№…………
гр.
Варна, 21.11.2019 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично заседание на пети ноември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Кремена Данаилова
при
секретаря Ангелина Георгиева като
разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова административно дело №2602/2019
г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 186,
ал. 4 от ЗДДС, във връзка с чл. 145 и следващите от АПК.
Образувано е по жалба от
„Бранд
- 09“ ЕООД, ЕИК *********, с управител и представляващ К.М.Д. срещу Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 315-ФК/28.08.2019 г. издадена
от началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена на „Бранд - 09“ ЕООД принудителна
административна мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски обект, представляващ
магазин за облекло, находящ се в гр. Варна, бул. ***, стопанисван от „Бранд –
09“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186,
ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
С
Определение №2260/30.08.2019 г. по ч. адм. д. № 2518/2019 г. на Адм. съд –
Варна е отменено разпореждането за предварително на изпълнение на ПАМ, поради
което оспорената заповед в тази част не е предмет на настоящото съдебно
производство.
Жалбоподателят
сочи, че описаните в заповедта констатации не установяват извършена продажба и
не са описани всички елементи на нарушението. Липсват мотиви относно
продължителността на ПАМ. Нарушението е извършено за първи път. Не са налице
доказателства за извършени други нарушения или неплатени задължения. Счита, че
ПАМ се налага само при непосредствена и висока обществена опасност, каквато в
случая не е установена. В подкрепа на становището си посочва постановление на
Пленума на Върховния съд № 10/28.09.1973 г. Намира, че ПАМ не осъществява целите
на закона – чл. 22 от ЗАНН. С налагане на ПАМ не би се постигнал резултат да се
преустанови извършване на нарушение свързано с назидаване на касови бонове,
защото следва да е налице активно поведение от страна на дружеството. Не е издадено
НП, с което е препятствана възможността му да се възползва от чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, което счита, че води до незаконосъобразност на ПАМ. Запечатването за срок
от 14 дни на търговския обект ще доведе до вреди за дружеството, които са
несъответни на деянието. Отправено е искане за отмяна на оспорената заповед. В
молба от 05.11.2019 г., чрез процесуален представител – адв. В. Д., жалбата се
поддържа. В съдебно заседание не се е явил представител на дружеството.
Ответник –
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП,
чрез процесуален представител – упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата. Сочи,
че са налице доказателства, чрез които се установява извършване на нарушението.
Срокът от 14 дни на ПАМ е мотивиран и в съответствие с целта на закона. Отправено
е искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд – гр. Варна, след като
обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 27.08.2019 г. е извършена
проверка в търговски обект по см. на §1,
т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за облекло, находящ се в гр. Варна, бул. Княз
Борис І, №49, стопанисван от „Бранд – 09“ ЕООД. Установено е, че в обекта
функционира фискално устройство с рег. № 4010818/25.02.2019 г. Извършена е
контролна покупка преди легитимацията от инспектор по приходите М.В.Х.в 15,12
ч. на дамска рокля на стойност 28 лева. Заплатена е сумата в брой на лицето С.Г.Р.–
продавач консултант. Не е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално
устройство. Прието е, че е осъществено нарушение на чл. 25, ал.1, т.1 вр. чл.3,
ал.1 от наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Съставен
е Протокол за извършена проверка АА № 0351219/27.08.2019 г. от Х.Д.Х.и М.В.Х.– инспектори
по приходите в ТД ЦУ на НАП, в присъствие на С.Г.Р.– продавач консултант,
протокола е подписан от посочените лица. Към протокола са приложени: междинен
финансов отчет, контролна лента на електронен носител /КЛЕН/, Декларация от
работещо лице по трудово правоотношение от С.Г.Р., съставена на 27.08.2019 г. и
Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката от
27.08.2019 г.
Издадена е оспорената Заповед за
налагане на ПАМ № 315-ФК/28.08.2019 от
началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП.
Издаден е АУАН № F506695/30.08.2019 г. от инспектор по
приходите в НАП относно нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, вр.чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
От Удостоверение за наличието или
липсата на задължения изх. № 030301900285026/05.11.2019 г. издадено от орган по
приходите при ТД на НАП – Варна се установява, че към 05.11.2019 г. „Бранд –
09“ ЕООД няма задължения.
Предвид установеното от фактическа страна и
при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда
на чл. 168 от АПК
съдът намира следното от правна страна:
Оспореният
административен акт е връчен на жалбоподателя на 30.08.2019 г. Жалбата е
депозирана на 10.09.2019 г., в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, подадена е от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт, пред надлежен
съд, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 186, ал.3 от ЗДДС,
принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед
на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Чл.7, ал.1,
т.1 от ЗНАП предвижда, че изпълнителния директор на НАП е орган по приходите.
Със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП е
определено началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на
Националната агенция за приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ
запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС, поради което оспорената заповед е
издадена от компетентен орган с делегирани правомощия.
Процесната
заповед е издадена на 28.08.2019 г., след което е съставен АУАН № F506695/30.08.2019
г. от инспектор по приходите в НАП. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите,
когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и
начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в
съответния закон или указ. Съставяне на АУАН в административното производство
по налагане на ПАМ не е задължително, по арг. на чл.186, ал.1 от ЗДДС, който
предвижда, че принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице. Следва, че
налагането на ПАМ не е обусловено от налагане на административно наказание,
поради което съставения АУАН след налагане на ПАМ, в случая служи само за
потвърждаване на установените факти, които са обективирани в Протокол за
извършена проверка АА № 0351219/27.08.2019 г. и в оспорената заповед. В този
смисъл е съдебната практика: Решение № 13219 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д.
№ 5630/2018 г., Решение № 14323 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6972/2018
г. и Решение № 11628 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2569/2018 г.
В
административното производство по установяване на процесното нарушение не е
издадено наказателно постановление /НП/. Издаване на оспорената заповед не е
обвързано с издаването на НП, а с обективно извършване на нарушението, което в
случая е налице. Също така при издаване на ПАМ не са предвидени давностни
срокове, поради което липсата на издадено НП или издадено такова след
процесната заповед не опорочава производството по налагане на ПАМ и забрана
достъпа до търговския обект. В този смисъл е съдебната практика на ВАС: решения
по адм. дела №№ 11060/2011 г., 9593/2011 г. и 6970/2012 г.
Съгласно §1, т.41 от ДР на ЗДДС, магазин
за облекло, находящ се в гр. Варна, ул. *** е търговски обект, тъй като е
място, от което се извършват продажби на стоки. Описанието на търговския обект
в оспорената заповед е направено в достатъчна пълнота и дава възможност на
жалбоподателя да разбере за неиздаване на фискална касова бележка от фискално
устройство, относно кой обект е наложена ПАМ.
Жалбоподателят не оспорва, че стопанисва търговския обект.
При проверката в обекта е установено 1
брой фискално устройство, рег. № 4010818/25.02.2019 г. както и разлика между
фактическата наличност на паричните средства и разчетната касова наличност на
ФУ в размер на 28 лева. Продавач консултанта
- С.Р.е посочила в Опис на наличните средства от 27.08.2019 г., че
разликата се дължи на неиздаден касов бон.
От събраните доказателства не се установява
издадена фискална касова бележка на 27.08.2019 г. в 15,20 часа при покупка на
рокля на стойност 28 лева.
Съгласно
чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС,
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба.
Чл.3,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, определя
че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи,
или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Съгласно
чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.,
независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: по чл. 3, ал. 1 -
за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
В
случая плащането е извършено в брой, което не е спорно между страните, както и
че не е издадена фискална касова бележка, към момента на плащането. „Бранд - 09“
ЕООД е лице по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., извършва дейност
в търговски обект, поради което е следвало за извършената продажба на стока да
издаде фискална касова бележка, съгласно чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006. Това изискване е свързано със задължението по чл.
118, ал.1 от ЗДДС, всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ.
Неспазването
на посоченото задължение води до избягване на заплащане на данъчни задължения.
Издаването на фискален бон приключва с връчването му на клиента по арг. на чл.
38, ал.2 Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., въвеждащ следното изискване -
клиентът е длъжен да съхранява касовата бележка до напускане
на търговския обект. Когато търговският обект се намира в общо помещение с
други търговски обекти или на територията на пазар или тържище, за напускане на търговския обект се счита напускането на общото помещение, съответно
пазара или тържището. В случая не е издаден и не е връчен фискален бон за
покупката на 27.08.2019 г. в 15,20 ч. на рокля на стойност 28 лева.
С оспорената заповед е прието, че
жалбоподателят не е спазил реда и начина за издаване на фискален бон. От установените факти се доказва, че
жалбоподателят на 27.08.2019 г. е извършил нарушение на чл.3, ал.1 вр.
чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Законосъобразно е прието, при налагане на
ПАМ, че е осъществен състава на чл.186, ал.1, т.1 б. ”а” от ЗДДС. В оспорената
заповед е налице съответствие между фактическите и правни основания. Същите са
описани в пълнота. Точно е посочен търговския обект както в мотивите, така и в
диспозитива. Посочено е, че не е издаден фискален бон, като извършеното нарушение
са доказва от Протокол за извършена проверка, ведно със събраните писмени
доказателства.
Налице е предпоставка за налагане на
ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б. ”а” от ЗДДС, поради което законосъобразно е
наложено запечатване на търговски обект, в който се извършва дейността на
жалбоподателя. В съответствие с чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ е
забранен и достъпът до него за 14 дни. Съдът установява, че има непрецизност
относно формулировката на ПАМ и забраната за достъп. Следвало е да се посочи,
че ПАМ – запечатване на обект се налага за срок от 14 дни, поради това, че
нормата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС предвижда срок за налагане на ПАМ, съответно
забраната за достъп до обекта е за срока на налагане на ПАМ, съобразно чл.187,
ал.1 от ЗДДС. Въпреки това волята на административния орган е достатъчно ясна и
поради това, че запечатването и достъпа до обекта са две части от едно цяло
наказание, съдът приема, че допуснатото процесуално нарушение не е съществено и
не е нарушило правото на защита на жалбоподателя. Отделно от това в мотивите за
определяне на срока е посочено, че той е за запечатването на обекта.
Налице
са мотиви относно продължителността на срока на ПАМ, като е посочено, че 14 –
дневния срок за запечатване на търговския обект се обосновава от поведение на
лицето, насочено срещу установената дисциплина, показва организация в
търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство,
като целта на ПАМ е търговеца да извърши промяна в организацията на дейността в
конкретния обект, за което е необходим срок, в който търговеца да започне да
отразява правилно оборота, да спазва отчетността и да не допуска вреди за
фиска.
Мотивите за издаване на заповедта са и такива
за продължителността на наказанието. Стойността на продажбата е в размер на 28
лева, като търговския обект, в който е извършена продажбата е магазин за дрехи.
Много от покупките в такъв търговски обект са на ниска стойност до 50 лева,
поради което не може да се направи извод, че срокът за който е наложена ПАМ е
прекомерен. Магазинът е разположен в централната търговска част на гр. Варна –
бул. Княз Борис I, № 49,
където продажбите са сред най-големите в града. Продажбата е извършена в активен
летен сезон, когато стоковите обороти са в най-голям обем, поради което съдът
приема, че определения срок от 14 дни за запечатване на обекта и забрана за
достъп до него за същия срок отговаря на тежестта на нарушението и е съобразен
с целите предвидени в чл.22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, като ще спомогне за
предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, поради което е законосъобразен.
Няма
спор, че по време на ПАМ търговския обект няма да реализира приходи, но по този
начин се цели преустановяване на административни нарушения и предотвратяване на
бъдещи такива. В този смисъл ПАМ е в съответствие с целта на закона. Неспазване
на данъчните правила е предпоставка за ощетяване на обществото, чрез плащане на
по-малки данъчни задължения. Чрез ПАМ се цели преустановяване на тази практика
от търговеца, поради което оспорената заповед е съобразена с принципа за
съразмерност – чл.6 от АПК.
В
случаят не намира приложение на чл.
28 от ЗАНН. Съгласно чл.
23 от ЗАНН начинът за приложение и
редът за обжалване на принудителните административни мерки се уреждат в
съответния закон. Институтът за освобождаване от административнонаказателна
отговорност по чл.
28 от ЗАНН е приложим единствено в
производството по реда на чл.
59-63
от ЗАНН. Настоящото
производство по обжалване на заповедта за налагане на ПАМ е по реда на АПК, с оглед на което релевантни са
основанията за оспорване, посочени в чл.
146 от АПК. В чл.
186 от ЗДДС не
е предвидена възможност на органите по приходите, след като установят извършено
нарушение по чл.
186 от ЗДДС да
не наложат принудителна административна мярка, поради което размерът на сумата,
за която не е издаден касов бон и финансовото състояние на жалбоподателя, не
може да се обсъжда от административния органа при налагане на ПАМ, респективно
от съда. ЗДДС и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. не въвеждат минимален размер на суми, над
които следва да се издава фискална касова бележка.
Липсата
на данъчни задължения не изключва налагане на ПАМ, поради което обосновано е
прието срокът за налагане на ПАМ да е размер на 14 дни.
Предвид
изложеното съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, а жалбата
като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Упълномощен юрисконсулт е
извършил процесуално представителство, чрез представяне на писмено становище по
спора съобразно чл.24, ал.1, т.2 от ЗА. Производството е по реда на АПК, на
основание чл. 186, ал.4 от ЗДДС. Делото не е с фактическа и правна сложност. С
оглед изхода на делото и направеното искане от страна на процесуалния
представител на административния орган за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение същото, като основателно следва да се уважи, като се осъди
жалбоподателя да заплати на НАП, към която се числи административния орган,
сумата 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно чл.143,
ал.4 от АПК, вр.чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 24 от НЗПП.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2, вр.ал.1 от АПК съдът,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата от „Бранд - 09“ ЕООД, ЕИК *********, с управител и представляващ К.М.Д.
срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
315-ФК/28.08.2019 г. издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в
Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена на „Бранд
- 09“ ЕООД принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект,
представляващ магазин за облекло, находящ се в гр. Варна, бул. ***, стопанисван
от „Бранд – 09“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на
основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА
„Бранд
- 09“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати в полза на Национална
агенция за приходите сумата от 100 /сто/ лева, представляваща възнаграждение за
юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението му, пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: