№ 463
гр. София, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20221110211712 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания/ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „К.“ ООД срещу Наказателно постановление/НП/
№8242/16.08.2022г., издадено от заместник-министъра на културата, с което на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. за нарушение на чл.
97, ал. 1, т. 7, пр. 3 от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/.
С жалбата се изразява несъгласие с обжалваното наказателно постановление. Моли се НП да
бъде бъде отменено, като издадено в нарушение на процесуалните парвила в нарушение на
чл.52, ал.4 ЗАНН. Излагат се доводи за неизяснена фактическа обстановка при която е
издадено обжалваното НП, тъй като преди издаване на книгата от дружеството е установено,
че за преводача няма данни да има наследници. Сочи се, че г-жа Г. като носител на права е
дала своето съгласие за продължаване разпространението на изданието. Алтернативно
намира, че е налице малозначителност на деянието.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят се
представлява от адв. Н. /с пълномощно по делото/, който моли за отмяна на НП. Пледира, че
нарушение не е извършено, тъй като е получено съгласие с издателство Л.. Представя
писмени бележки, в които поддържа изнесеното в жалбата.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. СТ., моли за потвърждаване на НП. Счита, че
отношенията с Б.ТР. са уредени, като е сключено споразумение, но след извършване на
нарушението и след издаване на процесното НП. Моли да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
1
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
В Министерство на културата е постъпил сигнал на дата 18.01.2022г.от „Б.ТР.„ЕООД, с
търговско наименование Издателство „Л..“ В сигнала се сочи, че издателство „К.“ ООД е
осъществило разпространение на произведение „Алиса в страната на чудесата“ в превод от
английски език на автора Л. Г.-без разрешение на правоносителя в лицето на наследника на
преводача- С. Г.. Приложен е Издателски договор от 30.07.2021г. сключен между С. Г. и
издателство “Л.“, с който на българското издателство са предоставени изключителните
права върху превода на български език на „Алиса в страната на чудесата“ за срок от пет
години.
Между „Б.ТР.„ЕООД и издателство „К.“ е разменена кореспонденция, в която последните
били уведомени за изключителните права предоставени на „Б.ТР.„ЕООД върху превода на
български език на „Алиса в страната на чудесата“. Издателство „К.“ се ангажирало да
предприеме действия по изтегляне от търговската мрежа наличния тираж на издаваната от
тях произведение „Алиса в страната на чудесата“, считано от дата 07.12.2021г.
Във връзка със случая е предприета проверка от МК, като свидетел Й. А. - главен експерт в
дирекция "Авторско право и сродните му права" с Министерство на културата, извършили
проверка в книжарница от веригата "Гринуич ", находяща се в гр.София. В хода на
проверката е установено, че в салон на книжарницата, са поставени във вертикално
положение два екземпляра от произведението „Алиса в страната на чудесата“. Книгата е
издадена от издателство „К.“ през 2020 г. Съставен е констативен протокол №
8242/21.01.2020 г.
По делото е налична кореспонденция между „К.“ ООД и С. Г. от 14.12.2021г., в която
последната заявява, че се е свързала с издателство „Л.“ и ги е помолила да позволят на К. да
запазят издадените от тях книги в обръщение още шест месеца. Т.е. С. Г. обвързва едно
последващо разпространение на книгата, след получаване на разрешение от страна на „Б.ТР.
„ ЕООД като носители на изключителните права върху превода на български език на „Алиса
в страната на чудесата“.
На 06.04.2022г. свидетел Й. А. е съставил АУАН № 8242/06.04.2022 г.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП № 8242/16.08.2022г., с което на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 25 00 лева за извършено
административно нарушение по чл. 97, ал. 1, т. 7, пр. 3 ЗАПСП.
Видно от заповед № РД №–1546/20.12.2021 г. на министъра на културата свидетеля А. е
оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗАПСП.
Видно от заповед № РД 09-713/15.08.2022г. министърът на културата е оправомощил
заместник-министъра на културата порф. Борислава Танева да издава наказателни
постановления.
2
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по
делото на основание чл. 283 НПК писмени доказателства, както и въз основа на гласните
доказателства, съдържащи се в показанията на св. Й. А. и тези на св.М.ЗЛ. / допуснат по
искане на жалбоподател/.
Събраните по делото гласни и писмени доказателства са непротиворечиви и единно
изграждат възприетата от съда фактическа обстановка, поради което е ненужно поотделното
им обсъждане.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в
предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по
същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна страна съдът
констатира наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от
страна на административнонаказващия орган, поради което намери, че е налице основание
за отмяна на наказателното постановление на формално основание.
В АУАН и НП не са посочени всички относими правни норми, за които се твърди, че са
нарушени. При описание на фактите в АУАН и НП се излагат твърдения, че издателството е
осъществило разпространение чрез предлагане за продажба на издадено от дружеството
произведение „Алиса в страната на чудесата“ без разрешение на наследник на автора на
превода– Л. Г.. По този начин словесно се описват факти, свързани с нарушение на
авторското право на наследник, по-конкретно на наследника Л. Г., докато всички посочени
норми в АУАН и НП касаят пряко автора. Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗАПСП авторът има
изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава
използването му от други лица, освен в случаите, за които този закон разпорежда друго.
Според чл. 18, ал. 2, т. 2 ЗАПСП за използване по смисъла на ал. 1 се смятат действия като
разпространението сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от
произведението. Чл. 35 ЗАПСП предвижда, че произведението се използва само след
предварителното съгласие на автора. В § 2, т. 4 от ДР на ЗАПСП съдържа легална
дефиниция на "разпространение на произведение".
Нито една от цитираните от актосъставителя и административнонаказващия орган
разпоредби не касае правата на наследнците на автора. Нормата в ЗАПСП, която урежда
правата на наследниците, е чл. 32, ал. 1 ЗАПСП, според която след смъртта на автора
авторското право преминава върху неговите наследници по завещание и по закон съгласно
Закона за наследството. Чл. 32, ал. 2 ЗАПСП предвижда че авторското право се наследява до
изтичане на срока на времетраенето му. При положение, че всички факти в АУАН и НП
касаят наследници на автора и разпространение на издадено произведение без съгласието на
наследник, цифрово всички правни норми уреждат пряко правата на автора. По този начин
освен че липсват всички относими правни разпоредби, които да дадат възможност на
наказания субект да разбере твърдяното нарушение, е налице и несъответствие между факти
3
и право, тъй като фактите са относно наследниците на автора, а правната квалификация е
свързана пряко с автора. На следващо място по делото е приложена кореспонденция между
СО и Министерство на културата, във връзка със запитване на столично издателство
касаещо информация за наследници на Л. Г.. В отговора на СО до МК се сочи, че въпреки
предприетите усилия не са установени наследници на Л. Г.. Това обстоятелство
кореспондира с изложеното от страна на жалбоподател, че преди издаване на „Алиса в
страната на чудесата“- луксозно издание 2020г., са направили справка за наследници на
автора на превода на български език- Л. Г. в МК. От което се обосновава и извода, че към
момента на издаване на издание „Алиса в страната на чудесата“ от страна на жалбоподател,
на последния не е било известна за наличие на наследници на Л. Г.. Такова знание у
жалбоподател безспорно е било налично едва след отправена кореспонденция от страна на
„Б.ТР.„ ЕООД, в която жалбоподател били уведомени за изключителните права
предоставени на „Б.ТР.„ ЕООД върху превода на български език на „Алиса в страната на
чудесата“ от страна на наследник на Л. Г.. Горните обстоятелства намират подкрепа в
показания на разпитан св. ЗЛ., като последните съдът кредитира с нужното доверие, като
последователни и непротиворечиви. Свидетеля описва обстоятелствата свързани с
издаването на „Алиса в страната на чудесата“, като сочи, че за последните 20 години са били
налични 15 издания на това произведение от различни издателства, а едно от тях е и К..
Сочи, че издателство Л. се е свързало с наследника на Л. Г., след публикувано нейно
интервю в интернет пространството. Св.ЗЛ. потвърждава, че са постигнали споразумение с
издателство К. и наследника на преводача, касаещо възможността издателство К. да продаде
издание„Алиса в страната на чудесата“-луксозно издание до изчерпване на това количество.
Съдът кредитира и показанията на разпитан свидетел А., като намира същите за
последователни и непротиворечиви. Свидетеля описва вменените му задължения съгласно
заеманата от него длъжност в МК и предприетата проверка по повод подаден сигнал.
Описва и предприетите от него действия свързани с установено нарушение.
Освен че е налице основание за отмяна на НП поради допуснато съществено процесуално
нарушение, за пълнота съдът намира, че следва да се произнесе и по същество, като споделя
съображенията на процесуалния представител на жалбоподателя, че не се доказва
жалбоподателя да е извършил нарушение. Съобразно пар. 2, т. 4 от ДР на ЗАПСП
"разпространение на произведение" е продажбата, замяната, дарението, даването под наем,
както и съхраняването в търговски количества, а също и предложението за продажба или
даване под наем на оригинали и екземпляри от произведението. В процесния случай на
издателството се вменява, че на 21.01.2022г. е разпространявало чрез предлагане за
продажба „Алиса в страната на чудесата“. Съдът приема, че на посочената като нарушена
дата на деяние книгата „Алиса в страната на чудесата“ е била разпространявана чрез
предлагане за продажа от фирма „ 7 Старс“ ООД , а не от жалбоподател. Издателството „К. „
се явява доставчик, а фирма „ 7 Старс“ ООД е разпространител. Т.е. издание „Алиса в
страната на чудесата“ е била разпространявана по смисъла на пар. 2, т. 4 ДР на ЗАПСП не от
жалбоподател, а от фирма „ 7 Старс“ ООД.
4
С оглед обстоятелството че съдът прие, че издателството не е извършило вмененото му
нарушение, е безпредметно обсъждането на доводите за прекомерност на санкцията и за
приложение на чл. 28 ЗАНН.
При този изход на делото, след като не е направено искането от страна на процесуалния
представител на жалбоподател за присъждане на сторените от същото разноски за
адвокатско възнаграждение, защо съдът не дължи произнасяне по направени разноски по
делото.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление/НП/ №8242/16.08.2022г., издадено от заместник-
министъра на културата, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 2 500 лв. за нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 7, пр. 3 от Закона за авторското право и
сродните му права /ЗАПСП/
РешениеТО подлежи на обжалване пред Административен съд София-град в 14-дневен срок
от получаване на съобщението от страните за изготвянето му, на основанията, предвидени в
НПК, и по реда на глава X. АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5