№ 58
гр. К., 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
кА. разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20215510102413
по описа за 2021 година
В исковата молба пълномощникът на ищеца адв. Д. заявява, че на *** г.
Б. Ж. В. е сключил с ответното дружество договор за управление на същото,
по силата на който ищецът се задължил да представлява и управлява „А."
ЕООД срещу заплащане на месечно възнаграждение в размер на 200 лева,
платимо в срок най-късно до последния работен ден на месеца, за който се
дължи (чл. 7 от договора). Със свое решение от *** г. едноличният
собственик на капитала взел решение за освобождаване на ищеца кА.
управител, считано от същата дата - *** г., и отписването му от Търговския
регистър кА. управител на дружеството. Твърди, че Дружеството не е
изпълнило задължението си за заплащане на възнаграждението в размер на
200 лева месечно. Тъй кА. по същността си договореното в полза на ищеца
вземане представлява възнаграждение за труд (чл. 111, б. „а" ЗЗД) и
периодичен платеж (чл. 111,6. „в" ЗЗД) сочи, че ищецът претендира с
настоящата искова молба само тези възнаграждения, които не са погасени с
предвидената в закона давност - за периода три години назад от датата на
подаване на исковата молба - 31.07.2021 г. Тъй кА., според чл. 7 от договора
за управление на ответното дружество възнаграждението се заплаща
помесечно в конкретно определен срок - „най-късно в последния работен ден
на месеца, за който се дължи", ищецът претендира и законната лихва върху
всяко едно от възнагражденията си, изчислена от първо число на месеца,
следващ месеца, за който се дължи възнаграждението, до 30.07.2021 г. - деня
преди датата на подаване на исковата молба. Счита, че ищецът има право да
получи и законната лихва върху всяка една от главниците за периода от
31.07.2021 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното им
изплащане както следва: 1/ 200 лева за юли 2018 г., ведно със законна лихва в
размер на 60,84 лева за периода от 01.08.2018 г. до 30.07.2021 г.; 2/ 200 лева
1
за август 2018 г., ведно със законна лихва в размер на 59,12 лева за периода от
01.09.2018 г. до 30.07.2021 г.; 3/ 200 лева за септември 2018 г., ведно със
законна лихва в размер на 57,45 лева за периода от 01.10.2018 г. до 30.07.2021
г.; 4/ 200 лева за октомври 2018 г., ведно със законна лихва в размер на 55,73
лева за периода от 01.11.2018 г. до 30.07.2021 г.; 5/ 200 лева за ноември 2018
г., ведно със законна лихва в размер на 54,06 лева за периода от 01.12.2018 г.
до 30.07.2021 г.; 6/ 200 лева за декември 2018 г., ведно със законна лихва в
размер на 52,34 лева за периода от 01.01.2019 г. до 30.07.2021 г.; 7/ 200 лева
за януари 2019 г., ведно със законна лихва в размер на 50,62 лева за периода
от 01.02.2019 г. до 30.07.2021 г.; 8/ 200 лева за февруари 2019 г., ведно със
законна лихва в размер на 49,06 лева за периода от 01.03.2019 г. до 30.07.2021
г.; 9/ 200 лева за март 2019 г., ведно със законна лихва в размер на 47,34 лева
за периода от 01.04.2019 г. до 30.07.2021 г.; 10/ 200 лева за април 2019 г.,
ведно със законна лихва в размер на 45,67 лева за периода от 01.05.2019 г. до
30.07.2021 г.; 11/ 200 лева за май 2019 г., ведно със законна лихва в размер на
43,56 лева за периода от 01.06.2019 г. до 30.07.2021 г.; 12/ 200 лева за юни
2019 г., ведно със законна лихва в размер на 41,89 лева за периода от
01.07.2019 г. до 30.07.2021 г.; 13/ 200 лева за юли 2019 г., ведно със законна
лихва в размер на 40,17 лева за периода от 01.08.201 г. до 30.07.2021 г.; 14/
200 лева за август 2019 г., ведно със законна лихва в размер на 38,45 лева за
периода от 01.09.2019 г. до 30.07.2021 г.; 15/ 200 лева за септември 2019 г.,
ведно със законна лихва в размер на 36,78 лева за периода от 01.10.2019 г. до
30.07.2021 г.; 16/ 200 лева за октомври 2019 г., ведно със законна лихва в
размер на 35,06 лева за периода от 01.11.2019 г. до 30.07.2021 г.; 17/ 200 лева
за ноември 2019 г., ведно със законна лихва в размер на 33,39 лева за периода
от 01.12.2019 г. до 30.07.2021 г.; 18/ 200 лева за декември 2019 г., ведно със
законна лихва в размер на 31,67 лева за периода от 01.01.2020 г. до 30.07.2021
г.; 19/ 200 лева за януари 2020 г., ведно със законната лихва в размер на 29,25
лева за периода от 01.02.2020 г. до 30.07.2021 г.; 20/ 200 лева за февруари
2020 г., ведно със законната лихва в размер на 28,34 лева за периода от
01.03.2020 г. до 30.07.2021 г.; 21/ 200 лева за март 2020 г., ведно със законната
лихва в размер на 26,61 лева за периода от 01.04.2020 г. до 30.07.2021 г.; 22/
200 лева за април 2020 г., ведно със законната лихва в размер на 24,95 лева за
периода от 01.05.2020 г. до 30.07.2021 г.; 23/ 200 лева за май 2020 г., ведно със
законната лихва в размер на 23,22 лева за периода от 01.06.2020 г. до
30.07.2021 г.; 24/ 200 лева за юни 2020 г., ведно със законната лихва в размер
на 21,56 лева за периода от 01.07.2020 г. до 30.07.2021 г.; 25/ 200 лева за юли
2020 г., ведно със законната лихва в размер на 19,83 лева за периода от
01.08.2020 г. до 30.07.2021 г.; 26/ 200 лева за август 2020 г., ведно със
законната лихва в размер на 18,11 лева за периода от 01.09.2020 г. до
30.07.2021 г.; 27/ 200 лева за септември 2020 г., ведно със законната лихва в
размер на 16,45 лева за периода от 01.10.2020 г. до 30.07.2021 г.; 28/ 200 лева
за октомври 2020 г., ведно със законната лихва в размер на 14,72 лева за
периода от 01.11.2020 г. до 30.07.2021 г.; 29/ 200 лева за ноември 2020 г.,
ведно със законната лихва в размер на 13,06 лева за периода от 01.12.2020 г.
до 30.07.2021 г.; 30/ 200 лева за декември 2020 г., ведно със законната лихва в
размер на 11,33 лева за периода от 01.01.2021 г. до 30.07.2021 г.; 31/ 200 лева
за януари 2021 г., ведно със законната лихва в размер на 9,61 лева за периода
от 01.02.2021 г. до 30.07.2021 г.; 32/ 200 лева за февруари 2021 г., ведно със
2
законната лихва в размер на 8,06 лева за периода от 01.03.2021 г. до
30.07.2021 г.; 33/ 200 лева за март 2021 г., ведно със законната лихва в размер
на 6,33 лева за периода от 01.04.2021 г. до 30.07.2021 г.; 34/ 200 лева за април
2021 г., ведно със законната лихва в размер на 4,67 лева за периода от
01.05.2021 г. до 30.07.2021 г.; 35/ 200 лева за май 2021 г., ведно със законната
лихва в размер на 2,94 лева за периода от *** г. до 30.07.2021 г., както и
законна лихва за забавено плащане на всяка една от главниците, считано от
датата на предявяване на исковата молба – 31.07.2021 г. до окончателното й
изплащане. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с
което да осъди „А." ЕООД, гр. К. ***, ул. ***, ЕИК ***, представлявано от
Управителя А.П.Р. да заплати на Б. Ж. В. с ЕГН ********** и адрес в гр. К.,
ул. *** възнаграждения, дължими по договор за управление на „А." ЕООД от
*** г., както следва: 1/ 200 лева за юли 2018 г., ведно със законна лихва в
размер на 60,84 лева за периода от 01.08.2018 г. до 30.07.2021 г.; 2/ 200 лева
за август 2018 г., ведно със законна лихва в размер на 59,12 лева за периода от
01.09.2018 г. до 30.07.2021 г.; 3/ 200 лева за септември 2018 г., ведно със
законна лихва в размер на 57,45 лева за периода от 01.10.2018 г. до 30.07.2021
г.; 4/ 200 лева за октомври 2018 г., ведно със законна лихва в размер на 55,73
лева за периода от 01.11.2018 г. до 30.07.2021 г.; 5/ 200 лева за ноември 2018
г., ведно със законна лихва в размер на 54,06 лева за периода от 01.12.2018 г.
до 30.07.2021 г.; 6/ 200 лева за декември 2018 г., ведно със законна лихва в
размер на 52,34 лева за периода от 01.01.2019 г. до 30.07.2021 г.; 7/ 200 лева
за януари 2019 г., ведно със законна лихва в размер на 50,62 лева за периода
от 01.02.2019 г. до 30.07.2021 г.; 8/ 200 лева за февруари 2019 г., ведно със
законна лихва в размер на 49,06 лева за периода от 01.03.2019 г. до 30.07.2021
г.; 9/ 200 лева за март 2019 г., ведно със законна лихва в размер на 47,34 лева
за периода от 01.04.2019 г. до 30.07.2021 г.; 10/ 200 лева за април 2019 г.,
ведно със законна лихва в размер на 45,67 лева за периода от 01.05.2019 г. до
30.07.2021 г.; 11/ 200 лева за май 2019 г., ведно със законна лихва в размер на
43,56 лева за периода от 01.06.2019 г. до 30.07.2021 г.; 12/ 200 лева за юни
2019 г., ведно със законна лихва в размер на 41,89 лева за периода от
01.07.2019 г. до 30.07.2021 г.; 13/ 200 лева за юли 2019 г., ведно със законна
лихва в размер на 40,17 лева за периода от 01.08.201 г. до 30.07.2021 г.; 14/
200 лева за август 2019 г., ведно със законна лихва в размер на 38,45 лева за
периода от 01.09.2019 г. до 30.07.2021 г.; 15/ 200 лева за септември 2019 г.,
ведно със законна лихва в размер на 36,78 лева за периода от 01.10.2019 г. до
30.07.2021 г.; 16/ 200 лева за октомври 2019 г., ведно със законна лихва в
размер на 35,06 лева за периода от 01.11.2019 г. до 30.07.2021 г.; 17/ 200 лева
за ноември 2019 г., ведно със законна лихва в размер на 33,39 лева за периода
от 01.12.2019 г. до 30.07.2021 г.; 18/ 200 лева за декември 2019 г., ведно със
законна лихва в размер на 31,67 лева за периода от 01.01.2020 г. до 30.07.2021
г.; 19/ 200 лева за януари 2020 г., ведно със законната лихва в размер на 29,25
лева за периода от 01.02.2020 г. до 30.07.2021 г.; 20/ 200 лева за февруари
2020 г., ведно със законната лихва в размер на 28,34 лева за периода от
01.03.2020 г. до 30.07.2021 г.; 21/ 200 лева за март 2020 г., ведно със законната
лихва в размер на 26,61 лева за периода от 01.04.2020 г. до 30.07.2021 г.; 22/
200 лева за април 2020 г., ведно със законната лихва в размер на 24,95 лева за
периода от 01.05.2020 г. до 30.07.2021 г.; 23/ 200 лева за май 2020 г., ведно със
законната лихва в размер на 23,22 лева за периода от 01.06.2020 г. до
3
30.07.2021 г.; 24/ 200 лева за юни 2020 г., ведно със законната лихва в размер
на 21,56 лева за периода от 01.07.2020 г. до 30.07.2021 г.; 25/ 200 лева за юли
2020 г., ведно със законната лихва в размер на 19,83 лева за периода от
01.08.2020 г. до 30.07.2021 г.; 26/ 200 лева за август 2020 г., ведно със
законната лихва в размер на 18,11 лева за периода от 01.09.2020 г. до
30.07.2021 г.; 27/ 200 лева за септември 2020 г., ведно със законната лихва в
размер на 16,45 лева за периода от 01.10.2020 г. до 30.07.2021 г.; 28/ 200 лева
за октомври 2020 г., ведно със законната лихва в размер на 14,72 лева за
периода от 01.11.2020 г. до 30.07.2021 г.; 29/ 200 лева за ноември 2020 г.,
ведно със законната лихва в размер на 13,06 лева за периода от 01.12.2020 г.
до 30.07.2021 г.; 30/ 200 лева за декември 2020 г., ведно със законната лихва в
размер на 11,33 лева за периода от 01.01.2021 г. до 30.07.2021 г.; 31/ 200 лева
за януари 2021 г., ведно със законната лихва в размер на 9,61 лева за периода
от 01.02.2021 г. до 30.07.2021 г.; 32/ 200 лева за февруари 2021 г., ведно със
законната лихва в размер на 8,06 лева за периода от 01.03.2021 г. до
30.07.2021 г.; 33/ 200 лева за март 2021 г., ведно със законната лихва в размер
на 6,33 лева за периода от 01.04.2021 г. до 30.07.2021 г.; 34/ 200 лева за април
2021 г., ведно със законната лихва в размер на 4,67 лева за периода от
01.05.2021 г. до 30.07.2021 г.; 35/ 200 лева за май 2021 г., ведно със законната
лихва в размер на 2,94 лева за периода от *** г. до 30.07.2021 г., и законната
лихва върху всяка една от главниците по предходната точка за периода от
31.07.2021 г. до окончателното изплащане на съответната главница.
Претендира присъждането на разноски.
С допълнителна молба вх. № 4002/24.08.2021 г. по описа на Районен съд
– К. пълномощникът на ищеца заявява, че сборът от цената на всички искове
е както следва: главници – 7 000 лева; изтекли лихви – 1 065,18 лева. Сочи, че
бъдещите лихви е невъзможно да се сметнат в момента, поради
неизвестността на периода. В съдебно заседание исковата молба се поддържа
от адвокат Л. Д., който моли съда да уважи предявените искове кА.
основателни и доказани. Подробни съображения излага в писмена защита по
делото.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от А. Р., в качеството
му на управител на ответното дружество, чрез адв. Е. Х., с който заявява, че
счита предявеният иск за допустим, но изцяло неоснователен, поради което го
оспорва изцяло. Заявява, че обстоятелствата, изложени в исковата молба са
неверни. Сочи, че ищецът Б. Ж. В. по собствено желание, одобрено от
едноличния собственик на капитала е назначен и вписан кА. управител на
„А." ЕООД, а не както се твърди в исковата молба това му задължение да е
възникнало от посочения договор за управление от ***г. Твърди, че както е
посочено в този договор, а и в самия закон управителят се назначава и
освобождава с решение на едноличния собствения собственик на капитала на
дружеството. Пак с негово решение може да му бъде заплащано, респективно
да не му бъде определено и изплащано възнаграждение за извършваната му
дейност кА. управител, както и да се очертаят всичките му правомощия,
задължения, отговорности. Сочи, че единственото вярно обстоятелство,
наведено в исковата молба е, че с решение от *** г., вписано в ТР на *** г.
ищецът е освободен от формалната си с години длъжност – управител на „А."
ЕООД. Сочи кА. невярно, че тази е меродавната дата, до настъпването на
4
която представляваното от него дружество има каквито и да е било
ангажименти, още по-малко финансови задължения към бившия управител Б.
Ж. В.. По-скоро обратното – последният има отговорност към дружеството,
зА.ва и при освобождаването Счита, че „А." ЕООД не дължи заплащане на
възнаграждение на управителя В. за посочения период. На *** г. по желание
на В., същият е бил назначен от управителя кА. а. към другото му
предприятие – З. А. Р., /прил. Док. № 1/. Сочи, че уважил това негово
желание, както и възможността същият да работи по специалността си.
Функцията на В. кА. управител на дружеството останала, макар и формална,
по негово желание, за което той кА. управител и ЕСК не се противопоставил.
С него се договорили, че възнаграждение, осигуровки и всичко останало се
прекратява от „А." ЕООД и последните, по смисъла на новия трудов договор,
започват да бъдат ангажимент на ЗП А. Р.. Така и в този смисъл и взети
решения на ЕСК на „А." ЕООД от *** г. /прил. док. № 2/. До *** г. всички
възнаграждения и удръжки са били правени от дружеството към В.. След тази
дата дружеството няма задължения към Б. В., последният е останал формално
кА. управител, знаел е за всички тези обстоятелства, които се случили с
негово съгласие. Цялата дейност по управление извършвал – А. Р.. Заявява, че
посочените суми в исковата молба не се дължат от „А." ЕООД и това
обстоятелство е отлично известно на ищеца. Със същия са били прекратени
всякакви финансови отношения с дружеството от момента, в който е бил
назначен на трудов договор в ЗП А. Р., а именно от *** г. Оспорва
претендираните вземания и по основание, и по размер. Твърди, че същите са
недължими. Не съществува и основание за плащането им, предвид
изложеното и представените доказателства. На основание гореизложеното
моли съда да остави изцяло без уважение така подадената искова претенция
от Б. Ж. В. кА. неоснователна и недоказана, кА. приеме, че „А.“ ЕООД,
представлявано от управителя А. Р. не дължи претендираните суми, а именно
7 000 лева главница и 1 065,18 лева лихви. Претендира направените в
производството разноски. В съдебно заседание адвокат Е. моли съда да
отхвърли предявеният иск кА. неоснователен и недоказан. Излага подробни
съображения в писмена защита по делото.
Съдът, след кА. обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и кА. взе предвид становищата и доводите на страните,
приема за установена следната фактическа обстановка:
От представения по делото Договор за управление на „А.“ЕООД, гр.К.
от ***г. се установява, че страни по същия са ищеца кА. управител и
ответното дружество кА. доверител/принципал. В чл. 7 на същия е
определено месечно възнаграждение на управителя в размер на 200 (двеста)
лева. Възнаграждението е за сметка на дружеството и се изплаща най-късно в
последния работен ден на месеца, за който се дължи.
С протокол от *** г. за взето решение от едноличния собственик на
капитала на „А.” ЕООД / приложен на стр. 11 от делото/, Б. Ж. В., с ЕГН
********** е освободен кА. управител, считано от *** г., на Дружеството по
негово желание, съгласно депозираната молба до ЕСК.
От трудов договор № 1 от *** г. се установява, че страни по същия са
З. А. Р. кА. работодател с представител и ищеца Б. Ж. В. кА. работник, по
5
силата на който последният е назначена кА. а..
От представения протокол за еднолично решение на ответното
дружество от *** г. се установява, че дружество дава съгласие управителя
Б. Ж. В. да бъде назначен на трудов договор кА. а. в предприятието на З. А.
Р., въпреки че последният извършва дейност, покриваща тази на дружеството.
С назначаването на Б. Ж. В. кА. а. на трудов договор при ЗП А. Р. да се
приеме, че не се нарушават изискванията на чл. 142 от Търговския закон,
както и, че Б. Ж. В. може да продължи да бъде вписан в ТР кА. управител на
„А.“ ЕООД. Във връзка с горното и определеното трудово възнаграждение
кА. а., то считано от датата на подписване на новия трудовия договор и на
взимане на настоящото решение - *** г. да се преустанови заплащането на
основно възнаграждение кА. управител, така и допълнителното месечно
възнаграждение на Б. Ж. В., съгласно чл.7 от Договор за управление на „А.“
ЕООД от *** г.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля
Р.Д.П..
От показанията на свидетелката П. се установява, че работела кА. с. от
2007 г. при ответното дружество. Ищецът го познавала ,,в ролята на а.‘‘, от
момента на назначаването й кА. с. до *** г. След *** г. заел длъжността а. в З.
А. Р.. Знаела, че от същата дата ищецът вече не представлявал дружеството
„А.“ ЕООД. Била запозната и с едноличното решение на собственика на
капитала. Формалната му роля била прекратена през май 2011 г. Работела кА.
с. и при З. А. Р.. Заявява, че за целия период, повече от 25 г., и за двете
дружества. Заявявя, че с Б. взаимоотношенията били изцяло в качеството на
а..Твърди, че никога не са обсъждали с ищеца управленски функции, същият
никога не е взимал управленски решения и не е упражнявал представителна
власт. Във взаимоотношенията с клиенти, с доставчици, в институции, за
всичко участвал само А. Р.. Ищецът изпълнявал единствено функцията на а..
През 2021 г. ищецът ,, повдигна въпрос за тези 200 лева., след кА. напуснал
ЗП А. Р.‘‘. Сочи, че нямала основание да начислява суми, нито пък да
изготвя хонорарна сметка за възнаграждение кА. управител. По договора за
управление до *** г. начислявала суми кА. управител, приравнени на
трудовото възнаграждение, нищо общо със сумата, която се претендирала. На
*** г. преназначили ищеца кА. а. в ЗП А. Р. по трудов договор. Същият
изпълнявал функцията на а. и в двете дружества.
От заключението на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните, което съдът цени кА. компетентно дадено се установява,
че законната лихва за всяко едно от вземанията на ищеца по договора за
управление за периода от първо число на месеца, следващ месеца, за който се
дължи възнаграждението до 30.07.2021 г. е общо в размер на 1122,58 лв.
(хиляда сто двадесет и два лв. 58ст.). Вещото лице уточнява, че при
проверката в счетоводството на ответника "А." ЕООД не е установено
начисляване на суми по трудови, извънтрудови и служебни правотношения на
лицето Б. Ж. В. за периода 01.07.2018г.- 31.05.2021 г. и няма отразени
задължения към физическото лице Б. Ж. В.. Въз основа на Договор за
управление на „А.“ЕООД, гр.К. от ***г. ищецът е управлявал и представлявал
ответното дружество, до 31.05.2021 г., когА. с решение на едноличния
собственик на капитала на дружеството ищецът е освободен. За
6
претендирания в исковата молба период 01.07.2018г. -31.05.2021 г. ищецът е
следвало да получава по 200.00 лв. месечно, на основание чл.7 от раздел V на
договора за управление, платимо най- късно в последния работен ден на
месеца, за който се дължи или общо 7000,00лв.(седем хиляди лева),
изчислени в таблицата по т.1.
От допълнителното заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните, което съдът цени кА. компетентно се установява,
че ,,А.‘‘ ЕООД не е задължено към физическото лице Б. Ж. В.. Няма данни за
начислявани дължими суми към В. по разчетните сметки на дружеството през
процесния период от 01.07.2018г. до 31.05.2021 г.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Няма спор по делото, че между страните е бил сключен договор за
управление, с който на ищеца е възложено управлението на ответното
търговско дружество, кА. това е станало в съответствие с изискванията на
закона- чл. 141, ал. 7 от ТЗ, а именно- след решение на общото събрание на
дружеството и подписан писмен договор с лицето. Този договор е мандатен
(за поръчка), кА. правомощията на управителя, свързани с управление и
представителство на дружеството, произтичат от закона, а в договора за
възлагане правата и задълженията на лицето само са конкретизирани.
Уговорен е и размер на месечно възнаграждение, което обаче е такова не по
трудов, а по граждански договор, поради което в случая са приложими
правилата на ЗЗД и ТЗ, а не на КТ, при обсъждане на въпросите за неговата
дължимост. Именно това е и предметът иска - за заплащане на договореното
възнаграждение за определен посочения в молбата период. Доколкото не е
спорно, че за съответния период ищецът не е получил плащане на
възнаграждение от ответника, за основателността на претенцията следва да се
установи дали действително подобно плащане е било дължимо.
Самият факт на сключване на договора за управление не представлява
автоматично основание за заплащане на възнаграждението по него. Това е
така, защото от една страна следва да се установи дали за съответния период,
за който се претендира плащане, въобще е имало действащ договор, а от
друга- дали той действително е бил изпълняван от лицето, нА.варено с
осъществяване на задълженията по него.
На първо място, от доказателствата по делото безспорно се установява,
че към 2011 г. въпросният договор вече е бил само формален. Именно в тази
връзка с протокол за еднолично решение на ответното дружество от *** г.
дружество дава съгласие управителя Б. Ж. В. да бъде назначен на трудов
договор кА. а. в предприятието на З. А. Р.. Във връзка с горното и
определеното трудово възнаграждение кА. а., то считано от датата на
подписване на новия трудовия договор и на взимане на едноличното решение
- *** г. се преустановило заплащането на основно възнаграждение кА.
управител, така и допълнителното месечно възнаграждение на Б. Ж. В.,
съгласно чл.7 от Договор за управление на „А.“ ЕООД от *** г.
Допълнителен аргумент в насока за липсата на предпоставки за
заплащане на възнаграждение по договора се явява и обстоятелството, че
ищецът в процеса по никакъв начин не доказа, че за съответния период е
7
изпълнявал задълженията си кА. управител, за да му се дължи плащане за
извършваната дейност. От една страна от събраните доказателства от
ответника се установява, че изпълнение не е имало, защото ишецът е бил
преназначен по друг трудов договор, кА. а. при ЗП А. Р. и същият е
преустановил дейността на управител в А. ЕООД. Липсата на доказаност на
факта, че за съответния период ищецът е изпълнявал задълженията си кА.
управител означава, че той не се е осъществил, поради което не е налице
валидно и изискуемо договорно или законово задължение на възложителя да
заплати възнаграждение за труд или усилия по изпълнение, които не се
установява да са били положени.
Предвид всички горни съображения, искът за заплащане на
възнаграждение по договора за управление за периода от м. юли 2018 г. до м.
май 2021 г. се явява неоснователен и недоказан, а кА. такъв той следва да се
отхвърли изцяло, ведно с произтичащите от това законния последици.
Предвид неоснователността на главния иск, следва да бъде отхвърлена и
претенцията за заплащане на дължимата лихва, кА. акцесорно на главното
вземане.
В разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 6 от ГПК е предвидено задължение
за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска. Същите се претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК
и са налице доказателства за реалното им извършване - депозит за вещо лице
по приетата експертиза в размер на 50 лева и възнаграждение за един адвокат
в размер на 960 лева, които следва да се възложат в тежест на ищеца.
Направените пък от него разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и
адвокатско възнаграждение на пълномощника му си остават за негова сметка.
Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В
настоящия случай сам ответникът е представил списък на разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Ж. В., ЕГН **********, с адрес град
К., улица ***, против „А." ЕООД, със седалище и адрес на управление град
К., улица ***, ЕИК ***, представлявано от управителя А.П.Р. иск за осъждане
на ответника да му заплати сумите от 7000 (седем хиляди) лева,
представляваща неизплатено възнаграждение по договор от *** г. за
управление на търговското дружество за периода от м. юли 2018 г. до м. май
2021 г., морА.рни лихви в общ размер на 1065,18 лв., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 02.08.2021 г. до
окончателното й плащане, кА. неоснователен.
8
ОСЪЖДА Б. Ж. В., ЕГН **********, с адрес град К., улица *** да
заплати на А." ЕООД, със седалище и адрес на управление град К., улица ***,
ЕИК ***, представлявано от управителя А.П.Р. сумата от 1 010 лева
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
9