Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София, 02.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №16093/2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от С.В.А., с която е предявен осъдителен иск срещу
П. на Р. Б. с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата от 29000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на
обвинение по НОХД №43/2013 г. на СВС, по което ищецът е оправдан. Претендира
законната лихва за забава считано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда – 29.11.2013 г.
Ищецът
твърди, че срещу него се е водило наказателно производство за противозаконно
лишаване от свобода, по което е постановена оправдателна присъда, като за периода
от привличането му като обвиняем до оправдаването му е претърпял неимуществени вреди, увредено
е здравето и психиката му, накърнени са честта и достойнството му, опетнено е доброто
му име сред близки и в професионалната му среда на професионален военен,
освободен е от военна служба. Претендира разноски.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер. Счита, че не са доказани твърдените вреди. Твърди,
че процесуалната принуда, приложена към ищеца, се дължи на собственото му
неправомерно поведение, позовава се на чл.5 ЗОДОВ. Поддържа възражение за
изтекла погасителна давност върху частта от лихвата за забава за периода,
предшестващ 3 години преди предявяване на исковата молба.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
На 14.03.2012
г. в Служба „Военна полиция“ е образувано досъдебно производство и ищецът е
задържан в полицията по повод упражнено домашно насилие над съпругата му,
връчен му е протокол за предупреждение, а впоследствие е образувано досъдебно
производство срещу него за престъпление по чл.142а, ал.4 НК. Взета е мярка за
неотклонение – „парична гаранция“ в размер на 700 лв. След приключване на
събиране на доказателства разследването е предявено на ищеца на 13.09.2012 г.
Внесен е обвинителен акт в съда, който е върнат на прокуратурата за
отстраняване на допуснати процесуални нарушение. На 18.02.2013 г. е образувано
НОХД №43/2013 г. по описа на СВС по внесен обвинителен акт срещу ищеца за престъпление
по чл.142, ал.4 НК – за това, че на 13.03.2012 г. противозаконно лишил от
свобода съпругата си, като я заключил в семейното жилище, взел мобилния й
телефон и изключил стационарния и деянието е извършено по мъчителен за
пострадалия начин – нанесъл й е множество удари, от което са й причинени
наранявания в областта на главата и тялото. По делото са проведени 2 открити
съдебни заседания. С присъда от 12.06.2013 г. ищецът е признат за невиновен по
повдигнатите обвинения, като първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият не
е осъществил състава на престъплението, за което е обвинен. След протест от
прокуратурата с решение от 30.10.2013 г. по ВНОХД №43/2013 г. присъдата е изменена
в частта относно мотивите, като подсъдимият е признат за невиновен, поради това
че макар и формално да е осъществил деяние, което осъществява признаците на
престъпление по чл.142а, ал.4 НК, същото не е престъпно поради явно
незначителната му обществена опасност.
От
показанията на свидетеля В.В., бивш колега на ищеца и негов приятел, се
установява, че ищецът е бил притеснен и уплашен, това е бил първият му сблъсък
с прокуратурата и полицията, качил е килограми и са му се явили здравословни
проблеми.
Съдът не
кредитира показанията на свидетеля в частта им, че наказателното производство е
станало причина да бъде отстранен от военна служба. Видно от заповедта за
прекратяване на договора за военна служба (Заповед №1С-39 от 03.09.2015 г. –
л.14), основанието на същата е отказ от издаване или отнемане на достъпа до
класифицирана информация. В същото време отнемането на допуск, съответно –
освобождаването от военна служба настъпва две години след влизане в сила на
оправдателната присъда на ищеца, поради което не може да се възприеме тезата,
че именно наказателното производство е довело до отнемане на допуска на ищеца –
не са ангажирани доказателства за конкретната причина за отнемане на допуска, а
времевата отдалеченост от наказателното производство и приключването му с
оправдателна присъда по-скоро опровергава тезата за връзка между двете.
При така
установените факти съдът намира, че се е осъществил фактическият състав на
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а именно: в полза на ищеца е възникнало вземане за
обезщетение за вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение за
престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда. Вредите, изразяващи
се в преживени негативни емоции, накърняване на авторитета му, затруднения в
работата, свързани с явяването пред органите на досъдебното производство и пред
съда, взетата мярка за неотклонение в периода на изпълнението й, са в
причинно-следствена връзка с незаконното обвинение.
При
определяне на размера на обезщетението съобразно чл.52 ЗЗД съдът съобрази
указанията, дадени с ПП 4/1968 г. на ВС, както и практиката, постановена от ВКС
по реда на чл.290 ГПК по въпроса за определянето на обезщетението (решение № 532/24.06.2010
г. по гр.д. № 1650/2009 г. III ГО, ГК, решение № 356/09.12.2014 г. по гр.д. № 2946/2014
г. IV ГО, ГК). Съобразно цитираните актове следва да се съобразят вида и
характера на упражнената процесуална принуда, общата продължителност и предмета
на наказателното производство, поведението на страните, процесуалните им
представители и компетентните органи в наказателното производство, последиците
от увреждането съобразно тяхната продължителност, степен и интензитет,
възрастта на увредения, общественото и социалното му положение.
