№ 97
гр. гр.Несебър , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично засеД.е на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно
наказателно дело № 20212150200309 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ДЗЗД “Д.”, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: град Варна, квартал Възраждане, блок 1, етаж 2, ап.10, представлявано от
управителя П.Д.А., срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия Г №
0028406 на ОДМВР Бургас, с което за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, във връзка с
чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ му е наложено административно
наказание “Имуществена санкция” в размер на 2 000 лева.
Жалбоподателят твърди, че Електронният фиш е неправилен и незаконосъобразен и
като такъв моли същият да бъде отменен.
В съдебно засеД.е дружеството-жалбоподател не се представлява нито от законен
нито от процесуален представител. С отделно становище, подадено от упълномощен
адвокат, се твърди, че нарушението не е установено и заснето с АТСС за да намери
приложение разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ, а е установено по-късно и след справка от
Гаранционен фонд. Затова в случая е следвало да бъде съставен АУАН. Поддържа искането
за отмяна на Електронния фиш.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно засеД.е и не изпраща
представител.
1
Съдът като прецени събраните по делото доказателство поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Административно наказателното производство е започнало с издаване от ОД МВР –
Бургас на Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия Г № 0028406 за това, че
на 18.09.2020г. в 10:29 часа в к.к. Слънчев бряг, главна алея до хотел Ц., като законен
представител на юридическо лице собственик на МПС, което е в движение, регистрирано в
Република България и не е спряно от движение, не е сключил задължителна застраховка
“Гражданска отговорност”. В съдържанието на Електронния фиш е посочено, че
нарушението е установено с автоматизирано техническо средство САИРН m*Spee Det 2D;
МПС е посочено като товарен автомобил “Ситроен Джъмпи” с рег.№ *****, установено е
нарушение по Кодекса за застраховането, заснето с автоматизирано техническо
средство/система № SD2D0032.
В обжалвания Електронен фиш е посочено, че собственик, на когото е регистрирано
МПС, е Д. ДЗЗД, ЕИК *******, чийто законен представител е П.Д.А..
В Електронния фиш е посочено, че за извършеното нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от
КЗ, във връзка с чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, във връзка с чл.461, т.1 от КЗ, се налага
имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
Към административно наказващата преписка са приложени: снимков материал,
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133 от 20.02.2018г.,
Допълнение № 18.07.5133.1 от 31.07.2018г. към Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 18.02.5133, разпечатка от проверка за сключена застраховка (всъщност от
интернет страницата на Гаранционен фонд).
Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда на
ЗАНН, като жалбата се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено
възражение по ал.6 – в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша.
В съдържанието на Електронния фиш не е посочено в какъв срок и пред кой съд
може да се обжалва, поради което възможността на наказания субект да упражни правото си
на жалба е било ограничено. Установява се обаче, че Електронният фиш е връчен на
17.03.2021г., а жалбата срещу него е подадена на 26.03.2021г., т.е. подадена е в срок, поради
което е процесуално допустима.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният Електронен фиш е
незаконосъобразен, тъй като при издаването му е нарушен материалния закон и са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
На първо място в обжалвания електронен фиш е посочено, че е нарушена
2
разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, според която разпоредба договор за застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което:
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице,
различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния
договор.
Съответна на посоченото нарушение е разпоредбата на чл.638, ал.1, т.1 или т.2 от
КЗ, според която на лице по чл.483, ал.1, т.1, което не изпълни задължението си да сключи
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, се налага глоба
от 250 лева – за физическо лице, респ. имуществена санкция от 2 000 лева за юридическо
лице или едноличен търговец.
В случая, с оглед посочването в електронния фиш, че е налице нарушение на чл.483,
ал.1, т.1 от КЗ, в която разпоредба се въвежда задължение за сключване на договор за
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за всяко лице, което притежава
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и
не е спряно от движение, неправилно е приложена съответната на нарушението санкционна
норма. В този случай не е следвало да бъде наложено наказание на основание чл.638, ал.4,
вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ.
Посочената в Електронния фиш санкционна норма – чл.638, ал.4 от КЗ, отговаря на
друго по вид нарушение, а именно на това по чл.638, ал.3 от КЗ и санкционира всяко
управление на МПС, за което няма сключена застраховка “Гражданска отговорност”.
Същевременно при нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ (посочено в Електронния фиш)
“управлението” не е част от изпълнителното деяние. Нарушението по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ
е различно от нарушението по чл.638, ал.4 от КЗ, като първото е формално и наказуемо по
чл.638, ал.1, т.2 от КЗ от момента на придобиване и регистриране на МПС или от изтичане
валидността на предходната полица за застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите. За съставомерността по чл.638, ал.4 от КЗ обаче е необходимо управление
на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. В обжалвания Електронен фиш
обаче никъде не е отразено, че е констатирано управление на процесния автомобил. Казано
по друг начин – в процесния Електронен фиш самото нарушение не е описано словесно,
поради което и не става ясно какво е.
С оглед това смесване между посоченото нарушение и посочената санкционна
норма остава неясна волята на административно наказващия орган досежно твърдяното
нарушение и се стига до невъзможността жалбоподателят да разбере за какво е наказан –
дали за това, че като собственик н посоченото в електронния фиш МПС няма сключена
задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, или за това, че е налице управление
на МПС, за което няма сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност”.
3
Касае се за две различни нарушения – в единия случая отговорността е за собственика на
МПС, който няма сключена задължителна застраховка на автомобилистите “Гражданска
отговорност”, а в другия случай е за лице, което “управлява” МПС без сключена
задължителна застраховка гражданска отговорност. Горното е самостоятелно основание за
отмяна на Електронния фиш.
На второ място ангажирането на административнонаказателната отговорност при
нарушение на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ (посочена като нарушена в процесния
Електронен фиш) се реализира със съставяне на АУАН, респ. издаване на НП (по аргумент
от чл.647, ал.1 и ал.2 от КЗ), а не чрез издаване на Електронен фиш. От друга страна, когато
се касае за управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите, само тогава се прилага процедурата, регламентирана в чл.647, ал.3 от КЗ.
Този ред е приложим само по отношение на собственика на моторното превозно средство и
е в отклонение от общото правило, въведено в чл.647, ал.1 и ал.2 от КЗ. В издадения
Електронен фиш никъде не се посочва, че е налице управление на МПС, респ.
обстоятелството, че автомобилът е бил “в движение” към момента на установяване и
заснемане на нарушението, не е достатъчно дори да се предполага, че е превозното средство
се е управлявало, и наред с това като нарушена е посочена разпоредбата на чл.438, ал.1, т.1
от КЗ, която не предполага управление на МПС. Следователно в случая неправилно е
издаден Електронен фиш вместо да бъде съставен АУАН, респ. издадено НП.
На трето място, съдът счита, че в така издадения Електронен фиш нарушението е
описано по неразбираем начин като неясно остава на кого точно административно
наказващият орган налага имуществена санкция.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, към която препраща чл.647, ал.3 от
КЗ – електронният фиш трябва да съдържа териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане. Така въпреки облекчената процедура по санкциониране с Електронен фиш, все
пак, за да може законосъобразно да бъде издаден Електронния фиш, в същия следва освен
всичко останало, да бъде извършено пълно, точно и ясно описание на извършеното
нарушение и нарушените правни норми и на кого и каква санкция се налага. В конкретния
случай настоящият състав счита, че това условие не е изпълнено и то до степен, налагаща
отмяна на Електронния фиш.
В Електронния фиш е посочено, че той е срещу лице, което: “като законен
представител ... не е сключил задължителна застраховка”. Собственикът на автомобила е
дружество по Закона за задълженията и договорите “Д.”, чийто законен представител е
4
П.Д.А.. От така описаното не става ясно дали волята на административно наказващия орган
е да санкционира законния представител на дружеството (физическото лице П.Д.А.) или
собственика на автомобила, чието е и задължението да сключи застраховка (“Д.” ДЗЗД). По-
надолу в Електронния фиш никъде не е посочено, в крайна сметка на кого наказващият
орган налага имуществената санкция – на физическо лице или дружеството. Това объркване
още повече се засилва от обстоятелството, че като собственик е посочен “Д.” ДЗЗД и веднага
след това е посочено физическото лице П.Д.А., като законен представител. По този начин не
само, че не се внася яснота относно субекта на административно наказателната отговорност,
а дори объркването още повече се засилва. Точно преди квалифициране на деянието е
използвано обръщението “Уважаема/и госпожо/господине”, което предполага адресиране на
Електронния фиш до физическо лице, а непосредствено след това е посочено, че се налага
“Имуществена санкция”, което пък предполага, че адресат е юридическо лице. Всичко това
по мнение на настоящия състав създава съществени противоречия в самия Електронен фиш,
водещи до там, че не само деянието и неговите съставомерни признаци не са описани по
изчерпателен и разбираем начин, а дори не може категорично да се разбере кой е субектът,
който се санкционира. Следва да се има предвид и че е недопустимо волята на наказващия
орган да бъде извличана по пътя на формалната или правна логика или по тълкувателен път.
Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на
обществените отношения от категорията на процесните, и в твърде сериозна степен би
застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице. В този смисъл съдът
не може да гадае дали след като е наложил “Имуществена санкция”, наказващият орган е
имал предвид, че субект на отговорността следва да е юридическо лице или не. Това следва
да е недвусмислено, ясно и точно описано в Електронния фиш. Правоприлагането по
принцип и в частност административно наказателното такова, не може да почива на
предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. При липса на конкретно
посочен наказан субект в Електронния фиш, той страда от съществен порок – липса на
реквизит от императивно посоченото съдържание, което пък от своя страна налага отмяна на
санкционния акт.
Отделен е въпросът, че дружествата по Закона за задълженията и договорите (ДЗЗД)
се наименуват още „неперсонифицирани дружества“, защото нямат самостоятелна
правосубектност, т.е. те не представляват юридически лица (ЮЛ). Те са граждански
дружества, които са създадени посредством договор между две или повече на брой лица с
оглед обединяване на дейността им за постигане на обща стопанска цел. Правното
регламентиране на този тип взаимоотношения е посочено в членове 357-364 на Закона на
задълженията и договорите. Гражданското дружество подлежи на вписване в регистър
Булстат и не представлява търговец.
Налице е и още едно противоречие между фактическото описание на нарушението и
приложените разпоредби. Записано е, че нарушението се изразява в това, че “като законен
представител... не е сключил задължителна застраховка”, което сочи на евентуално
нарушение по чл.638, ал.1 от КЗ. В своеобразния диспозитив на Електронния фиш обаче е
5
посочена разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ, която предвижда отговорност при заснемане на
управление на МПС, за което няма сключена застраховка.
На четвърто място, настоящият състав счита, че в хода на установяване на
административното нарушение също е допуснато съществено нарушение, водещо до
порочност на цялата процедура. Това е така, доколкото в процесния случай Електронният
фиш е издаден на база нарушение, установено и заснето с мобилно техническо средство, но
към преписката не е представен протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. Според разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП – условията и редът за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато се явява Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015г. В случай на използване на мобилна система АТСС протокол по чл.10,
ал.1 от Наредбата е задължителен, защото той е доказателство относно мястото и времето на
извършване на нарушението, относно това, с какво по вид АТСС е заснето нарушението,
относно посоката на движение, в която се осъществява контролът, относно въведените
ограничения, относно автомобила, на който е поставено мобилното АТСС, както и дали са
спазени другите изисквания на Наредбата. Липсата на протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата
и приложенията към него, съгласно чл.10, ал.3 от Наредбата, сочи на недоказаност на
нарушението, поради което обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен и на това
самостоятелно основание. Не следва да се счита, че след като не се касае за измерване
режима на скоростта, то правилата на наредбата са неприложими, дори и само за да се
установи точното място на извършване на твърдяното нарушение, което е една от целите на
изискванията на наредбата.
На следващо място по делото не се установи дали мобилната система, заснела
нарушението, е била монтирана на движещ се полицейски автомобил или на такъв в покой
Ако е била монтирана на движещ се полицейски автомобил, в подобни случаи чл.11, ал.2 от
Наредбата въвежда правилото нарушителите да се спират на място и да се предприемат
действия за реализиране на административно наказателната им отговорност за извършеното
нарушение. За нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни
фишове не се издават
С оглед всичко гореописано, настоящият състав счита, че са допуснати
нередовности, които са опорочили цялото производство и са довели до незаконосъобразно
издаване на Електронен фиш, поради което и същият следва да се отмени.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия Г № 0028406
на ОДМВР Бургас, с който на ДЗЗД “Д.”, ЕИК *******, със седалище и адрес на
6
управление: град Варна, квартал Възраждане, блок 1, етаж 2, ап.10, представлявано от
управителя П.Д.А., за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането, във връзка с чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за
застраховането, е наложена “Имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева),
като незаконосъобразен.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд – Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7