№ 433
гр. Плевен, 12.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20234430201477 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
С Електронен фиш Серия К № 7007918 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
издаден от ОД на МВР – Плевен на името на Г. К. И., ЕГН: ********** от гр.
*** **** **** е наложена на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл.182, ал.4
от ЗДвП, във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗДвП, глоба в размер на 100.00 лева за
извършено
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 26.01.2023 г. в 10:50 часа в
населено място в гр. Плевен, ул. „***** *****“ номер 64 до Автомивка 5
минути, с посока на движение към бул. „България, с АТСС СПУКС ARH
CAM S1, при максимално разрешена скорост за населено
място 50 км.ч. въведено с и приспаднат толеранс от 3 км или 3% е
установено, че с МПС лек автомобил „Хюндай Кона“, вид – лек автомобил, с
рег. № ***** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с
1
автоматизирано техническо средство 120ccfc.
Посочено е, че при разрешена скорост от 50
км/ч е установена скорост от 67 км /ч, като е налице превишаване на
разрешената скорост със 17 км/ч. Посочено е, че нарушението е извършено в
условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ
К/4831391.
Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят Г. К. И., който
го обжалва в срок и излага, че електронен фиш е незаконосъобразен поради
нарушения на материалния и процесуалния закон, с оглед на което моли да
бъде отменен изцяло.
Излага, че в обжалвания електронен фиш не е посочено конкретно по
коя от изброените хипотези е извършено повторно нарушението, за да може
жалбоподателят да узнае в какво се обвинява, респ. за какво точно е
санкционирани че нарушените законови разпоредби следва да бъдат посочени
конкретно, без всякакво съмнение, като не могат да бъдат извличани по пътя
на формалната или правна логика.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично.
Моли съда да отмени изцяло издадения електронен фиш, като излага
съображения в тази насока. Административно наказващият орган ОД на МВР
- Плевен, редовно призован, не изпраща представител.
Със съпроводителното писмо, с което е представена административно
наказателната преписка молят, да бъде потвърден изцяло електронния фиш.
В случая, че бъде уважена жалбата да бъдат присъдени разноски в
минималния определен размер за този вид дела, съгласно Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички
изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити.
В издадения електронен фиш е описано точно извършеното от
жалбоподателя административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е
посочено, че автомобилът е управляван със скорост 67 км/ч при разрешена
скорост от 50 км/ч, за населено място, т.е. превишение от 17 км/ч. Посочено е
и мястото на извършване на нарушението – гр. Плевен, ул. „***** *****“
номер 64 до Автомивка 5 минути, с посока на движение към бул. „България“,
2
което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал/л. 9 от
делото/.
Нарушението е безспорно установено от приложения снимков
материал, като същата е годно доказателствено средство.
В електронния фиш изрично е отразено, че превишената скорост е 67
км/ч, след като е приспаднат автоматично 3 км. –
70 км/ч, като тази скорост е отразена в ел. фиш, и в същия изрично е
отразено, че е отчетен толеранс от 3 км. или 3%, от което следва, че при
издаване на обжалвания ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата
грешка на техническото средство. Рег. номер на
автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за
собственост.
Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено.
Съдът намира, че в случая АНО е дал правилна правна квалификация на
нарушението.
Именно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП е текста, въз основа на
който се санкционират водачите на МПС за управление със скорост над
разрешената.
В случая правилно нарушението е квалифицирано по чл.21, ал.1 от
ЗДвП, тъй като са налице безспорни доказателства от които
е видно, че нарушението е извършено в населено място.
От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на
&6, т. 11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост
от 67 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е
трябвало да превишава е била 50 км/ч. предвид на това, че нарушението е
извършено в населено място, видно от снимковия
материал.
Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя
автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за
контрол на скоростта на МПС тип СПУКС „ARH CAM S1”, която фиксира
скоростта на превозното средство, регистрационен номер,
датата и точния час, посоката на движение и др.
3
В тази връзка са приети и вложени като доказателство по делото –
протокол от проверка № 79-СГ-ИСИС/15.06.2022 г., от който се установява
по безспорен начин техническата годност на използваното в случая
техническо средство 120ccfc.
Видно от електронния фиш е вида, наименованието и номера на
техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от
мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното
наименование на използваната система, видно е, че е посочено и мястото на
извършване на нарушението.
Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като
то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство
на нарушението.
ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното
му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване,
поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в
ЗАНН при издаването на АУАН и НП са
неприложими по отношение на ЕФ.
Освен това според Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 година по т.д.
№ 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на
понятието "електронен фиш" се съдържа в §1 от ДР на ЗАНН,
възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП.
Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства.
От последното следва, че електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие(съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване.
Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на
АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш.
4
При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на
собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като
нарушител.
От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно
значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат
неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер.
С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния
фиш следва да намери проява общият принцип, че
административно-наказателната отговорност не може да бъде обоснована
чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3
от Закона за нормативните актове).
Съдът намира, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови
изисквания, изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП.
ЕФ е издаден от ОД на МВР – Плевен, която именно дирекция е
компетентна да го издаде, с оглед мястото на извършване на нарушението.
От представените писмени доказателства по делото се установява, че
разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от
служител на ОД на МВР - Плевен, който е прегледал записа от камерата, и е
попълнил и издал обжалвания ЕФ на 30.01.2023 г.
Съдът намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателят
като в случая е издаден ЕФ, а не е съставен АУАН, тъй като защитата против
издаден фиш е регламентирана и е в стандартите за предоставен достъп до
правосъдие.
В този смисъл направеното с жалбата възражение, както и наведените
доводи от страна на жалбоподателя в хода на съдебните прения за не
приложимост на процедурата за санкциониране на нарушението с ЕФ, когато
то е установено с мобилно АТСС и доводите в този смисъл, както и
позоваването на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013
г. на ВАС –Общо събрание на колегиите, са неоснователни.
Тълкувателното решение на ВАС и даденото с него разрешение, че в
хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяването и
заснемането на нарушения, могат да се осъществяват само със стационарно
техническо средство, е преди редакцията на ЗДвП с ДВ, бр. 19 от 2015
5
година.
С нея, освен, че е допълнена легалната дефиниция на понятието
"електронен фиш" в §6, т. 63 от ДР на ЗДвП е дадена и такава на
"Автоматизирани технически средства и системи" - §6, т. 65 от ДР на ЗДвП.
Съгласно същата, АТСС могат да бъдат стационарни и мобилни, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган, като в частност за мобилните е посочено, че са
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, като установяват нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя началото и край на работния процес, т. е. функциите на
контролния орган са сведени до това да разположи техническото средство на
съответния пътен участък и да настрои и включи мобилното АТСС в работен
режим, съответно да го изключи при приключване на работа, но не е
необходимо при заснето нарушение, контролния орган да е
задължен да спре нарушителя за проверка и му състави АУАН.
По изложените по–горе съображения, съдът намира, че Тълкувателно
решение №1 от 26.02.2014 г. по Тълкувателно дело №1/2013 г. на ВАС на РБ е
неприложимо, с оглед изменението на ЗДвП, където реално е разрешено
използване на мобилни устройства за заснемане на нарушения.
Внимателният прочит на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, също
налага извода, че израза "в отсъствието на контролен орган и на нарушител"
пояснява действието по издаването на електронния фиш, а не действието по
установяване и заснемане на нарушението.
Систематическото тълкуване на тази разпоредба също подкрепя такъв
извод.
Самото издаване на електронния фиш се случва в отсъствието на
нарушители на контролен орган, като изключение от общото правило на чл.
40, ал. 1 от ЗАНН, който текст изисква да се състави АУАН от определено
лице – контролен орган, и то в присъствието на нарушителя.
С оглед мястото на нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в системата от
правни норми, регулиращи тази материя, може да се направи извод, че се
касае за предвидено изключение от общото правило заангажиране на
административно-наказателната отговорност.
6
В нормата на чл.189, ал.1 от ЗДвП също е предвидено правилото, че
актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от
длъжностните лица на службите за контрол.
Непосредствено след извеждането на правилото в чл. 189, ал. 1 от ЗДвП,
че актът се съставя от контролен орган, в ал. 4 на същия текст е дадено
изключението от правилото, аименно: случаите, при които съответен писмен
акт се съставя, без да се изисква присъствието нито на нарушител, нито на
контролен орган, като са разписани и обстоятелствата, когато това е
допустимо и законосъобразно.
Ето защо, тълкувана и систематически, разпоредбата на ал. 4
от чл. 189 от ЗДвП налага извода, че израза "в отсъствието на контролен
орган и на нарушител" е израз, относим към издаването на електронния фиш,
а не към самото установяване на нарушението.
На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи
е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г./.
С посочената Наредба се уреждат условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.,
стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи
/АТСС/ заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения
на правилата за движение, като е регламентирано, че за установените от
АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават
електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна
система.
Въз основа на посочената нормативна регламентация следва изводът, че
към датата на нарушението и към настоящия момент нарушенията на
правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване
на електронен фиш не само при установяването им при използване на
стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически
средства и системи за контрол.
7
Нормативно установените условия за въвеждането в експлоатация, реда
за използване, автоматизирания режим на работа, който не изисква
обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на
мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/, съответстват на
изискванията, залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по тълк.
дело№1/2013г. на ВАС.
Разрешението, дадено в посоченото Тълкувателно решение /в
хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП установяването и заснемането на
нарушения по ЗДвП може да се осъществява само със стационарно
техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автомтизирано в отсъствие на контролен орган/, се основава на наличието
на непълноти в нормативната регламентация към момента на приемане на ТР
от гледна точка липсата на изрично разписани правила за използването на
мобилните технически средства, като е прието, че поставянето на технически
средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва
да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени
изисквания.
След измененията на ЗДвП /обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015г.) и издаването
на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015г./, съдът
приема, че издаването на електронен фиш за налагане на административни
санкции за допуснати нарушения на ЗДвП е допустимо и когато нарушенията
бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие,
че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Съдът намира, че в обжалвания ЕФ е посочено точното място на
извършване на нарушението.
В електронният фиш точно е отразено мястото на извършването му –
населено място гр. Плевен, ул. „***** ***** номер 64 до Автомивка 5
минути, с посока на движение към бул. „България“.
Освен това, GPS координатите на мястото на извършване на
нарушението са точно и ясно отразени в представеното веществено
доказателство – разпечатка от видеоклип, находящи се на л. 8 и л. 9, като е
8
отразено и обстоятелството, че този участък е в населено място.
В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат
всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час,
място на извършване, рег.номер на автомобила, с който е извършено
нарушението, посока на движение, разрешена и установена скорост.
При издаване на ЕФ е спазена и процедурата, същият да бъде предявен
на собственика на МПС, с което е извършено нарушението, като видно от
справката за собственост, автомобилът е собственост на жалбоподателя.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП регламентира, че „Електронният
фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл. 188, ал.1 или 2, с препоръчано
писмо с обратна разписка.
В14-дневен срок от получаването му, собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство.
На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен
фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият
електронен фиш се анулира.
Видно от събраните по делото писмени доказателства, ползвател на
автомобила е Г. К. И., като последният след
получаване на ЕФ не е упражнил правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП, с оглед
на което правилно е ангажирана неговата отговорност, като собственик и
ползвател на МПС, с което е извършено нарушението.
Не е направил и възражение по смисъла на чл.189, ал.6 от ЗДвП.
По тези съображения съдът приема, че правилно, в случая е
санкциониран именно жалбоподателят Г. К. И.
в качеството му на собственик и ползвател на процесния автомобил, с който е
извършено нарушението.
По изложените по-горе съображения, съдът намира за неоснователни
направените в тази насока възражения от страна на жалбоподателят.
Съдът намира, че не е необходимо в ЕФ да присъстват данни за
обозначаване на пътната отсечка, където е засечена скоростта със знак за
9
видео наблюдение, каквото е било изискването на чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП,
тъй като цитираната разпоредба е изменена/ДВ,бр. 54 от 2017 г.; ДВ, бр. 77 от
2017 г., в сила от 26.09.2017 г./ и не предвижда обозначаване
на местата за видеоконтрол на скоростта.
Отменена е и т.8 на чл. 165, ал. 2 от ЗДвП, както и чл. 7от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. Присъствието или отсъствието на контролен орган
в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху
точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението, още
повече, че в случая АТСС не се е намирало в патрулния автомобил, а е било
стационарно прикрепено в близост до пътя /видно от представената снимка,
находяща се на л. 18 от делото/.
Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе
върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и
заснети с мобилно автоматизирано техническо средство.
Измерването и регистрирането на скоростта и записа на
доказателствения видео материал се извършва напълно автоматично от
системата радар – камера – компютър.
Съдът намира, че категорично от доказателствата по делото се
установява, че измерената от системата скорост е от автомобила ползван от
жалбоподателя.
Съгласно ръководството на потребителя за експлоатация на техническо
средство АТСС СПУКС ARH CAM S1, всяко регистрирано нарушение е
съпроводено от 5 последователни снимки от камерата на ARH CAM S1, като
само на снимката, направена по време на самото измерване
на скорост, има данни за измерена скорост и дистанция до измерваното МПС,
като тази снимка може да бъде използвана еднозначно за определяне на
нарушителя в случай, че в снимката е заснето повече от едно МПС.
В ъглите на всяка снимка има маркери, които указват положението на
лазарния лъч върху полето на наблюдението на камерата, като
съединяване на линиите на маркерите указват с точност местоположението на
лазарния лъч върху МПС.
В случая от приложения по делото снимков материал се установява, че
процесното техническо средство е било насочено в посока от ул. „Десети
10
Декември“ към бул. „България“ и е извършвало измерване на скоростта на
преминаващите МПС-та.
За пълнота следва да се посочи, че принципът на действие на
техническото средство е такъв, че индикаторът „скорост“ показва скоростта и
посоката на движение на най-бързо движещото се МПС от транспортния
поток в диапазона на измерване, като системата за видеоконтрол за
нарушенията на правилата за движение обективно, без каквато и да е човешка
намеса, идентифицира и посочва автомобилът, който се движи с превишена
скорост.
В конкретния случай системата за видеоконтрол обективно и
недвусмислено е посочила, че автомобилът, движещ се с превишена скорост
за съответния пътен участък е този, управляван от жалбоподателя, като
средството за измерване може да фиксира скорост като посочи кое е
най-бързото МПС, дори ако автомобилите са повече от един и не се влияе от
наличието на други ППС. Така, че ако автомобилът на жалбоподателя не се е
движел с превишена за контролирания участък от пътя скорост, то той е
нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателят не ангажира
доказателства, които убедително да оборват тези, които са представени от
административно-наказващия орган.
В съдържанието на обжалвания ЕФ е посочено, че нарушението е
извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила
на ЕФ Серия К №4831391.
Действително, в обжалвания ЕФ не е отразено, кога е влязъл в сила този
ЕФ.
По делото е представена от АНО справка за нарушител/водач, по
изрично направено искане от страна на съда, от която е видно, че
жалбоподателят е системен нарушител на ЗДвП.
При така установените по делото факти, съдът намира, че АНО
законосъобразно е квалифицирал и приложил административно-
наказателната разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, предвиждаща наказване
за повторно извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Както е посочено и по-горе, с електронния фиш отговорността на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за това, че
11
при управление на МПС е превишил разрешената скорост на движение от 50
км/ч., предвидена за движение в населено място, той се е движил с 67 км/ч.
За превишаване на разрешената максимална скорост санкциите са
установени в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, вида и размера на които са
определени в зависимост от стойността на конкретното превишаване на
скоростта.
Санкциите са диференцирани в пет отделни алинеи, с оглед
обстоятелството дали превишаването на скоростта е извършено в населено
място /ал.1 или извън населено място /ал. 2/, като са предвидени и по-тежко
наказуеми състави в хипотезите на особеност на субекта на нарушението /ал.
3/, при повторно извършено нарушение /ал. 4 и системно такова/ал. 5/.
В случая жалбоподателят е наказан на основание разпоредбата на
чл.182, ал. 4 от ЗДвП. Тя предвижда по-тежко наказание за повторно
извършено нарушение по ал. 1, ал. 2 и 3 на същата разпоредба, а именно -
глоба в двоен размер спрямо предвидения за съответното нарушение, а за
повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 – и кумулативно наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три
месеца.
Както се посочи, приложената административно-наказателна
разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП не е обвързана със съответната хипотеза
по ал. 1-3, но описанието на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено, намерили отражение в съдържанието на електронния
фиш/превишаване на скоростта в населено място и стойността на
конкретното превишение, изчислено коректно на база измерената скорост 70
км/ч., намалена с допустимата грешка при измерването/ясно сочат, че
жалбоподателят е наказан за повторно извършено нарушение.
По тази причина и тъй като в обстоятелствената част на електронния
фиш се съдържа констатация за повторно извършване на установеното с
АТСС нарушение и е посочен актът, обосноваващ този съставомерен признак
от обективна страна, то съдът счита, че констатираната непрецизност не
нарушава съществено процесуалните изисквания и правото на защита на
наказания.
Описанието на нарушението дава ясна информация на последния, че е
наказан за повторно превишаване на разрешената скорост в населено място,
12
тъй като вече е наказван за същото по вид нарушение с цитирания по-рано
издаден и влязъл в сила електронен фиш.
Съдът намира, че информацията отразена в представената справка от
АИС АНД, отговаря на обективната истина, тъй като по делото не бяха
ангажирани от страна на жалбоподателя доказателства, от които да се
установява, че ЕФ Серия К №4831391 е обжалван и към дата 26.01.2023 г. не е
бил влязъл в законна сила.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
С този принцип законът придава на АУАН-а, респективно ЕФ
значението на доказателствено средство, което може да бъде опровергано от
събраните в хода на съдебното или административното дирене доказателства
или да бъде изключено от доказателствения материал, ако бъде проведено
успешно оспорване на посочените в него обстоятелства.
В обстоятелствената му част ЕФ е доказателствено средство, което
съдът е длъжен да цени като приеме за осъществени посочените в него
съставомерни факти, освен ако същите бъдат опровергани от събраните по
делото доказателства, включително представените от АНО.
В случая описаните в обстоятелствената част на ЕФ факти не бяха
опровергани.
Съгласно §6, т. 33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач.
Съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се
смята за влязло в сила наказателно постановление. Както е посочено и по –
горе визираният в обстоятелствената част на електронния фиш акт,
обосноваващ повторността.
От приложената по делото справка за нарушител е видно, че
жалбоподателят е наказан на осн. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, с Електронен фиш Серия К/4831391,
както и че този ЕФ е влязъл в сила, предвид направеното отбелязване.
13
Следователно процесното нарушение, извършено на 26.01.2023 г., попада в
рамките на едногодишния срок по §6, т. 33 от ЗДвП и е повторно извършено.
Изложеното мотивира заключение, че установените факти правилно са
подведени от административно наказващия орган под нормата на чл. 182, ал.
4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП, тъй като изпълват всички елементи от хипотезата ,
и законосъобразно отговорността на нарушителя е ангажирана на основание
този по-тежко квалифициран състав на нарушение.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл. 28
от ЗАНН, предвид разпоредбата на чл.189 от ЗДвП.
По отношение вида и размера на административното наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място, извършено повторно, санкцията се
съдържа в разпоредбата на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗДвП, а именно двоен
размер на предвидената за съответното нарушение глоба, индивидуализирана
в зависимост от стойността на превишението на скоростта.
В случая скоростта е превишена с 17 км/ч. /стойност, получена след
приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на
движение/, поради което за нарушението е приложима санкцията по т. 2 от
визираната разпоредба.
Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална
скорост от 11 до 20 км/ч. наказание, определено в абсолютен размер – глоба
100 лв., изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27,
ал. 2 от ЗАНН. За повторно нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП, каквото е процесното, наказанието е в двоен размер, т. е., 100 лева,
каквото е наложено на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 4 от същия
закон.
По тези съображения обжалваният електронен фиш следва да бъде
потвърден като законосъобразен.
Намаляване на наказанието под законоустановения размер законът
недопуска в случая.
Административно-наказващият орган не претендира възнаграждение и
такова съдът счита, че не следва да се присъжда.
Водим от горното, Съдът
14
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К №
7007918, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с
ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложил на Г. К. И. , с ЕГН: ********** от г******
***** *** **** **** административно наказание – глоба в размер на 100 лв.
за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛЕН и
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред Регионален
административен съд – гр. Плевен в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
15