При
съблюдаване на тези критерии съдът съобрази следното:
Процесното
наказателно производство е продължило година и половина – разгледано е и е
приключено от органите на досъдебното и съдебното производство в кратки
срокове.
Процесуалната
принуда срещу ищеца се изразява в полицейско задържане за 24 часа и мярка за
неотклонение „гаранция“. Следва да се отбележи обаче, че задържането на ищеца
се дължи изцяло на неговото недобросъвестно процесуално поведение – поради
упражнено физическо насилие над съпругата му. Мярката за неотклонение „парична гаранция“
не засяга отрицателно сферата на обвиняемия – не е свързана с понасяне на
ограничения в ежедневието.
Увреждането
се изразява и в понасяне на неудобства, свързани с участието в процесуалните
действия при разглеждане на делото в досъдебна и съдебна фаза, като явяванията
на ищеца и в двете фази на процеса са били малобройни.
Съдът
съобрази още и възрастта на ищеца – мъж в зряла възраст, семеен с деца, с
изградени социални контакти и среда, семейни и приятелски връзки, които обаче
неминуемо са повлияни негативно и процесното наказателно преследване. Съдът
кредитира показанията на свидетеля в частта им, че делото е станало причина за негативни
изживявания, свързани с повишен стрес, притеснения и страх от възможно осъждане.
Съдът не
приема за доказана и причинна връзка между наказателното производство и
загубата на трудовата заетост на ищеца – по изложените по-горе съображения.
При отчитане
на всички тези обстоятелства, включително продължителността и естеството и интензивността
на извършените процесуални действия в наказателното производство и съобразно критериите,
посочени по-горе, съдът приема, че справедливото обезщетение е в размер на 3000
лв. Следва да се отбележи, че размерът на обезщетението е съобразен с критерия
за справедливост по чл.52 ЗЗД, който включва освен обективно установените по
делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните
икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за
размерите на обезщетенията.
Основателно
е възражението на ответника, предявено на основание чл.5, ал.2 ЗОДОВ – за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Последният е
допринесъл до възбуждане и поддържане на наказателното преследване с осъществяване
на противоправно поведение, формално осъществяващо състава на престъплението,
за което му е повдигнато обвинение, макар да е прието, че поради явната
малозначителност на обществена опасност, следва да бъде оправдан.
Незначителността на обществената опасност на деянието не го лишава от противоправния
му характер. Съдебната практика последователно приема, че поведението на ищеца
допринася за настъпване на вредите в случаите, когато мотив за оправдаването му
е чл.9, ал.2 НК – незначителност на обществената опасност. „Формално, с виновното си поведение увреденият
е осъществил признаците на предявените му обвинения и това обстоятелство следва
да се отчете при определяне размера на неимуществените вреди, независимо от
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, приложена от наказателния съд и довела до
оправдателна присъда, обявявайки че деянието му не е престъпно, на това
основание виновното му поведение е допринесло за увреждането, затова,
обезщетението … следва да се намали“ – така Решение № 48 от 4.02.2004 г. на
ВКС по гр. д. № 2041/2002 г., IV г. о. В този смисъл и Определение № 534 от
12.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1557/2015 г., III г. о., ГК. Съдът намира, че
ищецът в равна степен с ответника е допринесъл за настъпване на вредите –
ищецът противоправно е извършил деяние, формално осъществяващо престъпен
състав, а ответникът противоправно е пропуснал да извърши преценка за
обществената му опасност, от която зависи приложението на чл.9, ал.2 НК. Това
обуславя извод за намаляване на определеното обезщетение с 1/2 – на 1500 лв.
Искът следва да се уважи за тази сума и да се отхвърли за разликата до
предявения размер.
Основателно
е възражението на ответника за изтекла погасителна давност за част от
претендираната законна лихва. Такава се дължи от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – така т.4 от ТР №3/2005 г. на ОСГК на ВКС, но с оглед
датата, на която е предявен иска – 29.11.2018 г., погасена по давност е лихвата
за забава за периода 29.11.2013 г. – 28.11.2015 г. На ищеца следва да се
присъди дължимата законна лихва за период от три години преди предявяване на
исковата молба – считано от 29.11.2015 г.
По
разноските:
На ищеца, с оглед искането му по
чл.78, ал.1 ГПК и изхода на делото, следва да се присъдят направените разноски
за държавна такса в размер на 10 лв. и разноски за адвокат, съразмерно с
уважената част от иска – в размер на 103,45 лв.
По
изложените мотиви Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П. на Р. Б., адрес: гр.София, бул. *****,
да заплати на С.В.А., ЕГН:**********,
както следва:
на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение за престъпление по
НОХД №43/2013 г. по описа на СВС, за което е оправдан, ведно със законната лихва от 29.11.2015 г. до окончателното плащане и
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 112,45 лв., представляваща
съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 29000 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: