№ 6134
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20231110134671 по описа за 2023 година
Софийският районен съд е сезиран с молба от 21.06.2023 г., /с уточнение
от 07.07.2023 г./ предявена от К. Т. С. срещу Топлофикация София ЕАД, с
предявени искове с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за
установено, че ищеца не дължи на ответника сума от 1 250 лв.,
представляваща частична главница в размер на 4 590.59 лв., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 6788/2017 г. на СРС, 26 с-в,
поради погасяване на вземането по давност. Налице са твърдения, че по
изпълнителният лист издаден по гр. д. № 6788/2017 г. на СРС, 26 с-в е
образувано изп.д. № . на . ., т.е. след изтичане на давността, считано от
14.03.2013 г., която е петгодишна. Твърди, че кредиторът не е предприемал
други действия, които да прекъсват давността за вземането.
С уточняваща молба от 07.07.2023 г. взема становище, че сумата е в
размер на 4 590.59 лв., установена е с влязъл в сила акт, т.е. вземането вече
няма периодичен характер, като установено със съдебен акт и не може да се
разпредели частичната претенция от 1 250 лв. за каква част от вземането се
отнася.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото Топлофикация София ЕАД е
постъпил писмен отговор от ответника. Заявява, че оспорва иска
неоснователен, както по основание, така и по размер. Твърди, че по
1
отношение на вземанията не е изтекла предвидената в закона давност, а и по
процесното изп.д. № . на . . са предприемани изпълнителни действия,
прекъсващи давността.
Преди провеждане на първото по делото заседание е постъпила молба вх.
№ 16310/18.01.2024 г. на ответника по делото Топлофикация София ЕАД, в
която се взема становище за недопустимост на иска, поради липса на правен
интерес, тъй като уважаването на частичния отрицателен установителен иск е
равнозначно на отхвърлянето на частично или изцяло предявен положителен
установителен или осъдителен иск, т.е. уважаването на частичния
отрицателен установителен иск би означавало, че вземането не съществува
изцяло в пълния претендиран размер, а не само досежно предявената част,
предмет на съответното дело. Твърди и че така предявен иска представлява
злоупотреба с процесуални права. Цитира съдебна практика в този смисъл.
В постъпило по делото становище на ищеца на 14.02.2024 г. същия
поддържа допустимостта и основателността на иска.
С определение № 7329/16.02.2024 г., постановено по делото,
производството е било прекратено поради недопустимост на частичния
отрицателен установителен иск, по подробно изложени съображения, но с
определение № 12361/07.08.2024 г. това определение на съда е било отменено,
частичния отрицателен установителен иск е приет за допустим и делото е
било върнато за произнасяне по съществото на спора.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от приетите по делото делото писмени доказателства по
приложеното изпълнителното дело № 2017.0401836 на . ., рег. № . на К., сред
които издаден на 26.07.2017 г. изпълнителен лист по заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6788/2017 г. на СРС, 26 с-в, К. Т. С. е
осъден да заплати на кредитора Топлофикация София ЕАД, сума от 4 590.59
лв., представляваща главница за ТЕ за периода м.08.2015 г. – м.04.2016 г.,
ведно със законната лихва в размер на 471.43 лв. за периода 15.10.2015 г. до
27.01.2017 г., за което вземане е образувано цитираното изпълнително дело. В
молбата от 22.08.2017 г. за образуване на изпълнителното дело е поискано
предприемането на изпълнителни действия, както и възлагането по реда на чл.
2
18, ал. 1 от З. за извършването на такива действия.
Впоследствие с молба на кредитора от 22.07.2019 г. същия е поискал
налагането на запор на движими вещи на длъжника, както и налагане на запор
върху трудовото му възнаграждение. Видно от съобщение на . от 29.09.2019 г.
е наложен запор на банковите сметки на длъжника, открити в ..
На 08.07.2022 г. е вдигнат запора на банковите сметки на длъжника, а с
постановление от 01.07.2022 г. на . изпълнителното дело № 2017.0401836 на .
., рег. № . на К. е било прекратено на основание чл. 433., ал. 1, т. 8 от ГПК.
С молба от 17.08.2022 г. кредиторът Топлофикация София ЕАД е
инициирал образуването на изп.д. № . на .., рег. № . на К. и поискал
предприемането на изпълнителни действия, както и възлагането по реда на чл.
18, ал. 1 от З. за извършването на такива действия.
Със запорно съобщение от 21.09.2022 г. е наложен запор на банковите
сметки на длъжника в ., видно и от писмо на банката от 23.09.2022 г.
На 05.10.2022 г. работодателят на длъжника . е признал наложения запор
на трудовото възнаграждение, а впоследствие такъв е наложен и на трудовото
възнаграждение на длъжника в ..
Видно от съобщение от 08.08.2024 г. на .. до кредитора Топлофикация
София ЕАД на 08.08.2024 г. длъжникът окончателно е изплатил задължението
си и изпълнителното дело е приключено.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Страните не спорят, че ищецът е бил длъжник на ответното дружество за
доставена топлинна енергия за сума от 4 590.59 лв., представляваща главница
за ТЕ за периода м.08.2015 г. – м.04.2016 г., ведно със законната лихва в
размер на 471.43 лв. за периода 15.10.2015 г. до 27.01.2017 г., за което вземане
е издаден на 26.07.2017 г. изпълнителен лист по заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6788/2017 г. на СРС, 26 с-в, въз основа на който
е образувано изпълнителното дело № 2017.0401836 на . ., рег. № . на К., а
впоследствие и изп.д. № . на .., рег. № . на К., както и че не я е заплатил към
образуване на делото, т.е. не се оспорва съществуването на вземанията,
посочени в изпълнителния лист към момента на издаването му.
По твърдението на ищеца за недължимост на сумите поради погасяване
3
по давност на вземането на ответника:
Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 116, б. “б” от ЗЗД, давността се
прекъсва с предявяване на иск или възражение. От този момент докато трае
съдебният процес относно вземането, давност не тече според разпоредбата на
чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с предприемане
действия за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от
прекъсването на давността започва да тече нова давност. В случая давността е
прекъсната с влизане в сила на 26.07.2017 г. на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6788/2017 г. на СРС, 26 с-в, с което са
установени вземанията по заповедното производство. Следващите действия,
които са от естество да прекъснат давността са молбата от 22.08.2017 г. за
предприемането на изпълнителни действия, както и възлагането по реда на чл.
18, ал. 1 от З. за извършването на такива действия, молба на кредитора от
22.07.2019 г., с която същия е поискал налагането на запор на движими вещи
на длъжника, както и налагане на запор върху трудовото му възнаграждение,
наложения на 29.09.2019 г. запор на банковите сметки на длъжника, открити в
., молба от 17.08.2022 г., с която кредиторът Топлофикация София ЕАД е
инициирал образуването на изп.д. № . на .., рег. № . на К. и е поискал
предприемането на изпълнителни действия, както и възлагането по реда на чл.
18, ал. 1 от З. за извършването на такива действия. Впоследствие със запорно
съобщение от 21.09.2022 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника
в ., видно и от писмо на банката от 23.09.2022 г. В тази насока следва да се има
предвид, че според ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ по т.д. № 2/2013 г. от 26
юни 2015 год., прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 З.): насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
4
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Съгласно чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД, давността спира да тече докато
трае съдебният процес относно вземането, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от
прекъсването на давността започва да тече нова давност, която в случая е
петгодишна, тъй като е установена с влязла в сила заповед за изпълнение,
като както беше посочено по – горе от страна на кредитора са предприети
множество действия, които са от естество да прекъснат давността. В тази
насока е и съдебната практика на ВКС /напр. решение № 50295/23.01.2023 г.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК по гр.д. № 1030/2022 г. на ВКС, IV ГО
а и множество други, които са цитирани в отговора на исковата молба, като в
това решение е прието и че давност не тече в хода на производството по чл.
439 от ГПК. Следователно от момента, когато е поискано извършването на
последното валидно изпълнително действие започва да тече давност в размер
на 5 години, която не е изтекла към подаване на исковата молба на 20.06.2023
г. и предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
При този изход на спора и изричните претенции на страните, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 439 вр. 124, ал. 1 от ГПК,
предявен от К. Т. С. ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, . адв. ., срещу
Топлофикация София ЕАД ЕИК ., със съд. адрес гр. София, .., за признаване за
установено, че ищеца К. Т. С. не дължи на ответника Топлофикация София
ЕАД сума от 1 250 лв., представляваща частична главница в размер на
4 590.59 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение по гр. д. №
5
6788/2017 г. на СРС, 26 с-в, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА К. Т. С. ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, . адв. ., да
заплати на Топлофикация София ЕАД ЕИК ., със съд. адрес гр. София, ..,
сумата 100 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6