№ 3703
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100514375 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Дженерали застраховане“
АД срещу решение № 18718/17.10.2024г., постановено по гр. д. №
70860/2023г. на СРС, 77 с-в.
С обжалваното решение са отхвърлени като неоснователни предявените
от „Дженерали застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 68 срещу
„Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А искове с
правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 455,34
лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски по щета № ********* за вредите,
причинени на застрахования при ищеца по имуществена застраховка Каско на
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Джета“, с рег. № **** в следствие
на ПТП от 25.04.2020 г. в гр. София, бул. Васил Левски на кръстовището с ул.
Иван Вазов поради виновното противоправно поведение на застрахования при
ответника водач на лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с рег. № ****
1
и лихва за забава в размер на 148,78 лв. за периода от 22.12.2020г. до
22.12.2023г.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение
на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено и
исковете да бъдат изцяло уважени като основателни и доказани.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като
му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
Искът е с правно основание в чл. 411 от КЗ /която разпоредба се явява
приложимо право в настоящия случай/. Встъпването в правата на увреден от
страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с
договор за имуществено застраховане задължения, се обуславя от
установяването на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за
имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение
за настъпили вреди; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на
вредите на основание чл. 50 от ЗЗД 3/ наличие към момента на настъпване на
ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност”
между делинквента и ответника.
2
От представената по делото застрахователна полица се установява, че е
налице валиден договор за имуществено застраховане с увредения, както и
плащането по него на обезщетение за настъпили вреди.
По делото не се спори относно наличието към момента на настъпване на
ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност”
между водача на МПС Сеат Ибиза и ответника.
Видно от приетата по делото САТЕ, писмените и събраните гласни
доказателства, всички вреди са в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Спорен по делото е въпросът дали е налице съпричиняване на
вредоносния резултат. За установяване на механизма на ПТП са събрани
писмени и гласни доказателства.
Настоящият въззивен състав споделя изводите на СРС, че следва да се
кредитират изцяло показанията на свидетеля Г.И.К.. Същите са логични и
последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращия си с
останалите събрани по делото доказателства. От показанията му се
установява, че при движение в средна лента за движение и предприемане на
маневра завиване надясно, управляваният от свидетеля автомобил е ударен от
движещия се в бус лентата автомобил на застрахования при ответника водач.
Съдът не кредитира показанията на св. Н.. Посоченото от нея в съдебно
заседание, че се е движила в средна лента, а не в бус лентата, противоречи на
отразеното в протокола за ПТП. Налице са и противоречия в дадените от нея
показания. Твърди, че в протокола не са посочили кой е виновен, а по –
нататък потвърждава, че тя е положила подпис, че поема отговорност за
случилото се. Първо твърди, че не е видяла другият водач да е подал сигнал, а
последствие, че не помни. При така събраните гласни доказателства, съдът
намира, че механизмът на ПТП е осъществен по описания от свидетеля К.
начин, респективно кредитира приетата по делото САТЕ във варианта, в който
са взети предвид показанията на този свидетел.
От приетата по делото САТЕ се установява, че пътното платно на бул.
„Васил Левски“ е съставено от шест ленти за движение – по три ленти във
всяка посока, разделени от двойна непрекъсната линия. Най-дясната от трите
ленти за движение на бул. „Васил Левски“ в посока към бул. „Патриарх
Евтимий“ е предназначена за движение на МПС на Софийски градски
транспорт като същата е отделена от средна и лява лента за движение с
3
единична непрекъсната линия. Именно в тази бус лента се е движил водачът на
лек автомобил Сеат Ибиза - Р.В. Н.. По този начин свидетелката е нарушила
разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т. 6 ЗДвП, съгласно която, когато пътна лента е
сигнализирана за движение само на превозни средства от редовните линии за
обществен превоз на пътници, се
забранява движението на други пътни превозни средства, с изключение на
пътните превозни средства, извършващи случаен или специализиран превоз
на деца и/или ученици.
От събраните писмени и гласни доказателства се установява обаче, че и
водачът на лек автомобил Фолксваген е допринесъл за вредоносния резултат,
поради което основателно е възражението за съпричиняване. Водачът на този
автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водач
на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра,
като например да завие надясно или наляво за навлизане по друг път, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.
От приетата по делото САТЕ се установява, че водачът на МПС
„Фолксваген“, модел „Джета“, с рег. № **** е имал възможност да
предотврати настъпването на процесното ПТП, ако при предприемане на
маневра десен завой от средна лента за движение е пропуснал попътно
движещия се отдясно в БУС лента лек автомобил марка „Сеат“, модел
„Ибиза“, с рег. № ****. От друга страна водачът на лек автомобил Сеат Ибиза
е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не се е движил в
бус лентата на бул.“Васил Левски“ или е изчакал извършването на маневрата
за десен завой на водача на лек автомобил „Фолксваген Джета“, след което
безпрепятствено да продължи своето движение.
Ето защо, правилни са изводите на СРС, че водачът на увредения
автомобил е могъл и е бил длъжен да възприеме и съобрази действията си с
извършващия нарушение виновен водач. Действително водачката на МПС
Сеат се е движела неправомерно в бус лентата, но за водача на лек автомобил
Фолксваген е съществувало задължение да се увери, че в тази лента няма
други превозни средства /като без значение е, че в случая не става въпрос за
4
автобус/ , които да препятстват извършването на маневрата.
След като се установява, че и двамата водачи са допринесли за
настъпване на вредоносния резултат, то по делото безспорно се установява
съпричиняване, като неоснователни са оплакванията във въззивната жалба в
тази връзка. Правилно СРС е определил процента на съпричиняване между
двамата водача, при съобразяване на нарушените разпоредби от ЗДвП.
Предвид обсъдените доказателства, съдът приема за доказано, че между
ищеца и водача на увредения автомобил е сключен договор за имуществено
застраховане в изискуемата от закона форма за увреденото МПС; в срока на
действие на договора е настъпило застрахователно събитие, за което
застрахователят /ищецът/ е изплатил обезщетение за причинените на
застрахованото имущество щети; че съществува валиден договор за
застраховка “гражданска отговорност” между водачът на автомобила и
ответното дружество.
Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че
е платил обезщетение за причинените вреди и за него е възникнало регресно
право.
Законът се интересува от стойността на вредите по средната им пазарна
стойност към момента на настъпването им. Обемът на отговорността при
деликт се определя от закона – той е в размер на действително причинените
вреди /чл.51, ал.1 от ЗЗД/, а обезщетението трябва да съответства на това,
което увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото
увреждането състояние. Следователно меродавни са средните пазарни цени,
по които това възстановяване може да се извърши.
Съгласно САТЕ, стойността на ремонта, необходим за отстраняване
повредите на лекия автомобил по средни пазарни цени възлиза на 1342.08
лева, а размерът на ликвидационните разноски 15 лева е в рамките на
обичайните разходи за оценка и ликвидация на щети. Установява се и, че
заплатеното от ищеца обезщетение на увредения автомобил е по – ниско –
895.68 лв.
По делото не се спори, че ответникът е заплатил доброволно на ищеца
сумата от 455.34 лв., тоест половината от размера на дължимото обезщетение,
поради което и е погасен в пълния размер дължимата сума по регресната
претенция за застрахователно обезщетение и обичайните ликвидационни
5
разноски за определянето му още преди завеждане на делото.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението
следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемия на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК следва да
бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на
100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 18718/17.10.2024г., постановено
по гр. д. № 70860/2023г. по описа на СРС, 77 с-в.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков”
№ 68 да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” №
67А, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв.,
представляваща направените във въззивното производство разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6