№ 23456
гр. София, 29.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. П.
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. П. Гражданско дело №
20231110163144 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 150 ЗЕ, чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди в подадената на 17.11.2023 г. искова
молба, че П. П. И., К. П. И., а приживе и К. Б. К. и Е. К. А. били негови клиенти за топлинна
енергия за битови нужди и му дължали сумата от 3795,47 лв., цена за доставена от
дружеството топлинна енергия за периода м.05.2020 г.-м.09.2021 г. в имот с адрес: гр. София,
ж.к. „**“, **, абонатен № **. Поради забава в плащането на главниците за топлинна енергия
се натрупала мораторна лихва в периода 15.09.2021 г.-16.10.2023 г. в размер на 659,12 лв.
Клиентите дължали и суми от 12,96 лв. главница за дялово разпределение и 3,44 лв. за
мораторна лихва за същото главно вземане. След смъртта на двама от клиентите (К. Б. К. и
Е. К. А.) ответниците Б. К. К. (като наследник по закон на К. Б. К.) и С. Т. С. (като
наследник по закон на Е. К. А.), отговаряли за процесните задължения – Б. К. К. – за 2/6
част, С. Т. С. – за 2/6 част, а останалите ответници - П. П. И. – за 1/6 част и К. П. И. – за 1/6
част. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му
заплатят процесните суми – главница и лихви, при посочените квоти, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от исковата молба 17.11.2023 г. до окончателното й
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът П. П. И. не е депозирал отговор на исковата молба. В съдебно
заседание заявява, че не оспорва насочените против него искове.
Ответникът К. П. И. не са депозирали отговор на исковата молба.
Ответницата Б. К. К. е представила молба в срока за отговор молба, с която твърди,
че се е отказала от наследството на К. К.. Оспорва насочените против нея искове.
Ответникът С. Т. С., чрез особения представите адв. Й., а впоследствие и лично,
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно
правоотношение между страните, тъй като ответниците не били нито собственици, нито
вещни ползватели. Оспорва наличието на облигационна връзка между „Нелбо“ АД и
1
етажната собственост, в която се намира имотът, както и наличието на облигационна връзка
между ищеца и „Нелбо“ АД. Оспорва се разпределението на претендираните вземания.
Оспорват се представени от ищеца доказателства. Прави възражение за давност. Моли за
отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Нелбо“ АД не изразява становище по
основателността на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с
наведените от страните доводи съгласно чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главница за
топлинна енергия
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярят на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот.
Разпоредбата установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост
или вещно право на ползване. Същевременно съгласно т. 1 от Тълкувателно решение от
17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г., ОСГТК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
имота със съгласието на собственика или носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и са сключили договор за продажба на топлинна енергия за този
имот при общите условия на топлопреносното предприятие.
По силата на нот.акт за продажба на недвижим имот по реда на НДИ от 09.04.1996 г.
Н. К.ов И. е придобил процесния имот. Наследодателят е починал на 18.09.2017 г., като е
оставил наследници сестра си Е. А., брат си П.К. И. и по право на заместване – племенник
К. К.. И тримата призовани наследници са приели с конклудентни действия наследството,
като на 23.09.2021 г. са се разпоредили с имота в полза на трето лице и с обратно действие –
арг. чл. 48 ЗН – следва да се приеме, че в периода 18.09.2017 г.-23.09.2021 г. са били
собственици.
Подир този момент и тримата първоначални наследници са починали, като
настоящите ответници са призовани към наследяването, както следва: П. П. И. и К. П. И. –
на П. И., за по 1/2 от 1/3, т.е. за по 1/6 част, С. С. – на Е. А., за 1/3 част, и Б. К. – на К. К. – за
1/3 част.
Относно ответницата Б. К.
Ответницата Б. К. е представила удостоверение за вписан отказ от наследството на К.
К., което не е оспорено от ищеца, поради което същата следва да се приеме за
материалноправно нелегитимирана да отговаря по исковете, насочени против нея и те
следва да се отхвърлят.
Относно ответника К. И.
По отношение на К. И. няма доказателства той да приел наследството на П. И.. Със
смъртта на едно лице наследниците му не стават собственици на наследствените вещи и
другите активи в наследството. Със смъртта на наследодателя съгласно чл. 1 ЗН единствено
се открива наследството му. То не преминава в патримониума на наследника автоматично –
арг. чл. 48 ЗН. В полза на наследника се поражда единствено право на наследяване – арг. чл.
48 ЗН. Това право е субективно непритезателно гражданско право, което включва две
правомощия – да се приеме или да се откаже едно наследство. Правото на наследяване се
упражнява с едностранно изявление на титуляря му, с което чрез формален акт (при отказа)
или чрез формален или неформален акт (при приемането) наследникът упражнява
предоставената му опция – да приеме или да се откаже от наследството. Двете правомощия
са част от едно субективно право и взаимно се изключват. Ако приеме наследството,
2
наследникът придобива цялото или част от наследството, а ако се откаже, наследникът губи
правото да приеме наследството.
Лицето, в чиято полза възниква право на наследяване, т.е. лицето, комуто се предлага
едно наследство, има три различни опции:
а. да приеме наследството чисто и просто, направо (чл. 49, ал. 1 ЗН и чл. 49, ал. 2 ЗН);
б. да се откаже от наследството (чл. 52 ЗН);
в. да приеме наследството по опис (чл. 61, ал. 1 ЗН).
Трите наследственоправни опции са ясно посочени в самия закон – чл. 62 ЗН:
„Приемането по опис от един от наследниците ползува останалите, но то не лишава
последните от правото да приемат направо наследството или да се откажат от него.“.
Ако бъде прието наследството (било направо, било по опис), правото на наследяване
се погасява, а на негово място се поражда право на наследство, което включва правото на
приелия наследството да се разпореди с наследството като съвкупност – например да го
продаде – чл. 212 ЗЗД. Поражда се и наследствено правоприемство и наследникът става
собственик на вещите, включени в наследството. Наследственото правоприемство е с
обратно действие – арг. чл. 48, изр. 2 ЗН.
Презумпция за приемане на наследството има в изпълнителния процес – арг. чл. 429,
ал. 2, изр. 1 ГПК, но в исковия процес такава презумпция няма и фактът подлежи на пълно и
главно доказване. Ищецът не доказва ответникът К. И. да е приел наследството на П. И..
Исковете за главница за топлинна енергия и мораторна лихва върху тези главни вземания
против К. И. следва да се отхвърлят.
Исковете подлежат на разглеждане против П. И., който заявява, че не оспорва
исковете, и С. С., който единствен се защитава с възражение за давност.
Не се спори, че сградата в този период е топлоснабдена и че в сградата е въведено и
дялово разпределение, за което е взето решение от етажните собственици – за това са
представени и писмени доказателства.
Следователно, установено е принципното съществуване на облигационно отношение
между ищеца и ответниците, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по
който ищецът е доставял топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по
основание за периода. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи
условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответницата дори и без да ги е приела
изрично съгласно нормата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява
изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Представени са и доказателства за публикуване на
общите условия.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в
жилището е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната
недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно нормата на чл.
162 ГПК, според която иск, доказан по основание, не може да бъде отхвърлен, а за размера
му съдът следва да ползва заключението на вещи лица или своята преценка.
В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено
от общия топломер, който според заключението на приетата СТЕ отговаря на
метрологичните изисквания. Съобразно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на отчетената от
общия топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици е извършено по
системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода
нормативна уредба.
На основание чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребителят дължи цена за топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация. Решение № 5 от 22.04.2010 г. по конст.д. № 15/2009 г. на
Конституционния съд определя сградната инсталация за отопление и горещо
3
водоснабдяване за обща етажна собственост (чл. 140, ал. 3 ЗЕ). Сградната инсталация за
отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост и по смисъла на Закона за
енергетиката, Закона за собствеността и Закона за управление на етажната собственост.
Съгласно тълкуването на Конституционния съд при съсобствените вещи в сгради етажна
собственост, след като всички обитатели участват в ползите им, изразяващи се в отопляване
на цялата сграда, те трябва да участват и в тежестите, изразяващи се в заплащане на
стойността на полученото количество топлинна енергия за общите части и сградната
инсталация. Ето защо всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за
потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ,
включително и сградната инсталация.
Съгласно Тълкувателно решение от 25.05.2017 г. по тълк.д. № 2/2016 г., ОСГК ВКС за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда
етажна собственост се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на разпоредбата
на чл. 62 ЗЗП вр. § 1 ДР ЗЗП. Доколкото последните правила са въведени в
законодателството ни за транспониране на Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент
и на Съвета, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и
Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, то съдът приема, че не е налице
противоречие с европейското законодателство за защита на интересите на потребителите
досежно дължимостта на суми за сградна инсталация и досежно начина на отчитане на
потребената енергия – с прогнозни суми и изравнителни сметки.
Предвид чл. 155 ЗЕ от начислените суми по прогнозно потребление следва да се
приспаднат сумите по изравнителните сметки за възстановяване на клиента и да се прибавят
сумите по изравнителните сметки за доплащане. При това само тези изравнителни сметки,
които са за отчетните периоди. Прихващането на суми по изравнителни сметки за
възстановяване на клиента със стари задължения отпреди исковия и отчетните периоди е
счетоводна операция на ищеца, която няма опора нито в закона, нито в общите условия на
ищеца. То би представлявало предварителен отказ от неизтекла давност и е недопустимо.
Съдът кредитира заключението на СТЕ, като компетентно изготвено и изчерпателно.
Видно от заключението в имота в исковия е начислена топлинна енергия само за битово
горещо водоснабдяване и на база – поради неосигурен достъп. А, че потребителите не са
осигурили достъп за отчет, това се потвърждава от писмените доказателства, представени от
ФДР, а не се оспорва и от страните.
Доколкото задълженията за прогнозни суми са срочни, то с неплащането им на
уговорените падежи (30 дни след края на месеца, за който се отнасят) ответницата е
изпаднала в забава и дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на
законната лихва. Допустимо е, обаче, страните да уговорят друг падеж на задълженията за
заплащане на топлинната енергия. Такава уговорка е в сила за периода на действие на
общите условия на ищеца от 2014 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди в сила от 12.03.2014 г. купувачът е длъжен да заплаща
стойността на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база на изравнителна сметка, в тридесетдневен срок от датата на
публикуването й на интернет страницата на продавача (което в случая не се оспорва). В този
случай продавачът начислява лихва за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 ОУ, а именно върху тези, начислени с фактура за реално
потребено количество топлинна енергия, определено на база на изравнителните сметки (чл.
33, ал. 4 ОУ).
Съдът намира, че част от посочените клаузи са нищожни, тъй като не са
индивидуално уговорени, а освен това са неравноправни – чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Уговорка в
общи условия на търговец монополист, която позволява търговецът да измества падежа на
4
задължения, които имат характера на периодично плащане, в следваща година, създава
значително неравновесие в отношенията с потребителя и противоречи на принципа на
добросъвестността. В случая, падежът на прогнозните вземания за м.05.2014 г.-м.09.2014 г.,
които не са платени, едностранно е изместен от търговеца за след датата на общата фактура
за периода м.05.2014 г.-м.04.2015 г., т.е. за следващата година. Така давността за част от тези
вземания по чл. 111, б. „в“ ЗЗД е продължена едностранно от търговеца с почти година.
Срещу това облагодетелстване потребителят получава „компенсация“, състояща се в това, че
не се начислява мораторна лихва върху вземанията за прогнозни суми на топлинната
енергия, но този „баланс“ е очевидно наклонен в полза на търговеца, като се има предвид
обстоятелството, че вземанията за главница са по-големи от тези за мораторна лихва. Ето
защо съдът намира, че всяко едно вземане за прогнозни дялове се погасява с давността по
чл. 111, б. „в“ ЗЗД, а така също със същата давност, но като вземане с относително
самостоятелен характер, се погасява и вземането за изравнителна вноска. Съдът приема и, че
падежът на задължението за прогнозни суми, от който тече погасителната давност, е 30 дни
след месеца, за която се отнася задължението.
Относно ответника С. С.
По тази причина съдът намира за частично основателно възражението на ответника
С. С. за давност. Исковата молба е от 17.11.2023 г., погасени по давност са задълженията с
падеж повече от три години преди тази дата, т.е. за периода м.05.2020 г.-м.09.2020 г. вкл.
Непогасени по давност са задълженията за периода м.10.2020 г.-м.23.09.2021 г. Таблиците на
вещото лице по ССчЕ се установява, че прогнозните задължения за този период – таблица 1 -
са 325,20 лв. – за първи подпериод + 438,32 лв. – за втори подпериод + 907,01 лв.
(задължението за м.09.2021 г. е преизчислено от съда по реда на чл. 162 ГПК само за
първите 23 дни) – общо 1670,53 лв. От таблица 2 на ССчЕ се установява, че е издадена
изравнителна сметка за 470,10 лв. за доплащане за м.07.2020-м.12.2020 г., като по реда на чл.
162 ГПК съдът пропорционално намира, че за м.10.2020 г.-м.12.2020 г изравнението е 235,91
лв. Изравнителната сметка за връщане за периода м.05.2021 г.-м.09.2021 г. е 160,62 лв. и по
реда на чл. 162 ГПК за седемте дни от септември 2021 г. съдът намира, че следва да се
приспаднат 2,62 лв. и изравнението е – 158 лв.
Така, общо за периода м.10.2020 г.-23.09.2021 г. изравнението е 235,91+321,58+309,95-
158=709,44 лв. главницата за топлинна енергия за м.10.2020 г.-23.09.2021 г. е сборът на двете
суми: 1670,53+709,44=2379,97 лв.
По отношение на мораторната лихва, както се посочи, съдът приема, че клаузите в
общите условия за отлагане падежа на задълженията до издаване на обща фактура, са
неравноправни и нищожни. Ала, ако се начислява мораторна лихва от 30-ия ден след края на
текущия месец, биха се начислили лихви в по-голям размер от претендираните и за по-голям
период, поради което и съдът с оглед диспозитивното начало в процеса следва да присъди на
ищеца само лихви в претендираните периоди и съобразно падежите по общите фактури (без
никакво значение дали са изпълнени условията в общите условия за публикуване на тези
общи фактури – защото това публикуване има значение с оглед преместването на падежа на
месечните задължения за след общата фактура, което съдът намира за нищожно). По реда на
чл. 162 ГПК мораторната лихва върху главните задължения за периода м.10.2020 г.-
23.09.2021 г. съдът намира да е в размер на 574,12 лв.
Ответникът дължи 1/3 част от тези суми, т.е. 793,32 лв. главница и 191,37 лв.
мораторна лихва.
Относно ответника П. И.
Последният няма възражение за давност и отговаря за периодите м.05.2020 г.-
23.09.2021 г. – по реда на чл. 1562 ГПК съдът намира, че задължението за главница за
топлинна енергия за този период е 3725,54 лв., а за мораторна лихва – 614,12 лв.
5
Ответникът дължи 1/6 част от горепосочените суми, т.е. 620,92 лв. главница и 102,35
лв. мораторна лихва.
За разликите до пълните предявени размери и периоди исковете следва да бъдат
отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
вземането за услуга дялово разпределение
Както вече се посочи, ищецът и ответниците са обвързани от договорно
правоотношение по чл. 150 ЗЕ, като в сградата, в която се намира собственият на
ответницата имот, е въведена системата на дялово разпределение и такова се извършва от
третото лице-помагач – лицензирана субект по чл. 139а ЗЕ. Задълженията на ищеца по
договора за продажба са да доставя и продава топлинна енергия, а на ответниците да я
заплащат съобразно цените, одобрени от КЕВР, и на падежите, посочени в общите условия
на ищеца.
Съгласно чл. 186, ал. 2 ЗЗД разноските по предаването на вещта и по тегленето и
меренето й са в тежест на продавача. Предвидените в чл. 36 от общите условия на ищеца
разноски за изготвяне на изравнителна сметка и отчет на уреди за топлинно разпределение
са именно разноски, попадащи в предметния обхват на чл. 186, ал. 2 ЗЗД (с арг. чл. 110, ал. 2
ЗС). Нормата е диспозитивна, като не съществува пречка за дерогирането й както с нарочно
писмено съглашение между ищеца и ответниците, така и с клауза в общи условия, одобрени
от надлежния държавен орган. Именно това се е опитал да стори ищецът, приемайки общите
условия от 2014 г. Същевременно нищо в текста не сочи, че за купувачите на топлинна
енергия се предвижда задължение да предплащат разноски по чл. 186, ал. 2 ЗЗД на ищеца.
Такава уговорка не е включена в общите условия, поради което за основателността на
главния иск за дялово разпределение, ищецът следваше да установи, че е заплатил на
третото лице-помагач визираната сума, което той не е сторил. Дори да се приеме, че подобно
задължение за предплащане на разноски е изводимо от уреденото право на ищеца да
определя по съглашение с третото лице-помагач реда и начина на заплащане на услугата, то
отново според съда в тежест на ответниците не би възникнало задължение за заплащането
на главницата. Това е така, защото клауза, предвидена в общите условия на търговец
продавач, според която той има право едностранно да определя ред и начин на плащане на
задължения за разноски в тежест на потребителя, е неравноправна по см. на чл. 143 ЗЗП. Чл.
186, ал. 2 ЗЗД е дерогируем по обща воля на страните по договора за продажба, но когато
едната страна е потребител, съглашението следва ясно да урежда правата и задълженията на
страните и предпоставките за дерогацията. В случая общите условия не отговарят на това
изискване, те дават възможност на търговеца едностранно да определя падеж на
задължението и начин на неговото възникване, поради което съдът приема, че клаузата е
нищожна и вземане за стойност на услуга „дялово разпределение“, представляваща разноски
по чл. 186, ал. 2 ЗЗД, не е валидно възникнало в полза на ищеца.
Главният иск за сумата за дялово разпределение подлежи на отхвърляне, а с него и
акцесорната претенция за мораторна лихва. Тя е неоснователна и защото в общите условия
не е предвиден падеж на задълженията за главница, поради което те са изискуеми след
нарочна покана до длъжника, за каквато данни по делото няма.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и всички главни страни, но само
ищецът има разноски.
Ищецът е сторил разноски от 178,84 лв. за държавна такса, и 600 лв. за депозити за
вещи лица, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, ред., ДВ, бр. 8/2017 г., съдът определя
юрисконсултско възнаграждение от 100 лв., или общо разноски от 878,84 лв. Разноските от
300 лв. за особен представител са отделно, те тежат само върху ответника С. С..
6
Против ответника С. С. ищецът е предявил искове с обща цена 1/3х4470,99=1490,33
лв., а са уважени искове в размер – 1/3х(2379,97+574,12)=984,70 лв. Пропорционално от
общите разноски за всички ответници разноските за този ответник са 1/3х878,84=292,95,
заедно с разноските от 300 лв. за депозит за особен представител – 592,95 лв. Ищецът има
право на разноски против ответника С. С. в размер на (984,70/1490,33)х592,95=391,78 лв.
Против ответника П. И. ищецът е предявил искове с обща цена 1/6х4470,99=745,17
лв., а са уважени искове в размер – 1/3х(3725,54 + 614,12 лв.)=723,28 лв. Пропорционално от
общите разноски за всички ответници разноските за този ответник са 1/6х878,84=146,47 лв..
Ищецът има право на разноски против ответника П. И. в размер на (723,28/745,17)х146,47
=142,17 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Т. С., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, на основание чл. 150 ЗЕ сумата от 793,32 лв., цена за доставена от
дружеството топлинна енергия за периода м.10.2020 г.-23.09.2021 г. в имот с адрес: гр.
София, ж.к. „**“, **, абонатен № **, ведно със законната лихва върху главницата за периода
от 17.11.2023 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 191,37 лв.,
мораторна лихва в периода 15.09.2021 г.-16.10.2023 г. в размер на 659,12 лв., както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 391,78 лв., разноски, сторени в производството.
ОСЪЖДА П. П. И., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, на основание чл. 150 ЗЕ сумата от 620,92 лв., цена за доставена от
дружеството топлинна енергия за периода м.05.2020 г.-23.09.2021 г. в имот с адрес: гр.
София, ж.к. „**“, **, абонатен № **, ведно със законната лихва върху главницата за периода
от 17.11.2023 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 102,35 лв.,
мораторна лихва в периода 15.09.2021 г.-16.10.2023 г. в размер на 659,12 лв., както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 142,17 лв., разноски, сторени в производството.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, против
К. П. И., ЕГН **********, искове за заплащане на сумата от 632,57 лв., главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до
м.09.2021 г., сумата от 109,85 лв., мораторна лихва за забава върху задълженията за топлинна
енергия, за периода от 15.09.2021 г, до 16.10.2023 г., както и сума за дялово разпределение за
периода м.01.2021 г. - м.03.2022 г. в размер на 2,16 лв., главница, и 0,57 лв. - мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение от 15.11.2020 г. до 16.10.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, против
Б. К. К., ЕГН **********, искове за заплащане на сумата от 1265,15 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до
м.09.2021г., сумата от 219,70 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 16.10.2023 г.,
както и сума за дялово разпределение за периода м.01.2021г. - м.03.2022 г, в размер на 4,32
лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, и 1,14 лв. - мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение от 15.11.2020 г. до 16.10.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, против
П. П. И. искове за главница за топлинна енергия за периода от 24-и до 30.09.2021 г. и за
разликата над 620,92 лв. до 632,57 лв., за мораторна лихва върху главниците за топлинна
енергия над 102,35 лв. до 109,85 лв., както и за сума за дялово разпределение за периода
м.01,2021 г. - м.03.2022 г. в размер на 2,16 лв., главница, и 0,57 лв., мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение от 15.11.2020г. до 16.10,2023г.
7
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, против
С. Т. С. искове за главница за топлинна енергия за периода от 24-и до 30.09.2021 г. и
м.05.2020 г.-м.09.2020 г.и за разликата над 793,32 до 1265,15 лв. и мораторна лихва върху
главници за топлинна енергия над 191,37 лв. до 219,70 лв., както и сума за дялово
разпределение за периода м.01.2021г. - м.03.2022 г. в размер на 4,32 лв., главница и 1,14 лв. -
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 15.11,2020г. до 16.10.2023 г.
Решението е постановено при участието на „Нелбо“ АД като помагач на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8