О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../….....05.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ
СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като
разгледа докладваното от съдия Карагьозова
въззивно
търговско дело № 714 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна
жалба вх.№ 22649/27.03.2019г., подадена от „ДОБРИН-371” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрас на управление гр.Варна, ж.к.“Младост“ бл.130А, вх.5, ет.8,
ап.14, срещу решение №923/06.03.2019г., постановено по гр.д. № 544/2018г.
на РС-Варна, с което е прието за установено, че дължи на Технически университет-Варна, ЕИК ********* вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 17263/2017 г. на ВРС, за сумата
в размер на 20 710 лв. (двадесет
хиляди седемстотин и десет лева), представляваща незаплатена наемна
цена за месец октомври 2016 година и месец ноември 2016 година по Договор за
наем № 84/30.05.2016 год., за която са издадени фактури №№ 12213/04.10.2016
год. и 12329/02.11.2016 год., всяка за сумата от по 10355.00 лева.
В жалбата е изложено становище за недопустимост,
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като се твърди, че в
мотивите си съдът не е изследвал въпроса по въведеното възражение за неизпълнен
договор, основано на твърдения за неизпълнение на задължението на наемодателя
да предостави наемния имот в годно за ползване състояние. Поддържа се, че към
момента на предаване на държането сградата е имала дефекти и се е нуждаела от
основен ремонт, а нежилищните помещения не съответствали на уговореното
предназначение. Твърди се, че предаването на негоден обект за наем е равносилно
на пълно неизпълнение от страна на наемодателя, като неправило съдът е основал
изводите си за предаване на веща върху приетия приемо – предавателния протокол.
Посочва се, че след като не е изпълнено това задължение, наемателят не дължи
наем. Направен е подробен анализ на писмените доказателства и е цитирана
съдебна практика. В жалбата са наведени оплаквания за допуснати процесуални
нарушения, тъй като не е разпределена правилно даказателствената тежест и не са
допуснати относими доказателства. В доклада си съдът не е отразил възраженията
на ответника. По изложените съображения въззивникът моли съда да обезсили
първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане, в евентуалност
да го отмени и да се постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от
насрещната страна по жалбата Технически университет – Варна, в който се застъпва становище за
неоснователност на подадената жалба и за допустимост, правилност и
законосъобразност на атакуваното решение. Поддържа се твърдението, че
ищецът е изправна страна, като е предоставил държането на наетата вещ на
ответника, който е извършвал ремонтни дейности в нея.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
По отношение на оплакването във въззивната жалба за
допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в непълен доклад, настоящият
състав с оглед правомощията си във въззивна инстанция намира, че докладът не
страда от сочените пороци, поради което не следва да дава указания до страните,
относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на
относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата
инстанция. В доклада са отразени всички възражения на ответника, а по отношение
на тези от тях, които са оставени без разглеждане, са формулирани подробни
съображения.
Съдебният състав преценява като неоснователно
искането на въззивника за включване във въззивната проверка на неприетите от
първата инстанция възражения за задържане и за прихващане на първо място поради
тяхната нередовност, за отстраняването на която не е предвиден процесуален
способ. Възражението за задържане е основано на противоречащи си твърдения и
съдържа искане не за задържане, а за предаване на владението, което не може да
бъде упражнено с възражение, а само с евентуален иск, какъвто страната изрично
е заявила, че не предявява. Възраженията за прихващане са неуточнени по
основание и размер, доколкото липсват твърдения дали се претендира стойността
на необходимия или на вече извършения ремонт, дали се касае за необходими или
полезни разноски и по какъв начин е формиран общият размер на вземането. По
отношение на възражението, предявено на плоскостта на неоснователното
обогатяване, липсва обосновка на пасивната легитимация по претенцията, предвид
наведените в отговора твърдения, че собственик на подобрения имот е не ищецът,
а трето за спора лице (Държавата). Отделно от това предявяването на претенциите
под формата на възражения е недопустимо, с оглед упражняването им от ответника
по исков път в производството по т.д. 579/2018г. на ВОС, като по този начин се
е възползвал от по-интензивното средство за защита. С оглед изложеното не са
налице основания за преразглеждане на съображенията на първата инстанция за
неприемане на възраженията за задържане и прихващане, нито за изменение на
доклада чрез включването им в предмета на делото.
Обективираното в жалбата искане за спиране на
производството по делото до приключване на т.д. 579/2018г. на ВОС се явява
неоснователно, доколкото спорът относно дължимостта на наемните вноски не е
обусловен от съществуването на насрещното вземане на наемателя за подобрения.
Евентуалната компенсируемост на двете насрещни вземания не обуславя
преюдициалност на делата.
За да се произнесе по обективираните в жалбата и
отговора доказателствени искания,
съдебният състав съобрази, че състоянието на наетия имот към момента на
предаването му е допустимо за установяване със свидетели и относимо към
своевременно направеното от ответника възражение за неизпълнен договор, поради
което визираното в жалбата процесуално нарушение по отхвърляне на
доказателственото искане на ответника следва да бъде отстранено от настоящата
инстанция. Останалите посочени в доказателственото искане факти са ирелевантни
за спора, поради което искането за установяването им със свидетели е
неоснователно. С оглед изложеното на въззивника следва да бъде дадена
възможност да ангажира гласни доказателства чрез разпит на един свидетел за
установяване състоянието на наетия имот към момента на предаването му, като на
основание чл.159, ал.2 от ГПК искането за разпит на повече свидетели за един и
същ факт следва да бъде оставено без уважение. При условията на реципрочност в
полза на въззиваемата страна също следва да бъде допуснат до разпит един
свидетел. Исканията на страните за допускане на СТЕ следва да бъдат оставени
без уважение предвид липсата на приети възражения за насрещни вземания на
ответника за подобрения, респективно и на необходимост от установяването им по
основание и размер. Без уважение като преклудирано следва да бъде оставено
искането на въззиваемия за приемане на писмени доказателства, съставени през
м.05.2016г.
Предвид
допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
УКАЗВА на въззиваемата страна Технически университет-Варна в едноседмичен срок от
уведомяването с писмена молба с препис за насрещната страна да приведе петитума
на исковата молба в съответствие с чл. 415, ал.3 от ГПК, като съобрази, че в
случай на издадена заповед за изпълнение искът е установителен, а не
осъдителен.
При неизпълнение в срок исковата молба ще бъде оставена без
движение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за спиране на
производството по делото до приключване с влязъл в сила акт на т.д.
579/2018г. по описа на ВОС.
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и
редовна въззивна жалба въззивна жалба вх.№ 22649/27.03.2019г., подадена от „ДОБРИН-371”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрас на управление гр.Варна, ж.к.“Младост“
бл.130А, вх.5, ет.8, ап.14, срещу решение №923/06.03.2019г., постановено по гр.д. № 544/2018г. на РС-Варна, с
което е прието за установено, че дължи на Технически
университет-Варна, ЕИК ********* вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 17263/2017 г. на ВРС, за сумата
в размер на 20 710 лв. (двадесет
хиляди седемстотин и десет лева), представляваща незаплатена наемна цена за месец октомври 2016 година и
месец ноември 2016 година по Договор за наем № 84/30.05.2016 год., за която са
издадени фактури №№ 12213/04.10.2016 год. и 12329/02.11.2016 год., всяка за
сумата от по 10355.00 лева.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.06.2019г. от 15,00 часа,
за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника в първото
по делото заседание да ангажира гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел при режим на водене за установяване на състоянието на наетия имот към
30.06.2016г., като оставя без уважение искането в останалата му част.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззиваемия в първото по делото заседание да
ангажира гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на водене
за установяване на състоянието на наетия имот към 30.06.2016г., като оставя без
уважение искането в останалата му част.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ исканията на страните за
допускане на съдебно-техническа експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемия за
приемане на писмени доказателства.
ПРИКАНВА страните
към спогодба и възможността да уредят доброволно отношенията си чрез
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че
при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат
спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна
на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********; служител за
контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.