№ 569
гр. Дупница, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20241510100475 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Т. Д. К срещу Д. А. Д. и В. А. Д..
Ищецът твърди, че на 17.04.2020г., около 19:50 часа в гр. ***, кв. ***, ул. ***, двамата
ответници като съизвършители се заканили с убийство на ищеца Т. Д. К с думите „***!“,
като това заканване е възбудило у пострадалия основателен страх за осъщестевяването му.
Поддържа, че за посочените деяния въз основа присъда по нохд № 685/2020г. по описа на
РС-Дупница, ответниците били признати за виновни в извършването на престъпление по чл.
144, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК. Твърди, че в резултат на тези престъпления
ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в страх, ужас, огорчение и
унижение. Моли ответниците да бъдат осъдени солидарно да му заплатят сумата от 6000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
извършените престъпления, ведно със законната лихва от 17.04.2020г. до окончателното
плащане.
Ответникът Д. А. Д. е депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, с
който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва ищецът да е
претърпял описаните от него вреди, респ. същите да са в причинна връзка с деянието. Моли
за отхвърляне на иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. 52 ЗЗД. За възникване на вземането за
обезщетение е необходимо да се установят следните факти: че ответниците са осъществили
описаните в исковата молба деяния, противоправния им характер (в т.ч. че същите са
1
признати за престъпление от наказателния съд), естеството и интензитета на претърпените в
резултат на деянието на ответника неимуществени вреди. При установяване на тези
обстоятелства е в тежест на ответниците да докажат заплащането на дължимото
обезщетение.
В случая от приложените писмени доказателства е видно, че с присъда от 11.11.2020г. по
нохд № 685/2020г. по описа на РС-Дупница, потвърдена с Решение от 29.09.2021г. по внохд
№ 611/2020г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, Д. А. Д. и В. А. Д. са признати за
виновни за това, че на 17.04.2020г., около 19:50 часа в гр. ***, кв. ***, ул. ***, двамата
ответници като съизвършители се заканили с убийство на ищеца Т. Д. К с думите „***!“,
като докато ги изричали му нанесли удари с ръце и крака в областта на главата и тялото и
това заканване би могло да възбуди у пострадалия основателен страх за осъщестевяването
му – престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че задължителната сила на присъдата се
разпростира върху част от елемтнтите, релевантни за фактическия състав на деликта
(вредоносното поведение на ответниците, противоправния му характер и вината), като на
разглеждане от гражданския съд подлежат въпросите свързани с характера и интензитета на
неимуществените вреди, връзката им с престъпното поведение на ответниците и размера на
съответстващото им справедливо обезщетение.
В настоящия случай от показанията на свидетелите ЕА и Б К. съдът намира за установено,
че извършеното от ответниците престъпление несъмнено е оказало негативни последици
върху ищеца. От същите става ясно, че същият е ограничил социалните си контакти, спрял
да излиза вечер от вкъщи и се страхувал да не бъде нападнат отново, променил навиците си
на пазаруване и спортуване, станал по-затворен, избухлив и раздразнителен. Показанията на
тези свидетели по никакъв начин не се опровергават от тези на свид. Е Д.а и свид. А Д.
(майка и баща на ответниците), чиито наблюдения се изчерпват с това, че са виждали ищеца
докато пътува в кола и преразказват единичен случай, при който ищецът бил на кафе в с.
Бараково.
Предвид изложеното, съдът намира, че от събраните доказателства се установяват всички
елементи от фактическия състав на предявеното материално право, поради което на
разглеждане подлежи въпросът за размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се извърши
при условията на чл. 52 ЗЗД, а именно „по справедливост”, като се отчетат редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда във всеки
отделен случай.
При това положение, при определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът отчита
характера и интензитета на отправената закана, която не оставя никакво съмнение за това, че
2
е насочена директно срещу живота на пострадалия. Наред с това, следва да бъде взета
предвид и фактическата обстановка, при която наказателният съд е приел, че е извършено
престъплението - отправяне на закана с убийство, съпроводена с псувни и нанасяне на удари
по пострадалия, събаряне на земята, при което ищецът е бил принуден да вика за помощ,
като такава е оказана от бащата на ответниците. Наред с това от значение е и това, че
вредите са осъществени едновременно от две лица, при това с 20 години, съответно с 30
години, по-млади от пострадалия. При преценката по чл. 52 ЗЗД от значение е и
обстоятелството, че извършеното престъпление е оказало влияние върху поведението и
общуването на ищеца с околните, които свидетелстват, че е станал по-затворен, избухлив и
раздразнителен, ограничил социалните си контакти. От значение е и това, че деликтното
поведение на ответниците е станало причина за промяна в част от ежедневните навици на
ищеца (пазаруване, каране на колело и др.), които са оказали негативен ефект върху
емоционалното му състояние. Следва да бъдат съобразени и обичайните при този род
деяния чувство на страх и притеснение, които житейски логично съпътстват извършеното
престъпление, като в същото време техният интензитет в случая не бива да се преувеличава,
предвид ангажираните по делото доказателства.
Преценявайки горните обстоятелства, настоящият състав счита, че размерът на
справедливото обезщетение в случая се равнява на 2700 лв. Така определеното обезщетение
в максимална степен съответства на установените по-горе критерии, преценени и в
контекста на възрастта на пострадалия (50-годишен към датата на деликта), икономическата
обстановка и стандарта на живот в страната, съдебната практика при аналогични случаи. От
една страна, определянето на по-нисък размер на обезщетението би било несъвместимо с
възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществените вреди от
осъществено незаконно посегателство срещу личността на гражданите, каквото е
извършеното престъпление по чл. 144, ал. 3 НК. От друга страна, осъждането на
ответниците, само по себе си също има ефект на репарация за ищеца, поради което
присъждането на по-голямо обезщетение за конретното престъпление би могло да превърне
обезщетението в източник на неоснователно обогатяване.
По изложените съображения, предявеният от Т. Д. К иск следва да се уважи до сумата от
2700 лв., за която сума двамата ответници Д. А. Д. и В. А. Д. отговарят солидарно (чл. 53
ЗЗД), като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 6000 лв. На основание чл.
84, ал. 3 ЗЗД в полза на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху уважената
главница.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъде
присъдена и сумата от 450 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, определено
съразмерно на уважената част от иска. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответниците сумата от 495 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, определено съразмерно на отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Дупница сумата от 108 лв. -
3
държавна такса.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. А. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Благоевград, ул. *** и В. А. Д., ЕГН:
**********, с адрес: общ. Благоевград, с. ***, ул. *** да заплатЯТ солидарно на Т. Д. К,
ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. *** следните суми: 2700 ЛЕВА - обезщетение по чл.
45 ЗЗД вр. 52 ЗЗД за неимуществени вреди, причинени в резултат на осъществена на
17.04.2020г., около 19:50 часа в гр. ***, кв. ***, ул. ***, от Д. А. Д. и В. А. Д. закана с
убийство на Т. Д. К, представляваща престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 вр. чл.
20, ал. 2 НК, за извършване на което ответниците са признати за виновни въз основа
влязла в сила присъда от 11.11.2020г. по нохд № 685/2020г. по описа на РС-Дупница,
потвърдена с Решение от 29.09.2021г. по внохд № 611/2020г. по описа на Окръжен съд –
Кюстендил, ВЕДНО със законната лихва от 17.04.2020г. до изплащане на вземането, както и
сторените по делото разноски, а именно: 450 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от 2700 лв. до пълния
предявен размер от 6000 лв.
ОСЪЖДА Т. Д. К, ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. *** да заплатИ на Д. А. Д.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Благоевград, ул. *** и В. А. Д., ЕГН: **********, с адрес:
общ. Благоевград, с. ***, ул. *** сторените по делото разноски, а именно: 495 ЛЕВА –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. А. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Благоевград, ул. *** и В. А. Д., ЕГН:
**********, с адрес: общ. Благоевград, с. ***, ул. *** да заплатЯТ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Дупница сумата от 108 ЛЕВА – държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от
датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4