РЕШЕНИЕ
№ 210
гр. Силистра, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четиринадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жанет Ив. Борова
при участието на секретаря Милена П. Лекова
като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело №
20213420101551 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по подадена жалба от Р. В. Д.,
с ЕГН ********** от гр.С., ул. Х. О. № , ет. , ап. , чрез упълномощения адв. Р.
Г. против Заповед № РД 04 – 84 – 53 / 13. 07. 2021 г. на Директора на ОД
„Земеделие” гр. С., издадена на основание чл. 34, ал. 1 във вр. с чл. 34, ал.
8 от ЗСПЗЗ, с която е постановено да се изземе земеделски имот в
землището на с. С., включен в държавния поземлен фонд, от ответника, който
го ползва без правно основание, като е постановена и възможност за
внасяне по банкова сметка сумата от 842.70 лева, представляваща трикратния
размер на средното годишно рентно плащане за землището на с. С., общ. К. в
размер на 65.00 лв/дка на декар при желание за спиране на изпълнението на
заповедта.
Жалбоподателят счита, че заповедта е незаконосъобразно и
неправилна, тъй като е очертал и обработва земята въз основа на постигнато
споразумение по чл.37В от ЗСПЗЗ, като освен това е отправил търговско
предложение за сключването на договор, по което няма отговор.
В условията на евентуалност, в случай, че не бъдат уважени
възраженията му, моли да бъде постановено заплащането на годишна рента.
Жалбоподателят счита, че заповедта е издадена при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с
материалноправните норми, като акцентира на обстоятелството, че в случая
не се касае за за възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ и
накърняването му не може да се защити чрез способа за административна
1
защита.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата –ДИРЕКТОР на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ
„ЗЕМЕДЕЛИЕ” – С., счита жалбата за неоснователна, тъй като обжалваният
административен акт е материално законосъобразен, в съдържанието му са
фиксирани фактическите и правни основания за издаването му и е спазена
предвидената в закона форма. Счита за неоснователни възраженията на
жалбоподателя, че е налице правно основание да държи имота и че
бездействието на административния орган е станало причина да не бъде
сключен договора. Твърди, че издадената заповед е правилна и
законосъобразна и при издаването й са спазени разпоредбите на закона,
поради това моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и
недоказана.
СЪДЪТ, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК, във вр. с жалба по чл.34, ал.
8 от ЗСПЗЗ във връзка с чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. С жалбата се сочат нарушения
по чл. 146, т. 1, т.3, т. 4 и т. 5 от АПК, които според жалбоподателя водят
до незаконосъобразност на издадения административен акт.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна и в срока по чл. 149, ал.2 от АПК. Разгледана по същество е
основателна, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 34 от ЗСПЗЗ, по искане на
собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти
с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на
общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без
правно основание, и се предоставят на собствениците им. За установяване на
неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от
общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите,
съответно от службата по геодезия, картография и кадастър. В случаите на
неправомерно ползване на земи от държавния поземлен фонд заповедта по ал.
1 се издава от директора на областна дирекция "Земеделие" /чл.34,ал.8 от
ЗСПЗЗ/. Процесната заповедта е издадена в писмена форма, съдържа
изложение на фактическите и правни основания, мотивирали решението на
органа.
Със Заповед №РД 09-135/30.11.2020г. на основание чл.37в от ЗСПЗЗ,
Директорът на ОД”Земеделие” е определил комисия, която да разгледа
постъпилите искания от ползватели за предоставяне на земи от ДПФ за
стопанската 2020/2021г..
В изпълнение на тази заповед, назначената комисия разгледала
заявленията, сред които и това Р. Д. /т.11 от Протокол № 4 / 27. 04. 2021 г.-
л.40 по делото/ и е заявила становището си, е са налице предпоставките
имотите да бъдат предоставени по реда на чл.37в,ал.10 от ЗСПЗЗ за
стопанската 2020/2021г. на ползвателите на съответните масиви, съгласно
2
сключените споразумения. Под № 12 е записан жалбоподателя за два имота,
единият от които е този с идентификатор № 65615.57.7 с площ от 5.681 дка в
землището на с.С.. Принадлежността на този имот към ДПФ не се оспорва от
жалбоподателя и се установява от представеният договор за замяна на
недвижим имот № ОД 051 – 003 / 27. 02. 2009 г.
При тази фактическа обстановка и в съответствие с разпоредбата на
чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ, жалбоподателят е следвало да внесе по сметка за
чужди средства на областна дирекция "Земеделие" сума в размер на средното
годишно рентно плащане за землището в срок до три месеца от публикуване
на заповедта по ал. 4.
Няма спор, че плащане не е извършено, като разпоредбата не
предвижда процедура по уведомяване, а заинтересованите страни следва да
следят за публикуване на заповедта. Предоставен е достатъчно дълъг срок - 3
месеца за заплащане на дължимата сума, а самият жалбоподател не участва в
процедурата за първи път и е запознат с нея.
В тези случаи законът /чл.37в,ал.7 от ЗСПЗЗ/ задължава директора на
областната дирекция "Земеделие" да издаде заповед за заплащане на
трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землището.
Именно това е сторено с обжалваната заповед.
Това налага извода, че не са налице сочените в жалбата нарушения.
При извършената цялостна проверка на представената от административния
орган преписка, съдът не констатира нарушения на процесуалните правила,
нито противоречие на материалноправни разпоредби.
От изложеното следва извода, че земите се ползват от жалбоподателя
без правно основание, поради което правилно и законосъобразно са иззети с
обсъжданата заповед.
В съответствие с цитираната по-горе законова разпоредба правилно е
определен размера на сумата, която следва да бъде заплатена.
От изложеното следва извода, че обжалваната заповед не страда от
съществени пороци, водещи до нейната нищожност. Не са налице и
предвидените в закона предпоставки за отмяната й. Поради това жалбата
следва да се отхвърли като недоказана и неоснователна.
Мотивиран от тези съображения и на основание чл.172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА ЖАЛБАТА на Р.В. Д., с
ЕГН ********** от гр.С., срещу Заповед № № РД 04 – 84 – 53 / 13. 07. 2021 г.
на Директора на Областна дирекция ’’Земеделие”- гр.С.
Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба пред
Административен съд - Силистра, в 14-дневен срок от получаване на
3
съобщението.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4