Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1011 31.07.2020 година гр.Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен
съд, XXII-ри административен състав,
На двадесети юли две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Г. Д.
като разгледа докладваното от
съдията Колева административно дело № 911 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във
връзка с чл.
196, ал.4 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на В.Д.Д. и П.Г.Д.,
с адрес: *** против заповед № 79 от 18.02.2020г. на кмета на О.П. на
жалбоподателите е разпоредено да премахнат „метална ограда“, състояща се от
метална конструкция с листове от ламарина, с приблизителни размери дължина
7,30м и височина 2м, приблизителни размери дължина 11,50м и височина 2м и
приблизителни размери дължина 4,60м и височина 2м, разположена на разстояние
съответно:0,90м. от южната страна; 1,30м. от западната страна и 2,30м от
северната странана сграда с идентификатор 58536.506.174.1 по КККР на гр.
Приморско, УПИ ХІІІ-190, нв.18а по плана на гр.Приморско. Определен е тридневен
срок за изпълнение от влизане в сила на заповедта.
Жалбоподателите в жалбата си сочат, че
предметът на заповедта е преместваемо ограждане, което се намира в собственото
им дворно място и не представлява ограда по смисъла на ЗУТ. Излагат
доводи, че задължението за премахване на оградата е неправилно, като поддържат,
че оградата представлява търпим строеж изграден още преди 1986г., като същата
подлежи на узаконяване и не са налице основания за премахването й. Молят
да бъде отменен административния акт като незаконосъобразен, постановен при
неизяснена фактическа обстановка и без изслушване на заинтересованите лица. Не
ангажира доказателства. Не претендират присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът - кмета на О.П., представя
административната преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно
заседание, чрез пълномощника си, оспорва жалбата като неоснователна и моли за
отхвърлянето й от съда. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Заинтересованото
лице Г.Л.Н. моли жалбата да бъде отхвърлена. Сочи че оградата е изградена от
режеща ламарина, която може да се откъсне и да убие човек. Не ангажира
доказателства.
Бургаският
административен съд, след преценка на становищата на страните и събраните по
делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателите са
собственици триетажна масивна жилищна сграда-западна секция, построена в
съсобствен УПИ XIII-190, кв.18А по плана на гр. Приморско, видно от нотариален
акт № 53, т.ІІ, рег.№ 923, д.239 от 2008г. П.Г.Д. и В.Д.Д. са признати за
собственици.
Заинтересованото лице Г.Л.Н.
е съсобственик в УПИ XIII-190, кв.18А по плана на гр. Приморско с 95/257 кв.м
идеални части и триетажна жилищна сграда, западна секция със застроена площ от
63 кв.м, съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот от 30.08.2016г. и
Протокол за въвод във владение на недвижим имот от 10.12.2019г., от ЧСИ №805 по
изпълнително дело №20158050401192/2015г.
В О.П. от заинтересованото
лице Г.Л.Н. е постъпила жалба с вх.№94-00- 4676/16.12.2019г. в О.П., относно
монтирана ограда, находяща се в ПИ №58356.506.174 по КККР на гр. Приморско, УПИ
УПИ XIII-190, кв. 18А по плана на гр. Приморско, по повод на която е започнала
проверка от служители от Дирекция „УТАС”, при О.П..
Образувано е
административно производство, за което В.Д.Д. и П.Г.Д. са били уведомени с
писмо с изх.№ 94-00-327/24.01.2020г. за започване на административно
производство по реда на ЗУТ на основание чл.26 от АПК. В посоченото писмо е предоставен
7-дневен срок, в който да предоставят строителни книжа и да изразят становище,
свързано с фактите и обстоятелствата, които са описани в жалбата от Г.Н..
В срока е депозирано становище
от жалбоподателите с вх.№ 94-00-567/10.02.2020г., в което посочват, че
поставеното преместваемо ограждане е в собственото им дворно място и не
представлява ограда по смисъла на ЗУТ, няма досег със съседни имоти, не
представят строителни книжа или други документи, искат производството да бъде
прекратено. Видно от нотариален акт № 53, т.ІІ, рег.№ 923, д.239 от 2008г. П.Г.Д.
и В.Д.Д. са признати за собственици триетажна масивна жилищна сграда-западна
секция, построена в съсобствен УПИ XIII-190, кв.18А по плана на гр. Приморско.
Назначената от кмета на О.П.
комисия е съставила констативен протокол от 11.02.2020г., са извършена проверка
по документи и на място на обект, представляващ „метална ограда”, състояща се
от метална конструкция с листове от LT ламарина, находяща се в ПИ
№58356.506.174 по КККР на гр. Приморско, УПИ ХШ-190, кв.18А по плана на гр.
Приморско, изграден в самостоятелен обект с идентификатор №58356.506.66.1.10 по
КККР на гр. Приморско. При проверката е установено че УПИ ХШ-190, кв.18А по
плана на гр. Приморско се състои от ПИ №58356.506.174 и ПИ №58356.506.175 по
КККР на гр. Приморско. Установено е, че оградата е плътна, метална ограда,
състояща се от метална конструкция с листове от LT ламарина,изпълнена от трите
страни на сграда с идентификатор №58356.506.174.1 по КККР на гр. Приморско, УПИ
ХШ-190, кв. 18А по плана на гр. Приморско както следва: от южната страна на
сградата на разстояние 0.90м, с приблизителни размери дължина 7.30м и височина
2.00м, от западната страна на сградата на разстояние 1.30 м с приблизителни
размери дължина 11.50м и височина 2.00м, от северната страна на сградата на
разстояние 2.30м с приблизителни размери дължина 4,60м и височина 2.00м.
Констативният протокол е
съобщен на заинтересованите лица с писмо с изх. №94-00-656/14.02.2020г. и
връчен на лицата на 09.03.2020г.
Последвало е издаването на
заповед №79/18.02.2020г. на Кмета на О.П., която е предмет на настоящото дело.
В заповедта е прието, че обектът „Метална ограда”, възпрепятства свободното
преминаване до сградата и предвид местоположението й, както и вложените
материали за изграждането й създава предпоставки за инциденти с преминаващи
хора. Заповедта е с правно основание чл.196, ал.2, вр. с чл.195, ал.5 от ЗУТ.
В законоустановения срок е
постъпила жалба с вх.№ 94-00-1069/11.03.2020г. срещу заповед №79/18.02.2020г.
на Кмета на О.П. от В.Д.Д. и П.Г.Д..
По делото е представен
констативен протокол от 26.02.2020г., от който е видно, че металната ограда е доброволно
премахната, констативен протокол от 21.04.2020г., от който е видно, че
металната ограда е повторно изградена, констативен протокол от 04.05.2020г., от
който е видно, че металната ограда е отново изцяло премахната.
В
резултат на служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред
неговата валидност. Това се налага, поради служебното начало в административния
процес, съгласно принципа за това, възведен с нормата на чл.
9 от АПК. Разпоредбата на чл.
146 от АПК сочи основанията за оспорване на
административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза,
водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на
компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административно производствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността
на оспорения административен акт, съдът съгласно чл.
168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с
обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК.
При
така вменената на съда от закона служебна проверка за законосъобразност на
оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Жалбата, инициирала
настоящото съдебно производство, е подадена в преклузивния 14-дневен срок по
чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от лица с правен интерес от оспорването и е процесуално
допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Процесната заповед е издадена от компетентен
административен орган. Съгласно чл. 195, ал.5 от ЗУТ, кметът на общината може да задължи със
заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат,
преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и
материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл.
151, ал.1, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения,
насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността,
безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата
и спокойствието на гражданите.
Според материалноправната
хипотеза на чл. 195, ал.5 от ЗУТ, кметът на общината може да задължи със
заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат,
преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и
материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки,
септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат
необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението,
здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите.
Строеж по смисъла на § 5,
т.38 от ДР на ЗУТ е всяко съоръжение, което изменя трайно субстанцията или
начина на ползване на земята. Строежи са надземни, полуподземни, подземни и
подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни
работи, консервация, реставрация и адаптация на недвижими културни ценности,
огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и
спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, Заповедта е издадена в
писмена форма и съдържа всички реквизити по чл. 59, ал.2 от АПК, поради което и
не е налице нарушение на изискванията за форма на административния акт.
В административното
производство не са допуснати процесуални нарушения. Констатациите на
служителите на общината - комисията по чл. 196, ал.1 от ЗУТ, са оформени
надлежно с констативен протокол, в които са отразени използваните материали за изграждането му,
местоположението и е направен извод, че възпрепятства свободното преминаване до сградата както и създава
предпоставки за инциденти с преминаващи хора. Поставен е без строителни книжа,
без съгласието на съсобственика на имота, както и в противоречие с действащия
ПУП.
Състоянието на обектите и
обстоятелствата по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ се установяват от комисия, назначена
от кмета на общината. Според правилото на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ, комисията
действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички
необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите
лица. Налице са доказателства,
удостоверяващи изначално уведомяване на жалбоподателя за започване на
административното производство по смисъла на чл. 26 от
АПК, в резултат на което не е
накърнено правото на същия на активно участие в производството по постановяване
на административния акт, съгласно чл. 34 от
АПК. Извършена е проверка на място и по документи, за което е изготвен
констативен протокол, надлежно връчен на заинтересованите лица, които са имали
възможност да депозират възражения. Протоколът е изготвен от длъжностни лица
в кръга на службата им, по установените форма и ред, с оглед на което
съставляват доказателство за направените изявления и извършените действия от
тях и пред тях, последният не е оспорен изрично като официален документ
от страна на жалбоподателя.
От цитираните разпоредби
съобразно мотивите за премахване на спорната ограда, се налага изводът, че административният орган
е определил оградата като неподходяща по местоположение – не е разположена на границата между имотите, а на
произволно място в съсобствения със заинтересованото лице имот, възпрепятства свободното
преминаване до сградата и предвид местоположението й, както и вложените
материали за изграждането й създава предпоставки за инциденти с преминаващи
хора.
реконструкции и
преустройства с и без промяна на предназначението.В случая, описания в заповедта и протокола, обект отговаря на
критериите за строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ. Съгласно
чл.56, ал.1 от ЗУТ, процесния обект не може да се квалифицира като преместваем обект.С характеристиките
посочени в процесната заповед, в протокола на комисията, приет без възражения от страните, обектът
носи белезите на строеж-ограда.Разпореденото му премахване е в обществен интерес, съобразно целта на закона, визирана в
чл. 195, ал.5 от ЗУТ.
Безспорно по делото се установи, че
жалбоподателите, в качеството си на съсобственици в нарушение на интересите на другия съсобственик, в нарушение на чл.48 от ЗУТ,
който указва, че урегулираните поземлени имоти могат да се ограждат
към улицата и към съседните урегулирани поземлени имоти са преградили дворното място на произволно място, поради което оградата
не отговаря на изискването за местоположение. Поради тази причина е затруднен достъпа
до сградата, а използваните материали- листове от LT ламарина, като при някои листове липсват крепежни елементи, застрашват преминаващите лица.
Съгласие на съсобственика се изисква по аргумент от
чл.48, ал.3,4 от ЗУТ, когато плътната част на оградата е повече от 0,60см. Несъответствието на оградата със съществените изисквания за изграждане
обуславя предприемане на мерки по чл. 195, ал.5 от ЗУТ. Доколкото местоположението на оградата е в нарушение на
нормативните изисквания не подлежи на ремонтиране или
преобразуване, поради което следва да се премахне. Процесната ограда е
изградена не в указаните от закона граници за местоположение, което
обстоятелство води на извода, че същата се явява неподходяща по
местонахождение.
Твърдението на жалбоподателя, че обектът е изграден
преди 1986г. не се установи по делото от жалбоподателя, въпреки указаната
доказателствена тежест за установяване на факти и обстоятелства, посочени в
жалбата, от които черпят благоприятни правни последици. В жалбата пред
административния орган заинтересованото лице посочва, че оградата е изградена
деня преди въвода във владение, който съгласно представения протокол е на
10.12.2019г. Независимо от горното, моментът на изграждане на оградата е
ирелевантен за настоящото производство и наличието на материално-правните предпоставки
за издаване на процесната заповед. Незаконността на строеж и то ако не е
търпим по смисъла на § 16 от ПР на
ЗУТ,
представлява отделно и различно основание за премахването му, реализиращо се по
друг процесуален ред /чл. 225 от ЗУТ/.
По изложените съображения издадена заповед е издадена от компетентен
орган, при спазване на изискванията за форма, липса на допуснати процесуални нарушения и
съобразяване на материалния закон и неговата цел,
поради което е
законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.
По делото е направено искане за присъждане на
направените по делото разноски от процесуалния представител на ответника. Като съобрази изхода на спора пред настоящата
инстанция и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, съдът намира, че следва да
присъди в полза на ответника сумата
от 600 лева-адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на В.Д.Д. и П.Г.Д., с адрес: ***
против заповед № 79 от 18.02.2020г. на кмета на О.П..
ОСЪЖДА В.Д.Д. и П.Г.Д. *** сумата от
600 лева разноски
по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: