№ 1086
гр. Варна, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20213110203433 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М. Н. М. с
ЕГН **********, чрез адв.Вл. Ч., АК Варна срещу НП № 20-0445-000984/22.02.2021 год. на
Началник група към ОД МВР Варна, РУ Аксаково.
От изложеното в жалбата се установява, че жалбоподателя и процесуалния му представител
намират издаденото НП за незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния
закон и при нарушение на административнопроизводсттвените правила.
Като нарушения се сочат: неизписването в бланката на АУАН на бащиното име на
актосъставителя; не спазено изискването на чл.40,ал.1 от ЗАНН , при отсъствие на свидетел
присъствал при установяване на нарушението акта да се състави в присъствието на други
двама свидетели; нарушение на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН – в НП не е описано нарушението ,
точното място, където е извършено, обстоятелствата при които е извършено и
доказателствата за извършването му. Според жалбата от съдържанието на НП не ставало
ясно по кой път се е движил жалбоподателя. Твърди се, и че нарушението не е било
извършено от жалбоподателя виновно, тъй като не е имал издадено СУМПС и не е знаел
дали се движи по път или не. На последно място се навеждат доводи за приложението на
чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява, представлява се от адв.
Вл. Ч., ВАК, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено изцяло.
Въззиваемата страна – ОД МВР Варна, редовно призована не изпраща представител.
Депозирани са писмени бележки от юк Атанасова.
Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените
1
констатации в съставения АУАН.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С АУАН с бланков № 009792 от 13.10.2020 год. , административния орган е приел за
установено от фактическа страна, че на същата дата 13.10.2020 год. около 12,10 часа по
горски път от язовира до с.Засмяно , общ.Аксаково в посока с.Засмяно жалбоподателя
управлява товарен автомобил ГАЗ с рег. № ***, собственост на Р.Н.И. от гр.Провадия без да
притежава свидетелство за управление на МПС – нарушение на чл.150, ал.1 от ЗДвП.
Акта бил съставен и предявен на жалбоподателя, който в графата бележки и възражения
отразил, че няма такива.
В срока по чл.44 от ЗАНН не било направено възражение.
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП, с което за извършено
нарушение на чл.150 от ЗДвП, на осн. чл. 177,ал.1,т.2,предл.1 от ЗДвП наложил на
жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 200 лв..
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя
А.Д., който потвърждава констатациите в акта. Посочва, че на посочената в АУАН дата
пътувал със служебния си автомобил по пътя с.Водица- с.Засмяно в посока към язовир
Засмяно. Това било черен път, водещ до язовира.Срещу него се движел товарен автомобил
ГАЗ, разпознал, че водача му е от с.Засмяно, за когото знаел, че е неправоспособен.Спрял
автомобила, поискал документите на водача, който не му представил такива.Установил и, че
камионът е със служебно прекратена регистрация.Тъй като на мястото нямало обхват, за да
може да установи личните данни на жалбоподателя, свидетеля Д. го отвел до РУ Аксаково
където му бил съставен АУАН. Камионът останал на мястото, като свидетеля свалил
регистрационните му номера.
Съдът кредитира в цялост показанията на св.Д., който пресъздава свои непосредствени
възприятия, придобити в хода на проверката на жалбоподателя.
От показанията на св. К. се установява, че е свидетел при съставяне на акта, което е станало
в заведение в центъра на с.Водица,общ.Аксаково. Свидетелката посочва, че съставянето на
акта е станало в присъствието на нарушителя, той е бил запознат със съдържанието на акта
и го е подписал.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните
гласни доказателства – показанията на свидетелите Д. и К. и писмени доказателства –
писмо от ОД МВР Варна, сектор ПП Варна и справка за нарушител водач, прочетени и
приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
2
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
В АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – началник група към ОД МВР Варна, РУ Аксаково,
съгласно приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните
работи. АУАН също е съставен от компетентно лице.
В конкретния случай, АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и на един
свидетел – свидетел при съставянето на акта, което процесуално нарушение според
настоящия съдебен състав не се явява съществено, защото не е засегнало правото на защита
на санкционирания субект. В АУАН достатъчно подробно и конкретно (с посочване на
време, място и обстоятелства) е описана фактическата обстановка на нарушението.
Неоснователно се явява и възражението, че е допуснато нарушение в АУАН, доколкото като
не е било изписано бащиното име на актосъставителя . В случая се касае за съкращение на
бащиното име на жалбоподателя и изписване на фамилното му име и длъжността му в РУ
Аксаково, поради което и не възникват никакви съмнения относно самоличността на
актосъставителя.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗДвП – всяко ППС, което участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен
водач. При тази нормативна регламентация следва да се приеме, че качеството -
правоспособен водач, се удостоверява от притежанието на валидно свидетелство за
правоуправление на МПС. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината
пряк умисъл, тъй като съгласно чл.150 от ЗДвП, водачите са длъжни да шофират със
свидетелство за управление на МПС.
Безспорно се установява, въз основа на писмо УРИ № 819 000-45036/09.09.2021 г. на
началник сектор ПП ОД МВР Варна , че при направена справка в системите АИС-БДС и
АИС-АНД на М. Н. М. с ЕГН ********** е издадено СУМПС № ********* на 19.08.2021
год., валидно до 19.08.2031 год. за категория „В”, следователно към 13.10.2020 год.
жалбоподателят не е притежавал СУМПС ,което обосновава извода, че същият е бил
неправоспособен водач по смисъла, вложен в чл.150 от ЗДвП , респективно с деянието си е
осъществил именно състава на административното нарушение, за което е санкциониран.
Така установената фактическата обстановка се установява от показанията на св. Д., който е
очевидец на нарушението и е възприел именно жалбоподателят да управлява автомобила.
От друга страна по делото не бяха събрани доказателства, установяващи различни от
посочените факти.
3
С оглед на гореизложеното съдът приема за установено по несъмнен начин извършването на
нарушението, авторството на жалбоподателят и вината му.
Съдът намира и останалите възраженията изложени в жабата за неоснователни:
По смисъла на §6, т.1, от ЗДвП, път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или
обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към
пътищата се приравняват и улиците. Тоест по смисъла на това тълкуване под „път” не може
да се приема за разбиране, че са само тези, посочени в нормата на чл.3, ал.1 от Закона за
пътищата. Законът за движение по пътищата тълкува по-широкото приложно поле на
думата „път”, именно затова това е посочено в цитирания параграф. Следователно, по
смисъла на закона в този обхват попадат и всички т.нар. черни пътища, чакълирани и други,
или това е всяка земна площ или съоръжение, което може да се приеме, че е предназначено,
че може да се използва от пътни превозни средства и пешеходци, което несъмнено е и
горския път водещ към язовира на с.Засмяно.
Не може да се приеме и наличието на квалификацията „маловажен случай”. При
изследването на степента на обществена опасност на деянието и на дееца съдът приема, че
те не са по-ниски в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Този извод
следва от обстоятелството, че при процесната проверка от страна на свид. В. наред с
конкретното деяние, предмет на настоящото производство, са били установени още две
нарушения на правилата за движение, извършени от жалбоподателя. Процесното нарушение
не може да се определи като изолирана проява на водач, който стриктно спазва правилата за
движение. Отчете се и значението на обстоятелството, че деянието е извършено при най-
тежката форма на вината – пряк умисъл, при формирано съзнание за неизбежното
увреждане на защитаваните обществени отношения. По тези съображения съдът приема, че
нарушението разкрива степен на обществена опасност, типична за този вид деяния, поради
което то не представлява маловажен случай.
При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение
е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП
съдържат изискваните в чл.42 и чл.57,ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в НП пълно и
точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които
то е било извършено, и законовата разпоредба, която е нарушена. Правната квалификация
по чл.150 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение.
За нарушението съгласно чл.177, ал.1,т.2, предл.2 от ЗДвП се наказва с глоба от 100 до 300
лв., водач, който управлява МПС без да е правоспособен, без да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията , към която спада управляваното от него МПС или след
като е загубил правоспособност по реда на чл.157,ал.4, или след като СУМПС е временно
отнето по реда на чл.171,т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК, или е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
4
Изхождайки от събраните по делото доказателства, съдът намира, че административно
наказващият орган е съобразил в пълнота обстоятелствата по чл.27,ал.2 от ЗАНН при
определяне размера на административното наказание, а именно - тежестта на нарушението и
най-вече личността на М. като водач / видно от приложената справка за нарушител водач
същия има две влезли в сила НП за нарушения на чл.150 от ЗДвП /.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.
С оглед изхода на делото такива се дължат само на въззиваемата страна – ОД МВР Варна, на
която следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от
Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от
ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева.
Производството по делото не се отличава с фактическа или правна сложност, процесуалния
представител на въззиваемата страна не се е явил, поради което следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0445-000984/22.02.2021 год. на Началник група към ОД МВР
Варна, РУ Аксаково , с което на М. Н. М. с ЕГН ********** за извършено нарушение на
чл.150,ал.1 от ЗДвП, на осн.чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„ глоба” в размер на 300 лв..
ОСЪЖДА М. Н. М. с ЕГН ********** да заплати на ОД МВР Варна сумата от 80.00 лв.,
представляваща разноски за юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5