Решение по дело №3117/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…………………./……….2022 г.

гр. София

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, II "Б" състав, в публично заседание на четвърти април две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

  мл. съдия ГОСПОДИН ТОНЕВ

при секретар Д. Шулева като разгледа докладваното от младши съдия Тонев въззивно гражданско дело № 3117 по описа на 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК.

С решение № 20183695/23.12.2020 г., постановено по гр. д. №64643/2016 г. по описа на СРС, 144 състав, е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН от Г.А. срещу Елена А., на чието място във въззивното производство е конституиран А.А. на основание чл. 227 ГПК – за възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на Райчо А., починал на 28.08.2010 г., в размер на ½ от наследството, накърнена чрез дарение, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот с № 72, том XVI, дело № 2658/1979 г., направено в полза на ответната страна Елена А.. С решението на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответницата разноски в размер на 950 лв.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца А., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно. Твърди, че единственият аргумент за отхвърляне на иска му било приетото от районният съд изтичане на давността за предявяването му. Излага, че началният момент, от който течала давността за предявяване на иска, бил този на узнаването за извършването на дарението, а не този на откриване на наследството. Твърди, че с образуването на гр.д. 46221/2015 г. по описа на СРС било спряно течението на давността, като прекратяването на посоченото дело имало значение само за прекъсването, но не и за спирането на давността, поради което искът по настоящото дело не бил предявен след изтичането на давностния срок. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответницата Е.А., чрез адв. Х., Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

          В хода на въззивното производство на 02.12.2021 г. Е.А. е починала, поради което на основание чл. 227 ГПК на нейно място е конституиран наследникът й А.А..

Софийският районен съд е сезиран с иск с правно основание чл. 30 ЗН. Ищецът твърди, че покойният му баща  – Райчо А., се разпоредил преди смъртта си със свое имущество, като го дарил на ответницата Е.А. с договор за дарение на наследствен дял, обективиран в нотариален акт №72, том XVI, дело № 2658/1979 г. С посочената разпоредителна сделка Райчо А. накърнил запазения дял на наследника си – ищец в настоящото производство, поради което се иска възстановяване на запазената част на Г.А. в размер на 1/2 ид. ч. от наследството на Райчо А.. Исковата молба е уточнена след дадени указания с Молба от 21.02.2017 г. С уточнителната молба ищецът е заявил, че предявява иска срещу Е.А. и Веселина Михайлова, тъй като с договор за покупко-продажба, прикриващ според ищеца договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 063, том втори, рег. № 8503, дело 236/2015 г., съставен от помощник нотариус по заместване Румяна Сълковска-Петрова при нотариус Цветанка Симеонова, Е.А. прехвърлила правото на собственост върху 1/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 68134.401.199 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-45/09.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, обл. София /столица/, Столична община, район „Оборище“, ул. „Бачо Киро“ № 40, заедно с ½ ид. ч. от първи жилищен етаж на двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 68134.401.199.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-45/09.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, находяща се в гр. София, обл. София /столица/, Столична община, район „Оборище“, ул. „Бачо Киро“ № 40. Ищецът излага, че общият му наследодател с Е.А. – Асен Илиев, починал на 25.02.1979 г., придобил гореописания имот по давност. След смъртта му оставил наследници – Е.А. /съпруга/ и А.А. и Райчо А. /синове/. С договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 72, том шестнадесети, дело № 2658/1979г. от 13.07.1979 г., наследодателят на ищеца – Райчо А., дарил на майка си Е.А. – ответница в настоящия процес, своята идеална част от гореописания имот. Ищецът твърди, че със сделката от 13.07.1979 г. била накърнена запазената му част от наследството на баща му – Райчо А., починал на 28.08.2010 г. Иска разкриване на симулативност на договора, сключен между А. и Михайлова. С депозирана на 30.03.2017 г. допълнителна уточняваща молба в изпълнение на указания на съда ищецът уточнява, че за дарението, извършено от баща му, научил в хода на гр.д. №59709/2015 г. по описа на СРС, 31 състав, по което бил представен препис от нотариалния акт, обективиращ сделката. Уточнява, че иска парично уравняване на накърнената си запазена част. Уточнява, че искът е предявен срещу Е.А., като иска привличането на Веселина Михайлова като трето лице-помагач.

С определение от 28.04.2017 г. по гр.д. 64643/2016 г. СРС, 144 състав, е прекратил производството в частта, с която се предявява иск с правно основание чл. 17 ЗЗД от Г.А. срещу Елена А. и Веселина Михайлова. Определението е влязло в сила.

В срока за отговор на исковата молба такъв е депозиран от ответницата Е.А.. С отговора иска се оспорва изцяло като неоснователен по изложени съображения. Прави се възражение за изтекъл давностен срок, в който можело да се упражни правото на иск. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

С поредна уточнителна молба от 01.10.2018 г. ищезът заявява, че обект на делото е жилище /апартамент/, находящ се в гр. София, ул. „Бачо Киро“ 40, описан в нотариален акт за дарение на наследствен дял № 72, том шестнадесети, дело №2658/1979 г., от 13.07.1979 г, в който нотариален акт е обективиран договор за дарение, сключен между Райчо А. и Е.А.. Имотът бил описан и в нотариален акт №63, том втори, рег. № 8503, дело № 236/2015 г., в който бил обективиран договор за покупко-продажба, сключен между Е.А. и Веселина Михайлова. Уточнява се, че на основание чл. 36, ал. 1, вр. ал. 2 ЗН се иска присъждане на парична равностойност. Повтаря се тезата, че ищецът узнал за дарението на недвижимия имот в хода на гр.д. 59709/2015 г. по описа на СРС. Твърди, че с тази сделка била накърнена запазената част от наследството на баща му – Райчо А..

С молба от 13.11.2018 г. ищецът оспорва възражението, направено с отговора на исковата молба, за изтекла погасителна давност за предявяване на иска за възстановяване на запазена част от наследствена маса.

От представен препис от искова молба с вх. № 18985/05.10.2015 г. се установява, че на 05.10.2015 г. Г.А. е предявил срещу Е.А. иск с правно основание чл. 33 ЗС за изкупуване на дял от съсобствен имот, продаден от ответницата на трето за съсобствеността лице. По иска е образувано гр. д. № 59709/2015 г. по описа на СРС.

От нотариален акт № 063, том втори, рег. № 8503, дело 236/2015 г., съставен от помощник нотариус по заместване Румяна Сълковска-Петрова при нотариус Цветанка Симеонова, се установява, че между Е.А. и Веселина Михайлова бил сключен договор за покупко-продажба, по силата на който А. прехвърлила правото на собственост върху 1/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 68134.401.199 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-45/09.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, обл. София /столица/, Столична община, район „Оборище“, ул. „Бачо Киро“ № 40, заедно с ½ ид. ч. от първи жилищен етаж на двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 68134.401.199.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-45/09.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, находяща се в гр. София, обл. София /столица/, Столична община, район „Оборище“, ул. „Бачо Киро“ № 40, на Михайлова.

От удостоверение за наследници Изх. № ЕС УН-2296/02.10.2015 г. се установява, че на 25.02.1979 г. починал Асен А. Илиев, като оставил за наследници – Е.А. /съпруга/, А.А. /син/ и Райчо А. /син/. От същото удостоверение е видно, че Райчо А. е починал на 28.08.2010 г., а негов единствен наследник е ищецът в настоящия процес Г.А. /син/.

От нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, № 97, том първи, дело № 2586/1977 г. се установява, че Асен Илиев е придобил по давност ½ ид.ч. от първи /партерен/ етаж от жилищна сграда, обозначена по скицата с буква „Б“, заедно с ½ ид.ч. от таванско помещение, ½ ид.ч. от зимнично помещение, 1/8 ид.ч. от дворното място, саставляващо парцил трети от кв. двадесет и пети по плана на София, център.

От нотариален акт за дарение на недвижим имот № 72, том шестнадесети, дело № 2658/1979 г., се установява, че на тридесети юли 1979г. А.А. и Райчо А. са дарили всеки своята 1/8 ид. ч. от гореописания имот, придобит от наследодателя им Асен Илиев по давност.

От договор за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 063, том втори, рег. № 8503, дело 236/2015 г., съставен от помощник нотариус по заместване Румяна Сълковска-Петрова при нотариус Цветанка Симеонова, се установява, че Е.А. прехвърлила на Веселина Михайлова правото на собственост върху 1/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 68134.401.199 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-45/09.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, обл. София /столица/, Столична община, район „Оборище“, ул. „Бачо Киро“ № 40, заедно с ½ ид. ч. от първи жилищен етаж на двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 68134.401.199.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-45/09.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, находяща се в гр. София, обл. София /столица/, Столична община, район „Оборище“, ул. „Бачо Киро“ № 40.

От искова молба с вх. № 14579/03.08.2015 г. се установява, че на 03.08.2015 г. Г.А. е предявил срещу Е.А. иск с правно основание чл. 108 ЗС, с който иска ответницата да му предаде владението върху 1/6 ид.ч. от земя и сграда, находящи се на ул. „Бачо Киро“ №40 в гр. София. В исковата молба се излага, че правата на ищеца по ЗН били нарушени. По иска е образувано гр.д. №46221/2015 г. по описа на СРС.

От заключението по първата СОЕ, изслушана пред СРС, се установява, че пазарната стойност на първи жилищен етаж с идентификатор № 68134.401.199.2, находящ се в гр. София, ул. „Бачо Киро“ 40, разположена в ПИ с идентификатор № 68134.401.199, ведно с ½ ид.ч. от таванското помещение, ½ ид.ч. от зимничното помещение, 1/8 ид.ч. от общите части на сградата и 1/8 ид. ч. от гореописания ПИ, е равна на 120000 лв., а равностойността на 1/8 от посочения имот е 15000 лв.

От заключението на втората СОЕ, изслушана пред СРС, се установява, че пазарната стойност на първи жилищен етаж с идентификатор № 68134.401.199.2, находящ се в гр. София, ул. „Бачо Киро“ 40, разположена в ПИ с идентификатор № 68134.401.199, ведно с ½ ид.ч. от таванското помещение, ½ ид.ч. от зимничното помещение, 1/8 ид.ч. от общите части на сградата и 1/8 ид. ч. от гореописания ПИ, е равна на 274160лв.

Между страните е безспорно, че с влязло в сила разпореждане от 07.02.2017 г., постановено по гр.д. №46221/2015 г. по описа на СРС, производството по посоченото гражданско дело е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.

Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че Райчо А. е притежавал 1/8 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот. Приживе същият се е разпоредил с него, като е дарил своите идеални части на  майка си Е.А..

Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗН когато наследодателят остави низходящи и съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхната запазена част от наследството, като наследникът с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може по реда на чл. 30, ал. 1 ЗН да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част.

В случая жалбоподателят претендира възстановяване на право на запазена част на неговия наследодател Райчо А., тъй като с извършеното от Райчо А. дарствено разпореждане в полза на ответницата по делото е нарушено правото му на запазена част от наследството, останало от него.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилно приложение от страна на съда на института на погасителната давност. По тези възражения въззивната инстанция намира следното:

Съгласно т. 3, б. "г" на ППВС № 7/1973 г. искът за намаляване на завещания и дарения за възстановяване на запазената част се погасява с общата петгодишна погасителна давност, която за даренията започва да тече от откриване на наследството, а за завещанията – от момента, когато заветникът упражни своите права по завещанието. В практиката на ВКС /Определение № 10 от 7.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2815/2019 г., II г. о., ГК/ се отрича тезата, че давностният срок започва да тече от момента на узнаване за извършеното дарение. Приема се, че релевантният момент в такава хипотеза е откриване на наследството.

При това положение следва да се приеме, че течението на давностния срок за предявяване на иска с правно основание чл. 30, ал. 2 ЗН е започнало на 28.08.2010 г. – с откриване на наследството на Райчо А., а не както твърди въззивникът – с узнаване за завещанието.

По въпроса за значението на прекратеното производство за спирането на давността, следва да се има предвид приетото в практиката на ВКС /Решение № 452 от 20.05.2005 г. на ВКС по т. д. № 748/2004 г., ТК, II т. о./ -„С подаване на исковата молба и образуване на делото, давността се прекъсва, съгласно чл. 116, б. "б", предл. първо ЗЗД, а нова давност би започнала да тече, едва след като приключи исковият процес. По този начин се проявява и ефектът на спирането по смисъла на чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД за времето, докато трае съдебният процес за вземането. При неуважаване на иска отпада с обратна сила ефектът на спирането на давността и се осуетява прекъсването на давността. Само при наличие на влязло в сила решение за уважаване на иска давността се прекъсва и съответно само при тази хипотеза е приложима нормата на чл. 117 ЗЗД за последиците от прекъсване на давността“.

С оглед на изложеното изводът на първоинстанционният съд, че искът с правно основание чл. 30, ал. 2 ЗН, предявен на 30.09.2016, е погасен по давност, поради което при своевременно направено възражение за давност, направено от ответната страна, същият следва да се отхвърли.

По изложените съображения въззивният съд счита, че предявеният иск е неоснователен.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.

По разноските:

Въззиваемата страна претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 950 лв. Въззивникът своевременно е направил възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото. С оглед на изложеното на въззиваемата страна следва да се присъди сума в размер на 600 лв.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20183695/23.12.2020 г., постановено по гр. д. №64643/2016 г. по описа на СРС, 144 състав.

ОСЪЖДА Г.Р.А., ЕГН **********, да заплати на А.А.А., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер на 600 лв., представляваща сторени във въззивното производство разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.             2.