№ 80
гр. П., 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20211230101335 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с
чл. 67, ал. 1 ЗС.
Ищецът Община П., със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Ц. Б. III“
№ 24, с код по БУЛСТАТ ***, твърди, че е собственик на урегулиран поземлен имот
XXII в кв. 5 по действащия план на с. М. п., общ. П., одобрен през 1999 г., при съседи:
от изток – урегулиран поземлен имот XXI, от запад – урегулиран поземлен имот XXIII,
от север – улица и от юг – канал. Поддържа, че с Договор от 22.01.2003 г., сключен
между него (като учредител) и ответника (като суперфициар), е отстъпил на последния
право на строеж върху този поземлен имот, включващо изграждането на двуетажна
жилищна сграда. Изтъква, че суперфициарят не е реализирал строежа до изтичането на
5 години, считано от учредяването на правото за това, поради което то е погасено по
давност. Иска несъществуването му да бъде признато за установено. Претендира и
съдебни разноски.
Ответникът АТ. Д. В. , с адрес в с. М. п., общ. П., ЕГН **********, признава
фактическите и правните положения, до който се отнася ищцовата претенция.
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото:
Съгласно Акт за частна общинска собственост с № 356/27.06.2001 г., ищецът е
собственик на горепосочения урегулиран поземлен имот.
От скица с № 61/30.07.2021 г., издадена от Кметството на с. К., общ. П., се
потвърждава индивидуализацията на имота.
Съобразно цитирания по-горе договор, ищцовата страна е учредила на
ответника процесното право на строеж върху същия имот.
Правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на
собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години,
считано от учредяването му (чл. 67, ал. 1 ЗС).
Ответникът изрично е признал, че не е реализирал така учреденото му право на
строеж до изтичането на визирания давностен срок. Той не се позовава и на
1
настъпването на обстоятелства, водещи до неговото спиране или прекъсване.
В този контекст предявеният иск се явява основателен и подлежи на уважаване.
2. По съдебните разноски:
Въпреки уважаването на исковата претенция, на ищеца не следва да се
присъждат съдебни разноски. Налице са предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, които
изключват отговорността на ответника в тази връзка, тъй като няма данни той да е дал
повод за завеждането на делото и е признал иска.
Преценката за съществуването на изискванията на коментирания процесуален
институт се прави въз основа на конкретните данни по делото, отнасящи се до
извънпроцесуалното и процесуалното поведение на ответната страна (вж. така
Определение № 60110 от 07.10.2021 г. по ч. гр. д. № 2853/2021 г., II г. о. на ВКС ).
Изцяло под неговия обсег се субсумира хипотезата, при която ответникът по
един установителен иск, имащ за предмет несъществуването на право, поради
погасяването му по давност, го е признал и не е имал извънпроцесуално поведение,
което да е причина за предявяването му (вж. по този въпрос Определение № 474 от
07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г. о. на ВКС).
От езиковото и от телеологическото (смисловото) тълкуване на анализирания
нормативен текст става ясно, че законодателят не въвежда ограничение в крайния
темпорален момент, до който ответникът може да признае иска, стига преди това да не
го е оспорил.
Настоящият случай е точно такъв, доколкото ответникът, макар и в откритото
заседание, е признал всички факти и произтичащите от тях правни последици, на
които почива исковата претенция на ищеца. Същевременно няма данни той да е имал
поведение в исковия процес или извън него, с което по-рано да е оспорил същата.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК във вр. с чл. 67, ал. 1 ЗС, предявен от Община П., със седалище и адрес на
управление в гр. П., ул. „Ц. Б. III“ № 24, с код по БУЛСТАТ ***, против АТ. Д. В. , с
адрес в с. М. п., общ. П., ЕГН **********, че не съществува правото на строеж
върху урегулиран поземлен имот XXII в кв. 5 по действащия план на с. М. п.,
общ. П., одобрен през 1999 г., при съседи: от изток – урегулиран поземлен имот XXI,
от запад – урегулиран поземлен имот XXIII, от север – улица и от юг – канал, което
право на строеж е било учредено от Община П. в полза АТ. Д. В. с Договор от
22.01.2003 г. и касае изграждането на двуетажна жилищна сграда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
2