№ 3275
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110206878 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. И. Х. ЕГН ********** срещу Наказателно постановление
(НП) № 23-4332-003687/14.03.2023г., издадено от началник-сектор в отдел "Пътна полиция"
при СДВР, с което на А. И. Х. с ЕГН ********** на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 400 лева по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за
застраховането (КЗ).
Жалбата е бланкетна и се моли за отмяна на НП, доколкото към момента на проверката
жалбоподателят имал сключена застраховка ГО на автомобилистите.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и моли за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призвана, не се явява, не се представлява.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
1
Лек автомобил СААБ 9 3 с ДКН ОВ****ВТ не бил собственост на жалбоподателя, но
същият го управлявал и ползвал често. Към ранните сутрешни часове на 06.02.2023г.
същият нямал сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. На
06.02.2023 г. около 09:26 часа жалбоподателят посетил офис на застрахователния брокер
„ЕС ДИ АЙ ГРУП“ и сключил за посочения автомобил задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ в застрахователна компания БУЛ ИНС АД.
Била издадена полица BG/02/123000432352 на същата дата в 09.26 часа, необходимия брой
стикери, като обаче застрахователят бил заложил в електронната си система активиране на
застраховката с един час по-късно от датата на издаване, за да се избегнат застрахователни
измами. Поради това полицата влизала в сила в 10:26 часа.
Въпреки това жалбоподателят се качил в лекия автомобил веднага след сключване на
задължителната застраховка и започнал да го управлява.
В гр.София по бул.Ботевградско шосе с посока на движение от ул.Източна Тангента
към бул.Владимир Вазов, жалбоподателят управлявал лекия автомобил СААБ 9 3 с
рег.номер ОВ****ВТ и бил спрян за проверка от С.Б. – младши автоконтрольор в ОПП
СДВР на същата дата в 10:18 часа. В хода на проверката било установено, че
жалбоподателят управлява МПС без да има влязла в сила задължителна застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите към 06.02.2023г. 10:18 часа. Жалбоподателят
Х. представил на проверяващите служители на МВР сключената по-рано полица за
задължителна застраховка ГО на автомобилистите, но същата все още не била влязла в сила.
Б. съставил и АУАН на водача в качеството му на младши автоконтрольор при ОПП СДВР
за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ в присъствие на нарушителя и на свидетел – очевидец,
което се установява от положените от тях подписи. Жалбоподателят не изложил писмени
възражения срещу акта. Такива не са подадени и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
При пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация, на
14.03.2023 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началник на сектор в
отдел "Пътна полиция" при СДВР с което на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 400 лева. При описанието на нарушението в
НП от правна страна било записано, че лицето, като несобственик на автомобила го
управлява, като за него няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите".
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
Б., като и от събраните по делото писмени доказателства, справки за сключени застраховки
"ГО" от Гаранционен фонд, заповед за компетентност, застрахователна полица, наказателно
постановление, АУАН, писмо от застраховател и застрахователен брокер и други,
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 НПК, които съдът
кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват
2
фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на
разпитания свидетел, който изяснява обстоятелства във връзка с предприетата проверка,
както и че часът в АУАН, който системата автоматично генерира, е този, в който
жалбоподателят е спрян, а данните му са въведени за проверка. В този смисъл се установява
непротиворечиво, че към 10:18 часа на посочената дата жалбоподателят е имал сключена
застраховка ГО, но същата все още не е била влязла сила.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2
от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд
следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона.
Разпоредбата на чл.647, ал.1 от КЗ определя длъжностните лица на службите за контрол по
Закона за движението по пътищата като компетентни да издават АУАН за този вид
нарушения, а заеманата от актосъставителя длъжност е именно такава. Съгласно Заповед №
4332з-143-15.02.2016 г. наказателни постановления за нарушения на КЗ могат да бъдат
издавани от началник на сектор в ОПП СДВР. В този смисъл актосъставителят и
наказващият орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за
него административно наказание.
Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в НП е задължително да бъдат описани
нарушението, датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено. Тази разпоредба
гарантира осъществяване правото на защита на нарушителя, който следва да има
възможност да разбере какво нарушение му е вменено от фактическа, както и от правна
3
страна и да се защитава по фактите. В случая не е допуснато нарушение на посочената
разпоредба и още при съставянето на акта са изпълнени императивните законови
изисквания, като нарушението, макар и лаконично описано, е конкретно посочено като
време, място, изпълнително деяние и обстоятелства при извършването му, като са посочени
и индивидуализиращите белези на автомобила, управляван от жалбоподателя, за който се
твърди да не е имало сключена задължителна застраховка "ГО".
С оглед анализа на доказателствата, настоящият съд намира, че по делото безспорно се
установи осъществяването от обективна страна на състава на вмененото на жалбоподателя
нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ. От доказателствата по делото безспорно се установи, че
към посочената дата собственикът на посоченото МПС не е сключил валиден, действащ
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите".
Фактът на липсата на валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" се
установява от справката-извлечение от гаранционен фонд, представената от жалбоподателя
полица и писмата на застрахователя и застрахователния брокер в отговор на запитва от
страна на съда. Тоест към момента на извършване на проверката от страна на служителите
на СДВР за управлявания от жалбоподателя автомобил не е имало валидно сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Макар и да е имал подписана полица,
същата не е била в сила към датата на проверката и не е осигурявала покритие.
Административното нарушение е извършено при форма на вина непредпазливост, тъй
като жалбоподателят като водач на МПС и ползвател на автомобила е бил длъжен и е могъл
да узнае, че застраховката, макар и сключена, все още не е била влязла в сила,
обстоятелство, което е посочено в самата полица. Още повече, че за водача съществува
задължение при управление на МПС винаги да носи в себе си и да представя необходимите
документи, включително и талон за застраховка "ГО", вменено изрично в ЗДвП.
Чл. 638, ал. 3 КЗ (обн., ДВ, бр. 102/2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) предвижда, че на
физическо лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с
чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага наказание "глоба" в
размер на 400 лева.
Съдът намира обаче, че обстоятелството кога и как е сключена застраховка
"Гражданска отговорност" спрямо процесния автомобил и обстоятелството, че същата макар
и да не е влязла в сила, е сключена и заплатена, а нарушението е извършено осем минути
преди полицата да влезе в сила, което рефлектира върху обществената опасност на
процесното административно нарушение и неправилно АНО не го е отчел.
4
В случая, съдът намира, че е налице "маловажен" случай на административно
нарушение, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. В конкретния
казус извършеното административно нарушение се отличава с изключително ниска степен
на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от този
вид. В този смисъл фактът на сключване на задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" в същия ден и то преди жалбоподателят да бъде спрян за проверка и преди да
предприеме управление на автомобила, следва да се тълкува като значително смекчаващо
отговорността на нарушителя обстоятелство по смисъла на чл. 27, ал. 2 ЗАНН. Видно от
писмото на застрахователя, приложено по делото, полицата е сключена в 09:26 часа на
процесната дата, но е влязла в сила един час по късно или осем минути след установяване на
нарушението. Очевидно жалбоподателят е управлявал МПС с полица, която е щяла да влезе
в сила няколко минути след спирането на автомобила за проверка, което говори за ниска
степен на обществена опасност на нарушението в сравнение със случаи, в които полица
въобще не е сключвана и жалбоподателят недобросъвестно не е изпълнил задължението
въобще, нито е предприел действия по обезпечаване на гражданската си отговорност спрямо
трети лица по предвидения в КЗ ред. Наказващият орган е подходил изключително
формално и не е отчел това обстоятелство, поради което е нарушил материалния закон. За
настоящия състав деянието се вписва в критериите за маловажност поради обстоятелството,
че автомобилът е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“, макар и с начален
час 1 час след подписване на договора, като следва да се отчете и обстоятелството, че
водачът не е собственик на процесния незастрахован автомобил. Нарушението на КЗ е
инцидентна проява, която следва да се разглежда в светлината на признаването на
нарушението и посочените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства.
Жалбоподателят до момента не е наказван за нарушения на Кодекса на застраховането.
Съдът следва да отбележи и че несключването на задължителни застраховки във връзка с
МПС е пропуск на собственика, а не на лицето, което към датата на нарушението го е
управлявало. Съответно липса на покритие на застраховка ГО за предходни периоди не е
отегчаващо отговорността на жалбоподателя обстоятелство. Същият е отговорен за
управлението на МПС без валидна застраховка към датата на нарушението.
Съдът намира, че извършеното нарушение е инцидентна проява по отношение на
задълженията на Кодекса на застраховането и то със занижена обществена опасност с оглед
посочените аргументи по-горе. Все пак не може да не бъде отчетено обстоятелството, че
самият жалбоподателят е предприел действия по сключване на застраховка, платил е същата
и единствено е следвало да се изчака влизането в сила на полицата един час по-късно. В
този смисъл случаят се отличава с обществена опасност значително по-ниска от хипотезите,
в които за управлявания автомобил липсва полица въобще. Съдът счита, че в случая
отправяне на едно предупреждение от страна на АНО би могло да изиграе възпираща роля
спрямо нарушителя, като по този начин би се превантирало извършване на подобно
нарушение за вбъдеще. Ето защо съдът счита, че деянието не е накърнило в голяма степен
5
обществените отношения, обект на защита от нормата на чл. 638 от КЗ. Освен това съдът
приема, че липсата на валидна застраховка се дължи на пропуск в уточняване на
параметрите на новия договор, съответно невниманието е и причината несобственикът на
МПС, който го е управлявал, да провери налична ли е валидна полица за автомобила, поради
което не е извършил нарушението умишлено.
При всички установени и изброени по-горе обстоятелства, съдът, намира, че
процесното административно нарушение, за което е наказан жалбоподателят, представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като в незначителна степен е
засегнало установения ред на държавно управление, без да предизвиква вредни последици.
Според чл. 93, т. 9 от ДР на НК "маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. При наличието на
предпоставките на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е следвало да приложи посочената
разпоредба, като не накаже нарушителя, а го предупреди, че при повторно извършване на
нарушението, ще му бъде наложено административно наказание. Като не е сторил това, а и
като не се е обосновал защо не прилага тази благоприятна за нарушителя разпоредба,
същият е нарушил закона, което обоснова на самостоятелно основание отмяната на
процесното наказателно постановление. Съгласно задължителните указания, дадени в ТР №
1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС, когато съдът констатира, че
предпоставките на са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Предвид горното, съдът счита, че макар и да е осъществено нарушение, то е с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на такова деяние.
Спрямо жалбоподателя е приложена необоснована административна санкция, като
наказващият орган е подходил формално, без да отчете конкретните обстоятелства.
Съгласно актуалната редакция на чл.63, ал.4 от ЗАНН съдът отменя наказателното
постановление, когато прецени, че е налице маловажен случай на административно
нарушение. В този случай съдът с решението предупреждава нарушителя, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
По разноските:
Право на разноски има жалбоподателят, който не претендира такива и не следва да му
се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 23-4332-003687/14.03.2023г., издадено
от началник-сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на А. И. Х. с ЕГН
**********на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 400 лева по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ).
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН нарушителя - А. И. Х. с ЕГН
**********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящия
съдебен акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София град,
в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7