Р Е Ш Е Н И Е
№ 1988/5.11.2020г.
Град Пловдив, 05.11.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІІІ състав, в открито заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа
докладваното от съдията административно
дело № 1270 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.145
и сл. АПК, във връзка с чл.215, ал.1 ЗУТ.
Образувано е по жалба
на Д.А.В. *** против заповед № 710 от 12.08.2010 г. на кмета на община Родопи,
с която е одобрено изменение на ПУП – ПЗР за кв.81 на с. Цалапица, като отпада
УПИ І-**** и се образуват нови УПИ І-****, търговия и услуги и УПИ ****,
трафопост, със запазване на съществуващите сгради в УПИ І-****, търговия и
услуги и УПИ ****, трафопост, със запазване на съществуващата сграда в УПИ ІІ-**
и ново застрояване, свързано със застрояването в УПИ І-****, търговия и услуги.
С определение № 8 от
03.01.2020 г., влязло в сила на 19.08.2020 г., жалбата е оставена без
разглеждане в частта, с която се иска отмяна на оспорената заповед като
незаконосъобразна, тъй като не е спазен срокът по чл.215, ал.1 ЗУТ, и
производството е продължило само в частта, с която се иска обявяване на
нищожността на оспорената заповед.
Съдът намира, жалбата
в тази част не е ограничено със срок съгласно общата норма на чл.149, ал.5 АПК,
а жалбоподателката е от кръга на заинтересованите лица по чл.131, ал.1, т.4 ЗУТ, като лице, което е посочено в разписния лист и във подаденото на
05.05.2010 г. (л.44) възражение като собственик на имот пл.№ **, за който е
отреден УПИ ХV-**, кв.81, съседен на имотите на плана – УПИ І-**** и УПИ ІІ-**,
поради което жалбата е допустима. Разгледана по същество, обаче, жалбата е
неоснователна поради следните съображения:
От представената
административна преписка може да се направи обоснован извод, че
жалбоподателката е участвала в административното производство като собственик
на УПИ ХV-**, кв.81, което обстоятелство и самата тя е посочила в подаденото на
05.05.2010 г. писмено възражение (л.44) срещу проекта за изменение на ПУП – ПРЗ
на кв.81 по плана на с. Цалапица. Към този момент, както и към момента на
издаване на оспорената заповед (12.08.2010 г.) жалбоподателката не е била
собственик на 1/3 идеална част от поземлен имот пл.№ **, включен в УПИ ІІ-**,
което право тя е придобила през 2013 година, видно от приложения към жалбата
нотариален акт за дарение № 41, том 92, дело № 16223/2013 г. на Службата по
вписванията Пловдив. Т.е., към момента на издаване на оспорената заповед за
жалбоподателката е бил налице правен интерес от оспорване на заповедта само по
отношение на собствения й имот – УПИ ХV-**, поради което не следва да се
коментират възраженията й по отношение на имот пл.№ **, включен в УПИ ІІ-**. В
този смисъл решение № 15537 от 15.11.2019 г. по адм. дело № 2435/2019 г. на
ВАС, ІІ о.
Доколкото в АПК не съществуват изрично
формулирани основания за нищожност на административните актове, съдебната
практика и правната теория са възприели критерия, че петте основания за
незаконосъобразност по чл.146 АПК са и основания за нищожност, когато
нарушенията са особено съществени, порокът е с
най-висок интензитет и тежест, че прави невъзможно и недопустимо съществуването на
административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който
е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на
издаването му, не поражда правните последици, към които е насочен, и за да не
създава правна привидност, че съществува, при констатиране на такъв съществен
порок съдът е длъжен да обяви нищожността
на административния акт.
С оглед на всеки един от възможните пороци
на административните актове правната теория е изградила следните критерии за
порок, водещ до нищожност и унищожаемост. На първо
място, всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. На второ
място, порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова
сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и липса на
волеизявление. На трето място, съществените нарушения на административнопроизводствените
правила са основания за нищожност само ако са толкова сериозни, че нарушението
е довело до липса на волеизявление или когато ако не е било допуснато, би могло
да доведе до издаване на акт с друго съдържание, както и когато е нарушено
правото на заинтересованите лица на участие в производството по издаване на
административния акт. На четвърто място, нарушенията на материалния закон са
основание за нищожност на административния акт, когато той изцяло е лишен от
законова опора, когато посоченото правно основание не съществува. Само пълната
липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на каквото и да е друго
правно основание или изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с
това съдържание, би довело до нищожност на посоченото основание. Превратното
упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило,
затова само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, този
порок води до нищожност.
В настоящия случай не се установява липса
на компетентност от страна на кмета на общината да издаде заповед за изменение
на ПУП по отношение на два УПИ от един квартал. Съгласно чл.129, ал.2 ЗУТ (в
редакцията към датата на издаване на оспорената заповед) подробният
устройствен план в обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете
с районно деление – в обхват до три квартала се одобрява със заповед на кмета
на общината в 14-дневен срок след приемането на проекта за подробен устройствен
план от общинския експертен съвет. Т.е., именно кметът на общината е
компетентният по закон орган, който е следвало да издаде оспорената заповед, и
не е налице излизане извън рамките на предоставените от закона правомощия.
Спазеното е изискването за форма, доколкото
оспорената заповед е издадена в писмена форма на мотивирано решение, чиито
мотиви се съдържат в решенията на ЕСУТ като помощен орган в процедурата по
изменение на действащия подробен устройствен план, а волеизявлението на
компетентния орган е ясно и недвусмислено.
Не се констатират такива съществени нарушения
на административно-производствените правила, които да са основание за нищожност
на оспорената заповед. Въз основа на решение № 281 (л.171), взето по протокол №
16 от 19.12.2008 г. (л.206-232) на Общински съвет Родопи, с което е дадено
съгласие за частично изменение на ПУП в обхват на УПИ І-****, кв.81 по плана на
с. Цалапица с площ на целия УПИ от 255 кв.м, като от същия се образуват два
нови урегулирани поземлени имота – УПИ І-****-търговия и услуги с площ 115 кв.м
и УПИ ****-ТП с площ 140 кв.м, кметът на община Родопи със заповед № 108 от
02.02.2010 г. (л.172) назначил комисия, която да изготви служебно проект за
частично изменение на ПУП. Проектът е обсъден и приет от ЕСУТ с решение № 8 по
протокол № 3 от 22.02.2010 г. (л.168). Проектът е съобщен на всички
заинтересовани лица, а жалбоподателката е упражнила правото си на възражение
(л.144). С решение № 21 по протокол № 8 от 19.07.2010 г. (л.142) ЕСУТ е
разгледал и отхвърлил възраженията на заинтересованите лица, като е предложил
на кмета на общината да издаде заповед да одобряване. Съответно кметът на
общината е издал оспорената заповед № 710 от 12.08.2010
г., която е съобщена на заинтересованите лица, за да могат същите да упражнят
правото си на жалба. Т.е., не се установява в хода на производството по
издаване на оспорената заповед да е допуснато такова съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което да е довело до нарушаване на
правото на защита на жалбоподателката или до издаване на заповед, която не
отговаря на съдържанието на развилото се производство.
Не се споделят
възраженията на жалбоподателката за допуснати нарушения на материалния закон,
които да обосновават нищожност. Вярно е твърдението, че при издаване на
оспорената заповед кметът на общината е излязъл извън обхвата на изменението, зададено
с решение № 281,
взето по протокол № 16 от 19.12.2008 г. на Общински съвет Родопи. Всъщност в това решение на общинския съвет изобщо не е коментирано
изменението на плана за застрояване на УПИ ІІ-**, но това е основание за
незаконосъобразност на оспорената заповед поради разминаване между предмета на
разрешението за проектиране и предмета на одобреното изменение, но не е
основание за нищожност на заповедта, доколкото по правило именно кметът на
общината определя обхвата на проекта за изменение на действащия ПУП, съответно
той е органът, който одобрява изработения проект. Одобряването на проект, който
излиза извън зададения предварително обхват, означава, че органът е съгласен с
направеното разширяване на обхвата на проекта, което само по себе си не е нищожно
действие именно с оглед на правомощията на кмета в производството по изменение
на действащ ПУП.
Не е налице нарушение на чл.135 ЗУТ, в
редакцията му към датата на издаване на оспорената заповед, защото съгласно
чл.135, ал.5 при наличие на някое от основанията по чл.134, ал.1 и 2
компетентният орган по ал.1 може да нареди служебно да се изработи проект за
изменение на действащия устройствен план. Именно по този начин е започнало
настоящото производство, както се каза това по-горе, със заповед № 108 от
02.02.2010 г. (л.172) на кмета на община Родопи, с която е назначена комисия,
която да изготви служебно проект за частично изменение на ПУП.
Оспорената заповед е издадена на основание
чл.134, ал.2, т.6 ЗУТ и е налице съгласие на собственика, доколкото и двата
урегулирани имота са общинска собственост. Вярно е, че в УПИ ІІ-** е включен и
имот пл.№ **, собственост на майката на жалбоподателката и на другите
наследници на Р.И.К. към момента на издаване на оспорената заповед, които не са
давали съгласие за изменението, но от една страна, техният поземлен имот не е
засегнат от предвиденото застрояване в УПИ ІІ-**, тъй като се предвижда
запазване на съществуващото застрояване в имот пл.№ **, от друга страна,
жалбоподателката не може да упражнява чужди права в настоящото производство. Липсата
на възражения в тази насока в срока за обжалване на оспорената заповед
означава, че заинтересованите страни, които са разполагали с право на жалба към
момента на издаване на оспорената заповед, са се съгласили с направеното
волеизявление за ново застрояване в УПИ ІІ-** и по този начин са санирали липсата на съгласие към момента на изработване на
проекта и неговото одобряване.
По отношение на собствения на жалбоподателката УПИ ХV-** не се установява с оспорената
заповед да са допуснати намалени отстояния или той да
е включен в свързано застрояване. Но дори и да са налице такива нарушения, те
не представляват сами по себе си основания за нищожност на оспорената заповед, а
само основания за незаконосъобразност, защото съдържанието на волеизявлението
отговаря на правната норма на чл.134, ал.2, т.6 ЗУТ и не е лишено от законова
опора, защото посоченото правно основание е било и все още е действаща правна
норма.
Предвид всичко
изложено съдът намира, че жалбата е неоснователна и недоказана и следва да се
отхвърли. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния
представител на ответника за присъждане на разноски същото като основателно и
доказано в размер на 600 лева (л.175 и л.243) следва да се уважи и да бъде
осъдена жалбоподателката да заплати тази сума на община Родопи. Затова и на
основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІІІ
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А.В.,
ЕГН **********,***, против заповед № 710 от 12.08.2010 г. на кмета на община
Родопи, с която е одобрено изменение на ПУП – ПЗР за кв.81 на с. Цалапица, като
отпада УПИ І-**** и се образуват нови УПИ І-****, търговия и услуги и УПИ ****,
трафопост, със запазване на съществуващите сгради в УПИ І-****, търговия и
услуги и УПИ ****, трафопост, със запазване на съществуващата сграда в УПИ ІІ-**
и ново застрояване, свързано със застрояването в УПИ І-****, търговия и услуги,
с искане обявяване на нищожността на оспорената заповед.
ОСЪЖДА Д.А.В., ЕГН **********,***,
да заплати на Община Родопи сумата 600 (шестстотин) лева, разноски.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването.
Административен съдия: