/05.07.2023 г., от който става ясно, че в
периода от 05.07.2023 г. до 11.07.2023 г. ищецът А. Я. е ползвал общо 7 календарни дни
отпуск поради временна неработоспособност, от които 5 дни са работни.
По делото е изслушано и прието без оспорване от страните заключение на вещото лице
по компютърно-техническата експертиза, което след извършена проверка в
информационната система на ответника и конкретно регистриран профил с потребителско
име GS2JANE и парола Ibiza23!, за който се твърди да е ползван от ищеца, е установило, че
към периода на проверката такъв акаунт не се съхранява, поради което е налице
невъзможност да се установи характерът на осъществяваните от него трудови функции в
периода от 10.04.2023 г. до 11.10.2023 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М. С. П. и
Татяна Ангелова Василева.
Свидетелката М. П. заявява, че в качеството си на мениджър „софтуерно развитие“ при
ответника, отговаря за наемането и управлението на различни профили хора, основно
разработчици, без да е участвала в наемането и освобождаването на ищеца А. Я.. Сочи, че
не е формирала никакви впечатления относно работата му, тъй като двамата работят в
различни отдели.
Свидетелката Татяна Василева разказва, че заема длъжността „пийпъл мениджър“ при
ответника и в това си качество участва в наемането на хора със съответни квалификации
спрямо нуждите на бизнеса. Заявява, че познава ищеца Я., който е нейн бивш служител,
заемащ длъжността „бизнес експерт“, като в това си качество е следвало да се среща с
потребители на съответните продукти, за да разбере техните желания и нужди и да създава
съответната документация, която служи като база за разработчиците да развият продукта и
да го разработят, както и да провери дали изискванията за създаване на продукта са спазени
в съответствие с желанието на потребителите. Уточнява, че самото разработване
(програмиране и кодиране) на продукта се извършва от външна фирма, която най-напред
получава изискванията под формата на документация от бизнес експертите, извършва се
самото кодиране и програмиране, след което готовият продукт се доставя и се извършва
проверка дали изискванията по документацията са изпълнени. Сочи, че пробният тест се
извършва от бизнес анализаторите – ръчно или чрез рекуести. Обобщава, че впечатленията
си относно работата на ищеца Я. е формирала на база обратната връзка от хората, които
пряко отговарят за работата в екипа, която определя като силно негативна. Оспорва да са
извършвани масови уволнения на служители. Сочи, че е участвала в процеса на връчване на
заповедта за прекратяване на трудовия договор, без да е счела за необходимо да обясни на А.
какви са причините за това. Оспорва през м. август 2023 г. да го е поздравила за постигнати
резултати, тъй като се касае за стандартен имейл, в който се изказва благодарност на всички
служители. Уточнява, че считано от м. септември 2023 г. са увеличени заплатите на всички
служители в банката поради високата инфлация без значение от стажа.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
4
По иска с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1 КТ.
В тежест на ищеца е да установи твърдяното от него основание за недействителност на
оспорената клауза.
Съгласно чл. 74, ал. 1 и 4 КТ трудов договор или отделна клауза от него са
недействителни, когато противоречат на закона или на колективен трудов договор или ги
заобикалят.
В случая, доводите на А. Я. за недействителност на клаузата на т. 8 от трудовия
договор от 21.03.2023 г., с която е уговорен 6-месечен изпитателен срок в полза на
работодателя, се основават на твърдението, че с нея не се цели извършването на проверка
относно годността му да изпълнява възложената работа, а е израз на злоупотреба с права от
страна на работодателя в нарушение чл. 8, ал. 1 КТ, тъй като той вече е бил наясно с
годността му да изпълнява длъжността „бизнес анализатор“, но въпреки това е уговорил
клауза за изпитване по чл. 71, ал. 1 КТ и прекратявайки трудовото му правоотношение на
това основание, е действал недобросъвестно, както и, че реално осъществяваните от него
дейности след постъпването му на работа се различават от тези, описани в длъжностната му
характеристика, поради което за ответника не е имало възможност да провери годността му.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 КТ, когато работата изисква да се провери
годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа
може да се предшества от договор със срок за изпитване до шест месеца. Такъв договор
може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е
подходяща за него. С включването на клаузата за изпитване страните по трудовото
правоотношение имат възможност да преценяват в определен срок доколко е целесъобразно
окончателното им обвързване от трудов договор. Уговорка за изпитване може да има само
веднъж при първоначалното сключване на трудовия договор. Свободата на страните по
трудовото правоотношение да уговарят срок за изпитване е ограничена с разпоредбата на
чл. 70, ал. 5 КТ, според която за една и съща работа, с един и същ работник или служител, в
едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само
веднъж. Това ограничение произтича от смисъла на клаузата за изпитване - да се провери
годността на работника или служителя да изпълнява точно определена трудова функция и
съответно последният да провери дали работата е подходяща за него. По изключение трудов
договор за изпитване може да се сключва и при съществуващо трудово правоотношение, но
само когато по реда на чл. 119 КТ съществено е променена трудовата функция на работника
или служителя (в този смисъл е решение № 366/28.04.2010 г. по гр. дело № 1023/2009 г., IV г.
о., ВКС).
В случая, при анализ на приетите за установени фактически обстоятелства и
материалите по делото, съдът намира, че от страна на А. Я. не е установено при условията
на пълно и главно доказване твърдяното от него основание за недействителност на клаузата
на т. 8 от трудовия договор от 21.03.2023 г. Това е така, тъй като от доказателствата по
делото не може да се направи извод, че уговарянето на клаузата за изпитване в полза на
ответния работодател е проява на злоупотреба с права от негова страна, тъй като тази правна
възможност произтича от разпоредбата на чл. 70, ал. 1 КТ, като евентуална
недобросъвестност би могла да бъде налице единствено в случай, че страните вече са били
обвързани от друго трудово правоотношение за сходни трудови функции, но въпреки това в
противоречие с чл. 70, ал. 5 КТ работодателят се е възползвал е възможността да включи
клаузата на т. 8 от трудовия договор, уговаряйки срок за изпитване в своя полза. В случая
обаче посочената хипотеза не е налице, тъй като по делото не се твърди и не се доказва
между страните да е съществувало предходно трудово правоотношение, в рамките на което
ищецът Я. да е заемал длъжност със сходни трудови функции като заеманата от него по
силата на трудовия договор от 21.03.2023 г., в рамките на който за работодателя за пръв път
възниква възможността да изпита годността на новоназначения служител да изпълнява
5
точно определена работа и съответно последният да провери дали тя е подходяща за него.
Прави впечатление, че изрично в трудовия договор е предвидено, че се сключва със срок за
изпитване в полза на работодателя, който има право в посочения срок едностранно да го
прекрати без предизвестие и без да посочва конкретна причина за това, като подписвайки го
служителят се е съгласил с неговото съдържание, без да има основание да се счита, че той не
е бил наясно с условията му. Нещо повече, видно е от представената на хартиен носител
електронна кореспонденция от 28.02.2023 г. между служител на ответника и ищеца, че
преговорите по сключване на трудовия договор са започнали значителен период от време
преди подписването му на 21.03.2023 г., тъй като в изпратеното като прикачен файл
предложение за започване на работа, което ищецът не оспорва да е получил, ясно са
очертани част от условията на трудовия договор, а именно: 6-месечен изпитателен срок,
срещу което той не е възразил, приемайки отправеното му предложение още на същия ден –
28.02.2023 г., поради което няма основание да се счита, че тази конкретна клауза от договора
не му е била известна. Електронната кореспонденция, поддържана между служителката С...
и А. Я., разпечатана на хартиен носител и приобщена към доказателствената съвкупност по
делото, не е оспорена по своето съдържание от страните по него, поради което съдът приема,
че същата действително е реализирана между посочените лица, поради което съобрази
същата при формиране на своите правни изводи. Ето защо, неоснователно е възражението
на ищеца, че му е предложен трудов договор, чийто условия той не е приемал, доколкото
изрично и без забележки той се е съгласил с отправеното му предложение, потвърждавайки
това свое изявление и чрез последващото си поведение, изразяващо се в подписване на
трудовия договор от 21.03.2023 г., в т. 8 на който е възпроизведена клаузата за изпитване, в
какъвто смисъл е било и вече приетото от него предложение. Следва да се отбележи, че А.
Я. не е оспорил клаузите на трудовия договор не само към момента на подписването му –
21.03.2023 г., но също така и в периода до фактическото си постъпване на работа –
10.04.2023 г., въпреки, че е разполагал с достатъчно време, за да запознае работодателя с
възраженията си относно съдържанието му в случай, че е имал такива. В случая, липсва
основание да се приеме, че за служителя не е имало възможност да влияе върху клаузите на
трудовия договор, тъй като в случай, че не е бил съгласен с клаузата на т. 8 от трудовия
договор, ищецът е разполагал с възможност да възрази или да не постъпи на работа в
случай, че е считал, че работодателят му действа недобросъвестно, в който случай ще
настъпят последиците на чл. 63, ал. 3 КТ и трудовото правоотношение ще се смята за не
възникнало. В допълнение следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 70 КТ е
императивна (в този смисъл е решение № 147/28.11.2017 г. по гр. д. № 5534/2016 г., III г. о. на
ВКС), поради което съгласието на работника с клаузата за срок за изпитване е без правно
значение.
Също така съдът намира, че не е налице и твърдяната недобросъвестност на ответника
с оглед твърдението на ищеца, че работодателя е бил наясно с годността на работника да
изпълнява длъжността, която заема, тъй като такава проверка може да се извърши едва при
наличието на вече съществуващо трудово правоотношение, в рамките на което служителят е
заемал длъжност със сходни трудови функции като тези, включени в съдържанието на
новозаеманата такава, каквато настоящата хипотеза не е. Ирелевантно е също така и
обстоятелството относно броя на проведените интервюта за заемане на съответната
длъжност от страна на служителя, за да получи предложението за работа, тъй като този
въпрос е свързан с проверката на работодателя относно спазване на заложените изисквания
за наемане на персонал, без да има отношение към съдържанието на самото трудово
правоотношение и конкретно възможността за уговаряне на клауза за изпитване от негова
страна.
На следващо място съдът намира, че въпреки предоставената му възможност, от страна
на ищеца не са ангажирани доказателства и относно твърдяното от него различие в реално
възлаганите му трудови функции и вменените му такива с длъжностната му характеристика,
6
като съдържанието на същите се установява от представената в заверен препис такава за
длъжността „бизнес анализатор“, екземпляр от която той е получил срещу подпис на
21.03.2024 г., видно от ръкописното отбелязване на гърба на документа. В случая, в
подкрепа на посоченото обстоятелство по делото са ангажирани гласни доказателства чрез
разпит на свидетелката М. П., които обаче не способстват за изясняване на релевантни за
спора факти, доколкото същата е заявила, че не е формирала никакви впечатления относно
работата му, тъй като двамата работят в различни отдели. Нещо повече, въз основа на
допуснатото и изслушано също по инициатива на ищеца заключение на вещото лице по
компютърно-техническата експертиза също не може да се достигне до извод в подкрепа на
твърдяното от него несъответствие в характера на възлаганите му трудови функции с тези,
възложени с длъжностната му характеристика, доколкото при проверката в
информационната система на ответника ползваният от А. Я. акаунт вече не е бил наличен,
поради което за вещото лице не е съществувала възможност да изследва съответните данни.
В случая, няма основание да се приеме, че поведението на работодателя, изразяващо се в
изтриване на данните от профила на ищеца, следва да се цени по реда на чл. 161 ГПК,
доколкото липсва житейска логика дружеството да продължава да поддържа профил на
лице, което вече не е негов служител. Нещо повече, за ищеца е съществувала възможност да
прибегне и до други доказателствени способ за да установи в процеса твърдяното
несъответствие в характера на изпълняваните от него трудови функции, като същият е
поискал събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетел, който му е допуснат, но
въпреки това показанията му също не са допринесли за доказване на релевантни за спора
факти. В допълнение следва да се отбележи, че по делото няма данни ищецът да е предявил
възраженията си във връзка с възлагането на дейности, които не се следват от длъжностната
му характеристика, пред ответника. Отделно от посоченото, въз основа на данните, които се
извличат от показанията на свидетелката Татяна Василева, се установява характерът на част
от реално изпълняваните от служителя дейности, а именно: комуникация с потребители и
извършване на проверка относно съответствие на отделните продукти, като при
съпоставката им с част от описаните в длъжностната му характеристика такива, а именно:
разбиране и анализиране на бизнес изисквания, разработване и комуникация на решения,
консултиране с бизнес експерти относно оптимизиране на процесите, съдът намира, че не
може да се направи извод за допуснато от страна на работодателя отклонение в
съдържанието на възлаганите трудови дейности. Действително, в показанията си
свидетелката не претендира за изчерпателно изброяване на трудовите функции на ищеца, но
съдът намира, че това се дължи на факта, че тя не е работила ежедневно с него, а
впечатленията й са формирани въз основа на обратната връзка с непосредствените му
ръководители. Нещо повече, анализирайки ги по реда на чл. 172 ГПК с оглед на
обстоятелството, че свидетелката Татяна Василева все още е служител на „.... съдът намира,
че показанията й следва да бъдат кредитирани, доколкото в частта относно съдържанието на
част от трудовите функции на ищеца разказаното от нея се подкрепя от данните, извличащи
се от представената длъжностна характеристика за длъжността „бизнес анализатор“, а освен
това не са ангажирани доказателства, които да ги опровергават. Както се посочи по-горе,
нито въз основа на допусната компютърно-техническата експертиза, нито от показанията на
свидетелката М. П. ищецът се домогва да установи твърдяното от него различие в
съдържанието на реално осъществяваните от него трудови функции по време на
съществуване на трудовото му правоотношение с ответника, респ., че те не са съответствали
на възложените му такива, което от своя страна обуславя извод, че този негов довод, на
който също се основава възражението му за недобросъвестност на работодателя, също е
неоснователен.
Въз основа на изложеното съдът приема, че няма основание да се счита, че уговарянето
на клаузата за изпитване по т. 8 от трудовия договор от 21.03.2024 г. се дължи на причини,
които не са били свързани с изпълняваната работа, поради което прибягвайки до облекчения
7
за работодателя ред по чл. 71, ал. 1 КТ, той да е проявил твърдяната недобросъвестност.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.
74, ал. 4 КТ е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на трудово правоотношение с ответника, което е било прекратено с
процесната заповед № 748/11.10.2023 г., която той оспорва, на посоченото в нея основание.
В тежест на ответника - работодател в съдебното производство за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна е да установи осъществяването на
законоустановените предпоставки за възникване в негова полза на субективното
преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото
правоотношение с работника на процесното основание – по чл. 71 КТ – едностранно без
предизвестие в рамките на срока за изпитване.
Същевременно, следва да се има предвид, че обхватът на съдебната проверка,
съответно предметът на съдебното производство по трудови дела, е ограничен само до
наведените с исковата молба възражения и доводи за незаконосъобразност на съответното
уволнение, като съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са посочени от
ищеца, и не може да се произнася по правни и фактически основания, които не са въведени
от него с исковата молба. Щом в исковата си молба ищецът не оспорва определен
релевантен факт, следва да се приеме, че такъв довод за незаконосъобразност не е бил
наведен и съответно съдът не следва да се произнася по него (в този смисъл - Решение №
216 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., ІІІ г. о., ВКС и Решение № 258 от 01.07.2015 г. по
гр. д. № 909/2015 г., ІV г. о., ВКС).
В случая, по делото не се спори, а и се установява от надлежно приобщените и
неоспорени писмени доказателства – трудов договор от 21.03.2023 г., извадка от трудовата
книжка на ищеца, съдържаща отбелязване относно прослуженото му време при ответника в
периода от 10.04.2023 г. до 12.10.2023 г. и заповед № 748/11.10.2023 г. за прекратяване на
трудовия договор на ищеца, че в рамките на същия страните по делото са били обвързани от
действащо помежду им трудово правоотношение, което с процесната заповед, връчена на
ищеца на 11.10.2023 г., считано от 12.10.2023 г., е било прекратено, поради което и на
основание нормата на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 КТ тези обстоятелства с правно значение са
отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото от 23.01.2024 г.
Видно от мотивите на заповедта цитираното в нея правно основание е по чл. 71, ал. 1
КТ, т. е. едностранно без предизвестие в рамките на срока за изпитване, уговорен в полза на
работодателя, като правна възможност за това произтича за ответника от клаузата на т. 8 от
трудовия договор от 21.03.2023 г., с която в полза на работодателя е уговорен 6-месечен
изпитателен срок. В случая, цитирайки нормата на чл. 71, ал. 1 КТ, съдът намира, че за
работника липсва неяснота относно конкретното прекратително основание, до което се
прибягва от работодателя, още повече, че в текста на документа е цитирано и фактическото
такова, а именно: „с оглед на това че между страните е сключен трудов договор със срок за
изпитване от 6 месеца в полза на работодателя“. Не е налице несъответствие между
цитираните в заповедта правно и фактическо основание за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца. В трайната съдебна практика се приема, че достатъчно е от
съдържанието на заповедта да може да се извлече фактическото основание за прекратяване
на трудовото правоотношение, като въпрос на правна квалификация е коя е приложимата
правна норма. В случая, както правното, така и фактическото основание в оспорената
заповед от 11.10.2023 г. си съответстват, доколкото от страна на ответника „... изрично се
посочва, че същият се е възползвал от правото си по чл. 71, ал. 1 КТ, прекратявайки
трудовия договор с ищеца А. Я. в рамките на уговорения в негова полза 6-месечен
изпитателен срок. По делото не се спори, че този срок е бил спазен, доколкото същият е
8
започнал да тече считано от 10.04.2023 г., когато фактически ищецът е започнал
изпълнението на трудовите си задължения, поради което едва от този момент за
работодателя съществува възможност да провери годността му да изпълнява възложената
работа, а това означава, че той е следвало да изтече на 10.10.2023 г. Съгласно разпоредбата
на чл. 70, ал. 4 КТ в срока за изпитване не се включва времето, през което работникът или
служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е
изпълнявал работата, за която е сключен договорът. В случая, по делото се установява, че
общо 16 работни дни в рамките на изпитателния срок А. Я. не е бил на работа – общо 11 дни
през м. юни, юли, август и септември 2023 г., през които видно от фишовете за работна
заплата за посочения период той е ползвал платен годишен отпуск и още 5 дни през м. юли
2023 г., когато видно от представения болничен лист № Е20231025510/05.07.2023 г. е имал
установено състояние на временна неработоспособност. Ето защо, доколкото срокът по чл.
70, ал. 1 КТ не е текъл в рамките на посочения по-горе период от време – общо 16 работни
дни, то той не изтича на 10.10.2023 г., а на 26.10.2023 г. Прекратителната заповед е издадена
и връчена на ищеца на 11.10.2023 г., т. е. преди 26.10.2023 г., поради което неоснователно е
възражението, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено в последния
възможен ден преди изтичането на изпитателния срок.
Действително в хипотезата на прекратяване на трудово правоотношение по чл. 71 КТ
преценката на работодателя относно годността на служителя на изпълнява възложената
работа не подлежи на съдебен контрол, но съдът следи за законността на уволнението, като
проверява налице ли е нарушаване на императивни правни норми предвид наведените по
делото факти и обстоятелства. Както се посочи по-горе, изрично в заповедта от 11.10.2023 г.
е отразено правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение - чл. 71, ал. 1
КТ, без от нейното съдържание да може да се направи извод, че причината за това се дължи
на обстоятелства, които не са свързани с преценката на работодателя относно негодността на
работника да изпълнява възложената му работа. В тази връзка следва да се отбележи, че по
делото не са ангажирани доказателства във връзка с твърдението, че процесното уволнение е
част от масови уволнения, както и, че заеманата от него длъжност е следвало да се освободи
за друг служител на ответника. Точно обратното, от показанията на свидетелката Татяна
Василева става ясно, че откакто е служител във фирмата през последните 3 години не са
извършвани масови уволнения, част от които да е и това на А. Я.. Нещо повече, изрично тя
посочва, че по отношение на него е имало сигнали за допуснати пропуски в работата на
служителя, свързани със закъснения, несправяне със задачите и отлагане, трудна
комуникация, липса на участие в срещите и др., което според свидетелката е мотивирало
работодателя да го уволни. В случая, този извод на съда не се опровергава и с оглед
твърдението на ищеца за изпратен до него благодарствен имейл от свидетелката Василева и
последвалото увеличаване на заплатата му. Действително в показанията си тя споделя за
изпращането на такъв имейл до ищеца, както и за увеличение на заплатата му считано от
01.09.2023 г., т. е. след м. август 2023 г., когато се твърди да е проведена твърдяната
електронна комуникация, но според свидетелката то касае всички служители на
дружеството, а не само ищеца А. Я., като в тази част разказаното от нея съответства на
данните, удостоверени в представеното извлечение от вътрешната политика на ответната
банка, според което от 01.09.2023 г. действително се предвижда увеличение на заплатите на
всички служители за 2023 г.
Както се посочи по-горе, преценката на работодателя дали да приложи
прекратителното основание по чл. 71 КТ не подлежи на съдебен контрол, а в случай
ответникът „... е сторил това, спазвайки срока по чл. 70, ал. 1 КТ, без да има данни
причината за това да се дължи на обстоятелства, които не са свързани с годността на
служителя да изпълнява възложената работа.
9
По изложените съображения, съдът приема, че законосъобразно работодателят е
упражнил правото си на уволнение по чл. 71, ал. 1 КТ, поради което предявеният иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на заповед № 748/11.10.2023 г. е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно със съединения с него иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност „бизнес анализатор“ при ответника.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника „...
следва да се присъдят сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
2 880 лв. с ДДС, чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед представените
договор за правни услуги от 08.01.2024 г., извлечение от сметка към 20.03.2024 г. и фактура
№ 292/01.02.2024 г. (л. 177-180 от делото). Релевираното възражение за неговата
прекомерност съдът счете за неоснователно, тъй като претендираният от размер от 2 400 лв.
без ДДС не надхвърля значително минималния такъв, определен по реда на чл. 7, ал. 1, т. 1,
пр. 1 и 2 и чл. 7, ал. 9 от Наредба № 01/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, с оглед обема на извършената дейност от страна на
процесуалния му представител, който се е явил във всяко едно от откритите съдебни
заседания, проявявайки активни защитни действия в полза на доверителя си, но при
съобразяване също така на начисления ДДС, доколкото въз основа на представената фактура
адв. В. доказва регистрацията си по ЗДДС. Пределите в цитираната наредба съдът
възприема за релевантен ориентир, тъй като според настоящия съдебен състав те
съответстват в достатъчна степен на обичайното възнаграждение, което се дължи по дела от
съответния вид. При този изход на спора, в полза на ищеца не се следват разноски. По арг.
от чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса за разглеждане на делото и депозит за СКтЕ
следва да останат за сметка на бюджета на съда.
За процесуална яснота следва да се посочи, че редът за обжалване на настоящото
решение е общият – арг. ТР № 12/11.03.2013 г. по тълк дело № 12/2012 г., ОСГК на ВКС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Х. Я., ЕГН **********, ... срещу „.... ЕИК .... със
седалище и адрес на управление: ... кумулативно обективно съединени искове, както следва:
с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1 КТ за прогласяване за недействителна на клаузата
на т. 8 от трудов договор от 21.03.2023 г.; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № 748/11.10.2023 г. и
неговата отмяна, както и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на
ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „бизнес анализатор“ при ответника.
ОСЪЖДА А. Х. Я., ЕГН **********, ... да заплати в полза на „.... ЕИК .... със
седалище и адрес на управление: ... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 2 880 лв. с
ДДС, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10