РЕШЕНИЕ
№77
гр. В. Търново, 29.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на дванадесети
юни две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
|
при секретар |
МАРИЯ НЕДЕВА |
и с
участието |
|
на прокурора |
ДОНКА МАЧЕВА |
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
|
по касационно
наказателно-административен характер дело №10077/2020г. по описа на
Административен съд – Велико Търново за 2020г. |
||
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН.
Същото е образувано по касационна жалба на С.Д.Н.
от гр. Полски Тръмбеш, чрез процесуалния му представител ***Б. от ВТАК, против
Решение № 93/03.02.2020 г. по АНД № 1853/2019г. на Районен съд – Велико Търново,
с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 18-0319-000645 от 04.01.2019
г., издадено от началника на РУ – Полски Тръмбеш при ОД
на МВР – Велико Търново, с което на касатора за
извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/
и на основание чл.175а, ал. 1, пр. 3 от същия закон е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност
на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното
наказание – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
от НПК, приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Твърди се, че нарушението, за което е санкциониран Н.,
не е доказано от обективна и субективна страна, като се излагат подробни
съображения в тази насока. Моли за отмяна на обжалваното решение и на
потвърденото с него НП.
Ответникът
по касация – Районно управление –
Полски Тръмбеш при ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован, не изпраща
представител и не заема становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава становище за неоснователност на
жалбата.
Съдът,
след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото
доказателства и извърши проверка на въззивното
решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл.
210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разпоредбата на чл.
218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата
пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи
и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно
дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна по следните мотиви:
С Решение №93/03.02.2020 г. по АНД №1853/2019г.
на Районен съд – Велико Търново е потвърдено Наказателно постановление
№18-0319-000645 от 04.01.2019г., издадено от началника на РУ – Полски Тръмбеш
при ОД на МВР – Велико Търново, с което на С.Д.Н. за извършено нарушение на чл.
104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от същия закон е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
За да постанови този резултат, въззивният съд е обсъдил значимите за разрешаването на
спора обстоятелства, както и всички наведени от жалбоподателя в него
производство доводи и възражения. Районният съд е приел, че от обективна и
субективна страна по делото е безспорно установено извършеното нарушение от
страна на С.Н., като съставените за това АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, при спазване на процесуалните правила по ЗАНН и отговарят на
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства и въз основа на установената фактическа обстановка е направен
правният извод, че с деянието си С.Д.Н. е нарушил забраната по чл. 104б, т. 2
от ЗДвП, осъществявайки състава на административното нарушение по чл. 175а, ал.
1, пр. 3 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана неговата
административно наказателна отговорност. При налагане на административното
наказание са съобразени целите по чл. 12 от ЗАНН и изискванията по чл. 27 от ЗАНН, като при определяне на вида и размера на санкциите са приложени тези,
абсолютно регламентирани в чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, които не подлежат на
индивидуализация, поради което са законосъобразни. Изложени са мотиви за
неприложимост на нормата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението не разкрива
признаците на по-малка обществена опасност в сравнение с други от същия вид и
не се намират обстоятелства, обуславящи маловажност.
Така постановеното решение е правилно.
Съдът правилно е установил фактическата
обстановка, която е изведена въз основа на адекватен, пълен и задълбочен анализ
на събраните по делото доказателства – индивидуално и в тяхната съвкупност.
Направените от въззивния съд изводи и констатации от
фактическа страна са последователни, логични и обосновани от оценката на
доказателствените средства, поради което се споделят от настоящата инстанция. От
фактическа страна по делото е прието за установено, че на 17.12.2018 г., в
23:05 часа, в общ. Полски Тръмбеш, на път ІІІ-502, при км 0+800, движейки се в
посока гр. Свищов, С.Н. управлявал лек автомобил „Ситроен саксо“
с рег. ***, като използвал пътищата, отворени за обществено ползване за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари,
изразяващо се във форсиране на двигателя, превъртане на предните моторни колела
и поднасяне на задната част на МПС по посока на движение, първо наляво,
последователно надясно, като с тези си действия застрашавал останалите
участници в движението. Съставен е АУАН серия Г № 842311/17.12.2018 г., връчен
лично на лицето и подписан от него без възражения. Въз основа на съставения
АУАН административнонаказващият орган е издал оспорваното
пред районния съд НП № 18-0319-000645 от 04.01.2019 г.
При така установеното
от фактическа страна административно наказващият орган, а след него и районният
съд са направили извод, че с действията си С.Д.Н. е осъществил състава на
административното нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Касационната инстанция
изцяло споделя аргументите на въззивния съд за
законосъобразност на наказателното постановление, които налагат подадената касационна
жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана. Мотивите в
обжалваното решение са обосновани от събраните по делото доказателства. При
постановяване на съдебния акт не са допуснати нарушения на процесуалните
правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен
материал. Решаващият състав е формирал изводите си след като е обсъдил значимите
за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи
и възражения. Същият, на база събраните в производството по делото
доказателства, вкл. показанията
на разпитаните свидетели, е установил
релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е изградил
правилни правни изводи. Изложените от въззивния
съд мотиви относно съставомерността на деянието се
споделят от настоящата инстанция. Инкриминираното в обжалваното НП деяние
съставлява от обективна и субективна страна административно нарушение и същото
е извършено виновно от привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице.
С нормата на чл.
104б, т. 2 от ЗДвП е въведена забрана за водачите на МПС да използват пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. В случая касаторът
е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено
ползване, не по предназначение, като в НП подробно, ясно и точно са описани извършените
от него действия – форсиране на двигателя, превъртане на предните моторни
колела и поднасяне на задната част на МПС по посока на движение, първо наляво,
последователно надясно, като с тези си действия застрашавал останалите
участници в движението.
Неоснователни са
възраженията на защитника, че нарушението е недоказано, тъй като полицаите са
наблюдавали следващия автомобил, от който Н. се е опитвал да се откъсне, а
занасянето на управлявания от него автомобил се дължи на опита му да избегне
полицейска проверка, на усложнена пътна обстановка и неподходящи за сезона гуми.
Тези съображения касаят нови фактически установявания, които са забранени в
настоящото производство по силата на чл. 220 от АПК, вр.
чл. 63 от ЗАНН. Безспорно е установено, че на посочената дата и място, в
посочения час С.Н. е осъществил състава на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, а по смисъла на цитираната норма касационната инстанция преценява
прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивния съд в обжалваното решение. Не се установяват
нарушения на материалния закон, а както вече се посочи, районният съд е установил
правилно фактическата обстановка, като е извършил адекватна и прецизна оценка
на гласните доказателствени средства, събрани чрез разпитите на две групи
свидетели: на полицейските служители – преки очевидци, непосредствено възприели
съставомерните признаци на нарушението, и водените от
Н. свидетели – негови приятели, случайно попаднали на мястото, и возеща се в
автомобила приятелка. Изложени са ясни и точни мотиви за преценката на
свидетелските показания, кои се ценят и защо. Показания на свидетелите –
полицейски служители, са непротиворечиви, дадени при липса на заинтересованост,
и касаят главните факти, подлежащи на установяване, при което правилно са
кредитирани от съда, при липса на оборващи ги доказателства, за каквито не
могат да бъдат приети показанията на останалите свидетели. По делото не са
представени доказателства, подкрепящи тезата на оспорващия, че се касае за
случайно поднасяне на автомобила с неподходящи за сезона гуми в усложнена пътна
обстановка, при опит да се избегне проверка.
Умишленото и
съзнателно опасно шофиране, посредством занасяне на автомобила в различни
посоки, чрез подаване на повече от необходимото газ, превъртайки задните колела,
в никакъв случай не представлява използване на пътя в съответствие с основната
цел за това – за превоз на хора и товари. Усложнената пътна обстановка, на
която се позовава касатора, предполага шофиране със
завишено внимание и съобразителност, а не рязко форсиране на двигателя и
подаване на повече газ на управляваното МПС с произтичащата от това вероятност
за загуба на контрол над автомобила. Подобно умишлено поведение по пътната
мрежа, отворена за движение, застрашава не само живота и здравето на намиращите
се в автомобила лица, но и на останалите участници в движението, поради което се
характеризира с висока степен на обществена опасност. Наложената санкция е в абсолютен
размер и съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗАНН е недопустимо да бъде определена под него.
Правилно
районният съд е приел, че не може да намери приложение институтът на маловажност
по чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението не разкрива признаците на по-малка
обществена опасност в сравнение с други подобни. Видно от приложената справка
за извършени от касатора нарушения, въпреки младата
си възраст и липсата на съществен опит като шофьор, същият системно нарушава
правилата за движение по пътищата.
При така изложеното
настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно
постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, първи
касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№93/03.02.2020г. по АНД №1853/2019г. на Районен съд – Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.