Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,05.03.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІГО, 9 ти състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при участието на секретаря Юлия
Асенова, като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 10780/2019 г.
по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ.
Ищецът твърди в ИМ, че в периода
02.08.2005 г. - 20.12.2014 г. срещу него е водено наказателно производство с
обща продължителност от 9 г.,4 месеца и 17 дни. Взета му била мярка за
неотклонение - парична гаранция в размер на 20 000 лв. (внесени на 01.09.2005
г.освободена на 22.05.2007 г.). Впоследствие мярката е изменена на „подписка“.
През този период името му станало публично известно с подозрението, че бил
контрабандист, бил назоваван в медиите с обидни епитети, пострадала съпругата
му (по онова време действащ депутат) и по този повод настъпила раздяла около 7
години помежду им, а синът се отдръпнал от него. Претърпял унижения, страдания,
срам, обиди и болки. Сочи,че поради бавност наказателното производство, абсолютната давност
спрямо него е изтекла преди приключване на съдебния процес, но настоял делото
да продължи. Понесъл имуществени вреди от невъзможността да се ползва от сумата
предмет на гаранцията, както и тези похарчени по повод пътуванията му за
съдебните заседания до Благоевград. Претендира обезщетение за неимуществени
вреди в размер на исковата сума, ведно със законна лихва от 20.12.2014г.
(датата на влизане в сила на оправдателната присъда) до окончателното плащане,
както и за имуществени вреди:сумата от 4 460 лв - законната лихва върху
паричната гаранция по наказателното производство за периода на задържането
ѝ и сумата от 1 500 лв. пътни разходи във връзка с предвижването му от
София до Благоевград за участие в съдебните заседания. Претендира
и разноските по делото.
Ответникът П.НА Р.Б.оспорва
исковете по основание и размер. Сочи, че в посочените журналистически материали
има изказвания на други лица и институции. Размерът на паричната гаранция бил
съобразен с имущественото състояние на подсъдимия. Наказателното производство
съобразно тежестта на обвинението и броя свидетели е продължило в нормални
срокове: досъдебното - 3г. 4м. 28 дни, а съдебното - 5 г., 11 месеца и 20 дни.
Оспорва размера на иска за неимуществени вреди и изцяло тези за имуществените
вреди.
Съдът, като обсъди
доводите на страните и прецени доказателствата по делото приема за установена следната фактическа обстановка:
С Постановление от 02.08.2005
г.на ОП Благоевград по сл.дело № 549/ 2005 г. по описа на ОСлС -
Благоевград на ищеца е било повдигнато
обвинение за престъпления: по чл.242,ал.1,б„а“,„б“,„д“,„е“ вр.чл.20,ал.2 НК и
по чл.256 пр.2вр чл.20 НК. На 02.08.2005 г. е задържан за 72 часа, при
условията на чл.152а, ал.3 НПК. На ищеца била взета - мярка за неотклонение
„Парична гаранция“ от 2 000 лв., отразена в протокола от проведеното съдебно
заседание на 05.08.2005 г. по дело 414/2005 г. по описа на ОС-Благоевград (л.200-209),променена
с определение на САС от 11.08.2005 г. по
ВНЧД № 1053/2005 г. на „Подписка“(л.214-217). Впоследствие мярката „Подписка“ е
заменена с „Парична гаранция“ от 20 000лв. видно от Постановление за
вземане на мярка за неотклонение от 17.08.2005 г. на ОСлС- Благоевград (л.210),
внесена на 01. 09. 2005 г.(л.225).
С ОА от 19.03.2007 г.по сл.дело
№549/2005 г. на ОП-Благоевград срещу ищеца е повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 257, ал. 1, пр.1, вр. с чл.256,
пр.2 вр. с чл.93, т.14, пр.2 НК, вр. с чл. 20,
ал.2 НК и чл. 26 НК,по който е
образувано на 19.03.2007 г. НОХД № 210/2007 г. на ОС- Благоевград. По
делото са проведени 8 открити съдебни заседания на: 22.05.07 г.; 06.06.07 г.; 28.06.07 г.;
16.10.07 г; 29.11.07 г.; 05.02.07 г; 29.05.2007 г. и на 03.07.2007г. съдебното
производство е прекратено и делото върнато на ОП-Благоевград цитирани в Р
№122/28.10.2020 г. по гр.д. № 611/20 г. ІІІ ГО ВКС (л. 404 стр.2)
С ОА от 14.04.2009 г.по
сл.дело №549/2005 г. на ОП-Благоевград срещу ищеца е повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 257, ал. 1, предл. 1 вр. с чл.256, пр.2 вр. с чл.93, т.14,
пр.2 НК вр. с чл. 20, ал.2 НК и чл. 26 НК,по който е образувано на 14.04.2009 г. НОХД № 138/2009 г. на ОС-
Благоевград. По делото са проведени 27 открити
съдебни заседания на: 28.05.09
г.; 19.06.09г.; 08.10.09 г.; 19.11.09 г.; 16.12.09 г.; 11.02.10 г.; 16.03.10
г.; 27.04.10 г.; 03.06.10 г.; 08.07.10 г.; 18.11.10 г.; 28.04.11 г.; 20. 10.11г.;
10.11.11 г.; 26.01.12 г.; 29.03.12 г.; 19.07.12 г.; 24.01.13 г.; 25.04.13 г.;
06.06.13 г.; 11.07.13 г.; 23.07.13 г.; 12.08.13 г.;10.09.13 г.; 14.10.13 г.;
13.02.14 г. и с постановената на 20.03.2014 г. присъда № 1217 , ищецът е
признат за невиновен по повдигнатите му обвинения (съгласно посоченото по горе
Р №122/28.10.2020 г. по гр.д. № 611/2020 г. ІІІ ГО ВКС (л.404 стр.2). Оправдателната
присъда срещу ищеца е потвърдена с Решение № 402/17.11.2014 г. по ВНОХД №
879/2014 г.по описа на САС, НО 6 –ти състав. От приложената по делото разписка
за връчване решението на АП-София (л.402) на 20.11.2014 г. би могло да се
направи извод, че оправдателната присъда по НОХД № 138/2009 г. на
ОС-Благоевград е влязла в сила на 09.12.2014
г, но съгласно влезлите в сила решения по гр.д.№ 117/2018 г. на ОС-Благоевград по иска
на Ж.К.срещу П.на Р България (л.134-143 и на САС л.144-149) е прието че акта по
ВНОХД 879/2014 г. е влязъл в сила на 20.12.2014
г.която дата следва да бъде зачетена
от настоящия съд.
Безспорно е, че
продължителността на процесното
наказателното производство общо досъдебна и съдебна фаза е 9 години, 4 месеци и 15 дни, видно от
решението по гр.д. № 117/2018 г. на ОС-Благоевград (и въззивното Р на САС),
който факт следва да бъде зачетен и по настоящето дело.
Не е спорно, че ищецът бил обвиняем и
подсъдим по друго наказателно производство, за данъчни измами – престъпление
чл. 212, ал.1 предл.1 вр. с ал.5 и чл. 253,ал.1 и ал.2вр.с ал. 5, вр. чл.26 НК,
за периода 07.06.2005 – 26.05.2006 г. приключило с оправдателна присъда по НОХД
№ С-236/2009 г. на СГС, влязла в сила на
22.11.2012 г. Безспорно е ,че за двете обвинения по които е оправдан е бил
обезщетен по ЗОДОВ видно от приложените решения на СГС и САС(л.104-115)по
гр.д.№15471/2016г.на СГС.
За установяване на неимуществените вреди в
релевантния период, по делото са допуснати трима свидетели, ангажирани от
ищеца.
От показанията на свид. Т.Я.-Д.преценени по
реда на чл. 172 ГПК, се установи, че през м. август 2005 г. съпругът й бил
извикан на разпит в СлС- Благоевград, повдигнато му било обвинение и бил
задържан. Пресата била уведомена и на следващия ден всички медии излезли със
снимки как го извеждат от ареста с белезници. Пояснява, че в този период е била
публична личност и всички медии започнали да ѝ звънят за интервюта и
коментари относно зрелищния арест. След ареста процеса продължил 10 г. и се
отразил изключително зле на съпруга ѝ, както по отношение на бизнеса му,
който бил съсипан, така и по отношение на здравословното и психичното му
състояние. Сочи, че медийните публикации съпътствали целия процес повлияли
много зле на семейството им. Последвала фактическата им раздяла от 2010 г. до
2016 г., след което започнали да подобряват отношенията си. Свидетелката сочи,
че водения наказателен процес се отразил много освен на съпруга ѝ, който
станал нервен и неконтактен, но и на синът им, който по онова време бил
тийнейджър и четейки всички публикации,преустановил
контактите с баща си. Съпругът ѝ дълго време нямал доходи, поради
наложени запори на банковите му сметки.
Свидетелят Ж.К., също подсъдим по НОХД № 138/2009 г. на ОС- Благоевград,
сочи, че обвинението се отразило много зле психически и икономически на ищеца,
поради излъчените публикации по телевизията и медиите включително показното му задържане с
белезници. Познати и приятели се отнасяли скептично към тях двамата и не искали да контактуват с тях, включително партньорите
им по бизнес в страната и в чужбина, които не си вдигали вече телефоните. Нямали
възможност да пътуват по бизнес - сделките в чужбина, тъй като не можели да излизат
от страната и банковите им сметки били с наложени запори. Установява
затруднените отношения на ищеца със съпругата и сина му и подигравките на
близки и приятели за съпруга (бандит) на депутатката и престъпник.
В показанията си свидетелят Б.Д.посочи, че
познава ищеца и е негов лекуващ лекар, като за периода 2005 г. и 2006 г. ищеца
имал проблеми с хипертония, липидна обмяна и високи стойности на кръвна захар.
Знае за повдигнатото обвинение и ареста му за 72 часа, защото в същия месец
поради тези събития започнали здравословните му проблеми. Твърди, че освен
други фактори и стресът покрай
обвиненията и това дело са допринесли за отключване хипертонията и другите
заболявания водещи до влошаване общото му здравословно състояние и наложената
диета от тогава насам.
По делото са приложени статии от
в.“Струма“-бр.184/2005 г.; в“168 часа“ от 5-11.08.2005г.; в“Монитор“ от
27.03.2007 г.; в“Вяра“ от 29.03.2007 г.; в“Труд“ от 04.08.2005г.; в“24 часа“ от
29.01.2011 г. и в“Банкер“ от 14-20.04.2007 г. със статии за ищеца и коя е съпругата му - народен
представител, досежно обвиненията му относно контрабандата на рапично масло от
Гърция и данъчните престъпления в процесното
наказателно производство.
По делото са приложени преписи от
протоколите и съдебните актове по НОХД 138/2009г. на ОС-Благоевград, наложените
запори върху банкови сметки и дялово участие на ищеца във търговски дружества и
справка с Решенията на КПКОНПИ във връзка с процесното наказателно
производство.
По молби от ищеца наложените мерки
за неотклонение:парична гаранция от 20 000 лв. и забраната му за напущане
пределите на страната са отменени видно протокола
от проведеното съдебното заседание на 22.05.2007 г.(л.237-239)
Предвид така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
От
приложените по делото материали от сл.дело № 549/ 2005 г. на
ОСлС-Благоевград, НОХД № 210/2007 г. на ОС- Благоевград и НОХД № 138/2009 г. на
ОС- Благоевград е видно, че
срещу ищеца е образувано и водено наказателно производство. Той бил привлечен
като обвиняем и задържан за 72 часа, определена му била мярка за неотклонение
“Гаранция“, впоследствие изменена на „Подписка“ и отново променена в
„Гаранция“.Наказателното производство образувано на 02.08.2005г. с
продължителност 9 г.,4 м. и 17
дни, е приключило с оправдателна присъда № 1217/20.03.20 2014 г. по НОХД
138/2009 г.на ОС-Благоевград, влязла в сила на 20.12.2014 г. с която
ищецът е признат за невиновен по всички повдигнати му обвинения.
Тези фактически констатации са
достатъчни да ангажират отговорността на ответника, тъй като отговорността на Държавата по чл. 1 и
чл. 2 ЗОДОВ е обективна. Държавата отговоря за вреди, причинени от незаконни
актове, действия, бездействия на нейни органи и длъжностни лица, при
или по повод изпълнение на техни задължения. В конкретния случай, се претендира
отговорност за вреди, причинени в резултат на незаконно повдигнато и поддържано
обвинение по НК по см. на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, по което ищецът е бил
оправдан.
Оправдаването на ищеца
по повдигнатото обвинение е основание за носене на имуществена отговорност от
държавата в лицето на П.на Р. България по чл.2,ал.1 т.3 ЗОДОВ и за
обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, настъпили като пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение.
Анализът на събраните
по
делото доказателства
водят до извод, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от
ответника поради което съдът намира иска за основателен.
Безспорно се доказа че
ищецът вследствие образуваното наказателно производство и наложената мярка за
неотклонение е понесъл неимуществени
вреди изразяващи се в редица неприятни преживявания, на първо място показния
арест с белезници по същото дело и отразяването му по телевизията и медиите, на
следващо място публикациите в пресата, тревогата и несигурността и
безпокойството относно неясното си бъдеще, положението в обществото, работата и
съсипания му бизнес.Това производство е образувано срещу лице с чисто съдебно
минало, утвърден бизнес и повлияло на доверието в търговските партньори на
ищеца в страната и чужбина. Повдигнатите обвинения са за извършени тежки
престъпления - съставяне и ползване счетоводни
документи с невярно съдържание за
периода 16.07.1998 – 19.09.1998 г.с цел осуетяване
данъчни задължения и укриване данъчни задължения ДДС в особено
големи размери – 251 099.15 деноминирани лева и предприемането на
процесуалните действия само по себе си е свързано със значителен стрес. Ищецът тежко
е преживял образуваното и водено срещу него производство, затворил се в себе си,
бил притеснен и изнервен, достойнството
му е било засегнато поради заклеймяването му като “контрабандист“ Най -
близките му хора в семеен план също се отдръпнали – съпругата му при това
публична личност с която бил във фактическа раздяла близо 6 години и сина –
тинейжър, който престанал да комуникира с баща си и възстановяването на
взаимотношенията им било труден и продължителен период.
Неоснователно е
възражението на ответника, че вредите са смекчени от обстоятелството, че прокурорът
не е поддържал протеста пред въззивната инстанция. Съгласно чл. 293 НПК това е негово
правомощие,но съдът е длъжен да се произнесе по образуваното пред него
наказателно дело. В случая оправдателната присъда на ОС-Благоевград е
протестирана и въззивното производство е образувано пред САС въз основа
подадения протест.
Възражението на
ответника, че и другото наказателно производство приключило с оправдателна
присъда също е увреждащ фактор и по което ищецът го е осъдил (гр.д.№15471/16 г.
на СГС) е несъстоятелно. Съгласно
установената съдебна практика за всяко неоснователно повдигане на
обвинение срещу наказателно отговорно лице, което впоследствие е оневинено или
срещу което е прекратено наказателното преследване то понася неимуществени
вреди от приложените спрямо него наказателно-репресивни мерки. От една страна наказателното
производство видно от приложената справка (л.90-94) регистрирано в РП-Провадия е
образувано на 08.08.2005г.,и прекратено(01.06.2007 г.)затова, че
деянието не съставлява престъпление по същото време когато е образувано и
процесното наказателно производство и от друга страна повдигнатото му на
20.05.2009 г. обвинение и внесения ОА по НОХД С -236/2009 г. на СГС обсъдено по
гр.д. № 15471/2016 г. на СГС сочи за
проявена в период от 4 години трайна наказателна
репресия спрямо ищеца. В тази насока доводът на ответника изложен в
Отговора на ИМ за „трудното“ разграничаване на търпените по всяко
едно от трите наказателни производства (две с оправдателни присъди и
третото с прекратяване) е неоснователен.
Задължението на съда при определяне размера на
обезщетението е да съобрази критерия по чл. 52 ЗЗД, защото в ЗОДОВ няма
разпоредба, дерогираща общото правило, че размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
За
прилагане на този критерий съдът съобразява от една страна доказаните по делото
неимуществени вреди и от друга тежестта на наказателното преследване,
продължителността
му – 9 години, 4 месеци и 15 дни, вида на деянията и гореизброените
причинени вреди. Ето защо съдът приема че сумата от 30 000
лева е справедливо по размер обезщетение за понесените от ищеца
неимуществени вреди. За разликата над 30 000 лв. до предявения размер
70 000 лв. искът следва да се отхвърли.
Поради основателността на
главната претенция основателна се явява и аксесорната претенция за присъждане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата,считано
от датата на влизане в сила както е посочено в ИМ на оправдателната присъда - 20.12.2014 г.
По иска за имуществени
вреди – 4 460 лева, съставляващи законната лихва върху паричната гаранция - 20 000 лева, ответникът прави
възражение за липса доказателства кога е била внесена и кога освободена и дали
платената гаранция е била собственост на ищеца, но не и относно размера.Видно
от разписката за внасянето на паричната гаранция (л. 225) е посочено
основанието, както и имената на ищеца като вносител.Паричната гаранция е била
отменена - изменена в подписка от съда на 22.05.2007г. съгласно протокола от проведеното с.з. (л.239). При положение, че
ищецът е оправдан тази претенция съставлява пропусната полза, изразяваща се
като загуба на законната лихва върху внесените 20 000 лева за посочения
период, която законна лихва е в причинна връзка с незаконното обвинение в
престъпление по което ищецът е оправдан. На тази незаконност на обвинението се
основава задължението за обезвреда, на имуществените и неимуществените вреди претърпени
през периода на наказателното преследване. Когато се претендира вреда от
незаконно задържане на парична сума размерът на вредата се заключава само в
заплащане на законната лихва -чл.86,ал.1 ЗЗД. За периода на задържането й от
01.09.2005 г. до 22.05.2007 г. ищецът е бил в невъзможност да я ползва за
задоволяване на свои нужди и да
реализира доход от нея. Ето защо съдът прие, че ищецът е понесъл вреда
съставляваща пропуснатата полза в размер на законната лихва за периода на
задържането на гаранцията в който смисъл е и практиката на ВКС ( Р № 281/ 04.10.2011
г. по гр.д. № 1684/2010 г. ІІІ ГО на ВКС; Р № 432/27.12.2011 г.по гр.д. №
1380/2011 г. ІІІ ГО и Р № 156/18.12.2017 г. по т.д. № 449/2017 г. ІІ ТО на
ВКС). Поради изложеното ще следва да се осъди ответника да заплати на ищеца
сумата 4 460 лева.
Основателно е и аксесорното
искане за присъждане за законната лихва върху вредата - 4 460 лева,
считано от 20.12.2014
г. – датата на влизането в сила оправдателната присъда.
Съдът намира предявеният
иск за претърпените имуществени вреди - 1 500 лева, пътни разходи
направени относно явяването на ищеца в насрочените съдебни заседания по делото
в ОС-Благоевград за недоказан. Не се представиха доказателства за размера на
тези разходи,поради което съдът счита че иска следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ищецът видно от списъка е
направил разноски: ДТ – 10 лв. и адв.възнаграждение
– 2 000 лв. Съразмерно уважената част от иска му се следва сумата 920
лева, които ответникът да заплати.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.гр.София, бул.Витоша № 2 да заплати на Ц.Л.Д., ЕГН ********** ***55
на основание чл.2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
сумата 30 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, в резултат на обвинение за извършено на престъпление по
чл. 257, ал. 1, пр. 1 вр. с чл.256, пр.2 вр. с чл.93, т.14, пр.2 НК вр. с чл.
20, ал.2 НК и чл. 26 НК за което е бил признат за невиновен и оправдан с
Присъда № 1217/20.03.2014 г. на ОС- Благоевград, по НОХД № 138/2009 г., влязла
в сила на 20.12.2014 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано
от 20.12.2014 г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ
сумата 920 лева разноски, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата
над 30 000 до пълния предявен
размер от 70 000 лева.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.гр.София бул.Витоша №2 да заплати на Ц.Л.Д. ЕГН *********,***, на основание чл.2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ сумата от 4 460 лева, обезщетение за имуществени вреди -
пропуснати ползи, определени в размер на законна лихва върху парична гаранция
от 20 000 лева взета в производството по незаконно обвинение, за периода от
01.09.2005 г. до 22.05.2007 г., ведно
със законна лихва върху сумата от 20.12.2014 г.до окончателното ѝ
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Ц.Л.Д. срещу П.НА Р.Б.гр.София бул.Витоша №2 иск по
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане сумата
1 500 лева - обезщетение за
причинени имуществени вреди - направени разходи за пътуванията от гр.София до
гр.Благоевград и обратно за участие в съдебните заседания пред ОС- Благоевград.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: