№ 30
гр. Пловдив , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Светлозар Михайлов Лазаров (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно
дело № 20215000600339 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 48 ЗЕЕЗА.
С Решение № 22/09.06.2021 г. по ЧНД № 266/2021г. Пазарджишкият
окръжен съд е допуснал изпълнение на Европейска заповед за арест №8/2020
г., издадена на 19.01.2020г. от Апелативна прокуратура на *, Република *,
издадена въз основа на заповед за арестуване №15/2020г. на следователя на
Районен съд – *, с цел провеждане на наказателно преследване на българския
гражданин Д. А. Т. от с. *, общ. * за престъпление, квалифицирано от издаващата
държава като „съучастие при вземане от вътрешните граници на граждани от
трети страни, които не са имали право да влязат на * територия с цел
придвижването им във вътрешността на * територия, серийно и с цел
извличане на печалба“. С решението е взета и мярка за неотклонение
„Задържане под стража” спрямо исканото лице до окончателното му
фактическо предаване на съдебните власти на Република *.
1
В законоустановения петдневен срок е постъпила жалба от защитника
на исканото лице – адв. А.П. от АК – Пазарджик с оплакване за
незаконосъобразност и неправилност на постановения съдебен акт. Отправят
се оплаквания за неговата незаконосъобразност, тъй като при
постановяването му са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и непълнота на доказателствата. Основните доводи са
за това, че съдържанието на ЕЗА не отговаря на изискванията на чл.37, ал.1,
т.4 и т.5 от ЗЕЕЗА, тъй като в нея липсва описание на деянието, относно
начин на извършване и форма на участие. В този смисъл въпреки все още
неприключилото наказателно производство, би следвало в обвинението,
макар и работно, да има надлежно описание на инкриминираната престъпна
деятелност на исканото лице, да се установи, дали автомобилът е бил
собственост на българския гражданин и по какъв начин е преотстъпил
ползването или разпореждането с него. Тази фактическа празнота, обаче
според защитата не може да бъде запълнена и се явява достатъчно основание
за отказ да се изпълни ЕЗА, като не следва Д.Т. да бъде предаван на * власти.
В съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция исканото лице
Д.Т. се явява лично и с адв. П., като заявяват, че поддържат подадената
жалба.
Представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив, намира
доводите им за неоснователни като предлага да се потвърди
първоинстанционното решение.
Пловдивският апелативен съд, след като взе предвид изложените
във въззивната жалба доводи, съобрази становищата на страните и
извърши проверка за правилността на постановеното решение, намира
за установено следното:
Жалбата е неоснователна
За да постанови обжалвания съдебен акт Пазарджишкият окръжен съд е
приел, че са налице всички положителни, общи и специални предпоставки по
ЗЕЕЗА за изпълнение на Европейската заповед за арест по отношение на
исканото лице Д. А. Т..
2
Настоящият въззивен състав споделя изцяло доводите на
първоинстанционния съд, за това че издадената ЕЗА отговаря на
изискванията на чл. 37 от ЗЕЕЗА като форма и съдържание. Посочени са
данни за самоличността и гражданството на исканото лице. Заповедта е
издадена от компетентен орган в писмена форма, превод на български език и
по съответния ред.
В заповедта е записано, че инкриминираното деяние се изразява в
следното – на 31.08.2019г. в района на *, *, българският гражданин Д.Т. като
собственик на автомобил с рама № *, марка „*“, марка „*“, преднамерено е
предоставил помощ на неизвестен извършител, с това да му го предаде, за да
пристъпи той с този автомобил към вземането от *-** граница в
горепосочения район на двама граждани на * /* и * /* и */, които са влезли на
* територия, без да преминат от законово-определен пункт на граничен
контрол, без да им бъдат заверени пътническите документи и да бъдат
подложени на изискуемата полицейска проверка. Целта на издирвания Т. и на
неизвестния извършител е била да последва придвижването на двамата
граждани от * /* и * от района на *-** граница посредством горепосочения
автомобил във вътрешността на * територия срещу вземане на парично
възнаграждение.
От това е видно, че в съдържанието на ЕЗА има описание на
престъпленията, за които се иска предаване, време и място на извършване,
степен на участие, характер и правна квалификация на закононарушението,
вид и размер на наказанието. Касае се за деяние, извършено на 31.08.2019г.,
което съставлява тежко престъпление по чл.13,26,27,45,47,51,52,57 и 94 от *
Наказателен кодекс и чл.30 §1а-б от Закон номер 4251/2014, наказуемо с
лишаване от свобода от 2 до 10 години за всяко транспортирано лице, т.е.
попада в списъка по чл.36, ал.3, т.13 от ЗЕЕЗА и двойната наказуемост на
деянието не е въведена като условие за предаването на исканото лице.
В мотивите на окръжния съд коректно е отразено, че деянията, за които
е издадена ЕЗА от Апелативната прокуратура на * съставляват престъпление
и по българския наказателен закон, а именно по чл. 281, ал.2, т.1 и т.5 от НК, с
предвидено наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба от 5 000
до 20 000 лева, т.е. е изпълнено условието на чл.36 ал.2 от ЗЕЕЗА за
3
допускане на изпълнението на Европейска заповед за арест.
Основателно е отхвърлен доводът на защитата, че съдържанието на ЕЗА
не отговаря на изискванията на чл.37, ал.1, т.4 и т.5 от ЗЕЕЗА, тъй като в нея
има описание на деянието, начинът му на извършване и формата на участие.
Действително се касае за неприключило наказателно производство, при което
обвинението е формулирано в един работен обем, като не би могло да се
изисква по-подробно описване на инкриминираната престъпна деятелност на
исканото лице. В настоящото производство е невъзможно да се преценява,
дали автомобилът към този момент е бил собственост на българския
гражданин, респ. и по какъв начин същият е преотстъпил ползването или
разпореждането с него на неизвестния извършител. В тези случаи за страните
- членки на ЕС е възприет принципът на доверие в правните системи и не
следва да се обсъжда по същество обвинението, което предстои да бъде
повдигнато на българския гражданин.
Действително не са налице абсолютните основания по чл. 39 ЗЕЕЗА
предвиждащи отказ за предаване на исканото лице, както и факултативните
основания, при които може да се откаже изпълнение на заповедта според чл.
40 от ЗЕЕЗА. И това е така, защото престъпленията, за които е издадена ЕЗА,
не са амнистирани в Република България и не попадат под нейната
наказателна юрисдикция; исканото лице Д. А. Т. не е осъдено за същото
престъпление с влязла в сила присъда на българския съд или съд на трета
държава членка и изтърпява или е изтърпяло наказание за тези престъпления;
същият не е и малолетно лице, съгласно българското законодателство.
Въззивният съд счита, че е спазено изискването на чл. 41, ал. 3 от
ЗЕЕЗА, като след положени старателни усилия от страна на Пазарджишкия
окръжен съд и проведена кореспонденция, издаващата държава - Република *
е представила гаранцията необходима по чл. 41, ал.3 от ЗЕЕЗА. * власти са
гарантирали, че в случай на екстрадиция, като издаваща държава ще върнат
исканото лице на българските власти след като бъде изслушано на нейна
територия, за да изтърпи там наказанието лишаване от свобода, което
евентуално му бъде наложено, или друга мярка за задържане взета с решение
на Едночленния наказателен апелативен съд *.
4
Правилно, с оглед на решението на съда за предаването на българския
гражданин на компетентните съдебни органи на Р. *, на същият следва
задължително да се вземе мярка за неотклонение „Задържане под стража“ до
приключването на процедурата по привеждане в изпълнение на решението,
съобразно нормата на чл. 44, ал.7 от ЗЕЕЗА.
Предвид гореизложеното, Апелативният съд счита, че следва да се
потвърди решението на Пазарджишкия окръжен съд относно допускането на
ЕЗА и предаване на исканото лице.
Поради, което и на основание чл. 48 от ЗЕЕЗА,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 22/09.06.2021 г. по ЧНД № 266/2021г., с
което Пазарджишкият окръжен съд е допуснал изпълнение на Европейска
заповед за арест №8/2020 г., издадена на 19.01.2020г. от Апелативна
прокуратура на *, като е предал българския гражданин Д. А. Т. от с. *, общ. * на
компетентните съдебни власти на Р. *, както и взетата мярка за неотклонение
„Задържане под стража“.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5