№ 40778
гр. София, 01.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110101274 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с постъпили и от двете страни, искания по чл. 248 ГПК, за изменение
на постановеното по делото решение, в частта за разноските.
От ищцата В. Д. е постъпило искане за изменение на решението в частта за разноските,
като се иска да се отмени същото в частта, в която на ищцата са възложени разноски за
адвокатски хонорар заплатен от ответника в размер на 3808,87 лв. Оплакванията се свеждат
до неправилен извод на съда за доказаност относно плащането на адвокатското
възнаграждение на ответника. Развити са съображения, че представените документи за
плащане на адв. възнаграждение не водят до сигурен извод относно действително плащане
на уговорен по делото адв. хонорар в претендирания размер от 9 526,64 лв. В тази връзка се
излагат доводи на първо място, че по делото липсва приложен Договор за правна защита и
съдействие, от който да се направи обоснован извод какъв е уговорения размер на
адвокатското възнаграждение и на следващо място, че в представените към Списъка по
чл.80 от ГПК от ответника, нотификации, в една от категориите е вписана цел на
плащането, която в превод на български език означава "възстановяване на средства", а не
плащане на парични задължения по посочен платежен документ, в случая фактура.
Направено е позоваване на Регламент ЕС № 260/2012 от 14.03.2012 г. относно изискуемите
реквизити за кредитен превод и Регламент ЕО № 924/2009 г. относно стандарт за изготвяне
на електронни финансови съобщения. Ищецът възразява също, че в представените
нотификации, като доказателство за извършено плащане на адв. възнаграждение, в
основанието не са посочени номерата на представените фактури, в които е обективирано
изплатеното на 4 вноски адвокатско възнаграждение, а приложения към тях Списък на
фактурите и датите, на които е извършено съответното плащане, не е документ доказващ
постъпване на сумата по банковата сметка на адвокатското дружество, въпреки, че във
фактурите е посочен начина на плащане „превод по банкова сметка“.
Ответната страна по искането - "Уиз Еър Унгария" Црт., действащ чрез "Уиз Еър
Унгария Црт. – клон България" КЧТ, е подал отговор, с който оспорва искането като
неоснователно. От една страна счита, че изложените в искането доводи са преклудирани,
тъй като не са заявени в съдебното заседание, в което са приключени устните състезания, а
на следващо място оспорва искането и по същество, като се позовава на това, че в
основанието за плащане са посочени само част от номерата на фактурите, по които е
1
извършено плащане в посочените 3 бр. нотификации, като крайната сума на превода
кореспондирала с приложения от ответника Списък на всички фактури, за които се отнася
съответната нотификация, сред които и 4-те фактури, издадени от АД „Боянов и ко“ по
настоящото дело, в общ размер от 9 9526,64 лв., в които е начислено дължимото по делото
адв. възнаграждение. Оспорва довода да е било налице възстановяване на суми съгласно
представената банкова нотификация, като твърди, че по делото няма доказателства адвоката
да е заплащал някакви суми от името на ответното дружество, което възстановяване да е
предмет на представените нотификации.
Ответникът "Уиз Еър Унгария" Црт, действащ чрез "Уиз Еър Унгария Црт. – клон
България" КЧТ, е направил искане по чл. 248 ГПК с молба вх. № 143576/23.04.2025 г., като
претендира увеличаване на размера на присъдените разноски за платено адв.
възнаграждение. Оплакванията се свеждат до оспорване на извода на съда, че разноските за
платено адв. възнаграждение на ответника следва да се намалят до минималния размер по
НМРАВ. В тази връзка се позовава на правната и фактическа сложност на делото, като
следвало да се вземе предвид че предметът на делото е свързан с възнаграждения и
обезщетения по КТ в авиационния сектор, провеждана била комуникация с ответника –
чуждестранно дружество, на чужд език, проведени са 3 бр. ОСЗ, изслушани са 2 бр.
заключения на вещи лица и е представена писмена защита по делото. Следвало да се вземе
предвид обстоятелството, че юридическият труд е висококвалифициран. Позовава се на
нормата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата, съгласно която адв. възнаграждение при обективно
съединяване на искове се дължи за всеки иск поотделно. Следвало да се прибави и адв.
възнаграждение по чл. 7, ал. 9 от Наредбата за участие в третото открито съдебно заседание.
Отделно от това следвало да се добави и ДДС съгласно пар. 2а ДР от Наредбата. При това
иска да се присъди адв. възнаграждение съобразно уговореното, а ако разноските в тази част
се намалят на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, то следвало да се вземат предвид изложените в
искането аргументи и на ответника да се присъди адвокатско възнаграждение от минимум
5349 лв. към което да се прибави заплатения депозит за експертиза и така от общо
формираната сума на разноските от 6249 лв., след редукцията по чл.78, ал.3 от ГПК да се
присъди дължимия размер от 3 624 лв.
Ответната страна по искането – ищцата В. Д., е подала отговор, с който оспорва
искането. На първо място оспорва действителното плащане на адв. възнаграждение, като
цитираните фактури не фигурирали в основанието на представените нотификации.
Възразява, че претендираното адв. възнаграждение значително надвишава минималния
размер по Наредбата. Оспорва конкретно изложените доводи за правна и фактическа
сложност на делото. По отношение на допълнително претендираното възнаграждение по чл.
7, ал. 9 от Наредбата възразява, че плащането на адв. възнаграждение в цялост е преди
провеждане на третото ОСЗ, поради което оспорва такова допълнително възнаграждение да е
било договорено, респ. платено. Възразява срещу претенцията да се дължи адв.
възнаграждение за всеки иск поотделно. По отношение на позоваването на пар. 2а от
Наредбата възразява, че ДДС не е начисляван и не е заплатен от ответника, а отделно от
това такъв данък подлежал на връщане, поради което присъждане на адв. възнаграждение с
ДДС би довело до неоснователно обогатяване за ответника.
Съдът, след като взе предвид направените искания по чл. 248, ал. 1 ГПК,
възраженията на насрещната страна по тях и доказателствата по делото намира
следното:
По искането по чл. 248 ГПК на ищцата В. Д.:
Искането е процесуално допустимо – подадено е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна.
По същество искането е неоснователно. Изводът за действително плащане на адв.
възнаграждение от ответника е направен въз основа на представените доказателства,
2
обсъдени в решението. Различен извод не следва от отбелязването "REFU" в поле "код за
предназначение" в банковите нотификации. От значение за доказване на основанието за
плащане е отбелязването в графа "основание за плащане" в същите документи, срещу която
графа са посочени номера на фактури, който списък очевидно е неизчерпателен, с оглед
цялата сума, преведена по съответната нотификация, който размер кореспондира с крайния
общ сбор на дължимите суми по всички фактури, вкл. в нотификациите, посочени в
приложената в табличен вид Справка, издадена от пълномощника на ответното дружество.
Както и самия ищец знае, между страните се водят множество идентични дела, като
плащанията на ответника към неговите пълномощници се е извършвало на части, с
отделните преводи по представените нотификации, са погасявани задължения към АД
„Боянов и ко“ дължими по различните дела, по всяко от които са издавани различен брой
фактури и на различна стойност, в зависимост от броя на предявените искове,
времетраенето на производствата, броя на заседанията и цялостната фактическа и правна
сложност на делата. В настоящото производство, ответника е представил 4 бр. издадени му
от АД „Боянов и ко“, в които са фактурирани адвокатски услуги за оказаната помощ,
съдействие и процесуално представителство на обща стойност 9 526,64 лв. Този размер е
бил реално заплатен, видно от представените 3 бр. нотификации, но съдът го е приел за
прекомерен и съответно намалил до присъдения размер.
Въпросът дали удостовереното в банковите нотификации плащане е достатъчно да
погаси всички сочени в основанието за плащане задължения по фактури /което изброяване
както се посочи по-горе не е изчерпателно/ съдът намира за установен от представената
счетоводна справка от адвокатското дружество, което се явява кредитор на плащането.
Същата е с характер на признание за извършено и получено плащане по банков път, което
обсъдено, ведно с банковите нотификации свидетелства и доказва пълно погасяване на
задълженията по представените фактури.
При това искането на ищцата по чл. 248 ГПК следва да се отхвърли.
По искането по чл. 248 ГПК на ответника "Уиз Еър Унгария" Црт., действащ чрез
"Уиз Еър Унгария Црт. – клон България" КЧТ:
Искането е процесуално допустимо, подадено е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от
легитимирана страна.
По същество, съдът счита и тази молба за неоснователна.
Няма основание да се определи адв. възнаграждение за всеки иск поотделно, като
съдът няма задължение да прилага нито размерите, нито правилата, установени за
формиране на размера на адв. възнаграждение, вкл. и правилото по чл. 2, ал. 5 от НМРАВ
(сегашно наименование "Наредба за възнаграждения за адвокатска работа") съгласно
решение на СЕС по дело C – 438/2022 г.
По отношение претенцията за непризнат ДДС към присъденото адвокатско
възнаграждение, съдът намира, че такова не се следва, тъй като видно от приложените към
Списъка с разноски доказателства – фактури за дължимия адвокатски хонорар за защита и
процесуално представителство върху уговорения размер на възнаграждението не е
начисляван ДДС и размера на данъка е записан като 0,00 лв. в резултат на „нулева ставка:
неначисление на ДДС във вр. с чл. 21, ал.2 от ЗДДС“. В този смисъл, въпреки, че съдът не
отрича, че АД „Боянов и ко“ са регистрирано по ЗДДС дружество, в конкретния случай ДДС
не се дължи. В случая е неприложима нормата на пар. 2 ДР на Наредбата. Следва да се
отбележи, че по делото липса представен Договор за правна защита и съдействие, от който
да е видно какъв е размера на уговореното адвокатско възнаграждение за оказаната правна
помощ и защита по делото, както и дали същото е уговорено с включен ДДС или не. От
приложените доказателства обаче за реално изплатения адвокатски хонорар /фактури и
нотификации/, не може да се направи такъв извод, а именно за платен ДДС.
3
Ето защо неоснователно е искането на ответника върху формираното общо адвокатско
възнаграждение, съдът отделно да начисли и ДДС.
Неоснователно е и позоваването на нормата на чл. 7, ал. 9 от Наредбата, защото
предвид датата на фактурите, 4 на брой, всички издадени в периода между 03.01.2024 г. и
02.05.2024 г., не може да се направи еднозначен извод, че страните отнапред са уговорили
адв. възнаграждение за заседанията след второто, тъй като уговарянето на възнагражденията
по три от фактурите, предхожда провеждането дори на първото съдебно заседание по делото
/на 19.03.2024 г./
При това положение необоснован е извода, че при формиране на договорения размер на
адв. възнаграждение страните са взели предвид, че на пълномощника ще се дължи
допълнително възнаграждение за защита в съдебно заседание, след второ такова, тъй като
към момента на уговарянето му не е било ясно колко открити съдебни заседания ще бъдат
проведени за разглеждане на делото.
Правото на адвоката, оказал правна помощ и съдействие на страна в исково
производство е признато, с цел възмездяване на положения от него труд и извършените
процесуални действия в хода на производството, като същото подлежи на свободно
договаряне между страните по ДПЗС, но не бива да се превръща в средство за
неоснователно обогатяване. Респективно, отговорността за разноските от своя страна, не
следва да се превръща в процесуална репресия срещу изгубилата делото страна.
При произнасянето си по разноските, с решението съдът е отчел правната и фактическа
сложност на делото, както и процесуалните усилия на адвоката на ответната страна, които
са значителни по обем, в какъвто обем са и положените от процесуалния представител на
ищеца процесуални усилия. С присъденото на ответника възнаграждение, съдът по никакъв
начин не е умаловажил труда на адвокатите, представлявали ответника, нито пък е приел, че
делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност. Напротив, като е отчел
всички условия, относими към справедливия размер на присъденото адвокатско
възнаграждение и без да допуска неоснователно обогатяване на една от страните за сметка
на другата, е постановил своето решение.
Понастоящем съдът не намира основание да ревизира произнасянето си по въпроса за
размера на разноските на ответника в частта за дължимото му се адв. възнаграждение.
Всички аргументи по отношение размера на присъденото в полза на ответника
възнаграждение, които съдът е изложил в Решението си се поддържат и понастоящем,
поради което съда не следва да ги преповтаря в настоящото определение.
В заключение, съдът счита, че няма основания за промяна в крайния му извод за
дължимите се на двете страни съдебни разноски, които са присъдени, съобразно с изхода по
всеки от предявените искове.
Последващо намаляване или увеличаване евентуално би се постигнало след въззивното
обжалване и в съответствие с резултата от същото.
От изложеното следва, че и искането на ответника също следва да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът на осн. чл.248, ал.3 от ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 248 ГПК на ищеца В. П. Д., за изменение на решение №
5504/27.03.2025 г., по гр. д. № 1274 по описа за 2023 г. по описа на СРС, 164 – ти състав, в
4
частта за разноските, като неоснователно.
ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 248 ГПК на ответника "Уиз Еър Унгария" Црт,
дружество, учредено съгласно законите на Република Унгария, извършващо търговска
дейност в Република България чрез "Уиз Еър Унгария Црт. – клон България" КЧТ, за
изменение на решение № 5504/27.03.2025 г., по гр. д. № 1274 по описа за 2023 г. по описа на
СРС, 164 – ти състав, в частта за разноските, като неоснователно.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5