Р Е Ш Е Н
И Е № 125
гр.Пловдив, 02.03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито съдебно
заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав
СЪДИЯ: Росица
Кюртова
секретар: Боряна Козова,
като разгледа докладваното от съдията т.дело №807
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.430 и сл ТЗ.
Ищецът “БАНКА ДСК”ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София, ул.”Московска” №19, представлявано от В.М.С. и Д.Н.Н.,
твърди, че е сключил с ответника договор за банков ипотечен кредит от
11.10.2006 г. Въз основа на договора е предоставил на ответника кредит от 112
480 лв., усвоен в пълен размер на 23.10.2006 г., със срок за издължаване – 300
месеца, считано от датата на усвояване. Твърди, че е уговорена възнаградителна
лихва в размер, формиран от базов лихвен процент на банката за този вид
кредити, определян периодично от кредитора, и стандартна надбавка 4,60
процентни пункта, като към датата на сключване на договора базовият лихвен
процент е 3,69 %, а възнаградителната лихва е 8,29 %. Уговорени са равни
месечни вноски за погасяване с погасителен план, неразделна част от договора,
като е определено за падежна дата всяко 23-то число на месеца. На 12.11.2012
г., поради нередовно обслужване на кредита, между същите страни е подписано
допълнително споразумение, с което кредитът е преструктуриран и е договорено
остатъкът от дълга да се превалутира от 102 716,44 лв. на 52 594,19 евро.
Променен е лихвеният процент, като кредитът се олихвява с преференциален
променлив лихвен процент в размер 7,79 % годишно, а съгласно т.1.3. от
допълнителното споразумение, при нарушаване на условията по преференциална
програма „ДСК Уют“, преференцията отпада и лихвеният процент е стандартният
такъв в размер 8,79 %. Твърди, че ответникът е нарушил условията за
преференциален лихвен процент, което е довело до отпадане на същия, като считано
от 24.03.2014 г. лихвата по кредита е 8,79 %. На 23.03.2016 г., поради
нередовно обслужване на кредита, между страните е подписано второ допълнително
споразумение, с което кредитът отново е преструктуриран и е уговорен лихвен
процент от 8,79 %. Твърди се още, че в общите условия към договора са уговорени
санкции при забавени плащания, както следва: при забава в плащане на месечна
вноска за главница и/или лихва остатъкът от кредита се олихвява, освен с
договорената лихва по т.7 от договора, и с надбавка от 3 процентни пункта, а
при забава в плащанията за главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и се олихвява с наказателна надбавка в размер
10 процентни пункта. Ищецът твърди също, че ответникът е спрял плащанията по
договора, като първото непогасено изцяло и падежирало вземане за главница е
вноската с падеж 23.05.2016 г. Поради допусната забава в плащанията над 90 дни
се твърди, че кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем, като на
адреса на ответника е изпратено уведомление за това, връчено лично на
14.09.2016 г. На 06.12.2016 г. кредитът е отнесен изцяло в просрочие. Въз
основа на изложените обстоятелства, в исковата молба е формулиран петитум
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 48 420,81 евро – главница,
ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане;
сумата 9 569,53 евро – възнаградителна лихва за периода от 28.12.2015 г. до
27.03.2018 г.; сумата 6 355,78 евро – наказателна лихва за забава за периода от
23.05.2016 г. до 27.03.2018 г.; и сумата 620,36 евро – заемни такси.
Претендират се деловодни разноски.
Ответникът Т.С.Ц., ЕГН **********,***, оспорва
исковете. Признава, че е сключила договор за кредит от 11.10.2006 г. с ищцовата
банка. Оспорва сключването на твърдените от ищеца допълнителни споразумения.
Възразява, че анексът от 12.11.2012 г. е нищожен поради липса на основание,
защото в него е посочено, че се отнася до договор с номер и дата, какъвто
ответницата не е сключвала с ищеца. Възразява още, че анексът е сключен против
нейната воля и съгласие – ответницата е била принудена да го сключи под
угрозата кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем и ипотекираното й
жилище – изнесено на публична продан. Възразява, че анексът от 23.03.2016 г.
също е нищожен поради липса на основание, тъй като в него е упоменат анекс от
12.11.2012 г. с №17/20698618, какъвто ответницата не е сключвала, а ако това е
анексът от 12.11.2012 г. – последният е нищожен поради липса на основание.
Оспорва представителната власт, с която е сключено споразумението от 23.03.2016
г. от името на кредитополучателя. Във връзка с горните оспорвания, възразява,
че кредитът не е превалутиран и не се дължи връщането му в евро. Възразява се
още против твърдяната предсрочна изискуемост на кредита, тъй като в
уведомлението за това е посочен договор за кредит от 12.11.2012 г., какъвто
ответницата не е сключвала, а ако се визира анексът от същата дата – то
последният е нищожен. В случай, че не се възприемат горепосочените възражения и
се приеме, че ответницата е задължена по договор за кредит и допълнителни
споразумения към същия, датиращи, както сочи ищецът, то се възразява, че
ответницата има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 ДР ЗЗП. В тази връзка
се оспорва действителността на клаузата на чл.6 от договора. Възразява се, че
същата е неравноправна, тъй като не са посочени базовият лихвен процент и
надбавката, нито каква е методиката, по която се определят, като банката има
право едностранно да променя лихвения процент. Ответникът счита, че
неравноправна е и клаузата на чл.14 от договора, която създава възможност за
кредитора да променя лихвата без договаряне. Според ищеца неравноправни са и
клаузите на чл.8.1, чл.20.1, чл.20.2, чл.26.1
от общите условия на банката към 2006 г., клаузите на чл.9.1, чл.9.2 и
чл.9.3 от общите условия към 2012 г., както и клаузите на чл.1.2 и чл.1.3 от
анекса от 2012 г. Отделно от това, се прави и възражение, че клаузите на
чл.20.1, чл.20.2 ОУ от 2006 г. са нищожни поради накърняване на добрите нрави –
определеният процент на наказателната лихва е прекомерен и необоснован, с оглед
обезпечеността на кредита с ипотека, прекомерния размер на възнаградителната
лихва и допълнителната обезпеченост по чл.9 от договора. Ответницата възразява
и срещу отпадането на преференцията на годишната лихва от 7,79 % на 8,79 %,
като изтъква, че нарушаването на условията за преференциална лихва се дължи на
поведението на кредитора. По причина на поведението на кредитора ответницата е
забавила плащанията, поради което не дължи и санкционна лихва. По изложените
съображения моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Установява се от приетия
по делото договор, че на 11.10.2006 г. между ищцовото дружество, от една страна
като кредитор, и ответницата, от друга страна като кредитополучател, е сключен
договор за жилищен кредит, с който ищецът се е задължил да предостави на
кредитополучателя кредит в размер 112 480 лв. за покупка на имот. Уговорен е
срок за връщане на кредита 300 месеца, считано от датата на усвояването му. Уговорено
е погасяване чрез месечни вноски по погасителен план. В чл.6 от договора е
уговорена възнаградителна лихва, чийто годишен лихвен процент за първите три
години от усвояване на кредита се формира като сбор от базовия лихвен процент
(БЛП) на банката за този вид кредит и надбавка 1,90 %, а за останалия срок на
договора лихвата се формира като сбор от базов лихвен процент на банката за
този вид кредит и стандартна надбавка 4,60 %. Страните са се съгласили, че БЛП
към датата на договора е 3,69 %. Съгласно чл.12 кредитополучателите заплащат
такси, определени в тарифа на банката, която е в сила към деня на съответното
плащане, като с чл.13 кредитополучателят е декларирал, че е запознат с
действащата към датата на сключване на договора тарифа. Съгласно чл.11
неразделна част от договора са общи условия за предоставяне на жилищни кредити
на физически лица, които кредитополучателите са получили и приемат. В раздел
III, чл.8.1 и чл.9.1 ОУ е предвидено, че кредитът се олихвява с лихва, състояща
се от базов лихвен процент и надбавка, посочени в договора. Кредиторът има
право да променя базовия лихвен процент, за което уведомява кредитополучателите
по подходящ начин. При промяна на базовия лихвен процент кредиторът определя
нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на
кредитополучателя актуализиран погасителен план. В чл.20.1 ОУ е предвидено при
забава в плащането на месечна вноска за главница и/или лихва от 7-ия ден след падежната
дата, остатъкът от кредита се олихвява с договорената лихва, увеличена с
наказателна надбавка от 3 процентни пункта. Съгласно чл.20.2 ОУ при допусната
забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем. В чл.25.1 ОУ са предвидени дължимите от
кредитополучателя такси, като относно конкретните им размери в чл.25.2 се
препраща към Тарифа на банката.
Приложен е като
доказателство по делото подписан от страните погасителен план към горния
договор с триста месечни вноски за главница и лихва, която за първите 36 вноски
е 5,59 %, а за останалите – 8,29 %.
Установява се, че на
12.11.2012 г. между същите страни е сключено допълнително споразумение към
договора за предоставяне на кредит в размер 112 480 лв. Със споразумението
страните са изразили съгласие остатъкът от дълга в размер 102 716,44 лв.
да се превалутира в 52 594,19 евро, а размерът на погасителните вноски да
се определи с нов погасителен план. Уговорен е лихвен процент на
възнаградителната лихва в размер 7,79 % преференциално – при изпълнение на
условията по програма ДСК „Уют“. Посочено е в чл.10 от споразумението, че
неразделна част от същото са общи условия на банката за предоставяне на жилищни
и ипотечни кредити на физически лица, които кредитополучателят приема.
Представени са и общи условия във версия към м.август 2012 г., както и
погасителен план от 12.11.2012 г. с дата на първа падежна вноска 23.11.2012 г.
и валута – евро, подписан от страните.
Установява се, че на
23.03.2016 г. между страните е сключено второ допълнително споразумение към
договора от 11.10.2006 г., с което кредитът е преструктуриран, като страните са
се съгласили, че дължимата към този момент главница е в размер 49 992 евро,
а лихвеният процент на възнаградителната лихва е в годишен размер 8,79 %.
Подписан е и нов погасителен план във връзка със споразумението, отново в евро.
Установява се, че последното е подписано за кредитополучател от Г.П.Ц., която
според приложеното по делото пълномощно е действала като пълномощник на
ответницата.
С писмо изх.№09-20-05083/08.09.2016
г. до кредитополучателя е изпратено уведомление от ищеца, че е налице забава в
плащанията по договор за кредит от 12.11.2012 г. и банката обявява кредита за
предсрочно изискуем. Според приложената товарителница известието е получено от
ответника лично на 14.09.2016 г.
Прието е заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че кредитът е изцяло
усвоен на 23.10.2006 г. Видно от приложение №1 към заключението и от справка за
движението на лихвения процент на л.140, след усвояване на кредита лихвеният
процент е бил променян, като същият варира от 5,59 % при усвояването до 10,29
%. Освен със споразумението от 23.03.2016 г., когато от страните е уговорен
лихвен процент 8,79 %, в останалите случаи промяната е настъпвала едностранно
по решение на кредитодателя чрез промяна на базовия лихвен процент на банката,
уговорен като променлив компонент, формиращ възнаградителната лихва. Вещото
лице е изчислило в два варианта размера на дълга по договора за кредит. В
първия вариант е взето предвид и едностранното изменение на лихвения процент от
банката, а във втория вариант кредитът е преизчислен според уговорените от
страните в договора и споразумението от 23.03.2016 г. лихвени проценти, без
оглед на едностранните промени (приложение №4 и приложение №5 към
експертизата). При втория вариант вещото лице е изчислило, че последното
извършено плащане от 23.10.2016 г. е погасило частично дължимата на тази дата
договорна лихва. След това плащане кредитополучателят е изпаднал в забава. Ако
се приеме, че с исковата молба е обявена предсрочната изискуемост, то дължимите
по договора суми са, както следва: 46 065,13 евро – главница, в това число
просрочена и предсрочно изискуема; 5 857,04 евро – възнаградителна лихва
за периода от 23.10.2016 г. до 27.03.2018 г.; 52,42 евро – наказателна лихва по
т.20.1 от общите условия в размер 3 %; 464,41 евро – заемни такси.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Между ищеца и ответницата е възникнало правоотношение по договор за банков
кредит по смисъла на чл.430 ТЗ, по силата на които ищецът е предоставил на ответницата,
в качеството й на кредитополучател, сумата 112 480 лв. при договорени условия и
срок, която последната се е задължила да върне по установения между тях начин –
чрез месечни погасителни вноски. Уговорена е лихва по кредита, имаща характер на
възнаграждение, включена като част от всяка погасителна вноска. Уговорени са и
такси за обслужване на кредита в определен в договора размер, както и
наказателна лихва с характер на неустойка за забава.
Няма спор, а това се установява и от приетата по делото счетоводна
експертиза, която съдът намира за обективно изготвена, че ищецът е изпълнил
задължението си по договора да преведе кредитната сума по сметката, посочена в
договора, и кредитът е усвоен. Съответно, възникнало е насрещното задължение на
кредитополучателя да върне кредита при уговорените в договора срокове и
условия.
Установява се от доказателствата, че на 12.11.2012 г. между страните е постигнато
съгласие кредитът да се превалутира в евро. С нов погасителен план, неразделна
част от това споразумение, са предоговорени погасителните вноски, които следва
да се извършват в евро. Възраженията на ответника, че кредитът не е
превалутиран, съдът намира за неоснователни. Не може да се приеме, че
въпросното споразумение е част от друг договор, на първо място, защото не се
установява по делото между страните да има други кредитни правоотношения. И на
второ място, защото в споразумението изрично е посочен размерът на кредита,
който съвпада с този по договора от 11.10.2006 г. Ето защо съдът намира, че
волята на страните е несъмнена и тя е да се изменят условията на процесния
договор за жилищен кредит. Съответно неоснователно е и възражението, че това споразумение
е нищожно поради липса на основание. Основание е налице, и това е именно
договорът от 11.10.2006 г. В споразумението действително е посочена друга дата
на този договор – 23.10.2006 г., която съвпада с датата на неговото усвояване,
установена от приетата по делото експертиза. За това няма съмнение за съда, че
именно процесният договор е изменен на 12.11.2012 г. по съгласие на страните и
това съгласие валидно ги обвързва. След като ги обвързва, то задължението е
уговорено и платимо в евро, както и се претендира от ищеца. Колкото до
възражението, че същото споразумение е сключено под принуда, последното не
почива на събраните по делото доказателства, ето защо също е неоснователно.
Няма данни за други кредитни правоотношения между страните, не се твърди
наличието на такива и не се установява от данните по делото. Ето защо не могат
да бъдат споделени възраженията, че второто допълнително споразумение няма
връзка с процесния договор и е недействително. По това споразумение ответницата
е била представлявана от пълномощник с приложено по делото пълномощно,
следователно неоснователни са и възраженията за липса на представителна власт.
От заключението на счетоводната експертиза се установява, че през
течение на процесния период от време ищецът неколкократно е увеличил
едностранно лихвеният процент, уговорен в договора. Тези увеличения според съда
не следва да бъдат съобразявани при изследване на въпроса каква са дължимите
възнаградителни лихви от ответника, тъй като увеличението не е извършено по
общо споразумение между страните, а само от кредитора въз основа на
неравноправни клаузи в договора за банков кредит. Ответницата е потребител по
смисъла на §13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите (в сила от 10.06.2006г. и е действащ към датата на сключване на
процесния договор за кредит) – физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, непредназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
Като потребител, същата се ползва от закрилата, предоставена от ЗЗП, съответно
за наличие на неравноправни клаузи в потребителските договори, когато са
предмет на съдебен спор, съдът е длъжен и служебно да следи. В конкретния
случай съдът намира, че неравноправна е клаузата на чл.6, изречение трето от
договора, която предвиждат, че базовият лихвен процент се определя периодично
от кредитора. Неравноправни са и клаузите на чл.8.1 и чл.9.1 ОУ от 2006 г.,
както и идентичните чл.9.1 и чл.9.5 ОУ от 2012 г., според които кредиторът има
право да променя базовият лихвен процент, в която хипотеза се променя и размера
на дължимата вноска по кредита.
Неравноправните клаузи в потребителски договори са уредени в гл.VІ от
Закона за защита на потребителите. В чл.143 е дадена дефиниция на неравноправна
клауза и са изброени хипотези, при които една клауза в договор следва да се
счита за такава. Според посочената разпоредба неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Изброяването на
хипотезите, при които една уговорка в договора се явява неравноправна, не е
изчерпателно, поради което във всеки един случай следва да се прецени дали не
са налице общите критерии, дадени в чл.143 ЗЗП, дори и клаузата да не попада в
нито един от примерно посочените случаи на т.1 до т.17 от цитираната норма.
Преди да се обсъждат предпоставките по чл.143 ЗЗП, обаче, следва да бъде
извършена преценка за това дали клаузите не са индивидуално уговорени, тъй като
съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално, или индивидуално уговорените клаузи не са
нищожни, макар и да попадат в хипотезите по чл.143 ЗЗП. В ал.2 е дадена
дефиниция на индивидуално уговорени клаузи чрез метода на изключването, според
която не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. В конкретния
случай няма спор, че клаузите на договора, сключен с ищците, са изготвени
предварително, като същите не са били предмет на предварително обсъждане.
Съгласно чл.146, ал.4 тежестта за доказване на това, че определено условие от
договора е индивидуално уговорено, пада върху търговеца, а от страна на
ответника доказване в тази насока не е проведено.
По въпроса за неравноправните клаузи в договор за банков кредит е
формирана и съдебна практика, в това число Решение №424/02.12.2015г. по
гр.д.№1899/2015г. по описа на ВКС, ІV г.о., според което неравноправна по
смисъла на чл.143 ЗЗП е клауза, в която е предвидена възможност за кредитора да
променя лихвения процент едностранно в случаите, когато липсва яснота относно
методиката и математическия алгоритъм за начина на формиране на едностранно
променената лихва, или когато изменението само формално е обвързано от посочен
в договора индекс (EUROBOR, SOFIBOR и пр.) и липсва обвързаност на конкретния
размер на повишението на лихвата с размера на покачване на индекса. В настоящия
договор лихвата не е обвързана с никакъв обективен критерий, като е дадена
възможност на кредитора да променя нейния размер, в това число да я увеличава,
без оглед конкретни критерии, свързани с обективния банков и финансов пазар,
липсва всякаква яснота и методика, съответно математически алгоритъм, уговорен
от двете страни, за начина и случаите на изменение на лихвата. Възможност на
кредитополучателя да реагира при такава ситуация няма, същият няма възможност
да прекрати едностранно договора, няма възможност да извърши и проверка относно
наличие на основания за увеличение на цената по договора, няма възможност да
преговаря, а е обвързан автоматично от промените, налагащи промяна в размера на
лихвите и на погасителната вноска по договора. Посочените уговорки са изцяло в
негова вреда, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Ето защо съдът намира, че клаузите на чл.6, изречение
трето от договора, както и клаузите на чл.8.1 и чл.9.1 ОУ от 2006 г. и
идентичните чл.9.1 и чл.9.5 ОУ от 2012 г., са неравноправни по смисъла на
чл.143 ЗЗП, съответно нищожни и не пораждат правно действие в отношенията между
страните.
С оглед горните правни изводи, съдът намира, че следва да кредитира
втория вариант на изчисление на дълга според приетата по делото счетоводна
експертиза, при който забавата на длъжника и остатъкът от дълга са определени
без оглед на извършените от кредитора едностранни промени в базовия лихвен
процент, водещи до едностранна промяна в погасителните вноски. При този вариант
забавата на длъжника е настъпила на 23.10.2016 г., когато е извършено
последното по договора плащане, с което не е погасена изцяло вноската за
м.октомври. Тази забава е продължила повече от 90 дни, тъй като данни за
последващи плащания до настоящия момент няма. С това е настъпила предвидената в
договора предпоставка, при която кредиторът може да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Правото на банката да направи кредита предсрочно изискуем се
упражнява чрез едностранно изявление на кредитора, сведено до знанието на
длъжника. В този смисъл е т.18 от ТР №4 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, според
която в хипотезата на предявен иск за вземане, произтичащо от договор за банков
кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането
на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да
събере вземането си, без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост.
В конкретния случай банката е отправила уведомление до длъжника, че
обявява кредита за предсрочно изискуем, но то датира от по-ранен момент спрямо
този на установената по делото забава – връчено е на 14.09.2016 г., а забавата
е настъпила най-рано на 23.10.2016 г. Понеже предвидените в договора
предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост не са били налице към
момента на отправяне на изявлението на кредитора за това, последното не е
породило правно действие. Независимо от това, обаче, въпросното уведомление е
приложено към исковата молба. В същата се съдържа изявление, че кредитът е
предсрочно изискуем и е връчена на длъжника, поради което съдът намира, че няма
пречка предсрочната изискуемост да бъде обявена с исковата молба и това да
породи ефекта на изискуемост на цялата оставаща по договора главница. От
заключението на приетата по делото счетоводна експертиза се установява, че
освен главница, ответницата дължи възнаградителни лихви, заемни такси и
наказателна лихва за забава, уговорена в т.20.1 от договора. Наказателната
лихва не противоречи на морала и не е прекомерна, както възразява ответника. Договорената
лихва от 8,79%, увеличена с наказателна надбавка от 3 процентни пункта, не
надвишава дори двукратно размера на законната лихва за забава към датата на
сключване на договора, за това възраженията в тази насока са
неоснователни.
При тези изводи исковете са доказани по своето основание, а що се
отнася до техния размер, следва да се съобрази вариант ІІ от заключението на
счетоводната експертиза. Ръководейки се от изчисленията в този вариант, съдът
намира, че искът за главница е основателен и доказан и следва да се уважи за
сумата 46 065,13 евро, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер
от 48 420,81 евро. Искът за възнаградителна лихва е основателен и доказан
и следва да се уважи за сумата 5 857,04 евро и за периода от 23.10.2016 г. до
27.03.2018 г., като се отхвърли за разликата до 9 569,53 евро и за периода
от 28.12.2015 г. до 22.10.2016 г. Искът за наказателна лихва е основателен до
размер 52,42 евро и за период от 23.10.2016 г. до 27.03.2018 г., като същият
следва да се отхвърли за разликата до 6 355,78 евро и за периода,
предхождащ 23.10.2016 г. Искът за заемни такси следва да се уважи до размер 464,41
евро, установен от вещото лице, и да се отхвърли за разликата до 620,36 евро
като неоснователен.
При този изход на спора, всяка от страните има право на деловодни
разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. Ищецът е направил разноски, както
следва: за държавна такса в размер 5 083,99 лв.; възнаграждение на вещо
лице в размер 300 лв., и юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лв. Общият
размер на разноските на ищеца се свежда до сумата 5 683,99 лв. От тях
съразмерно на уважената част от исковете следва да му се присъдят 4 587,95
лв. Ответницата е направила разноски за възнаграждение на вещо лице в размер 300
лв., от които следва да й се присъдят по съразмерност 57,85 лв.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Т.С.Ц., ЕГН **********,***, да заплати на “БАНКА
ДСК”ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Московска”
№19, представлявано от В.М.С. и Д.Н.Н., сумата
46 065,13 евро (четиридесет и шест хиляди и шестдесет и пет евро и 13 е.ц.)
– главница, ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 28.03.2018 г.,
до окончателното плащане; сумата 5
857,04 евро (пет хиляди осемстотин петдесет и седем евро и 04 е.ц.) –възнаградителна
лихва за периода от 23.10.2016 г. до 27.03.2018 г.; сумата 52,42 евро (петдесет и две евро и 42 е.ц.) – наказателна
лихва за периода от 23.10.2016 г. до 27.03.2018 г.; както и сумата 464,41 евро (четиристотин шестдесет
и четири евро и 41 е.ц.) – заемни такси, които суми са дължими по договор за жилищен
кредит от 11.10.2006 г. и допълнителни споразумения към същия договор от 12.11.2012
г. и от 23.03.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за вземане за главница над горния до
пълния заявен размер от 48 420,81 евро; ОТХВЪРЛЯ иска за вземане за възнаградителна
лихва над горния до пълния заявен размер от 9 569,53 евро и за периода от
28.12.2015 г. до 22.10.2016 г.; ОТХВЪРЛЯ иска за вземане за наказателна лихва
над горния до пълния заявен размер от 6 355,78 евро и за периода от 23.05.2016
г. до 22.10.2016 г.; както и ОТХВЪРЛЯ иска за вземане за заемни такси в размер над
464,41 евро до пълния заявен от 620,36 евро, като неоснователни.
ОСЪЖДА Т.С.Ц., ЕГН **********,***, да заплати на “БАНКА ДСК”ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Московска” №19,
представлявано от В.М.С. и Д.Н.Н., сумата
4 587,95 лв. (четири хиляди петстотин осемдесет и седем лева и 95 ст.) –
деловодни разноски в производството по т.д.№807/2019 г. по описа на ПОС.
ОСЪЖДА “БАНКА ДСК”ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Московска” №19, представлявано от В.М.С. и Д.Н.Н., да
заплати на Т.С.Ц., ЕГН **********,***, сумата
57,85 лв. (петдесет и седем лева и 85 ст.) – деловодни разноски в
производството по т.д.№807/2019 г. по описа на ПОС.
Решението подлежи на
обжалване пред АС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: