РЕШЕНИЕ
№ 687
гр. Благоевград, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Миглена Кавалова
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20251210100227 по
описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Б. В. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Благоевград, ул. „О*, чрез пълномощника си адв. К. П.,
Адвокатска колегия - Благоевград, с адрес за призоваване: гр. Благоевград, ул. „А* ап. *
против „С. *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С*, район В* ж.к. „М*”, ул. „Р*
представлявано от К*
Твърди се, че въз основа на молба с вх. № 25026 от 14.06.2024г. на „С. * срещу
ищцата първоначално било образувано изп. дело № 2297/2024г. по описа на ЧСИ М*, което
изп. дело е преобразувано на 13.12.2024г. под № 1005/2024г. по описа на ЧСИ Б*, което
изпълнително производство е образувано въз основа на изпълнителен лист от 19.06.2014г.,
издаден по частно гражданско дело № 1258/2014г. по описа на Районен съд - Благоевград за
сума в размер на 437, 40 лева - представляваща дължима сума по запис на заповед издадена
на 07.05.2013г., предявена на 16.09.2013г., ведно със законната лихва върху главница,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК - 18.06.2014г. до окончателното изплащане на дължимото и сумата от 125, 00
лева направени разноски. Твърди се, че претендираните от ответното дружество суми не се
дължат от ищцата, тъй като са погасени по давност. Твърди се, че от 19.06.2014г. - датата на
издаване на изпълнителния лист до датата на образуване на изп. дело № 2297/2024г. по
описа на ЧСИ М* което изп. дело е преобразувано на 13.12.2024г. под № 1005/2024г. по
описа на ЧСИ Б* а именно 14.06.2024г. са изминали повече от три години, тоест сумата е
погасена по давност. В конкретният случай се сочи, че три годишната погасителна давност
за вземането на взискателя срещу ищцата е започнала да тече от 19.06.2014г. и е изтекла на
20.06.2017г.
С оглед това се иска от съда да признае за установено отношение на ответното
дружество, че ищцата не дължи на „С. *, ЕИК *, сума в размер на 437, 40 лева -
представляваща дължима сума по запис на заповед издадена на 07.05.2013г., предявена на
16.09.2013г., ведно със законната лихва върху главница, считано от датата на подаване на
1
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК - 18.06.2014г. до
окончателното изплащане на дължимото и сумата от 125, 00 лева направени разноски, тъй
като са погасени по давност. Претендират се и сторените по делото разноски.
В законоустановения срок от ответникa е депозиран писмен отговор. Оспорва се
предявеният иск, като неоснователен и недоказан. Доколкото ищецът твърди, че вземането
на „С* към Б. В. Б. е погасено с изтичането на тригодишен давностен срок, с оглед
непредприемане на действия по принудително събиране на вземането, счита, че от момента
на издаване на изпълнителния титул започва да тече общата петгодишна давност, а не както
ищецът неоснователно твърди, че давностния срок е тригодишен. Твърди се, че на
основание така издадения Изпълнителен лист от 19.06.2014 г., през 2014 г. е образувано
изпълнително дело № 7105/2014 г. по описа на ЧСИ М*като през 2014 г. е наложен запор на
банковите сметки на длъжника Б. Б.. Твърди се, че през 2024 г. изпълнително дело №
7105/2014 г. по описа на ЧСИ М*е преобразувано под № 2297/2024 г. по описа на ЧСИ М* а
впоследствие делото отново е преобразувано под № 1005/2024 г. по описа на ЧСИ Б* Излага
се, че към момента няма основания за перемпция на изпълнителното дело, както и не са
настъпвали и нови обстоятелства, които да обосноват недължимост на сумите по издаденото
изпълнително основание, както и че са извършвани изпълнителни действия по първоначално
образуваното ИД № 7105/2014г. на ЧСИ Бъ*
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
От приложеното копие на ИД 7105/2014г. по описа на ЧСИ М* се установява, че то е
образувано на 15.07.2014г. въз основа на молба от първоначалния взискател „К* от
08.07.2014г., въз основа на изпълнителен лист от 19.06.2014г., издаден в негова полза по
частно гражданско дело № 1258/2014г. по описа на Районен съд - Благоевград за сума в
размер на 437, 40 лева - представляваща дължима сума по запис на заповед издадена на
07.05.2013г., предявена на 16.09.2013г., ведно със законната лихва върху главница, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК -
18.06.2014г. до окончателното изплащане на дължимото и сумата от 125, 00 лева направени
разноски.
Изпратени са на 15.07.2014г. запорни съобщения до няколко банки в страната.
Отговор е получен на 06.08.2014г. от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, съгласно който в
сметката на ищцата няма наличност, но запорът е наложен.
На 30.03.2018г. е депозирана молба от „Ф* за конституирането му като взискател по
делото на основание описана в молбата цесия на вземането – предмет на изпълнителното
дело от страна на „К**. Тази молба съдържа възлагне по чл. 18 ЗЧСИ.
На 20.03.2020г. е постъпила молба от ответника по делото „С.* за конституиране като
взискател, поради цедиране на вземането – предмет на изпълнителното дело от „Ф*на
07.03.2019г. Тази молба съдържа възлагане по чл. 18 ЗЧСИ.
На 05.03.2024г. е депозирана молба от ищцата за прекратяване на ИД № 7105/2024г.
С постановление от 27.05.2024г. ЧСИ Б*е прекратил ИД № 7105/2024г. на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и вдигнал наложените запори на банкови сметки на длъжника по
делото.
Между страните не е спорно, а и от приетoто по делото копия на ИД се установява, че
по молба на „С.* срещу ищцата първоначално било образувано изп. дело № 2297/2024г. по
описа на ЧСИ М*, което изп. дело е преобразувано на под № 1005/2024г. по описа на ЧСИ
Б* което изпълнително производство е образувано въз основа на изпълнителен лист от
19.06.2014г., издаден по частно гражданско дело № 1258/2014г. по описа на Районен съд -
Благоевград за сума в размер на 437, 40 лева - представляваща дължима сума по запис на
заповед издадена на 07.05.2013г., предявена на 16.09.2013г., ведно със законната лихва върху
2
главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК - 18.06.2014г. до окончателното изплащане на дължимото и
сумата от 125, 00 лева направени разноски.
С молба от 20.06.2024г. взискателят е поискал прехвърляне на изпълнителното дело
№ 2297/2024г. по описа на ЧСИ М*на ЧСИ Б* с район на действие района на ОС –
Благоевград.
С протокол от 05.07.2024г. на ЧСИ М*изпълнително дело № 2297/2024г. по описа му
е изпратено на ЧСИ Б* на основание чл. 427 ГПК и е образувано на 15.07.2024г. ИД №
1005/2024г. ЧСИ Б*с район на действие района на ОС – Благоевград.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК,
ищецът следва да докаже фактите, от които извежда своите твърдения, а именно, че са
настъпили факти след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
Ответникът следва да докаже обстоятелствата на които основава своите възражения -
правоизключващи, правопрекратяващи, правоотлагащи, правопогасяващи,
правоунищожаващи.
Искът с който е оспорено изпълнението, намира основание в нормата на чл. 439, ал. 1
ГПК вр. с чл. 124, ал.1 ГПК и е допустим. Предявяването на иска цели да установи липса
(погасяване) на изпълняемото право, подлежащо на принудително изпълнение, поради
настъпил след издаване на изпълнителното основание нов факт. Съгласно чл. 116, б. „в” от
ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само
съдебният изпълнител /или друг орган на принудително изпълнение публичен изпълнител,
синдик, съд по несъстоятелността/ и то прекъсва давността, но давността е свързана с
поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако
искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е
предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не
зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било
нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на
изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с
предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но
се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това
тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез
отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта,
разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до
влизането в сила на постановлението за възлагане.
В Тълкувателно решение № 2 /26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.1 от ЗЧСИ/: насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
3
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването
на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В
настоящия случай давността за вземанията е прекъсната с издаване на заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист от 19.06.2014г., когато е започнала да тече 5 годишна
давност по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД /за вземания, установени със сила на пресъдено нещо/.
Изискването по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД за петгодишен срок на новата давност, която тече от
прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила
съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.
По молба на взискателя от 08.07.2014г. е образувано изп. д. № 7105/2014 г. по описа
на ЧСИ М*с per. № *при КЧСИ, с район на действие СГС. Извършената с т. 10 от
Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк. д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС отмяна на
Постановление № 3/18.11.1980г. по гр.д.№3/1980г. на Пленума на ВС поражда действие от
датата на обявяването на Тълкувателното решение, като даденото с т. 10 разрешение се
прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства, но не и към тези, които са приключили преди това /Решение
№170/17.09.2018г. по гр.д. №2382/2017г. на ВКС, IV г.о.; Решение №252/17.02.2020г. по гр.д.
№1609/2019г. на ВКС, III г.о./. Принципно от връчването на запорните съобщения започва да
тече нова 5-годишна давност. В съдебната практика се приема, че за прекъсването на
давността по чл. 116, б. „в“ от ЗЗД е без правно значение дали предприетите изпълнителни
действия са част от изпълнителен способ, приключил с осребряване на имущество на
длъжника. Без правно значение е дали запорите са довели да ефективно удовлетворяване на
взискателя /Определение №50229/14.11.2022г. на ВКС по т.д.№963/2022г., I т.о.; Решение
№3/04.02.2022г. по гр.д.№1722/2021г. на ВКС, IV г.о./. Това следва и от самата разпоредба на
чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, в която законодателят използва думата „предприемане на
изпълнителни действия“, а не „извършване“ /Определение №136/19.02.2020г. по гр.д.
№3105/2019г. на ВКС, III г.о./. Аргумент в подкрепа на това становище са мотивите в
Решение №1416/24.06.1969г. на ВС по гр.д.№884/69г., I г.о. Обстоятелството, че запорът е
наложен върху банкови сметки, по които липсва наличност към момента на запора, не
означава, че запорът не е породил действие. Разпоредбите на ГПК не обуславят действието
на запора от изискване за наличие на суми по банковата сметка към момента на връчване на
запорното съобщение.
Наличието на суми по банковата сметка към датата на връчване на запорното
съобщение и положителното /кредитното/ салдо на сметката, не са елементи от фактическия
състав по налагането на запора /Решение №4/16.06.2017г. т.д. №3129/2015г. на ВКС, II т.о./.
В настоящия случай погасителната давност е била прекъсната в изпълнителното
производство с предприемането на изпълнителни действия по молба на взискателя чрез
налагане на запор на вземанията по банковата сметка на ищеца на 15.07.2014г. Предвид
постановките на ТР 3/20 от 28.03.2023 по тълк. д. № 3/20, ОСГТК погасителната давност не
тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.15г. на ТР № 2/26.06.15 по тълк. д. № 2/13, ОСГТК, ВКС.
По отношение на периода след тази дата, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1 б. "д" ГПК (отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие /т. 10 ТР 2/26.06.15 по тълк. д. № 2/13, ОСГТК,
ВКС/.
В случая давността е прекъсвана с молби от 30.03.2018г., 20.03.2020г. и 14.06.2024г. -
( за образуване на ИД № 2297/2024 г. по описа на ЧСИ Б*, прехвърлено на ЧСИ В* когато е
започнала да тече нова давност, съответно до предявяването на иска 29.01.2025г. от
4
последната молба – 14.06.2024г. не е изминал срок по – голям от 5 – години. Перемпцията и
давността са различни правни институти, с различни правни последици, като погасителната
давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция ( решение Решение № 743 от 16.12.2024 г. на ВКС по к. гр. д. №
518/2024 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК). Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с
бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния
материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали
погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността
като поиска изпълнителни действия отново.
Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 439 ГПК е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в процеса се
следват на ответника, който е претендирал такива, но доказателства за извършването им не
са ангажирани и не следва да му се присъждат разноски.
С оглед изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. В. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Благоевград, ул. „О** чрез пълномощника си адв. К. П., Адвокатска колегия - Благоевград, с
адрес за призоваване: гр. Благоевград, ул. „А*против „С. *, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. С*, район В*, ж.к. „М*, ул. „Р*, представлявано от К* иск за признаване за
установено по отношение на ответника на основание чл. 439 ГПК, че ищецът не дължи на
ответника, поради погасяване на задължението по давност сума в размер на 437, 40 лева -
представляваща дължима сума по запис на заповед издадена на 07.05.2013г., предявена на
16.09.2013г., ведно със законната лихва върху главница, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК - 18.06.2014г. до
окончателното изплащане на дължимото и сумата от 125, 00 лева направени разноски, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 19.06.2014г. по частно гражданско дело №
1258/2014г. по описа на Районен съд – Благоевград и които суми са предмет на изп. д. №
1005/2024 г. на ЧСИ – Б* с район на действие ОС - Благоевград образувано, въз основа на
същият изпълнителен лист, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Благоевград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5