П Р И С Ъ Д А № 100
гр.Белоградчик, 19.05.2009г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Белоградчишкият
районен съд, 4-ти състав в публично съдебно заседание на деветнадесети май две
хиляди и девета година, в състав:
Председател:
А.К.
Съдебни заседатели: ИВАНКА ГЕНОВА
ПАВЛИНКА
ЛЮБЕНОВА
при участието на секретаря Н.С., в
присъствието на прокурора Г.С., като разгледа докладваното от
съдия К. НОХД № 71 по описа за 2009г., въз основа на закона и
данните по делото
П Р
И С Ъ
Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимите В.М.И.
- роден на 20.03. 1973г. в гр.Видин, жив. в с.Новоселци, обл.Видин,
българин, български гражданин, неженен, със средно образование, осъждан, с ЕГН **********
и М.Б.А. - роден на 06.10.1962г. в гр.Лом, жив. в гр.Лом, обл.Монтана, българин, български гражданин, неженен, с
начално образование, осъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВНИ в това, че в условията на опасен рецидив, чрез
използване на МПС, след като се уговорили предварително по между си, на 28.10.2008г.
в с.Дражинци, обл. Видин, отнели
от владението на П.Л.Н. движима вещ – моторен трион “МКС3840” модел Shark, с фабр. №09042,
бензинов, комплект с дъска м.”Орегон” и верига, на
стойност 290,00 лв., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я
присвоят – престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195, ал.1, т.т.4 и 5 от НК във
вр.чл.194, ал.1 от НК във вр. чл.29 ал.1 „а” от НК,
като на основание чл.304 от НПК ГИ ОПРАВДАВА по
повдигнатото обвинение по чл.29, ал.1
„б” от НК – за всеки един от тях.
На осн. чл.196 ал.1 т.2
вр.чл.195, ал.1, т.т.4 и 5 от НК във вр.чл.194, ал.1 от НК във вр. чл.29 ал.1 „а” от НК във вр.
чл.36 и чл.55 ал.1 т.1 от НК, вр. чл.373 ал.2 от НПК вр. чл.372 ал.4 от НПК, НАКАЗВА подсъдимите В.М.И. и М.Б.А. с "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за
срок от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА – за всеки един от тях, като на
осн. чл.47, ал.1 б."б" от ЗИН ОПРЕДЕЛЯ първоначален "строг"
режим на изтърпяване на наказанието – за всеки един от тях.
ОСЪЖДА на осн. чл.45 от ЗЗД подсъдимите В.М.И. и М.Б.А. /с посочени
по-горе самоличности/ да заплатят солидарно на П.Л.Н. ***, сумата от 290,00 лева - обезщетение за имуществени вреди причинени с
престъплението.
На осн. чл.25, ал.1 във вр. чл.23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ едно общо,
най-тежко наказание на подс. В.М.И. по
настоящата присъда и по присъда №10/15.01.2009г. по н.о.х.д.№245/2008г. на РС-Белоградчик, а именно: "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ДВЕ
ГОДИНИ при първоначален "строг"
режим на изтърпяване на наказанието.
На осн.
чл.59, ал.1 от НК ПРИСПАДА от така определеното общо наказание времето, през което подс. В.М.И. е бил
с мярка за неотклонение “задържане под стража” по н.о.х.д. №245/2008г. На РС-Белоградчик, считано от 31.10.2008г. до влизане на
настоящата присъда в сила.
На осн. чл.25, ал.1 във вр. чл.23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ едно общо,
най-тежко наказание на подс. М.Б.А.
по настоящата присъда и по присъда №10/15.01.2009г. по н.о.х.д.№245/2008г.
на РС-Белоградчик, а именно: "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за
срок от ДВЕ ГОДИНИ при първоначален "строг" режим на изтърпяване
на наказанието.
На осн.
чл.59, ал.1 от НК ПРИСПАДА от така определеното общо наказание времето, през което подс. М.Б.А.
е бил с мярка за неотклонение “задържане под стража” по н.о.х.д.
№245/2008г. На РС-Белоградчик, считано от
31.10.2008г. до влизане на настоящата присъда в сила.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимите В.М.И. и М.Б.А. /с
посочени по-горе самоличности/ да заплатят /солидарно/: по сметка на съда
направените по делото разноски, в размер на 20,00 /двадесет/ лева –
възнаграждение за вещо лице в досъдебното
производство и държавна такса върху уважената гражданска претенция – в размер
на 50,00 /петдесет/ лв.
Присъдата подлежи на обжалване и
протест в 15-дневен срок от днес пред ОС-Видин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1./
2./
МОТИВИ към присъда № /19.05.2009г. по НОХ дело №71/2009г. по описа
на РС-Белоградчик.
Срещу подсъдимите В.М.И. *** и М.Б.А.
***, е повдигнато обвинение затова, че в условията на опасен рецидив, след
предварителен сговор помежду си, използвайки МПС, на 28.10.2008г. в с.Дражинци, отнели от владението на П.Л.Н. моторен трион
“МКС3840” модел Shark, с фабр.
№09042, бензинов, комплект с дъска м.”Орегон” и
верига на стойност 290 лв., без негово съгласие, с намерението противозаконно
да го присвоят - престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр.
чл.195, ал.1, т.т.4 и 5 във вр. чл.29, ал.1,
б."а" и "б" от НК по
отношение и на двамата подсъдими.
Предявеният от пострадалото ФЛ – П. Л.Н. срещу подс.И. и А., по реда на чл.84 и сл.от НПК във вр.чл.45 от ЗЗД граждански иск за сумата от 290,00 лв. – представляваща обезщетение за
причинените имуществени вреди, бе приет за съвместно разглеждане в наказателния
процес. Пострадалия Н. поддържа иска и моли съда да го уважи.
В с.з. по искане на подсъдимите, съдът е допуснал
предварително изслушване на страните по делото по реда на чл.370 ал.1 от НПК.
Прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение, счита че то е доказа но по безспорен начин и пледира на подсъдимите
да бъде наложено наказа ние "лишаване от свобода" в размер не много
под минималния за съответните състави по НК, като се има предвид чл.55 НК
предвид съкратеното съдебно следствие. По гражданския иск не взема отношение.
Иска от съда да приложи и чл.23-25 НК спрямо предходно осъждане на двамата
подсъдими, доказателства за което осъждане – представя в с.з.
Подсъдимите И. и А., предвид до пуснатото
предварително изслушване, правят пълни самопризнания относно фактическата
обстановка, изложена в обвин.акт, признават се за
виновни и изразяват съжаление за провинението си.
Защитникът
на подсъдимите, излага аргументи за наказания в размер около 2 години, като се
приложи чл.23-25 НК съгласно поисканото от прокурора. Относно гражданския иск –
заявява, че същият следва да се отхвърли, поради недоказаност на собствеността
на вещта на Н..
Съдът, като взе под внимание
направените от подсъдимите по реда на чл.371 т.2 от НПК самопризнания в с.з., и
прецени събраните и приобщени по делото писмени доказателства и доводите на
страните, по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, и на осн.чл.373 ал.3 вр.чл.372 ал.4
от НПК приема за установено следното:
От фактическа страна:
Подс. В.М.И. е роден на
20.03.1973г. в гр.Видин, живее в с.Новоселци, обл.Видин,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, ЕГН му
е **********.
Подс.В.И.
е осъждан многократно с влязли в сила присъди, както
следва: 1./ С влязла в сила присъда на 03.10.1995 г. по н.о.х.д. №
260/1995г. на РС-Видин подсъдимия е осъден на
"лишаване от свобода" за срок от една година и два месеца, като на
осн.чл.66 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години. 2./ С влязла в сила на 04.01.1996 г.
присъда по н.о.х.д.№ 229/1995 г. на РС-Видин, И. е
осъден на "лишаване от свобода" за срок от три години, като на
осн.чл.66 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от четири години. 3./ С влязло в сила на 15.12.2000 г.
споразумение по н.о.х.д.№152/2000 г. на РС-Лом,
подсъдимия е осъден на "глоба" в размер на 100 лв. 4./ С влязла в сила присъда на
05.11.2004 г. по н.о.х.д. № 201/2004 г. на РС-Видин
подсъдимия е осъден на "лишаване от свобода" за срок от една година
при режим “общ”. 5./ С влязла в сила на 02.12.2004 г. присъда по н.о.х.д.№ 725/2004
г. на РС-Видин, И. е осъден на "лишаване от
свобода" за срок от две години при режим “общ”. С определение от
07.02.2005 г. по НОХд. 53/2005 г. на РС Видин, влязло
в сила на 22.02.2005 г. на осн.чл.23-25 НК е определено общо наказание по НОХ
дела 725/2004 г. и 201/2004 г. на РС Видин – “лишаване от свобода” за срок от
две години. На осн.чл.24 НК общото наказание е увеличено с една година
“лишаване от свобода”. На осн.чл.59 НК е зачетено предварителното задържане и
изтърпяното до момента. 6./ С влязла
в сила присъда на 02.06.2005 г. по н.о.х.д. № 680/2004 г. на РС-Видин подсъдимия е осъден на "лишаване от
свобода" за срок от една година, при режим на изтърпяване “общ”. С прот.определение от 14.09.2005 г. на РС Видин е допусната кумулация по НОХ дела 201/04 г., 725/04 г. и 680/04 г. на
РС Видин, като налага най-тежкото наказание: “лишаване от свобода” за срок от
две години при режим “общ”, като приспада изтърпяното до момента. 7./ С влязла в сила на 16.12.2005 г.
присъда по н.о.х.д.№ 361/2004 г. на РС-Лом подсъдимия
е осъден на “лишаване от свобода” за срок от една година при режим “общ”. 8./ С влязла в сила на 04.07.2006 г.
присъда по н.о.х.д.№ 134/2004 г. на РС-Видин на подсъд.И. е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от три години при режим “общ”.
С протокол от 25.09.2006 г. по ЧНД 888/06 г. на РС Видин в
сила от 17.09.2006 г. е допусната кумулация по НОХ
дела 201/04 г., 725/04 г., 680/04 г. и 134/04 г. – на РС Видин, като му налага най-тежкото “лишаване от
свобода” за срок от три години при режим “общ”. Зачита времето когато е бил
задържан под стража и изтърпяното до момента.
С протокол от 11.06.07 . по НЧД 142/07 г. на РС Лом в сила
от 26.06.07 г. е определено едно общо наказание по НОХ дела 201/04 г., 725/04
г., 680/04 г. и 134/04 г. – на РС Видин и по НОХд.
361/04 г. на РС Лом – “лишаване от свобода” за срок от три години при режим
“общ”. На осн.чл.24 НК определеното общо наказание е увеличено с една година
“лишаване от свобода” при режим на изтърпяване “общ”.
9./ С
влязла в сила на 04.04.2008 г. присъда по н.о.х.д.№ 1520/2008 г. на РС-Видин подсъд.И. е осъден на
“лишаване от свобода” за срок от три месеца, при режим “общ”.
С решение по НОХд.243/08 г. на РС Видин в сила от
02.11.2008 . е допусната кумулция по НОХ дела 201/04
г., 725/04 г., 680/04 г. и 134/04 г. и 1520/07 г. – на РС Видин и по нОХд 361/04 г. на РС Лом – “лишаване от свобода” при режим
“общ”. На осн.чл.24 НК общото наказание е увеличено с една втора на 4 год. и 6
мес. при режим “общ”. На осн.чл.25 ал.2 НК приспада изтърпяното до момента
наказание. На осн.чл.59 ал.1 НК приспада времето когато е бил задържан под
стража.
По данни на РП-Белоградчик, В.И.
е изтърпял наказанието си /след кумулирането му с
други наказания/ от 4 години „лишаване от свобода”, наложено му по н.о.х.д.
№134/2004г. на РС-Видин, на 14.03.2008г. Деянието по
настоящето дело е извършено на 28.10.2008г., т.е. преди да са изтекли пет
години от изтърпяване на наказанието по н.о.х.д. №134/04г. на РС-Видин, за същото деяние – кражба.
Подс.М.Б.А. е роден
на 06.10.1962г. в гр.Лом, живущ ***, българин, български гражданин, неженен, с
начално образование, осъждан, ЕГН **********.*** е осъждан, както следва: 1./ С влязла в сила присъда на
16.04.1981 г. по н.о.х.д. № 895/80 г. на РС-Лом
подсъдимия е осъден на "лишаване от свобода" за срок от шест месеца и
обществено порицание за престъпление почл.325 ал.1 НК и на “лишаване от
свобода” за срок от осем месец за престъпление по чл.129 ал.1 НК. На осн.чл.23 НК е определено общо наказание – обществено порицание и осем месеца “лишаване
от свобода” като на чл.66 НК изтърпяването на наказанието “лишаване от свобода”
е отложено за срок от две години. 2./
С влязла в сила на 10.01.1982 г. присъда по н.о.х.д.№ 371/82 г. на РС-Плевен, А. е осъден на "лишаване от свобода"
за срок от една година и шест месеца. На осн.чл.70 ал.7 от НК е постановено да
изтърпи отделно не изтърпяната част от наказанието по присъда 232/81 г. на
Плевенски военен съд – три месеца и двадесет и девет денонощия. 3./ С влязла в сила на 17.07.1985 г.
присъда по н.о.х.д.№413/1985г. на РС-Враца,
подсъдимия е осъден на "лишаване от свобода" за срок от четири години
при режим “строг”. 4./ С влязла в
сила на 10.05.1989 г. присъда по НОХд. № 40/1989 г.
на ОС-Монтана подсъдимия е осъден на “лишаване от
свобода” за срок от една година за деяние по чл.253 ал.1 т.1 НК и на “лишаване
от свобода” за срок от шест години за деяние по чл.256 ал.2 вр.чл.199 ал.1 т.4 НК. На осн.чл.23, ал.1 от НК е определено общо наказание шест години “лишаване от свобода” при режим “усилено
строг”. Към така определеното наказание е присъединено наказанието
“задължително заселване” в гр.Брусарци за срок от две
години, след освобождаването му от затвора. На осн.чл.59 ал.1 НК приспада
времето през което е бил предварително задържан. 5./ С влязла в сила на 19.09.1997 г. присъда по н.о.х.д.№ 408/97 г.
г. на РС-Видин подсъд.А. е
осъден на “лишаване от свобода” за срок от шест месеца при режим “строг”. 6./ С влязла в сила на 29.04.1998 г.
присъда по н.о.х.д.№ 35/94 г. на РС-Лом подсъд.А. е осъден на “лишаване от свобода” за срок от три
години при режим “строг”. Зачита времето на предварителното задържане. 7./ С влязло в сила на 13.04.2000 г.
определение по н.о.х.д.№ 164/2000. г. на РС-Видин подсъд.А. е осъден на “лишаване от свобода” за срок от две
години при режим “строг”. 8./ С
влязло в сила на 13.05.2000 г. определение по н.о.х.д.№ 165/2000 г. на РС-Видин подсъд.А. е осъден на
“лишаване от свобода” за срок от две години при режим “строг”. 9./
С влязла в сила на 07.07.2000 г. присъда по н.о.х.д.№ 214/99 г. на РС-Видин подсъд.А. е осъден на
“лишаване от свобода” за срок от три години при режим “общ”. Присъдата е
изменена с решение по НОХд.108/2000 г. на ВОС като намалява наказанието на една
година и шест месеца “лишаване от свобода” при режим “строг”. 10./ С влязла в сила на 05.06.2001 г.
присъда по н.о.х.д.№ 349/2000 г. на РС-Видин подсъд.А. е осъден на “лишаване от свобода” за срок от три
години. 11./ С влязла в сила на
25.02.2005 г. присъда по н.о.х.д.№ 143/2001 г. на РС-Видин
подсъд.А. е осъден на “лишаване от свобода” за срок
от две години при режим “строг”. С решение по НОХд.266/01 г. на ВОс присъдата е потвърдена. С решение по НОХд.709/01 г. на
ВКС е оставено в сила решението на ВОС. С определение по НОХд.143/01 г. на РС
Видин не е одпуснато определяне на общо наказание по
НОХ дела 164/2000 г., 165/2000 г., 214/99 г. и 349/2000 г. на РС Видин. На
28.11.2007 г. подсъдимия е освободен по изтърпяване.
12./ С влязло в сила на 07.10.2004 г. определение по
н.о.х.д.№ 143/2001 г. на РС-Видин е допуснато кумулиране на наказанията по НОХ дела 214/99 г. на РС Видин
и 35/94 г. на ЛРС - “лишаване от свобода” за срок от три години при режим
“строг”. На осн.чл.25 ал.2 НК приспада от определеното общо наказание
изтърпяното по НОХд.35/94 г. на ЛРС. С решение от 17.02.2004 г. ВОС е потвърдил
определението на РС Видин. С решение 612/07.10.2004 г. ВКС е оставил в сила
решението на ВОС. 13./ С влязло в
сила на 11.01.2007 г. определение по ЧНД № 163/2006 г. на РС-Видин
е прекратено производството по НЧД 163/06 г. на РС Видин. С определение от
30.03.2006 г. ВОС е потвърдил определението на РС Видин. С решение
110511.01.2007 г. ВКС е оставил в сила решението на ВОС
По данни на РП-Белоградчик, М.А.
е изтърпял наказанието си от 2 години „лишаване от свобода”, наложено му по
н.о.х.д. №143/2001г. на РС-Видин, на 28.11.2007г.
Деянието по настоящето дело е извършено на 28.10.2008г., т.е. преди да са
изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по н.о.х.д. №143/01г. на РС-Видин, за същото деяние – кражба.
В с.з. прокурорът представи и заверено копие от присъда
№10/ 15.01.2009г. по н.о.х.д. № 245/2008г. на РС-Белоградчик,
с която подс. И. и А. са признати за виновни в
извършването на деяние по чл.196 ал.1 т.2 НК вр.
чл.195 ал.1 т.4 и 5 от НК вр. чл.29 ал.1 б.”а” и “б” НК вр. чл.26 ал.1 НК – относно двамата, като и на
двамата съдът е наложил наказание от по 2 години “лишаване от свобода” , при
режим на изтърпяване “строг”.
На 28.10.2008 г. подсъдимите В.М.И. и М.Б.А. се уговорили
да извършат кражба от имота на св.П.Л.Н. ***.
По-късно на 28.10.2008 г.
подсъдимите отишли с автомобил “Опел Кадет” жълт на цвят, управляван от подс.В.И. ***. Влезли в имота на св.П.Н.
и взели от двора: моторен трион “МКС 3840”, модел “Shark”, с фабр.№ 09042, бензинов, комплект с дъска
марка “Орегон” и верига. Св.Н.
подробно описва автомобила и извършителите.
Около 15 мин. след като видял
извършителите св.Н. констатирал липсата на резачката
и уведомил РУ МВР Белоградчик.
Междувременно подсъдимите били
продали резачката, ведно с дъската и веригата на св.Г.П.И.
***.
Видно от показанията на св.Ц.П.Г. – служител на РУ МВР Белоградчик, св.Н. подробно е описал извършителите на деянието и
автомобила. Въз основа на това са събрани данни, че деянието е извършено от обв.И. и А..
Лицата били установени и отведени
в РУ МВР Белоградчик.
Подс.И. *** при св.Г.И.
на когото бил продал резачката. Пред св.Ц.Г., св.Г.И. заявил, че е закупил резачката от двамата подсъдими,
но в последствие я е продал. На св.Ц.Г., Г.И. предал
доброволно срещу разписка, дъската от резачката, която бил оставил за себе си.
Пред св.Г.
двамата подсъдими подборно описали как са извършили деянието.
Видно от заключението на стоковедческата експертиза стойността на щетата е 290,00
лв.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа: самопризнанията на
подсъдимите по реда на чл.371 т.2 от НК и приетите по делото писмени
доказателства, събрани в хода на проведеното дознание №522/2008г. на РУ-МВР-Белоградчик.
Съдът намери, че гореописаните
доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, по безспорен и
категоричен начин установяват описаната фактическа обстановка, поради което
изцяло основа на тях своите фактически изводи.
Доказа се авторството на деянието и
вината на подсъдимите.
От правна страна:
При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че подсъдимите В.И.
и М.А. – и двамата, от обективна и субективна страна са осъществили състава на
престъплението по чл.196, ал.1, т.2 във вр.чл.195, ал.1, т.т. 4 и 5 във вр. чл.194, ал.1 във вр.чл.29, ал.1, б."а" от НК.
От обективна страна – На 28.10.2008г., използвайки МПС, в с.Дражинци, отнели от владението на П.Л.Н. моторен трион
“МКС3840” модел Shark, с фабр.
№09042, бензинов, комплект с дъска м.”Орегон” и
верига на стойност 290,00 лв., без негово съгласие,.
Подсъдимият И. е действал в условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б."а" от НК,
тъй като е извършил престъплението - предмет на настоящото дело, в срок, по –малък от пет години, след
като е изтърпял предходно свое наказание “лишаване от свобода”, което е било за
тежко умишлено престъпление – кражба, а размера
му не по-малко от 1 година : това
е наказанието по н.о.х.д. №134/2004г. на РС-Видин – 3
години, и изпълнението му е било отложено по реда на чл.66 от НК/. Предвид
факта, че относно това наказание са налице предпоставките за прилагане на
чл.23-25 НК и относно наказанието по второто цитирано от прокурора в
обвинителния акт дело – н.о.х.д №1520/2008г. на РС-Видин,
макар и да не е постановена от съда изрична кумулация,
то съгласно практиката на ВС /ВКС/ и другите съдилища, следва да се приеме, че
не се налице две отделни осъждания, щом като са приложими към тях разпоредбите
на НК за определяне на едно общо наказание. С оглед изложеното, и предвид повдигнатото срещу И. обвинение – че
деянието е извършено и в условията на чл.29 ал.1 „б” от НК, съдът намери,
че предпоставките на тази разпоредба на наказателния закон не са налице, поради
което оправда посд.И. относно това обвинение. Т.е.
не следва и съдът не приема, че И. е осъществил деянието си по настоящето дело,
след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, изпълнението на наказанията, за които не е
отлагано и преди да са изминали пет години от изтърпяване на наказанията за
тези осъждания / по-предходни осъждания/.
Подсъдимият А. също е действал в условията на опасен рецидив по
чл.29, ал.1, б."а" от НК, тъй като е извършил престъплението -
предмет на настоящото дело, в срок, по –
малък от пет години, след като е изтърпял предходно свое наказание “лишаване от
свобода”, което е било за тежко умишлено престъпление – кражба, а размера му не
по-малко от 1 година : това е наказанието по н.о.х.д. №143/2001г. на РС-Видин – 2 години, и изпълнението му е било отложено по
реда на чл.66 от НК/. С оглед повдигнатото обаче срещу А. обвинение – че
деянието е извършено и в условията на чл.29 ал.1 „б” от НК, съдът
намери, че предпоставките на тази разпоредба на наказателния закон не са
налице, поради което оправда посд.А. относно това
обвинение. Т.е. не следва и съдът не приема, че И. е осъществил деянието си
по настоящето дело, след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, изпълнението на наказанията,
за които не е отлагано и преди да са изминали пет години от изтърпяване на наказанията
за тези осъждания / по-предходни осъждания/, тъй като данни за момента на
изтърпяване на предходни наказания – не са представени въобще по делото, поради
което не може да се направи безспорен извод за това дали от приключване на търпенето им не са изминали 5 години, или са – което пък е
по-благоприятното положение за дееца./макар че се отразява на квалификацията
само на деянието, без да влияе на размера на предвидената в закона санкция/
От субективна страна – подс. В.И. ***
са действали при условията на пряк умисъл, като са съзнавали, че отнемат вещ,
която е чужда, съзнавали са, че отнемането не е въз основа на закона и са имали
намерение да я присвоят и да се разпоредат с нея като
със своя, което са и сторили. Подсъдимите са съзнавали обществено опасния
характер на своето деяние, предвиждали са настъпването на общественоопасните
последици от него и са искали настъпването им. Съдът приема за установено по
делото, че двамата подсъдими са действали след предварителен сговор помежду си
за осъществяване на кражбата, като са се подготвили за деянието си – чрез
ползването на МПС за придвижване до и от местопрестъплението.
Съдът намира, че причините за
извършване на престъплението са ниското правно съзнание на подсъдимите и
желанието им да се облагодетелстват по неправомерен начин, без полагане на
труд.
По вида и размера на наказанието:
1./
На подс.В.М.И..
За извършеното от подс.И.
престъпление е предвидено наказание "лишаване от свобода" от три до
петнадесет години.
Предвид
това и провеждането на съдебното следствие при условията на съкратено такова
във хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът на осн.
чл.373 ал.2 от НПК е длъжен при определяне наказанието да приложи разпоредбите
на чл.58а от НК, респ. в случая чл.55 НК/ тъй като не са налице предвидени две
алтернативни наказания, за да има задължение съдът да не налага по-тежкото от
тях/. В случая, по-конкретно съдът следва да определи наказанието, спазвайки чл.55
ал.1, т.1, от НК, поради което следва да наложи наказание “лишаване от
свобода” под предвиденият минимум за
този състав - 3 години. При тези изисквания, съдът при определяне конкретния
размер на наказанието на И. взе под внимание изразеното съжаление за стореното и
невисоката стойност на нанесената с престъплението щета от една страна, но от
друга – невъзстановяването на последната към настоящия момент. Изхождайки от
посочените обстоятелства, съдът определи на подс.И.
наказание "лишаване от свобода"
за срок от една година и осем месеца,
при съобразяване разпоредбата на чл.36 от НК, след като прие, че наказание в
този размер в най-голяма степен би отговаряло на специалната и генерална
превенция по българското наказателно право.
При наличието на предишни осъждания
на подс.И., посочени във фактическата част на
настоящите мотиви, не може да намери приложение чл.66 от НК, тъй като липсват
материално правните предпоставки за това /деецът да не е осъждан на
"лишаване от свобода" за престъпление от общ характер/. С оглед на
това и на осн. чл.47, ал.1, б."б" от ЗИН,
съдът определи първоначален "строг"
режим на изтърпяване на наказанието, наложено на И.. Подс.И.
е рецидивист по смисъла на чл.158, ал.1, б."б" от ЗИН, тъй като с
настоящата присъда е осъден за престъпление, представляващо опасен рецидив.
След определяне на наказанието, съдът се занима с въпроса
за приложението на чл.25, ал.1 във вр. чл.23, ал.1 от НК по отношение на наказанията, наложени на И. с настоящата присъда и н.о.х.д.
№ 245/ 2008г. на БРС. Съдът определи едно общо, най-тежко наказание на
подсъдимия И. измежду наказанието, наложено с настоящата присъда и наказанието
"лишаване от свобода" за срок от две години, наложено му по
н.о.х.д.№245/2008г. на РС-Белоградчик, а именно: "лишаване от свобода" за срок от две години, при режим на изтърпяване "строг".
Престъпленията по двете дела са в съотношение на реална съвкупност, извършени
са преди да е имало влязъл в сила съдебен акт, за което и да е от тях.
На
осн.чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна
от така определеното общо наказание, времето, през което подс.И.
е бил с мярка за неотклонение “задържане под стража”, вземана му по н.о.х.д №
245/08г. на БРС, като предвид отразеното в съдебният акт по това дело,
приспадането следва да се счита от 31.10.2008г. до влизане в сила на настоящата
присъда – тъй като наказанията по нея и н.о.х.д № 245/08г. на БРС се кумулират.
2./ На подс.М.Б.
Асеновв
За извършеното от подс.А. престъпление е предвидено наказание "лишаване
от свобода" от три до петнадесет години.
Предвид
това и провеждането на съдебното следствие при условията на съкратено такова
във хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът на осн.
чл.373 ал.2 от НПК е длъжен при определяне наказанието да приложи разпоредбите
на чл.58а от НК, респ. в случая чл.55 НК/ тъй като не са налице предвидени две
алтернативни наказания, за да има задължение съдът да не налага по-тежкото от
тях/. В случая, по-конкретно съдът следва да определи наказанието, спазвайки чл.55
ал.1, т.1, от НК, поради което следва да наложи наказание “лишаване от
свобода” под предвиденият минимум за
този състав - 3 години. При тези изисквания, съдът при определяне конкретния
размер на наказанието на А. взе под внимание изразеното съжаление за стореното
и невисоката стойност на нанесената с престъплението щета от една страна, но от
друга – невъзстановяването на последната към настоящия момент. Изхождайки от
посочените обстоятелства, съдът определи на подс.А.
наказание "лишаване от свобода"
за срок от една година и осем месеца,
при съобразяване разпоредбата на чл.36 от НК, след като прие, че наказание в
този размер в най-голяма степен би отговаряло на специалната и генерална
превенция по българското наказателно право.
При наличието на предишни осъждания
на подс.А., посочени във фактическата част на
настоящите мотиви, не може да намери приложение чл.66 от НК, тъй като липсват
материално правните предпоставки за това /деецът да не е осъждан на
"лишаване от свобода" за престъпление от общ характер/. С оглед на
това и на осн. чл.47, ал.1, б."б" от ЗИН,
съдът определи първоначален "строг"
режим на изтърпяване на наказанието, наложено на А.. Подс.А.
е рецидивист по смисъла на чл.158, ал.1, б."б" от ЗИН, тъй като с
настоящата присъда е осъден за престъпление, представляващо опасен рецидив.
След определяне на наказанието, съдът се занима с въпроса
за приложението на чл.25, ал.1 във вр. чл.23, ал.1 от НК по отношение на наказанията, наложени на А. с настоящата присъда и н.о.х.д.
№ 245/ 2008г. на БРС. Съдът определи едно общо, най-тежко наказание на
подсъдимия А. измежду наказанието, наложено с настоящата присъда и наказанието
"лишаване от свобода" за срок от две години, наложено му по
н.о.х.д.№245/2008г. на РС-Белоградчик, а именно: "лишаване от свобода" за срок от две години, при режим на изтърпяване "строг".
Престъпленията по двете дела са в съотношение на реална съвкупност, извършени
са преди да е имало влязъл в сила съдебен акт, за което и да е от тях.
На
осн.чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна
от така определеното общо наказание, времето, през което подс.А.
е бил с мярка за неотклонение “задържане под стража”, вземана му по н.о.х.д №
245/08г. на БРС, като предвид отразеното в съдебният акт по това дело,
приспадането следва да се счита от 31.10.2008г. до влизане в сила на настоящата
присъда – тъй като наказанията по нея и н.о.х.д № 245/08г. на БРС се кумулират.
По гражданския иск:
След като призна за виновни подс. И. и А. по повдигнатото им обвинение, съдът намери,
че предявеният срещу тях двамата солидарно граждански иск с правно основание
чл.45 от ЗЗД е доказан по основание. Относно претендирания размер, съдът счете,
че същият е основателен, предвид установената по делото стойност на
инкриминираните вещи – 290,00 лв. /връщането на собственика на част от вещта,
съдът не приема за частично възстановена щета, предвид вида на върнатата част,
която не може да служи самостоятелно по някакво предназначение/, поради което
уважи изцяло претенцията, като осъди подс.И. и А. да
заплатят солидарно на пострадалото ФЛ П.Л.Н., претендираната
сума .
По
разноските и таксите:
На основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимите да заплатят /солидарно/ по сметка на РС-Белоградчик направените по делото разноски за вещо лице,
направени в хода на досъдебното производство, в
размер на 20,00 лв./или всеки един – по 10,00 лв./, както и да заплатят
солидарно по сметка на съда , дължимата държавна такса върху уваженият
граждански иск – 50,00 лв./или всеки един – по 25,00 лв./.
Воден от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: