Р Е Ш Е Н И Е
№ 2019 година град
Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският
районен съд
наказателен състав
На двадесет
и девети юли
2019 година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КОНСТАНТИН КОСЕВ
Секретар:
Сребрена Русева
Прокурор:
СЕВЕРИНА МОНЕВА
Като
разгледа докладваното от съдията
ЧН
дело № 456 по описа за 2019 година
Р Е
Ш И:
На основание
чл. 162, ал.2 от Закон за здравето
НАСТАНЯВА НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СТАЦИОНАРНО лечение М.С. И. – С., ЕГН **********,***, за срок от ДВА МЕСЕЦА в Отделение по психиатрия към
МБАЛ гр. Разград.
ПОРАДИ ЛИПСА на способност
същата да изразява информирано съгласие за лечение, на основание чл. 162, ал. 3
от ЗЗ НАЗНАЧАВА за лице определено от Кмета на Община Разград, което да
изразява информирано съгласие за лечението на М.С. И. – С.
ЕГН **********,***, за срока на лечението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване и протестиране в 7 дневен срок от днес пред ОСРз.
ОБЖАЛВАНЕТО
на решението не спира неговото изпълнение.
ПРЕПИС от решението незабавно
да се изпрати на Директора на МБАЛ гр. Разград и на Кмета на Община Разград за сведение и изпълнение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Мотиви
към Решение № 361 /29.07.2019г.,
постановено по ЧНД №456/2019г. по описа на Разградския районен съд .
Производството е по реда на чл.155 и
сл. от Закона за здравето, образувано по искане на Районна прокуратура гр.Разград,
за задължително настаняване на лечение на лицето М.С. И. – С. от гр.Разград.
В съдебното заседание искането
се поддържа от представителя на Районна прокуратура гр.Разград .
В съдебното заседание пред РРС
представителят на РРП счита направеното искане за основателно, тъй като намира,
че са налице предпоставките за настаняване на лицето на лечение по
задължителния ред предвиден в закона, за срок от два месеца според заключението
на вещото лице.
Защитникът на настаняемата,
предоставя на съда да реши според данните по делото.
Настаняемата в съдебното
заседание изразява становище, като счита, че не се нуждае от задължително
лечение. В крайна сметка самоволно напуска съдебната зала, поради което
заседанието е приключило без нейно участие.
Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните
и събраните по делото доказателства,
констатира от фактическа страна следното:
Освидетелстваната, видно от данните по делото и конкретно
според заключението на назначената психиатрична експертиза, страда от душевно заболяване
– мания без психотични симптоми. Заболяването представлява психоза и е визирано
в чл.146, ал.1, т.1 от Закона за здравето. До момента продължава болестно
повишеното настроение, повишена действена активност, освидетелстваната остава
некритична към поведението си, с което тя е опасна предимно за себе си, но
потенциално и за околните при екзацербиране на болестта й. Болестно мотивираните
прояви на словесна агресия към околните може да мотивират агресивен отговор. На
този етап е целесъобразно провеждане на задължително лечение за срок от два
месеца в ОПП –гр. Разград. Освидетелстваната не е в състояние да изразява
информирано съгласие за лечението си. Разпитан е свидетелят Д. М., който е
съсед на настаняемата и от показанията му се изяснява, че настаняемата била
склонна да предизвиква скандали със съседите си без реална причина – викала и обиждала на
публични места, говорела си сама и пеела по улицата. Състоянието на
настаняемата е възприето и от съда – поведението й фактически създава пречки за
нормалния ход на заседанието.
Изложената
фактическа обстановка се установява от назначената експертиза, писмените доказателствени материали, показанията на свидетеля и съдът я
намира за безспорно установена, доколкото няма данни, които да поставят под
съмнение някои от изложените обстоятелства. Освидетелстваната явно има
нужда от лечение, а отказва доброволно такова. Както се установява от експертизата
тя е некритична към състоянието си. Състоянието й явно крие сериозен риск за нея, а всъщност и
за околните. Това състояние на настаняемата е възприето и от съда в съдебното
заседание. В крайна сметка назначената психиатрична експертиза разкрива състоянието
на настаняемата и не оставя никакво съмнение относно характера на заболяването
й.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че са
налице предпоставките на чл.155 във връзка със чл.146, ал.1, т.1 от Закона за здравето за задължително
настаняване и лечение на М.С. И. -С. Настаняемата страда от заболяване по смисъла
на чл.146, ал.1, т.1 от ЗЗ и конкретното състояние на настаняемата е
такова, че се явява опасност предимно за нея, но също и за околните. Видно от данните по делото
настаняемата би могла да извърши проява, носеща опасност за
околните или за самата нея и то проява
която би се херактеризирала като такава
с криминогенен характер /чл.155 от ЗЗ/. Ето защо М.С. И. –С. следва да
бъде настанена на задължително лечение. С оглед становището /препоръка по
смисъла на чл.160, ал.3 от ЗЗ/ на вещите лица, извършили съдебно –
психиатричната експертиза, както и с оглед останалите данни по делото, лечението
следва да е в условията на стационарен режим и следва да се проведе в Отделение
по психиатрия към МБАЛ гр. Разград, за
срок от два месеца.
Тъй
като в хода на процеса се установява липса на способност на настаняемата сам да изразява информирано съгласие за своето
лечение, то по реда на чл.163, ал.2 от
ЗЗ следва да бъде назначено лице,
определено от Кмета на Община Разград, като лице което да изразява информирано съгласие
за лечението на настаняемата.
Мотивиран
така съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: