РЕШЕНИЕ
№210
04.06.2020г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в
открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: Хайгухи Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева-Иванова
при секретаря Дорета
Атанасова и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура
- гр.Хасково, като разгледа докладваното от съдия Бодикян АНД (К) № 177 по
описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното
производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „БИЗНЕС МАРКЕТИНГ СОЛЮШЪНС“ ЕООД,
представлявано от управителя К.Р.Г., против Решение №214/17.12.2019г.,
постановено по АНД №432 по описа на Районен съд – Харманли за 2019 година.
В жалбата се
обективира искане за намаляване на наложената с наказателното постановление и
изменена с решението на районния съд имуществена санкция от 1500 лева на 500
лева. В тази насока се излагат трудно разбираеми, непоследователни и смислово
несвързани доводи.
Ответникът, Дирекция
„Инспекция по труда“ – Хасково, чрез процесуалния си представител изразява
становище за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Хасково предлага решението на районния съд да бъде
оставено в сила.
Административен съд –
Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата
оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по
същество е основателна.
С проверяваното
решение Районен съд – Харманли е изменил обжалваното пред него Наказателно
постановление (НП) №26-000770 от 04.10.2019г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково, с което на „БИЗНЕС МАРКЕТИНГ СОЛЮШЪНС“
ЕООД, гр,С. З., за нарушение на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда КТ) и на
основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева, като намалил размера на санкцията от
2000 на 1500 лева.
За да постанови
решението си, районният съд е приел, че актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление били издадени от компетентните за това
органи, при спазване на предвидените срокове по чл.34 от ЗАНН. Спазена била и
административнонаказателната процедура по съставяне на АУАН и издаване НП, като
не били допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето и връчването
им. Изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН също били спазени. По същество приел
за доказано по несъмнен и категоричен начин извършване на нарушение на чл.61,
ал.1 от КТ от наказаното дружество в качеството му на работодател на П. В. К., като не сключило трудов договор
в писмена форма с последната преди постъпването ѝ на работа. Във връзка с
това, въз основа на обясненията по административнонаказателната преписка и
показанията на свидетелите по делото, установил, че К. работила в периода от
20.02.2019г. до 02.07.2019г. при уговорено възнаграждение от 500 лв. месечно,
на длъжност „продавач-консултант” в обект магазин за дрехи втора употреба
„Скарлет”, находящ се в гр.Х., ул.„Х.”, в района на автогарата, стопанисван от
дружеството- касатор. Посочил основните характеристики на трудовопраните
отношения между юридическото и физическото лице, като стигнал до извода, че в
случая са налице именно такива. По отношение размера на наказанието, съдът
констатирал, че преписката няма доказателства, а и твърдения, жалбоподателят да
бил санкциониран с други влезли в сила НП. Приел, че конкретното нарушение е
първо за него, поради което намали санкцията до законовия минимум от 1500 лева.
Настоящата
инстанция намира, че oбжалваното решение е правилно. Същото е постановено при
изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа
на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
В случая
касаторът „БИЗНЕС МАРКЕТИНГ СОЛЮШЪНС“
ЕООД е бил наказан за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, за това, че в качеството
си на работодател не е сключил трудов договор с лицето П.В.К., преди същото да
постъпи на работа. Предвид наличните по делото доказателства, съдът приема, че
това действително е така, като по безспорен начин е установено, че лицето
Кайрямова за времето от 20.02.2019г. до 02.07.2019г. е предоставяло работна
сила в проверявания обект в гр.Х. – магазин за дрехи „Скарлет“ на ул.“Х.“. В
представеното по АНП писмено обяснение,
подписаното от лицето, същото е заявило, че работи именно на този обект. Нито в
хода на административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното
такова, трудов договор между тези две лица не е бил представен, което означава,
че такъв не съществува. Тоест, установеното с АУАН нарушение е било налице,
като същото е констатирано и установено след подаден сигнал в РУ – Харманли от
страна на управителя на „БИЗНЕС МАРКЕТИНГ СОЛЮШЪНС“ ЕООД за злоупотреби на нейн
служител – П. К., както и от снетите обяснения от лицето К. и управителя на
дружеството. В последствие, след изпращане на писмо до Дирекция „Инспекция по
труда“ – Хасково е била извършена и проверка в обекта на 13.08.2019г. Данни за нарушението е изложил и управителят
на дружеството- нарушител - К.Р.Г., като последната изрично е посочила, че „в
условията за започване на работа не фигурира сключване на трудов договор, такъв
не беше сключен…“
По делото не са
представени доказателства, които да оборят твърдяното в наказателното
постановление нарушение, като това не е било направено и чрез свидетелски
показания. Касаторът не се е възползвал от възможността да установи
съществуването на благоприятни за себе си факти и обстоятелствата, чрез които
да докаже липсата на основания за ангажиране на административнонаказателната му
отговорност. Предвид това, посоченото в дадените писмени обяснения от П.В.К. и К.Р.Г.,
касаещо предоставяне на работна сила в полза на „БИЗНЕС МАРКЕТИНГ СОЛЮШЪНС“
ЕООД се счита за факт от обективната действителност. Тази работна сила е била
предоставяна, без да е бил сключен трудов договор за това. Няма основания за
приемане на обратното.
Актовете за
установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена
сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в
тежест на административнонаказващия орган (по аргумент от чл.84 от ЗАНН, във
връзка с чл.103, ал.1 от НПК), е да докаже по безспорен начин пред съда, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Според настоящия състав, това несъмнено е било сторено в конкретния
случай, както чрез приобщените по административнонаказателната преписка
доказателства, така и чрез показанията на свидетелите по делото, поради което
не следва да се приема, че нарушението не е било извършено и негов автор не е
соченото в АУАН и НП дружество. Визираното в
актовете нарушение по своята същност представлява отрицателен факт, по
отношение на който за административнонаказващия орган е достатъчен представения
по делото доказателствен материал. С оглед на това, доказателствената тежест в
процеса е била изместена върху санкционираното лице, което е следвало да прояви
необходимата активност, за да опровергае вмененото му нарушение.
Съвкупната преценка
на доказателствата по делото, фактите и обстоятелствата, които се установяват
въз основа на тях, сочат, че допуснатото от „БИЗНЕС МАРКЕТИНГ СОЛЮШЪНС“ ЕООД, в
качеството му на работодател, нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, е доказано по
несъмнен начин. Всички релевантни за съставомерността на деянието факти, които
обуславят административнонаказателната отговорност, и с които е обосновано
административното обвинение, се установяват от събраните в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства. Ето защо, изводите на районния съд в
насока наличие на вмененото на санкционираното лице, в качеството му на
работодател, нарушение, се явяват правилни и обосновани.
Правилен е и
изводът на съда за липса на основания за определяне на размер на санкцията в
по-висок от предвидения в закона минимум. Действително, не са налице отегчаващи
отговорността обстоятелства, който да обосноват налагане на санкция в размер на
2000 лева, както е приел АНО. Наложената санкция съответства на тежестта
конкретното нарушение и предвид факта, че минималният предвиден в закона размер
е 1500 лева, не е възможно да бъде удовлетворено искането на касатора за
намаляването ѝ на 500 лева.
С оглед изхода на
делото, съдът намира искането на ответника за присъждане на разноски за
основателно, предвид разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН. Поради това, на
основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на Дирекция „Инспекция по труда“ – Х. се следва
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съобразно
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим
от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №214/17.12.2019г., постановено по АНД №432 по
описа на Районен съд – Харманли за 2019 година.
ОСЪЖДА „БИЗНЕС МАРКЕТИНГ
СОЛЮШЪНС“ ЕООД, ЕИК ……, със седалище и адрес на управление гр.Х., ул.“В.“ №.,
вх.., ет.., ап.51, представлявано от управителя К.Р.Г., да заплати
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева в полза на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, за защита пред настоящата
касационна инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.