Р Е Ш Е Н И Е
№ 561
03.07.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в публично
заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ива Байнова
ЧЛЕНОВЕ: Росица Чиркалева
Петър Вунов
секретар: Ивелина Въжарска
прокурор: Цвета Пазаитова
като разгледа докладваното от съдия
Петър Вунов АНД(К) № 281 по описа за 2023 г. на Административен съд - Хасково,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на Д.М.А., чрез адв. Т.Н. от ХАК, против Решение № 24/24.01.2023
г., постановено по АНД № 1176 по описа за 2022 година на Районен съд - Хасково,
с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 22-1253-001527 от
02.11.2022 г. на Началник Група в ОДМВР - Хасково Сектор
„Пътна полиция“ - Хасково.
В касационната жалба
са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради противоречие
с материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Поддържа
се, че първоинстанционният съд не обсъдил всички спорни факти и обстоятелства,
касаещи редовността и законосъобразността на издаденото НП и предхождащия го акт за установяване на административно нарушение (АУАН),
съответно прокурорското постановление посочено в НП, не направил анализ на
събраните доказателства, липсвало обсъждане на възраженията на
жалбоподателката, както и мотиви какво приема и какво не за установено и въз
основа на кои доказателства. Отделно от това АУАН бил невалиден, защото
административната преписка била прекратена, а НП било издадено на основание
постановление на РП Хасково от 28.10.2022 г., т.е. в срока за обжалването и
преди същото да е влязло в сила. Твърди се и че в случая липсвали доказателства
жалбоподателката да е била уведомена от ГФ по реда на чл. 574, ал. 10 от Кодекса
за застраховането (КЗ) за липсата на застраховка. При това положение било
невъзможно да се приеме, че Д.А. била наясно с обстоятелството, че считано от
17.06.2022 г. управляваният от нея собствен автомобил бил със служебно
прекратена регистрация, което пък предпоставяло извод за несъставомерност на
вмененото нарушение поради липса на субективен елемент. В тази връзка изрично
се отбелязва, че в обжалваното решението било посочено невярно,че тя била
уведомена за прекратяване на регистрацията.
Предвид изложеното
се иска да се отмени Решение № 24/24.01.2023 г., постановено по АНД № 1176 по
описа за 2022 година на Районен съд – Хасково, и да се постанови друго, с което
да се отмени изцяло НП, като се претендира и присъждане на направените разноски
за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба
- Началник Група в ОДМВР - Хасково Сектор
„Пътна полиция“ - Хасково, не
изразява становище по нея.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково дава
заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което
предлага решението на районния съд като правилно да бъде потвърдено.
Административен
съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери
служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон,
съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и
е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна
с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт,
който подлежи на касационно оспорване.
Разгледана по
същество, тя се явява основателна.
С Решение № 24/24.01.2023
г. по АНД № 1176/2022 г. Районен съд – Хасково е потвърдил НП № 22-1253-001527
от 02.11.2022 г. на Началник Група в ОДМВР - Хасково Сектор
„Пътна полиция“ - Хасково,
с което на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на Д.А. са наложени административни наказания - „Глоба” в размер
на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
За да потвърди процесното НП, районният съд е приел за безспорно
установено по делото, че жалбоподателката Д.А. е била собственик
на управлявания от нея на 17.06.2022 г., около 20,05 часа, по бул. *** до ресторант „Замъка“ в гр. Х., лек автомобил „Ауди А4“ рег. № *******. Това МПС е
било с изтекла застраховка „Гражданска отговорност“ още преди проверката, както
и в момента на същата, поради което Гаранционен фонд бил изпратил уведомление
по чл. 574, ал. 11 КЗ на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Хасково и с оглед чл. 143, ал. 10 ЗДвП
регистрацията му била служебно прекратена от 14.06.2022г. Поради
това е счел, че тя била нарушила задължението си по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, като действала непредпазливо – при
несъзнавана непредпазливост /груба небрежност/, т.е. ако била добросъвестна и
мобилизирала своя капацитет, би могла да предвиди общественоопасните последици – например, да
се осведоми преди да започне да управлява МПС.
Обжалваното
решение е валидно, допустимо, но неправилно.
Съображенията
за това са следните:
По делото не се
спори, а и е установено от събраните по него доказателства, че на 17.06.2022
г., около 20,05 часа, в гр. Хасково, по бул. *** до ресторант „Замъка“, Д.А. е управлявала собствения си лек автомобил
„Ауди А4“ рег. № *******, като при извършена от полицейски служители проверка е
установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 14.06.2022
г. на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, поради следва да се приеме, че действително
не е било регистрирано по надлежния ред.
Съгласно чл. 140, ал. 1, изр. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Водач, който управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200
до 500 лв. - чл. 175, ал. 3 от с.з.
В чл. 143, ал. 10,
изр. 1 ЗДвП пък е предвидено, че служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.
574, ал. 11 КЗ, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
С Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, се прие, че не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.
Противно на приетото от контролирания съд, в настоящия случай не са ангажирани никакви доказателства прекратяването на регистрацията по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП на собствения й лек автомобил „Ауди А4“ рег. № ******* да е било съобщено на касационната жалбоподателка от отдел "Пътна полиция" или тя да е узнала по друг начин за това обстоятелство.
В мотивите на тълкувателното постановление е разяснено, че знанието за служебно прекратената регистрация е от значение за субективната съставомерност на деянието. Доколкото се касае за незнание на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП и е резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 ЗДвП, липсва както умисъл, така и небрежност – тъй като не се дължи на непредпазливост. Едва след момента на узнаването на този факт собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.
Следователно, в случая не е доказан субективния елемент от състава на административното нарушение, поради което неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на Д.А..
Само за пълнота на изложението е уместно да се отбележи, че сочената общо от въззивната инстанция „ръководна практика на АС - Хасково“ следва да се счита за изоставена след постановяване на цитираното по-горе тълкувателно постановление, което по силата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ е задължително както за органите на съдебната власт, така и за органите изпълнителната власт, на местното самоуправление, и за всички органи, които издават административни актове.
По тези съображения съдът намира, че е налице касационното основание по чл. чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, във вр. с чл. 63в ЗАНН, поради което касационната жалба се явява основателна и обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени и процесното НП.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН искането на касаторката за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски е основателно. В тази връзка следва да се има предвид, че то е заявено своевременно и се явява доказано по основание и размер от представените и неоспорени договори за правна помощ и съдействие от 06.01.2023 г. и от 10.02.2023 г., от които е видно, че е заплатила в брой на пълномощника си адв. Т.Н. уговорената сума в размер общо на 900,00 лв. за адвокатско възнаграждение (400,00 лв. + 500,00 лв.). Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК те следва да се поемат от юридическото лице, в структурата на което е административният орган, издал отмененото НП, което в случая е Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – гр. Хасково – арг. от чл. 37, ал. 2 ЗМВР.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 24/24.01.2023 г., постановено по АНД № 1176 по описа за 2022 година на Районен съд – Хасково, и вместо него, постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1253-001527 от 02.11.2022 г. на Началник Група в ОДМВР - Хасково Сектор „Пътна полиция“ - Хасково.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – гр. Хасково да заплати на Д.М.А., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, офис 3, чрез адв. Т.Н. от ХАК, сумата от 900,00 лева, представляваща направени разноски за платени адвокатски възнаграждения пред двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.