Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. Ш., 13.04.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- гр. Ш., в публично
заседание на четиринадесети
март през две хиляди и
двадесет и трета година, в следния състав:
Административен
съдия: Снежина Чолакова
при участието на секретаря Ив.Велчева, като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 184 по описа за 2022 година на
Административен съд- гр.Ш., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 118, ал.3 от Кодекса за социално Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по жалба вх.№ 2103/27-18/16.06.2022г. по
описа на ТП на НОИ-гр.Ш., уточнена и допълнена с Молба – допълнение рег.№
ДА-01-1955/12.08.2022г. по описа на ШАдмС, депозирана от „Е П“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя Д. М. Д., чрез
процесуален представител адвокат Т.С.Я.от ШАК, със съдебен адрес ***, офис № 2,
срещу Решение № 2153-27-124 от 31.05.2022г. на Директора на ТП на НОИ-гр.Ш., с
което е отхвърлена жалба вх.№ 1012-27-100 от 07.04.2022г. от „Е П“ЕООД, гр.Ш. с
ЕИК *** срещу Задължителни предписания № ЗД-1-27-01103894 от 24.03.2022г. на
контролен орган на НОИ, с които е предписано да бъдат заличени данни за
осигурителен стаж и доход на Д.К.Д., ЕГН **********, за месец септември 2021г.,
а за месеците август и октомври 2021г. данните за осигурителен стаж и доход за
същия да бъдат коригирани.
Жалбоподателят
релевира доводи за незаконосъобразност и необоснованост на оспорения
административен акт, поради постановяването му в нарушение на изискванията за форма и при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради противоречие
с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Сочи, че нарушенията на административно производствените правила се изразяват в липса на писмена резолюция
за възлагане на проверка и писмена заповед по образец, в резултат на което не става ясно на какво
основание и в каква правна рамка са извършвани действията по проверка в периода
до издаване на Заповед № ЗР-5-27-01103791/24.03.2022г. за възлагане на частична
ревизия. Счита се също, че задължителните предписания не съдържат фактически и
правни основания за издаването им, както и, че в същите липсва ясна
разпоредителна част, доколкото не става ясно какво точно трябва да коригира
осигурителят. Навеждат се и доводи, че оспореният акт е издаден, без да са
изяснени в пълнота и всестранност всички релевантни факти, от значение за
случая, не са изискани сведения и обяснения от засегнатото лице, неучастващо в
производството. Твърдението за допуснато нарушение на материалния закон се
аргументира с това, че не е доказано по безспорен начин, че осигуреното лице не
се е явило на работа без уважителна причина, което да попълва хипотеза на
прекъсване на осигуряването. Обосновава се и противоречие на задължителните
предписания и на решението с целта на закона, тъй като в резултат на
необоснования извод за самоотлъчка на осигуреното лице осигурителните му права
са били прекъснати и в резултат на това е последвало редуциране на
осигурителния му стаж. Въз основа на изложените аргументи се отправя искане за
отмяна на атакуваното решение, както и за отмяна или прогласяване нищожността
на задължителните предписания, издадени от контролен орган на ТП на НОИ-гр.Ш.,
жалбата срещу които е отхвърлена с атакуваното решение.
В съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от процесуален
представител Т.Я.. – адвокат от ШАК, която
в хода на устните
състезания и в представени писмени бележки поддържа жалбата и подробно аргументира становището за
незаконосъобразност на обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ-гр.Ш..
Ответникът, Директор на ТП на НОИ– гр. Ш., в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт в ТП
на НОИ – гр.Ш. – Л.И., която в хода на устните състезания и в писмени
бележки оспорва предявената
жалба, като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.
Заинтересованата
страна Д.К.Д., редовно призован, не се явява и не изпраща представител,
респективно не взема становище по допустимостта и основателността на
оспорването.
След като
съобрази събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните
и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт
на основание чл.168, ал.1, във връзка с чл.146 от АПК, съдът приема за
установено следното:
Жалбата, инициирала настоящото
производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е
адресат на издаденото Решение на ответната страна и чиито права и законни
интереси са засегнати неблагоприятно от същото.
Оспорването е осъществено в законоустановения срок по чл.118, ал.2 от КСО,
същото е надлежно упражнено, поради което подадената жалба е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.
От доказателствата по преписката и
събраните по делото писмени доказателства от фактическа страна се установява
следното:
Със Заповед №
ЗР-5-27-01103791/24.02.2022г., издадена от началник сектор КРДОО при ТП на НОИ-гр.Ш. (л.16), оправомощен със
Заповед № 1015-27-68/16.04.2021г. на Директора на териториалното поделение,
било възложено извършване на частична ревизия по разходите на ДОО на „Е П“ЕООД,
за периода от 01.08.2021г. до 31.10.2021г.
Частичната ревизия приключила с Ревизионен
акт за начет № РА-5-27-01103798/24.03.2022г.
на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ
– гр.Ш., издаден въз основа на разходните, разходо-оправдателните,
финансово-счетоводните и други документи по държавното обществено осигуряване,
било установено наличие на неправомерно изплатени от „Е П“ЕООД парични
обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване в размер общо
на 1188,21 лева, в т.ч. 1135,21 лева главница и 53 лева лихва, начислена до
24.03.2022г. Според Анализ към ревизионния акт, при проверка на представените
документи е установено, че по силата на трудов договор № 50/07.05.2021г.,
сключен между „Е П“ЕООД в качеството на работодател и Д.К.Д. – като работник,
последният бил назначен да изпълнява длъжността „общ работник“ в „Е П“ООД за
неопределено време, със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя.
Работникът постъпил на работа, считано от 10.05.2021г. Видно от представените
разчетно-платежни ведомости за заплати и графика за отчитане на
явяването/неявяването на Д.Д., за м.08.2021г. последният имал 4 отработени дни
на 2, 3,4 и 5.08.2021г.; 2 дни самоотлъчка на 6 и 9.08.2021г. и 16 дни в
болнични от 10.08.2021г. до 31.08.2021г. вкл. За м.09.2021г. работникът имал 12
дни болнични от 01.09.2021г. до 30.09.2021г. вкл., а за м.10.2021г. – 0
отработени дни, 16 дни в болнични от 01.10.2021г. до 22.10.2021г. и 5 дни платен
годишен отпуск от 25.10.2021г. до 29.10.2021г. вкл. Според подадените
декларации обр.1 „Данни за осигуреното лице“ в Регистъра на осигурените лица
(РОС), за м.08.2021г. за лицето били подадени 4 отработени дни, 16 дни в
болнични, 3 от които за сметка на работодателя, осигурителен доход 206,82 лева,
подпериоди на осигуряване 0-5, 10-0, подадени на 21.09.2021г.; за м.09.2021г. –
0 отработени дни, 19 дни в болнични, 3 от тях за сметка на работодателя,
осигурителен доход 0,00 лева, подпериоди на осигуряване 0-19, 21-0, подадени на
21.10.2021г.; за м.10.2021г. – 5 отработени дни, 16 дни в болнични,
осигурителен доход 154,76 лева, без подпериоди на осигуряване, подадени на
24.11.2021г. Установено било също, че Д.Д. е бил в отпуск поради временна
неработоспособност в периода от 10.08.2021г. до 17.09.2021г. вкл., в размер
общо на 28 дни, три от които за сметка на работодателя, по болнични листове с №
Е20210395763, Е20211690857, Е20211690951, както и от 21.09.2021г. до
24.10.2021г. вкл. – 23 работни дни, от които
3 работни дни за сметка на работодателя, по болничен лист № Е20212037504.
Посочено било, че осигурителят е представил в НОИ удостоверения Приложение № 9
към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от
ДОО с № Р14-27-000-00-**********/07.09.2021г. с данни относно правото на
изплащане на парично обезщетение по болничен лист № Е20210395763 за периода от
10.08.2021г. до 23.08.2021г. вкл. и по болничен лист № Е20211690857 за периода
24.08.2021г. до 02.09.2021г. вкл. и с № Р14-27-000-00-**********/05.10.2021г. –
с данни относно правото на изплащане на парично обезщетение по болничен лист с
№ Е20211690951 за периода от 03.09.2021г. до 17.09.2021г. вкл. и с №
Е20212037504 за периода от 21.09.2021г. до 24.10.2021г.вкл. В тази връзка било
прието, че във въпросните удостоверения неправилно било удостоверено
обстоятелството, че към деня на настъпване на временната неработоспособност
лицето е осигурено за съответния риск.
Същевременно е установено, че към началните дати на временната неработоспособност
- 10.08.2021г. и 21.09.2021г., Д.Д. не е бил осигурен за съответния вид
осигуряване, по аргумент от чл.10, ал.2 от КСО, тъй като на 09.08.2021г. и
20.09.2021г. е бил в самоотлъчка, респективно с прекъснати осигурителни права,
което се установявало от представената от осигурителя форма 76 за м.08 и
09.2021г., поради което на основание чл.40 от КСО няма право на парично
обезщетение от ДОО по подадените общо 4 болнични листове. Посочено е, че на
15.09.2021г. на лицето било изплатено обезщетение в размер на 378,37 лева на
основание БЛ № № Е20210395763, Е20211690857, за периода от 13.08.2021г. до
02.09.2021г. вкл.; на 13.10.2021г. било изплатено обезщетение в размер на 252,24 лева по БЛ № Е20211690951, за периода
от 03.09.2021г. до 17.09.2021г., както и в размер на 100,92 лева по БЛ № Е20212037504, за периода от 27.09.2021г. до
30.09.2021г.вкл.; а на 25.10.2021г. били изплатени 403,68 лева по БЛ № Е20212037504 за периода от 01.10.2021г. до
24.10.2021г.вкл. Прието е, че въпросните суми подлежат на възстановяване от „Е
П“ЕООД, ведно с лихва по чл.113 от КСО, считано от датата на тяхното изплащане,
а в РОС подадените данни за Д.К.Д. за месеците 08, 09 и 10.2021г. да бъдат
коригирани с декларация обр.1.
Във връзка с констатациите, направени в
резултат на проведената частична ревизия, със Задължителни предписания №
ЗД-1-27-01103894/24.03.2022г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на
НОИ-гр.Ш., на „Е П“ЕООД било разпоредено в срок 20
работни дни от получаването им да извърши следното:
1. Да коригира данните за осигурителен стаж
и доход, подавани с декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице“ за Д.К.Д.,
ЕГН **********, с код за вид осигурен „01“, за:
- м.08.2021г.
– 04 отработени дни, 206,82 лева осигурителен доход, и под период в месеца 0-5;
- м.10.2021г. – 05 отработени дни, 154,76
лева осигурителен доход, и под период в месеца 25-0.
2. Да заличи данните за осигурителен стаж и
доход, подавани с Декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице“
за Д.К.Д., ЕГН **********, с код за вид осигурен „01“, за м.09.2021г.
Дадените предписания били аргументирани с
факта, че според данните от представените платежно-разчетна ведомост за заплати
и от графика за отчитане явяването/неявяването на работа на Д.Д., се установявало, че за м.08.2021г. последният има 04 отработени дни на 2, 3, 4 и
5.08.2021г.вкл., 02 дни самоотлъчка на 06 и 09.08.2021г. и 16 дни болнични от
10.08.2021г. до 31.08.2021г. вкл.; за м.09.2021г. има 12 дни в болнични от
01.09.2021г. до 17.09.2021г. вкл., 01 ден самоотлъчка на 20.09.2021г. и 07 дни
в болнични от 21.09.2021г. до 30.09.2021г. вкл.; за м.10.2021г. – 0 отработени
дни, 16 дни в болнични от 01.10.2021г. до 22.10.2021г. вкл., 5 дни редовен
отпуск от 25.10.2021г. до 29.10.2021г. вкл. Прието е, че към деня на временната
неработоспособност работникът не е бил осигурен за съответния риск, тъй като е
бил с прекъснати осигурителни права поради самоотлъчка, видно от представената
форма 76 за м.08 и 09.2021г. от осигурителя, и по аргумент от чл.10, ал.2 от КСО, според който, осигуряването се прекъсва през периодите, които не се
зачитат за осигурителен стаж, независимо, че дейността по чл. 4
или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена.
Задължителни предписания (ЗП) №
ЗД-1-27-01103894/24.03.2022г. били съобщени на представляващия „Е П“ЕООД на
24.03.2022г. Несъгласно със същите, дружеството ги оспорило пред Директора на
ТП на НОИ-гр.Ш. с жалба вх.№ 1012-27-100/07.04.2022г., допълнена с
Молба-допълнение към жалба вх.№ 1012-27-100#2 от 05.05.2022г. по реда на чл.87,
ал.1 от АПК.
С Решение № 2153-27-124 от 31.05.2022г.,
издадено на основание чл.117, ал.3 от КСО от Директора на ТП на НОИ-гр.Ш., била
отхвърлена жалба вх.№ 1012-27-100 от 07.04.2022г., подадена от „Е П“ЕООД, гр.Ш.,
срещу Задължителни предписания № ЗД-1-27-01103894/24.03.2022г. на контролен
орган на НОИ, с които е предписано да бъдат заличени данни за осигурителен стаж
и доход на Д.К.Д., ЕГН **********, за месец септември 2021г., а за месеците
август и октомври 2021г. данните за осигурителен стаж и доход за същия да бъдат
коригирани. За да постанови този правен резултат, горестоящият административен
орган е приел, че Д.К.Д. е назначен в „Е П“ЕООД по трудов договор №
50/07.05.2021г., на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ, във вр.с чл.70 от КТ, на
пълно работно време от 8 часа, като е постъпил на работа, считано от
10.05.2021г. на длъжност „общ работник“, а считано от 04.11.2021г. трудовият му
договор е прекратен със Заповед № 44/04.11.2021г. на основание чл.325, ал. 1,
т.1 от КТ. Според дневник за приети документи, представен от дружеството,
работникът е представил болнични листове за настъпила временна
неработоспособност поради общо заболяване, както следва: № Е20210395763 от
10.08.2021г., № Е20211690857 от 24.08.2021г., № Е20211690951 от 07.09.2021г. и
№ Е20212037504 от 24.09.2021г. В резултат на това осигурителят е представил за Д.К.Д.
удостоверения Приложение № 9 към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1 от НПОПДОО с №
Р14-27-000-00-**********/07.09.2021г. с данни относно правото на изплащане на
парично обезщетение по БЛ № Е20210395763 от 10.08.2021г. за периода от
10.08.2021г. до 23.08.2021г. вкл. и по БЛ № Е20211690857 от 24.08.2021г. за
периода от 24.08.2021г. до 02.09.2021г. вкл., Удостоверение №
Р14-27-000-00-**********/05.10.2021г. с данни относно правото на изплащане на
парично обезщетение по БЛ № Е20211690951 от 07.09.2021г. за периода от
03.09.2021г. до 17.09.2021г. вкл. и по БЛ № Е20212037504 от 24.09.2021г. за
периода от 21.09.2021г. до 24.10.2021г. вкл. В представените удостоверения
работодателят е декларирал, че работникът е осигурен към деня на настъпване на
временната неработоспособност за съответния риск. В отчетните форми за
явяването/неявяването на работа на лицето за м.08.2021г. е отбелязано, че Д.Д. е в самоотлъчка на 06.08.2021г.
и 09.08.2021г., а от тези за м.09.2021г. – на 20.09.2021г. също е в
самоотлъчка. Доколкото за посочените дати е установено по безспорен начин, че
лицето не се е явило на работа, при липса на разрешен отпуск за дните на
отсъствието си от работа на 06.08.2021г., 09.08.2021г. и 20.09.2021г., нито
попада в някоя от хипотезите на чл.352 от КТ, поради което работодателят е
възприел, че лицето е в „самоотлъчка“, отбелязвайки това обстоятелство в
отчетните форми за явяването/неявяването на работа, както и като не е начислил
и заплатил възнаграждение на лицето за тези дни, респективно не са начислени и внесени
осигурителни вноски за тези дни (видно от представените
ведомости за заплати), е прието, че на основание чл.10, ал.2 от КСО осигуряването
на лицето е прекъснато към посочените дати, а с прекъсването му Д.Д. е загубил качеството на осигурено лице по смисъла на
§ 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, поради което не му се следва парично обезщетение
за отпуск поради временна неработоспособност на основание чл.40, ал.1 от КСО.
Решение № 2153-27-124 от 31.05.2022г. било
съобщено на „Е П“ЕООД на 02.06.2022г., видно
от приложеното известие за доставяне с обратна разписка (л.42).
Несъгласно със същото, дружеството го
оспорило пред Административен съд – град Ш. с жалба вх.№ 2103-27-18 от
16.06.2022г. по описа на ТП на НОИ-гр.Ш., въз основа на която е образувано
настоящото съдебно производство.
Междувременно с Възражение вх.№ 1054-27-3/31.03.2022г.,
адресирано до издателя на РА, „Е П“ЕООД изразило своето несъгласие с
констатациите в ревизионния акт за начет, които с Мотивирано заключение изх.№
1054-27-3#1 от 06.04.2022г. били отхвърлени, като неоснователни.
С Разпореждане №
РЖ-5-27-01110333/06.04.2022г. било разпоредено „Е П“ЕООД да внесе сумата по
Ревизионен акт за начет №
РА-5-27-01103798/24.03.2022г., в размер на 1135,21 лева главница и 53,00
лева лихви. Дружеството го оспорило по административен ред с жалба вх.№
1012-27-110 от 21.04.2022г. пред директора на ТП на НОИ-гр.Ш., който с Решение
№ 2153-27-117 от 17.05.2022г. го отменил, като издадено преждевременно.
Със Заявление вх.№ 4006-27-1 от 09.06.2021г.
„Е П“ЕООД отправило искане за възстановяване на сумите, платени по Разпореждане
№ РЖ-5-27-01110333/06.04.2022г., чието възстановяване било разпоредено с
Разпореждане № ВР-5-27-01149215/16.06.2022г.
В хода на съдебното производство по делото
са събрани всички документи, съставляващи
административната преписка по издаване на оспорения акт.
По искане на оспорващото дружество е
назначена, изслушана и приобщена към доказателствения материал
съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), която е приобщена към доказателствения материал без оспорване
от страните и съдът я кредитира напълно като обективно и компетентно дадена.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Оспореното решение,
предмет на настоящото производство, е издаден от компетентен по смисъла на
чл.118 ,ал.1, във вр. с чл.117, ал.1, т.3 от КСО орган. Съгласно разпоредбите
на чл.107, ал.1 и ал.2, т.1 от КСО, контролът по спазването на нормативните
актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена
на НОИ, се осъществява от контролните органи на НОИ, какъвто контролен орган са
и инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на НОИ. В правомощията
на последните, съобразно разпоредбата на чл.108, ал.1, т.3 от КСО, е даването на задължителни предписания за спазване на
разпоредбите по ДОО, подлежащи на обжалване пред ръководителя на съответното ТП
на НОИ. Процесното
решение е постановено от Директора на ТП на НОИ-гр.Ш., поради което съдът
приема, че същото е издадено от материално и териториално компетентния за това административен
орган.
При издаване на оспорения акт не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От събраните по делото
доказателства се установява, че административното производство е инициирано със
Заповед № ЗР-5-27-01103791/24.02.2022г., издадена от началник сектор КРДОО при
ТП на НОИ-гр.Ш., оправомощен със Заповед № 1015-27-68/16.04.2021г. на Директора
на ТП на НОИ-гр.Ш., в унисон с изискването на чл.11, ал.1 и ал.3 от Инструкция
№ 1 от 3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна
дейност от контролните органи на НОИ, според които ревизия по разходите на
държавното обществено осигуряване се извършва въз основа на писмена заповед по
образец, утвърден от управителя на НОИ, издадена от ръководителя на съответното
ТП на НОИ или от
упълномощено от него лице. Със заповедта е възложено извършването на частична
ревизия по разходите на ДОО на оспорващото дружество.
Задължителните предписания са издадено в
хода на инициираното ревизионно производство при спазване на изискванията на
чл.16 от Инструкция № 1 от 3.04.2015г., задължаващ контролните органи да се се
запознаят с цялата налична информация за ревизираното лице, съхранявана в ТП на
НОИ, както и с данните в търговския регистър и в други официални регистри и
информационни системи. В хода на проведеното производство са събрани и всички
документи, необходими за всестранно и пълно изясняване на релевантните за
казуса обстоятелства, като по този начин е спазено и изискването на чл.35 от АПК.
Съгласно чл.4, ал.2 от Инструкция № 1 от
3.04.2015г., при установяване на нарушения на законодателството във връзка с
възложените на НОИ дейности (извършване на ревизии и
проверки – арг. от чл.4, ал.1 от Инструкция № 1 от 3.04.2015г.), контролните органи: съставят на физическите лица, на
юридическите лица и/или на осигурителите
ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно
извършени осигурителни разходи, от издадени документи с невярно съдържание, включително от
неправилно удостоверяване на осигурителен
стаж и/или осигурителен доход, и от актове на медицинската експертиза, които са
отменени поради нарушаване на нормативните разпоредби по издаването им (т.1);
както и дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по
държавното обществено осигуряване и
на Закона за здравето и подзаконовите нормативни актове по прилагането му във връзка с дейностите,
възложени на НОИ
(т.2).
В случая в хода на частичната ревизия
контролните органи са установили данни за нанесена щета на фондовете на ДОО в
резултат на неправилно подадени данни от страна на осигурителя „Е П“ЕООД, в
която хипотеза същите разполагат с правомощие за издаване на ЗП, което са и
сторили. Ето защо съдът намира за неоснователна е тезата на оспорващия, че ЗП
са издадени при липса на надлежно проведена проверка, процедурата по която е
различна от процедурата по извършване на ревизия, тъй като фактите и обстоятелствата, от значение за
случая, са установени в рамките на надлежно инициирано и проведено ревизионно производство.
Отделно от това, незаконосъобразност на
издадения властнически акт обуславят не всички нарушения на
административнопроизводствените правила, а само съществените такива, т.е. тези,
които водят до извод за вероятна неистинност на установените в хода на
производството факти и които са от такова естество, че са повлияли върху
съдържанието на формираното властническо волеизявление, т.е., ако не са били
допуснати, би се стигнало до волеизявление в друг смисъл. В настоящия казус
такива нарушения категорично не се установяват, поради което съдът приема, че в хода на административното производство по
издаване на оспорваното решение не са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила, респективно доводите на оспорващия в
обратния смисъл са неоснователни.
В тази връзка неоснователно се
явява и оплакването на оспорващия, че в хода на производството не са изискани
сведения и обяснения от засегнатото лице, неучастващо в него, тъй като правото
на обезщетение по чл.40, ал.1 от КСО на посоченото лице не се засяга в
производството, с което са дадени задължителни предписания на осигурителя „Е П“ЕООД, респективно осигуреното лице
разполага с друг ред за защита на своите права (в евентуално производство по
възстановяване на изплатените му обезщетения).
Съдът споделя и доводите на
административния орган по съществото на спора. В хода на административното
производство е установено, че Д.К.Д. е започнал работа в "Е П"ЕООД на
основание трудов договор, считано от 10.05.2021г., на пълно работно време от 8
часа. Трудовият му договор е
прекратен, считано от 04.11.2021г. Видно от отчетната форма за явяване на
работа за м.08.2021г., изготвена от осигурителя и жалбоподател по делото, на
06.08.2021г. и на 09.08.2021г. лицето е
било в самоотлъчка, а за периода от 10.08.2021г. до 23.08.2021г., от
24.08.2021г. до 02.09.2021г. и от 03.09.2021г. до 17.09.2021г. вкл. е
представило 3 броя болнични листи за временна неработоспособност. Според отчетната
форма за явяване на работа за м.09.2021г., на 20.09.2021г. лицето отново е в
самоотлъчка, а от 21.09.2021г. до 24.10.2021г. е представило болничен лист за
временна неработоспособност. По делото няма спор, а и се установява от
събраните писмени доказателства, че за въпросните 4 броя болнични листи
осигурителят е представил удостоверения Приложение № 9 към чл.8, ал.1 и чл.11,
ал.1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване с данни за изплащане на парични обезщетения по същите, както и, че
такива са били изплатени на Д.К.Д.. В същото време не са
представени доказателства лицето да е осъществявало трудова дейност на
описаните в отчетните форми за явяване на работа като самоотлъчки три дати –
06.08., 09.08 и 20.09.2021г., по същество и не се твърди на тези дати лицето да
е престирало труд.
В чл.352 от КТ изчерпателно са изброени
случаите, в които се признава за трудов стаж времето по трудово правоотношение,
без работникът или служителят да е работил. В чл.9, ал.2 от КСО са посочени
случаите, в които се зачита за осигурителен стаж времето, за което не са
начислявани осигурителни вноски. В случая няма доказателства, а и не се твърди
лицето да е ползвало отпуск, разрешен от работодателя или за временна
неработоспособност, респективно не е налице нито една от хипотезите, визирани в
чл.352 от КТ, в които се признава за трудов стаж времето, без работникът да е
работил, респективно тези на чл.9, ал.2 от КСО, в които времето да се зачита за
осигурителен стаж без да са налице начислени осигурителни вноски. В същото
време няма спор, а и се установява от събраните доказателства, че за въпросните
три работни дни лицето не се е явило на работа, не му е било начислено трудово
възнаграждение, респективно не са били начислени и внесени осигурителни вноски.
Този извод следва и от факта, че въпросните три дни са отбелязани като
самоотлъчка, което понятие визира случаите на неразрешено и без уважителни
причини неявяване на работник или служител на работа.
Според чл.242 от КТ, положеният труд по трудово правоотношение е
възмезден. Работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във
ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за
положения от тях труд, и да заплаща уговореното възнаграждение за извършената
работа (съгласно чл.128 от КТ).
Т.е., ако работникът/служителят
не е осъществявал трудова дейност и не е бил в платен отпуск, не е предвидено
заплащане на трудово възнаграждение.
Съгласно чл.6, ал.3 от КСО, осигурителните
вноски за работниците и служителите се дължат върху получените,
включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или
неначислените месечни възнаграждения, от което следва, че в хипотезата на
самоотлъчка, след като не се дължи начисляване на възнаграждение, не се дължи и
начисляване на осигурителни вноски за ДОО. В чл.10, ал.1 от КСО е предвидено,
че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за
който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването
й, като според чл.10, ал.2 от КСО, осигуряването се прекъсва през периодите,
които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо, че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е
прекратена. В унисон с цитираната разпоредба обосновано контролните органи са
приели, че в случаите на самоотлъчка, представляващо неявяване на работа на
работника или служителя без основателна причина за отсъствието, осигуряването
се прекъсва, независимо, че трудовото правоотношение не е прекратено, тъй като
за тези периоди не се начисляват, респ. не се дължат осигурителни вноски. При положение, че
осигуряването на лицето Д.Д. е
прекъснато на 09.08.2021г. и 20.09.2021г., респективно същият е загубил
качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, към
10.08.2021г., съответно към 21.09.2021г., когато е началото на неговата
неработоспособност, лицето продължава да е неосигурено лице, съответно няма
право на обезщетение поради временна неработоспособност. След като в случая с
подадените от осигурителя Декларации обр.1 "Данни за осигуреното
лице" по отношение на Д.К.Д. за месеците 08, 09 и 10.2021г. е декларирано,
че лицето е с непрекъснати осигурителни права, обосновано контролните органи са
приели че данните за тези периоди подлежат на коригиране, като времето, през
което лицето е във временна неработоспособност не следва да се зачитат за
осигурителен стаж, респективно на лицето не се дължат обезщетения по чл.40,
ал.1 от КСО. Без значение за този извод е обстоятелството дали лицето
действително е било в състояние да престира труд в дните, отбелязани от
работодателя като самоотлъчка, след като не са представени доказателства,
удостоверяващи основателността на отсъствието на работника или служителя.
В този смисъл, съдът намира за съответни на
материалния закони
неговата цел, изводите на
директора на ТП на НОИ-гр.Ш. за допуснато от осигурителя
и оспорващ нарушение на чл.5, ал.4 от КСО и чл.2, ал.1 от Наредба № Н-13 от
17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение
на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и
от самоосигуряващите се лица, изразяващо се в подаване на Декларация обр.1 за Д.К.Д. с незаконосъобразно отразени данни за
периодите, в които той не е имал качеството на
осигурено лице.
Съдът намира обаче, че атакуваното решение и ЗП, жалбата срещу които
е отхвърлена от Директора на ТП на НОИ-гр.Ш., макар и издадени в предвидената в
чл.59, ал.1 от АПК писмена форма, при посочване на фактически и правни основания за това, не притежават
на всички съществени реквизити, визирани в чл. 59, ал. 2 от АПК, и
по- конкретно – в тях липсва съответна на изложените фактически и правни
основания, ясна, неподлежаща на противоречиво тълкуване и изпълнима по
еднозначен начин разпоредителна част.
По-конкретно,
както в решението, така и в ЗП, е посочено, че според представените от „Е П“ЕООД
отчетни форми за явяването/неявяването на работа на Д.Д., в дните, предхождащи
началните дати на отпуска поради временна неработоспособност – 06-09.08.2021г.
и 20.09.2021г., последният не е бил на работа, респективно е бил самоотлъчка, в
резултат на което не е бил осигурен за съответния риск съгласно разпоредбата на
чл.10, ал.2 от КСО, поради самоотлъчката му неговите осигурителни права са били
прекъснати и на основание чл.40 от КСО лицето не е имало право на парично
обезщетение от ДОО по представените от работодателя 4 броя болнични листи.
Именно поради това контролният орган на НОИ е издал ЗП за корекция на данните
по чл.5, ал.4 от КСО за месеците август и октомври 2021г., и за заличаване на
данните за м.септември 2021г.
По отношение на Декларация обр.1 за
м.август 2021г.:
Според
дадените ЗП, на „Е П“ЕООД е указано да коригира данните в Декларация обр.1 за
посочения месец, отнасяща се до лицето Д.К.Д., като отрази: „04 отработени дни“, „206,82 лева осигурителен доход“ и „подпериод в
месеца „0-5“.
Видно от
приложената Декларация обр.1, подадена от дружеството, в същата е посочено, че
осигуряването е възникнало на 10.08 (графа 14), последният ден в осигуряване е
05.08.2021г. (гр.15), доходът, върху който се дължат осигурителни вноски е
384,09 лева (гр.17), а осигурителният доход, върху който се дължат осигурителни
вноски, е 206,82 лева (гр.21).
Според
ССчЕ, чието заключение съдът кредитира напълно, при съобразяване на отразената
от осигурителя самоотлъчка на работника на 06.08.2021г. и 09.08.2021г.,
респективно при прекъсване на осигуряването в посочения период с произтичащата
от това недължимост на обезщетение за временна неработоспособност, следва в Декларация
обр.1 да се съдържат следните данни:
- в гр.14 “Ден,
от който осигуряването е възникнало/възобновено“, първите две графи – 01;
- в гр. 15
„Последен ден в осигуряване“, първите две позиции – 05;
- в гр.16 “Дни
в осигуряване – общо“ – 04,8,8, включващи 04 дни в осигуряване при 8 часов
работен ден;
- в гр.16.1
“Отработени и други дни с осигурителни вноски“ – 04;
- в гр.16.2
„Дни във временна неработоспособност и/или дни с право на обезщетение по чл.53в
от КСО“ – 00;
- в гр.16А “Дни
във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя“ – 00;
- в гр.16.7
“Отработени часове – общо“ – 032;
- в гр.17 „Доход,
върху който се дължат здравноосигурителни вноски за лицата по чл.40, ал.1, т.5
от КСО“ – 531,82;
- в гр.21 “Осиг.доход,
върху който се дължат осигурителни
вноски, вкл. сумата по чл.40, ал.5 КСО“ – 118,18;
- в гр.27 “Доход,
върху който се дължат вноски само за здравно осигуряване“ – 0,00;
- в гр.29 “Брутно
трудово възнаграждение“ – 118,18;
- в гр.31 “Начислен
месечен облагаем доход“ – 101,90;
- в гр.34 “Нетно
трудово възнаграждение“ – 91,71.
От
изложеното следва, че според указаното от контролните органи, следва да се
отразят 04 отработени дни в подпериод от месеца 0-5, т.е. в първите пет дни от
месеца. Именно толкова отработени дни са отразени и в изготвената от
дружеството декларация, доколкото в графа 15 „Последен ден в осигуряване“, в първите
две позиции е посочено "05". Освен това, указано е отразяване на осигурителен доход
206,82 лева, като от ведомостта за м.08.2021г. ясно се вижда, че за
отработените 4 дни е начислено възнаграждение в размер на 118,18 лева, респ.
брутна заплата в същия размер. Действително впоследствие е отразен осигурителен
доход в размер на 206,82 лева, но това обстоятелство влиза в противоречие с останалите
данни в разчетно-разплащателната ведомост (факт, който се установява и от ССчЕ)
и в този смисъл даденото указание за коригиране на осигурителния доход на
206,82 лева противоречи и на относимите материалноправни разпоредби. Наред с
това, дадените указания за корекции са неясни и непълни, защото не е указано
дали и по какъв начин следва да се коригират останалите данни в декларацията, които
според ССчЕ следва да са следните:
– данните в
гр.16.2 „Дни във временна неработоспособност и/или дни с право на обезщетение
по чл.53в от КСО“, които в хипотезата на прекъснато осигуряване следва да са
„00“;
- в
гр.16А“Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя“ –
00;
- в
гр.17„Доход, върху който се дължат здравноосигурителни вноски за лицата по
чл.40, ал.1, т.5 от КСО“ – 531,82;
- в
гр.21“Осиг.доход, върху който се дължат
осигурителни вноски, вкл. сумата по чл.40, ал.5 КСО“ – 118,18;
- в
гр.29“Брутно трудово възнаграждение“ – 118,18;
- в
гр.31“Начислен месечен облагаем доход“ – 101,90;
- в
гр.34“Нетно трудово възнаграждение“ – 91,71.
От
изложеното следва, че начинът на изписване на разпоредителната част на
задължителните предписания досежно м.08.2021г., потвърдени с атакуваното
решение, не позволява еднозначното им тълкуване, респективно представлява
непреодолима пречка за фактическото им изпълнение. Това е така, защото от
начина на изписването им не става ясно дали само изрично посочените данни
следва да останат в декларацията или само тези данни следва да бъдат
коригирани, и по какъв начин. По-конкретно, от разпоредителната част на ЗП и
решението за м.08.2021г. не става ясно дали следва да се коригират единствено
данните относно графи 15“Последен ден в осигуряване“ и 16“Дни в осигуряване –
общо“, както и данните в гр.21“Осиг.доход, върху който се дължат осигурителни вноски, вкл. сумата по чл.40,
ал.5 КСО“. От друга страна, естеството на корекцията на тези данни поражда
необходимостта от промяна и на други отразени данни в декларацията, а именно – данните
в гр.17„Доход, върху който се дължат здравноосигурителни вноски за лицата по
чл.40, ал.1, т.5 от КСО“, гр.29“Брутно трудово възнаграждение“; гр.31“Начислен
месечен облагаем доход по чл.24 от ЗДДФЛ“; гр.34“Нетно възнаграждение“, а
указания в тази насока липсват. Също така, предвид твърдението на контролните
органи, че лицето е с прекъснато осигуряване и не е имало право на обезщетение
за временна неработоспособност, на коригиране би следвало да подлежат и графите
16.2"Дни във временна неработоспособност и/или дни с право на обезщетение
по чл.53в от КСО“, 16.3“Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от
работодателя“, 16А“Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от
работодателя“, но това не е указано в ЗП и решението. Т.е. за адресата на
оспорваното решение и на ЗП, жалбата срещу които е отхвърлена с него, остава
неясно с какви точно данни и по какъв начин следва да коригира в Декларация
обр.1 за м.08.2021г. относно лицето Д.Д., за да изпълни властническото
волеизявление на административния орган. Дори и да се предположи, че
декларацията се попълва от лице, което притежава специални знания в областта на
счетоводството, това обстоятелство, освен че не е нормативно предвидено, по
никакъв начин не освобождава контролните органи от задължението да формулират
своите волеизявления по ясен и неподлежащ на противоречиво тълкуване начин,
което в случая категорично не е сторено.
По отношение на Декларация обр.1 за м.септември
2021г.:
Според ЗП,
на „Е П“ЕООД е указано „да заличи данните
за осигурителен стаж и доход, подавани с декларация обр.1 „Данни за
осигуреното лице“ за Д.К.Д., с код за вид осигурен „01“ за месец 09.2021г.“.
Съдът
приема, че и в тази част волеизявлението на административния орган е неясно и
противоречиво, тъй като не може да се направи категоричен извод дали се указва
заличаване на данните, отразени в Декларация обр.1, подадена за лицето за
м.09.2021г. посредством ново попълване на същата при съобразяване на изложените
в ЗП и решението мотиви, или заличаване на самата декларация, подадена от
осигурителя. В тази връзка следва да се има предвид, че според ССчЕ, при липсата на осигуряване през
посочения период (каквато теза застъпват органите на НОИ), за лицето Д.К.Д. за
м.септември 2021г. изобщо не би се дължало подаване на Декларация обр.№ 1
поради липса на дни в осигуряване. Не в този смисъл обаче е издаденото ЗП за
посочения период, след като не обективира указание за заличаване на самата
декларация за посочения период, а единствено за заличаване на отразените в нея
данни относно осигуряването на лицето, за което се подава.
По отношение на Декларация обр.1 за м.октомври
2021г.:
Според
дадените ЗП и решението, с което жалбата срещу тях е отхвърлена, на „Е П“ЕООД е
указано да коригира данните в Декларация обр.1 за посочения месец, отнасяща се
до лицето Д.К.Д., като отрази: „05
отработени дни“, „154,76 лева осигурителен доход“ и „подпериод в месеца „25-0“.
Видно от
приложената Декларация обр.1, подадена от дружеството, в същата не са посочени
данни в гр.14“Ден, от който осигуряването е възникнало/възстановено“ и
гр.15“Последен ден в осигуряване“, в гр.16“Дни в осигуряване – общо“ са
посочени 21,8,8; в гр.16.1“Отработени и други дни с осигурителни вноски“ –05; в
гр.16.2“Дни във временна неработоспособност и/или дни с право на обезщетение по
чл.53в от КСО“ – 16; в гр.16.7“Отработени часове – общо“ – 040; в гр.17„Доход,
върху който се дължат здравноосигурителни вноски за лицата по чл.40, ал.1, т.5
от КСО“ – 495,24; в гр.21“Осиг.доход, върху който се дължат осигурителни вноски, вкл. сумата по чл.40,
ал.5 КСО“.
Според
ССчЕ, в случая при съобразяване на отразената от осигурителя самоотлъчка на
работника на 06-09.08.2021г. и на 20.09.2021г., респективно при прекъсване на
осигуряването с произтичащата от това недължимост на обезщетение за временна
неработоспособност, следва в декларация обр.1 да се съдържат следните данни:
- в
гр.14“Ден, от който осигуряването е възникнало/възобновено“, първите две графи
– 25;
- в гр.15 „Последен
ден в осигуряване“, първите две позиции – 00;
- в
гр.16“Дни в осигуряване – общо“ – 05,8,8, включващи 05 дни в осигуряване при 8
часов работен ден;
- в
гр.16.1“Отработени и други дни с осигурителни вноски“ – 05;
- в гр.16.2
„Дни във временна неработоспособност и/или дни с право на обезщетение по чл.53в
от КСО“ – 00;
- в
гр.16А“Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя““ –
00;
- в
гр.16.7“Отработени часове – общо“ – 040;
- в
гр.17„Доход, върху който се дължат здравноосигурителни вноски за лицата по
чл.40, ал.1, т.5 от КСО“ – 495,24;
- в
гр.21“Осиг.доход, върху който се дължат
осигурителни вноски, вкл. сумата по чл.40, ал.5 КСО“ – 154,76;
- в
гр.27“Доход, върху който се дължат вноски само за здравно осигуряване“ – 0,00;
- в
гр.29“Брутно трудово възнаграждение“ – 154,76;
- в
гр.31“Начислен месечен облагаем доход“ – 133,44;
- в гр.34
„Нетно възнаграждение“ – 120,11.
От
изложеното следва, че начинът на изписване на разпоредителната част на
задължителните предписания досежно м.10.2021г., потвърдени с атакуваното
решение, не позволява еднозначното им тълкуване, респективно представлява
непреодолима пречка за фактическото им изпълнение. По-конкретно, начинът на
изписване на указанието не дава възможност да се установи дали трябва да се
коригират единствено данните относно графа 14“Ден, от който осигуряването е
възникнало/възобновено“ или на корекция подлежат и други графи. Нещо повече,
указано е да се отрази „05 отработени дни“, а от подадената от дружеството
декларация обр.1 е видно, че в графа 16.1 „Отработени и други дни с
осигурителни вноски“ е отразено точно толкова – 05, т.е. не става ясно какви
други корекции следва да се направят в тази насока. Идентично е положението и
по отношение на указанието „154,76 лева осигурителен доход“, доколкото от него
не става ясно къде трябва да се направи корекция, след като в графа 21
„Осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски, вкл.сумата от
чл.40, ал.5 от КСО“ е отразена именно указаната сума. От друга страна, предвид твърдението на
контролните органи, че лицето е с прекъснато осигуряване и не е имало право на
обезщетение за временна неработоспособност, на коригиране би следвало да
подлежат и графите 16 и 16.2, което обаче не е намерило отражение в разпоредителната
част на ЗП и решението. Т.е. за адресата на оспорваното решение остава неясно
какви точно данни и по какъв начин следва да коригира в Декларация обр.1 за
м.10.2021г. относно лицето Д.Д., за да изпълни властническото волеизявление на
административния орган.
Изложените
аргументи обосновават категоричния извод, че атакуваното решение и потвърдените
с него ЗП притежават разпоредителна част, която не кореспондира на направените
фактически установявания в същите и е формулирана по начин, непозволяващ
нейното еднозначно тълкуване. Това от своя страна препятства възможността на
техния адресат да разбере какви точно действия за изпълнение на утежняващия административен
акт следва да предприеме, респективно сериозно засяга правото му на защита и
обуславя извода, че констатираното нарушение на изискванията за форма и в
частност – на чл.59, ал.2, т.5 от АПК има съществен характер, и се явява самостоятелно
и напълно достатъчно основание за тяхната отмяна, независимо от констатациите
за материална законосъобразност на доводите на контролните органи. Този извод
не се променя от установената по-горе материална законосъобразност на
оспореното решение, тъй като независимо от същата, неясната разпоредителна част
на същото и на ЗП изключва възможността за тяхното изпълнение.
По
изложените съображения съдът намира жалбата на „Е П“ЕООД за основателна, поради
което атакуваното с нея Решение
№ 2153-27-124 от 31.05.2022г. на Директора на ТП на НОИ-гр.Ш., с което е
отхвърлена жалба вх.№ 1012-27-100 от 07.04.2022г. от „Е П“ЕООД, гр.Ш. с ЕИК ***
срещу Задължителни предписания № ЗД-1-27-01103894 от 24.03.2022г. на контролен
орган на НОИ, както
и Задължителни предписания №
ЗД-1-27-01103894 от 24.03.2022г. на контролен орган на НОИ, следва да бъдат отменени като
незаконосъобразни, поради постановяването им при съществено нарушение на
изискванията за форма по смисъла на чл.146, т.2 от АПК.
Същевременно съдът констатира, че със свое определение
от 28.10.2022г. на основание чл.153, ал.1 от АПК е конституирал като
заинтересована страна по делото лицето Д.К.Д.. Задължителни предписания № ЗД-1-27-01103894 от
24.03.2022г. и Решение № 2153-27-124 от 31.05.2022г. пораждат задължения за осигурителя „Е П“ЕООД,
респективно не рефлектират върху правната сфера на лицето Д.К.Д., тъй като
правото му на парично обезщетение за временна неработоспособност по чл.40, ал.1
от КСО не се засяга от тях. С оглед това посоченото физическо лице не е от
кръга на субектите, визирани в чл.153, ал.1, във вр.с чл.15, ал.1 от АПК,
доколкото актът, предмет на оспорване по настоящото дело, не засяга негови права,
свободи или законни интереси, нито поражда права или задължения, поради което
производството по отношение на посочената страна следва да бъде прекратено (в
този смисъл е и съдебната практика – реш.№ 10036/22.07.2020г. по адм.д.№
14293/2019г. на ВАС, опр. № 818/20.01.2020г. по адм.д.№ 390/2020г. на ВАС и др.).
При този изход на спора, съдът намира за основателно направеното от
оспорващото дружество искане за присъждане на разноските по делото. Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
акта. В случая претендираните от „Е П“ЕООД разноски са в размер общо на 1250
лева, като включват 50 лева внесена държавна такса за образуване на дело, 250
лева депозит за възнаграждение на вещото лице по назначената ССчЕ и 950 лева
договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение (съгласно Договор за правна защита и съдействие №
********** от 03.06.2022г.), като същите следва да се възложат в тежест на ТП
на НОИ - гр.Ш.. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на
ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Видно от
материалите по делото, същото е разгледано в 5 открити съдебни заседания, с
изслушване на ССчЕ, което обуславя извод за значителна фактическа сложност на
същото. По отношение на делото е налице и правна сложност, предвид
необходимостта от ангажиране на специалист в областта на икономиката за
изясняване на правния спор. Не на последно място, минималният размер на
адвокатското възнаграждение, дължимо за тови вид дела, е в размер на 500 лева
(чл.8, ал.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията й преди изм. с ДВ бр.88 от 04.11.2022г., действала
към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие), поради
което договореното възнаграждение в размер на 950 лева, което е по-малко от
двойния размер на предвиденото минимално такова, се явява съответно на тежестта
на разгледания правен спор.
Водим
от горното и на основание чл.172, ал. 2
от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Е П“ ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д. М. Д.,
Решение № 2153-27-124 от 31.05.2022г. на Директора на ТП на НОИ-гр.Ш., с което
е отхвърлена жалба вх.№ 1012-27-100 от 07.04.2022г. от „Е П“ЕООД, гр.Ш. с ЕИК ***
срещу Задължителни предписания № ЗД-1-27-01103894 от 24.03.2022г. на контролен
орган на НОИ, както
и Задължителни предписания № ЗД-1-27-01103894 от
24.03.2022г.,
издадени от контролен орган на
ТП на НОИ – гр.Ш., с които е предписано да бъдат заличени данни за
осигурителен стаж и доход на Д.К.Д., ЕГН **********, за месец септември 2021г.,
а за месеците август и октомври 2021г. данните за осигурителен стаж и доход за
същия да бъдат коригирани.
ОСЪЖДА
Национален осигурителен институт – гр.София да заплати на „Е П“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя Д. М. Д. сума в размер на 1250 (хиляда
двеста и петдесет) лева, представляваща сторените деловодни разноски в
първоинстанционното съдебно производство.
ПРЕКРАТЯВА производството
по административно дело № 184/2022г. по описа на ШАдмС по отношение на лицето Д.К.Д., конституиран като заинтересована страна по делото с
определение от 28.10.2022г. и го заличава като заинтересована страна по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд на Р България град София в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните, а в прекратителната му част
подлежи на обжалване в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис
от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 138, ал.3, във
вр. с чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: