Р Е Ш Е Н И
Е
№……………., 04.08.2017г., гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, осми състав, в
публично заседание на шести юли през две хиляди и седемнадесета година, в
следният състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
Секретар:
Теодора Станчева
като
разгледа докладваното от районния съдия гр.дело №13532 по описа за 2016г.
на РС Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба подадена от ”М.” ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление:***, представлявано заедно от А.В.Д.и М.М., действащи чрез
адв.В.Г., със съдебен адрес:***, против А.Д.Й., с ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес:***, партер, чрез адв.Р.Д., с която е предявен иск с правно
основание чл.415 вр. чл.422 от ГПК и чл.79, ал.1, чл.92 и чл.86 от ЗЗД, за
установяване на дължимостта на сумите, за които по ч.гр.д.№10001/2016г. на РС
Варна е издадена Заповед №4888 от 28.03.2016г. за изпълнение по чл.410 от ГПК,
а именно за установяване на дължимостта на сумата от 2086.55лв., съставляваща
главница, от която 1754.55лв., представляващи дължима сума за потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги по договори №Й0183977 от 21.03.2005г.,
№М2728680 от 19.03.2011г. и №М3750204 от 14.08.2013г. и 332лв., представляващи
неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга
№М3750204 от 14.08.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване за заявление за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното плащане на сумата. Претендират се деловодни разноски.
В исковата и уточнителната
молби се твърди, че между страните са сключени договори с №№ Й0183977 от
21.03.2005г., М2728680 от 19.03.2011г. и М3750204 от 14.08.2013г., по които
ответницата има непогасени задължения, предмет на настоящото производство.
Твърди се, че страните се сключили Договор №М3750204 от 14.08.2013г., за срок
от 23м., заедно с Договор №********* от същата дата, съгласно които на
ответницата е предоставен мобилен номер ********** по програма с Тарифен план
”Mtel Smar”. Твърди се, че при сключване на договора абонатът-ответницата се е
възползвала от преференциална бонус-схема на оператора-ищец, като е взела
устройство на изплащане-апарат ”Samsung Galaxy S4, 16 GB White”. Твърди се, че
страните се сключили и Договор №Й0183977 от 21.03.2005г., новиран с договор от
22.05.2012г., с който ответницата отново се е възползвал от преференциална
бонус-схема на оператора, като е взела устройство на изплащане-апарат ”Nokia
аsha 302”, който договор впоследствие е бил подновяван още 1 път с договор от
07.05.2013г. Твърди се, че страните се сключили и договор №М2728680 от
19.03.2011г., като същият е бил новиран с договор №М2728680 от 30.01.2013г.,
заедно с анекс към същия. Твърди се, че съгласно чл.26 от Общите условия на
мобилния оператор заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна
фактура, която се издава на името на абоната, като при сключване на договора
оператора уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде
издавана фактура, като промяната на този период може да бъде извършвана
едностранно от оператора след предварително уведомление до абоната, както и че
неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за
плащане на дължимите суми. Твърди се, че в срока на действието на договора за
мобилни услуги ищеца е издал на ответницата фактури, както следва:
-по Договор за
предоставяне на далекосъобщителна услуга с №Й0183977 от 21.03.2005г., през
периода 24.10.2014г.-24.04.2015г. са издадени 8 бр. фактури отразяващи по
месеци задълженията на абоната, които фактури са подробно описани в исковата
молба и по които общото задължение възлиза на 419.83лв., като същото не е
погасено до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Твърди се, че размера на мораторната лихва върху посочената главница за периода
от 15.05.2015г. до 14.08.2016г. възлиза на 53.46лв.
-по Договор за
предоставяне на далекосъобщителна услуга с №М2728680 от 19.03.2011г., през
периода 18.03.2014г.-17.02.2015г. са издадени 12 бр. фактури отразяващи по
месеци задълженията на абоната, които фактури са подробно описани в исковата
молба и по които общото задължение възлиза на 383.20лв., като същото не е
погасено до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Твърди се, че размера на мораторната лихва върху посочената главница за периода
от 10.03.2015г. до 14.08.2016г. възлиза на 55.81лв.
-по Договор за
предоставяне на далекосъобщителна услуга с №М3750204 от 14.08.2013г., през
периода 14.11.2013г.- 12.03.2015г. са издадени 18 бр. фактури отразяващи по
месеци задължението на абоната, които фактури са подробно описани в исковата
молба и по които общото задължение възлиза на 1312.60лв., като същото не е
погасено до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Твърди се, че размера на мораторната лихва върху посочената главница за периода
от 15.05.2015г. до 14.08.2016г. възлиза на 292.04лв. Твърди се, че
претендираните суми представляват сбор от стойността на предоставени от
оператора на абоната далекосъобщителни услуги по процесните договори и начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договор. Твърди се, че при сключване на
договорите абоната се съгласил и е приел Общите Условия на оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, поради което ищеца
има право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на
предоставените услуги, както и всички суми по т.34.а-34.в от ОУ. Твърди се, че
съгласно чл.26.5 от ОУ оператора предоставя на абоната 15-дневен срок след
издаване на фактурата за плащането на посочената в нея сума. Твърди се, че
поради неплащане от абоната на сумите за ползвани услуги по процесните
договори, за оператора е възникнало правото по чл.54 от ОУ да прекрати
едностранно договорите с ответницата. Твърди се, че неизпълнението на
ответницата е породило предвиденото като изрична клауза във всеки един от
договорите и в общите условия, правото на мобилния оператор да начисли
обезщетение за неизпълнение-неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителна услуга в размер на 332лв., която е начислена в последната
издадена фактура №*********/08.04.2014г., с падеж на плащане 08.04.2014г.
Твърди се, че неустойката е начислена съобразно чл.5.3 от Приложение 1 към
договора, а имено в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от
настоящия договор или Общите условия, операторът има право да прекрати
договора, както и да получи неустойка в размер на месечните абонаментни такси,
дължими за съответната SIM карта до изтичане на посочения в договора срок.”
Твърди се, че неустойката има обезщетителен характер, а не санкционен. Твърди
се, че съгласно чл.22.3.5. от ОУ всички услуги се заплащат в зависимост от
техния вид и специфика, по цени съгласно действащия ценоразпис на Мобилтел, а
според чл.23, б от ОУ месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които
е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се
предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от
потребителя абонаментен план/програма/пакет. Твърди се, че по силата на чл.26.4
от ОУ заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която
се издава на името на абоната, като при сключване на договора оператора
уведомява абоната за таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура.
Твърди се, че промяната на този период може да бъде извършвана едностранно от
оператора след предварително уведомление до абоната, както и че неполучаването
на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на
дължимите суми. Твърди се, че съгласно чл.27 от ОУ плащането на посочената във
фактурата сума се извършва в срока указан в нея, но не по-късно от 18 дни след
датата на издаването ѝ, като при неспазване на срока, потребителят дължи
неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. Твърди
се, че ответницата е ползвала предоставените ѝ по договор мобилни услуги,
но не е изпълнила задължението си да заплаща стойността на услугата, като с
това си поведение е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва върху главниците.
В уточнителната молба се твърди, че оператора е прекратил едностранно
договорните отношения с ответницата по реда на чл.54.12 от ОУ, а имено поради
наличие на забавата в плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е
продължила повече от 124 дена. Твърди се, че за прекратяване на договора не е
необходимо да се спазва форма за валидност или за доказване, тъй като законът
не изисква такава форма и защото прекратяването настъпва по силата на договора
при неизпълнение от абоната на задължението да заплати цената на предоставените
му мобилни услуги. Твърди се, че в случая се претендира неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с №М3750204
от 14.08.2013г., обективирана във фактура №*********/08.04.2014г., с падеж на
плащане 08.04.2014г., в размер на 332лв., която е начислената на основание
т.5.3.1. от Приложение №1/14.08.2013г. към договор №*********/14.08.2013г.,
който е неразделна част от договор №*********/14.08.2013г. за ползването на
мобилни услуги по тарифен план ”Мтел Smart” 1. Твърди се, че Договор за лизинг
№М3750204 от 14.08.2013г. е обвързан с договора за услуга, което в видно от т.4
от договора за лизинг, която гласи, че всяка последваща лизингова вноска се
заплаща в сроковете на плащане на сумите по таксуващи фактури за ползвани
услуги по сключения между страните договор за услуги. Твърди се, че съгласно
т.5.3.1 от Приложение №1 ако абонатът наруши задълженията си, произтичащи от
приложението, договора или общите условия, в това число, ако по негово искане
или вина договорът по отношение на услугите предмет на приложението бъде
прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът има право да
прекрати договора по отношение на тези или на всички услуги и/или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без
отстъпки) дължими от дата на прекратяване до изтичане на определения срок на
ползване. Поддържа се, че с издаването на фактура №*********/08.04.2014г., с
падеж на плащане 08.04.2014г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване
на договор, договор №*********/14.08.2013г. е бил прекратен и на абоната са
били начислени дължимите от датата на прекратяване месечни абонаментни такси по
договора до изтичането на определения срок за ползване на същия, като по
програмата ”Mtel Smart 1” абонаментните такси са в размер на 24.90лв. месечно.
Твърди се, че в случая неустойка е начислена като сумата от дължимите
абонаментни месечни такси по договора от прекратяването му-м.05.2014г. до
14.08.2015г., тъй като същият е обвързан с договора за лизинг №М3750204 от
14.08.2013г., който е за срок от 2 години. Наред с това се твърди, че
прекратяването на процесните договори е настъпило на основание чл.54.12 от ОУ,
а имено едностранно от страна на оператора, поради забавата в плащането на
дължимите суми от абоната/потребителя, която е продължила повече от 124 дена.
С отговора на исковата
молба, се оспорват всички фактически твърдения на ищеца, като се поддържа, че е
налице вътрешно противоречие между тях и ангажираните в тяхна подкрепа
доказателства. Оспорва се и наличието на ползвани и неплатени услуги, като се
поддържа че твърденията на ищеца в тази посока не са подкрепени с надлежни
доказателства. Поддържа се, че липсват представени доказателства за сключването
между страните на договор №Й0183977 от 21.03.2005г. и договор №М2728680 от
19.03.2011г., както и твърдения от ищеца договор за далекосъобщителна услуга,
който е различен от представените с исковата молба договори за лизинг. Твърди
се, че договорът за лизинг не може да бъде приравнен на договор за
далекосъобщителна услуга, тъй като според легалната дефиниция договор за
оперативен лизинг е този, с който лизингодателят се задължава да предостави за
ползване вещ срещу възнаграждение на лизингополучателя, каквито клаузи се
съдържат в представените договори. Твърди се, че правоотношенията по тези
договори, нямат касателство с твърдените ползвани и неплатени услуги. Твърди
се, че значението на термина услуги е дефинирано в Раздел III, член 18 от ОУ, и
същото не обхваща сключването на договор за лизинг и предоставянето на вещ за
ползване, поради което тези ОУ са неотносими към процесните договори, като
наред с това същите са отменени, считано от 07.01.2013г. Твърди се, че според
съдържанието на приложените договори за лизинг, сключването и изпълнението им
се регулира ОУ на оператора за договори за лизинг, каквито не са приложени по
делото. Твърди се, че според информацията на сайта на оператора относно ОУ на
договорите за лизинг, реда и начина за прекратяване на договорите и уреждане на
правоотношенията между страните е напълно различен от предприетия от страна на
ищеца, което сочи на неоснователност на предявените искове. На следващо място
се твърди, че е недоказано законосъобразното прекратяване на договора, тъй като
липсват доказателства за изпращането на едномесечно писмено предизвестие за
прекратяване на договора. Твърди се още, че предвидените в договори за лизинг и
ОУ условията за прекратяване на договорите не са били спазени, респективно не е
налице основание за претендиране на неустойки. На следващо място се прави
възражение за нищожност на клаузата за неустойка предвидена в общите условия,
поради противоречието ѝ с добрите нрави, тъй като е с неотговарящ на
изискванията на закона размер, а в условията на евентуалност се иска
намаляването ѝ като прекомерна. На последно място се прави възражение за
погасяване на процесните задължения по давност. С оглед горното се моли за
отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
В
о.с.з. страните, чрез процесуалните си представители, поддържат становищата си за
основателност, респективно за неоснователност на иска. С писмени бележи
постъпили от пълномощника на страните се доразвиват съображения в подкрепа,
респективно за неоснователност на претенциите.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса писмени доказателства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа страна следното:
Представени
са като доказателство по делото заверени преписи от Договор за лизинг №М3750204
от 14.08.2013г., Погасителен план към договора за лизинг, Договор №********* от
14.08.2013г. и Приложение №1/14.08.2013г. към Договор №*********, от които е
видно, че ищеца е предоставил ответницата мобилен номер ********** по програма
с Тарифен план ”Mtel Smar 1” с месечна такса от 24.90лв., ведно с устройство на изплащане-апарат
”Samsung Galaxy S4, 16 GB White” с месечна погасителна вноска от 49.50лв. и
обща стойност от 1101.60лв. за срок от 23 месеца.
От
приетия по делото препис от Договор за лизинг №Й0183977 от 22.05.2012г., се
установява, че ищеца е предоставил ответницата устройство на изплащане-апарат
”Nokia аsha 302”, с месечна погасителна вноска от 21.90лв. и обща стойност от
262.80лв. за срок от 11 месеца.
По
делото са приети заверени преписи от Договор за лизинг №М2728680 от 30.01.2013г.,
Погасителен план към договора за лизинг, Анекс от 30.01.2013г. към Договор
№М2728680 и Приложение от 30.01.2013г. към този договор за активиране на
комбиниран тарифен план ”Mtel Sufr and Talk”, от които се установява, че ищеца
е предоставил ответницата мобилен номер 08822155444 с комбиниран тарифен план
за пренос на данни и мобилна гласова услуга с Тарифен план ”Mtel Sufr and Talk
М” с месечна такса от 25.90лв., ведно с
устройство на изплащане-апарат ”HTC One X, 16 GB Black” с месечна погасителна вноска
от 36.90лв. и обща стойност от 922.50лв. за срок от 24 месеца.
Установява
се от приетите преписи от Договор за лизинг №Й0183977 от 13.06.2013г., ведно с
Погасителен план към него, се установява, че ищеца е предоставил ответницата
устройство на изплащане-апарат ”Apple iPhone5 16GB”, с месечна погасителна
вноска от 43.90лв. и обща стойност от 1097.40лв. за срок от 24 месеца.
От
приетите преписи от Договор за лизинг №Й0183977 от 07.05.2013г., ведно с
Погасителен план към него, се установява, че ищеца е предоставил ответницата
устройство на изплащане-апарат ”ZTE Blade III black”, с месечна погасителна
вноска от 4.90лв. и обща стойност от 117.50лв. за срок от 23 месеца.
Приети
са като доказателства по делото заверени преписи от 17 бр. фактури, ведно с
Приложения А, издадени през периода 14.11.2013г.-12.03.2015г. отразяващи
задължения на абоната-ответница за абонаментни такси, лизингови вноски, пакети
минути и др. за ползвани далекосъобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер
********** и договор №М3750204, а имено: -Фактура №********* от 14.11.2013г., с
падеж на плащане 09.12.2013г., за отчетен период от 09.10.2013г. до
08.11.2013г., на стойност 70.80лв.; -Фактура №********* от 12.12.2013г., с
падеж на плащане 06.01.2014г., за отчетен период от 09.11.2013г. до
08.12.2013г., на стойност 45.90лв.; -Фактура №********* от 14.01.2014г., с
падеж на плащане 08.02.2014г., за отчетен период от 09.12.2013г. до
08.01.2014г., на стойност 45.90лв.; -Фактура №********* от 12.02.2014г., с
падеж на плащане 09.03.2014г., за отчетен период от 09.01.2014г. до
08.02.2014г., на стойност 45.90лв.; -Фактура №********* от 12.03.2014г., с
падеж на плащане 06.04.2014г., за отчетен период от 09.02.2014г. до
08.03.2014г., на стойност 45.90лв.; -Фактура №********* от 11.04.2014г., с падеж
на плащане 06.05.2014г., за отчетен период от 09.03.2014г. до 08.04.2014г., на
стойност 45.90лв.; -Фактура №********* от 12.05.2014г., с падеж на плащане
06.06.2014г., за отчетен период от 09.04.2014г. до 08.05.2014г., на стойност
45.90лв.; -Фактура №********* от 11.06.2014г., с падеж на плащане 06.07.2014г.,
за отчетен период от 09.05.2014г. до 08.06.2014г., на стойност 45.90лв.;
-Фактура №********* от 11.07.2014г., с падеж на плащане 05.08.2014г., за
отчетен период от 09.06.2014г. до 08.07.2014г., на стойност 45.90лв.; -Фактура
№********* от 13.08.2014г., с падеж на плащане 07.09.2014г., за отчетен период
от 09.07.2014г. до 08.08.2014г., на стойност 45.90лв.; -Фактура №********* от
12.09.2014г., с падеж на плащане 07.10.2014г., за отчетен период от 09.08.2014г.
до 08.09.2014г., на стойност 45.90лв.; -Фактура №********* от 13.10.2014г., с
падеж на плащане 07.11.2014г., за отчетен период от 09.09.2014г. до
08.10.2014г., на стойност 45.90лв.; -Фактура №********* от 12.11.2014г., с
падеж на плащане 07.12.2014г., за отчетен период от 09.10.2014г. до
08.11.2014г., на стойност 45.90лв.; -Фактура №********* от 12.12.2014г., с
падеж на плащане 01.01.2015г., за отчетен период от 09.11.2014г. до
08.12.2014г., на стойност 45.90лв.; -Фактура №********* от 12.01.2015г., с
падеж на плащане 01.02.2015г., за отчетен период от 09.12.2014г. до
08.01.2015г., на стойност 45.90лв.; -Фактура №*********/12.02.2015г., с падеж
на плащане 04.03.2015г., за отчетен период от 09.01.2015г. до 08.02.2015г., на
стойност 45.90лв. и -Фактура №*********/12.03.2015г., с падеж на плащане
01.04.2015г., за отчетен период от 09.02.2015г. до 08.03.2015г., на стойност
230.50лв.
Представени
са като доказателства по делото заверени преписи от 12 бр. фактури, ведно с
Приложения А, издадени през периода 18.03.2014г.-17.02.2015г., отразяващи
задължения на абоната-ответница за абонаментни такси, лизингови вноски, пакети
минути и др. за ползвани далекосъобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер
********** и договор №М2728680, а имено: -Фактура №********* от 18.03.2014г., с
падеж на плащане 12.04.2014г., за отчетен период от 14.02.2014г. до
13.03.2014г., на стойност 36.90лв.; -Фактура №********* от 16.04.2014г., с
падеж на плащане 11.05.2014г., за отчетен период от 14.03.2014г. до
13.04.2014г., на стойност 36.90лв.; -Фактура №********* от 17.05.2014г., с
падеж на плащане 11.06.2014г., за отчетен период от 14.04.2014г. до
13.05.2014г., на стойност 36.90лв.; -Фактура №********* от 18.06.2014г., с
падеж на плащане 13.07.2014г., за отчетен период от 14.05.2014г. до
13.06.2014г., на стойност 36.90лв.; -Фактура №********* от 17.07.2014г., с
падеж на плащане 11.08.2014г., за отчетен период от 14.06.2014г. до
13.07.2014г., на стойност 36.90лв.; -Фактура №********* от 19.08.2014г., с
падеж на плащане 13.09.2014г., за отчетен период от 14.07.2014г. до
13.08.2014г., на стойност 36.90лв.; -Фактура №********* от 19.09.2014г., с
падеж на плащане 14.10.2014г., за отчетен период от 14.08.2014г. до
13.09.2014г., на стойност 36.90лв.; -Фактура №********* от 17.10.2014г., с падеж
на плащане 11.11.2014г., за отчетен период от 14.09.2014г. до 13.10.2014г., на
стойност 36.90лв.; -Фактура №********* от 19.11.2014г., с падеж на плащане
09.12.2014г., за отчетен период от 14.10.2014г. до 13.11.2014г., на стойност
36.90лв.; -Фактура №********* от 19.12.2014г., с падеж на плащане 08.01.2015г.,
за отчетен период от 14.11.2014г. до 13.12.2014г., на стойност 36.90лв.;
-Фактура №********* от 16.01.2015г., с падеж на плащане 05.02.2015г., за
отчетен период от 14.12.2014г. до 13.01.2015г., на стойност 36.90лв. и -Фактура
№********* от 17.02.2015г., с падеж на плащане 09.03.2015г., за отчетен период
от 14.01.2015г. до 13.02.2015г., на стойност 1лв.
Приети
са като доказателства по делото заверени преписи от 7 бр. фактури, ведно с
Приложения А, издадени през периода 24.10.2014г.-24.04.2015г. отразяващи
задължения на абоната-ответница за абонаментни такси, лизингови вноски, пакети
минути и др. за ползвани далекосъобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер
********** и договор №Й0183977, а имено: -Фактура №********* от 24.10.2014г., с
падеж на плащане 18.11.2014г., за отчетен период от 21.09.2014г. до
20.10.2014г., на стойност 80.11лв.; -Фактура №********* от 25.11.2014г., с
падеж на плащане 15.12.2014г., за отчетен период от 21.10.2014г. до 20.11.2014г.,
на стойност 46.25лв.; -Фактура №********* от 24.12.2014г., с падеж на плащане
13.01.2015г., за отчетен период от 21.11.2014г. до 20.12.2014г., на стойност
43.90лв.; -Фактура №********* от 24.01.2015г., с падеж на плащане 13.02.2015г.,
за отчетен период от 21.12.2014г. до 20.01.2015г., на стойност 43.90лв.;
-Фактура №********* от 24.02.2015г., с падеж на плащане 16.03.2015г., за
отчетен период от 21.01.2015г. до 20.02.2015г., на стойност 43.90лв.; -Фактура
№********* от 24.03.2015г., с падеж на плащане 13.04.2015г., за отчетен период
от 21.02.2015г. до 20.03.2015г., на стойност 43.90лв. и -Фактура №********* от
24.04.2015г., с падеж на плащане 14.05.2015г., за отчетен период от
21.03.2015г. до 20.04.2015г., на стойност 88.79лв.
По
делото са представени Общи условия за взаимоотношенията на ищеца с абонатите и
потребителите на обществени мобилни наземни мрежи и на договорите за лизинг.
За
задълженията по гореописаните фактури е подадено Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано
ч.гр.д.№10001/2016г. на РС Варна, приключило с издадена в полза на
заявителят-ищец срещу длъжника-ответницата Заповед №4888 от 23.08.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК
При така изяснената фактическа
обстановка, съдът намира следното:
Искът е предявен по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му
за подаденото възражение, поради което се явява процесуално допустим и следва
да бъде разгледан по същество.
Разпределението на доказателствената
тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да
докаже възникването на спорното вземане, а ответникът следва да докаже фактите,
които изключват, унищожават или погасяват това вземане.
Събраните
в хода на производството писмени доказателства водят до еднозначния извод, че
страните са били обвързани от договори за предоставяне на телекомуникационна
услуга и пренос на данни, чрез тел.номера **********,
********** и **********, поради което за ответницата е възникнало
задължението да заплаща уговорените абонаментни такси и цена на потребените
услуги. Едновременно с посочените договори страните са сключили, съответно са
обвързани и от договори за придобиване от ответницата на устройства /мобилни апарати/ на
изплащане.
По
същество ответницата не оспорва ползването на мобилни услуги и техният отчет,
като оспорването се съсредоточава около липсата на облигационна връзка, която
както бе посочено по горе съдът намира за доказана. Разпоредбата на §1, т.17 от
ДР на ЗЕС дава легална дефиниция на понятието ”електронна съобщителна услуга”,
а именно услуга, обичайно предоставяна по възмезден начин, която изцяло или
предимно включва пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително
услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да се
включват услуги, свързани със съдържанието и/или контрола върху него, а според §1,
т.47 от ДР на ЗЕС ”Повикване“ е свързване, осъществено чрез обществена
електронна съобщителна услуга, позволяващо двупосочни гласови съобщения. Ето
защо предоставянето на електронни съобщителни услуги се изразява в задължението
на мобилния оператор да поддържа своите телекомуникационни системи в изправност
и по начин, че да не се възпрепятства правото на потребителя, по негова
преценка и избор да използва тези съоръжения за пренос на заявените чрез
съответното устройство телекомуникационни услуги-пренос на глас и на данни. Наред
с това същия, освен в предвидените с договора изключения, е ограничен във
възможността да се намесва в обема на заявения от потребителя трафик на
информация. В случая ответницата не твърди неправомерна намеса от страна на
мобилния оператор в отчета на трафика на услуги чрез ползваните от потребителя
устройство. В резултат, от което ответницата има задължението да заплати начислените
/отчетените/, съответно фактурани такси/цени. В тази връзка следва да се има в
предвид, че мобилният оператор не разполага с възможност да заяви входящ или
изходящ трафик на информация чрез устройството на абоната, което да доведе до
промяна в стойността на месечното задължение на за потребени услуги. Още
повече, че в случая задълженията на абоната са формирани от сбора на месечната
му такса за ползван пакет услуги и задължения по договор за придобиване на
собственост чрез разсрочено плащане на цената на вещ.
На
следващо място с разпоредбата на чл.342, ал.1 от ТЗ е дадено легално
определение на договора за оперативен лизинг, съгласно което с договора за
лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу
възнаграждение. Типичните белези на договор за лизинг по смисъла на чл.342 ал.1
от ТЗ са лизингодателят да е собственик на вещта, запазващ правото на
собственост върху нея за срока на договора; лизингополучателят носи
задължението да върне вещта след изтичането на уговорения срок; ползването е
възмездно при договорен месечен наем, като е възможно да се уговори и
изкупуване.
Събраните
в хода на производството доказателства са в състояние да обусловят несъмнения
извод, че страните са обвързани по силата на валидно сключен договори за оперативен
лизинг №М3750204
от 14.08.2013г., №М2728680 от 30.01.2013г. и №Й0183977 последно новиран на
13.06.2013г., като видно от отбелязването
върху същите лизингодателят е изправна страна по отношение на задължението си
да предостави за ползване лизинговата вещ за процесния период. С оглед
изложеното ответницата е обвързан от сключените договори и дължи изпълнение на
задължението си за заплащане на уговорените лизингови вноски, които както се
посочи по-горе са включени и са остойностени като съвкупна величина в
гореописаните фактури за периода 24.10.2014г.-24.04.2015г.
включващи задълженията ѝ по всички договори. Сбора от задълженията по
всички представени по делото и описани от съдът 36 бр. фактури възлиза на
1817.45лв., или надхвърля претендираната от ищеца главница от 1754.55лв.,
представляващи сбора от дължимите суми по договори №Й0183977 от 21.03.2005г.,
№М2728680 от 19.03.2011г. и №М3750204 от 14.08.2013г.
От друга страна
ответницата, в чиято тежест е това, не е ангажирала доказателства за погасяване
на задълженията-цена на мобилни услуги и лизингови вноски в уговорения срок за
период от, поради което съдът приема, че е налице виновно неизпълнение на
договорно задължение от негова страна.
Възражението на
ответницата за погасяване на задължението по давност е неоснователно, с оглед
факта, че от падежа на съответното задължение до предявяване на иска по смисъла
на чл.422 от ГПК-19.08.2016г. не е изтекъл нормативно предвиденият три годишен
давностен срок.
С оглед изложеното предявеният главен иск с
правно основание чл.422, ал.1
от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД се явява основателен в пълния предявен размер.
Като акцесорен
основателен се явява и иска за присъждане на законната /мораторната/ лихва
върху главницата от 1754.55лв., считано от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че включването на цената на
лизинговите вещи в стойността на главницата, не води до промяна в основанието
на иска, тъй като още с подаване на заявлението ищеца подробно е
индивидуализирал вземането си основавайки се на процесните фактури, който са
описани подробно и изчерпателно. Ето защо ответницата не е била на ограничена
или затруднена да организира защитата си, още повече че същата е титуляр на
фактурите.
С разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД е
предвидена възможността страните да обезпечат изпълнението на поетите с договор
задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване на
претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се
доказват. Задължението за неустойка става изискуемо от момента на осъществяване
на съответния вид неизпълнение, за което е уговорена.
В
случая ищецът се позовава на неустоечна клауза, съдържаща се в представените
договори и общи условия, съгласно която в случай, че абонатът наруши
задълженията си, произтичащи от договора, в това число ако по негово искане или
вина договорът по отношение на услугата бъде прекратен в рамките на определения
срок на ползване, операторът има право да прекрати договора по отношение на
тези или всички услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване до изтичане на
определения срок за ползване. Тълкувайки волята на страните по реда на чл.20 от ЗЗД съдът намира, че посочената клауза регламентира дължимост на неустойка не
само в случай на неизпълнение, но и в случай на разваляне. В този смисъл по
аргумент от ТР №7/13.11.2014г. по т.д.№7/2013г. на ОСГТК на ВКС претенцията за
неустойка е принципно съвместима с преобразуващия ефект на развалянето.
Надлежното упражняване на потестативното право на разваляне обаче е елемент от
правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като е
уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение.
Доколкото
не е уговорено друго следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото
на разваляне се подчинява на общите правила на чл.87, ал.2 от ЗЗД. Писмените
договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Писмената форма
за доказване произтича както от изричната регламентация в чл.87, ал.2 от ГПК,
така и по аргумент от чл.164, ал.1, т.5 от ГПК, предвиждаща забрана за
установяване прекратяването на писмени съглашения с гласни доказателства. С оглед
уговорения алгоритъм за изчисляване на неустойката установяването на факта на
получаване на писменото предизвестие от абоната е от значение не само
доказването на основанието, но и на размера на иска. В разглеждания случай по
делото не се твърди и не се установява операторът да е отправял до абоната
писмено предизвестие, с което му предоставя подходящ срок за изпълнение. По
изложените съображения съдът намира, че кредиторът не се е възползвал от
правото си да прекрати договора, поради което в неговата правна сфера не е
възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на договора.
В
този смисъл предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД
в размер на 332лв. се явява недоказан както по основание, така и по размер,
поради което следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По
разноските:
Изводът
за частична основателност на иска с правно основание чл.422 от ГПК поставя
въпроса за размера на вземането за разноски в заповедното производство, които съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР №4/2013г. и
съобразно изхода от спора следва да бъдат присъдени в размер на
189.20лв.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се полагат направените в исковото
производство съдебни разноски съразмерно с уважената част от исковете, чиито
размер възлиза на 217.33лв. В полза на ответницата се дължат разноски съобразно
отхвърлената част на претенцията, чиито размер възлиза на 71.60лв. Ето защо и
предвид насрещния и еднореден характер на задълженията, в полза на ищеца следва
да се присъдят разноски по компенсация в размер на 145.73лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА за установено, че А.Д.Й.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на
”М.” ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:***,
представлявано заедно от А.В.Д.и М.М., сумата от 1754.55лв., представляващи дължима сума по договори №Й0183977 от
21.03.2005г., последно новиран на 13.06.2013г., №М2728680 от 19.03.2011г. и
№М3750204 от 14.08.2013г., за които през периода 24.10.2014г.-24.04.2015г. са
издадени 36 броя фактури, ведно
със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението в съда-19.08.2016г. до окончателно изплащане на
вземането, за които суми е
издадена Заповед №4888 от 28.03.2016г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК ч.гр.д.№10001/2016г. на РС Варна.
ОТХВЪРЛЯ иска на ”М.” ЕАД, с
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно от А.В.Д.и
М.М. за признаване за установено, че А.Д.Й.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, дължи сумата от 332лв., представляващи неустойка предсрочно
прекратяване на Договор за далекосъобщителна услуга №М3750204 от 14.08.2013г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението в съда-19.08.2016г. до окончателно изплащане на
вземането, за която сума е издадена
Заповед №4888 от 28.03.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК ч.гр.д.№10001/2016г. на РС Варна.
ОСЪЖДА А.Д.Й., с ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на ”М.” ЕАД,
с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно от А.В.Д.и
М.М., сумата от 189.20лв., представляваща
сторени в заповедното производството разноски и сумата от 145.73лв., представляващи деловодни разноски по
компенсация за настоящото исково производство.
Решението подлежи на обжалване
пред ВОС в двуседмичен срок, считано от
връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: