№ 1123
гр. Благоевград, 22.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Катя Сукалинска
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500857 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 във вр. с чл.121 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№6381/14.09.2022г., подадена от Д. Г. С.,
ЕГН **********, гр.*, ул.“*“ №15, ет.3, срещу Определение
№530/26.08.2022г. по гр.д.№411/2022г. по описа на Районен съд-Сандански в
частта му, в която е отхвърлено възражението на частния жалбоподател за
местна неподсъдност на делото на Районен съд-Сандански и изпращането му
по подсъдност на Районен съд-*.
С частната жалба постановеното определение се оспорва като неправилно и
незаконосъобразно. Изразява се несъгласие с мотивите на съда, че с
подписването на договор за доброволна делба е прекратена съществуващата
съсобственост по наследство, поради което предявеният иск за делба бил
подсъден на съда по местонахождение на имотите, а не по местооткриване на
наследството. Частният жалбоподател настоява, че съсобствеността между
страните по делото върху процесните имоти, находящи се на територията на
Община *, е възникнала именно по наследство. Счита, че с договора за
доброволна делба се е прекратила съсобствеността между наследниците на
тримата обикновени съсобственици, единият от които е наследодателят на
страните. Така била възникнала нова съсобственост, разпределена в три дяла,
като в третия дял настоящите ищец и ответник останали съсобственици по
наследство възникнало от преди договора за делба. Навежда доводи за
нищожност на договора за доброволна делба. Твърди, че между същите
страни е висящо друго дело за делба на наследствени недвижими имоти на
територията на Община *, поради което било нецелесъобразно настоящото
делбено производство да се разглежда в Районен съд-Сандански. По
подробно изложените в частната жалба съображения се настоява за отмяна на
обжалваното определение и изпращане на делото по подсъдност на Районен
съд-*.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК насрещната страна М. Г. Р. е подала отговор
на частната жалба, в който оспорва същата като неоснователна. Районният
1
съд правилно бил приел за неприложима разпоредбата на чл.110 от ГПК, тъй
като не бил сезиран с искане за делба на наследство, а с искане за делба на
имоти, съсобствеността върху които е възникнала на основание договор за
доброволна делба. Поради това подсъдността следвало да се определи по
правилото на чл.109 от ГПК – по местонахождение на имотите. Настоява се за
отхвърляне на частната жалба и потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
Частната жалба отговаря на изискванията за редовност по чл.275, ал.2 във
вр. с чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в законоустановения срок от
легитимирана страна с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е редовна и допустима. Разгледана по
същество частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Исковата молба, по повод на която е образувано гр.д.№411/2022г. по описа
на Районен съд-Сандански, е подадена от М. Г. Р. от гр.* против Д. Г. С. от
гр.* за делба на 9 бр. съсобствени недвижими имоти, находящи се на
територията на Община *. Твърди се, че страните са съсобственици на
имотите на основание Договор за доброволна делба, вписан с акт №116, том
5, рег.№878/17.03.2005г. на Нотариус С.П., с район на действие Районен съд-
Сандански, с който е извършена делба на наследствени имоти и по силата на
който двамата са получили имотите в общ дял при равни квоти.
Видно от приложения по делото Договор за доброволна делба на гори и
земи от горския фонд от 17.03.2005г., е извършена доброволна делба между
С.В. С., С.В. С., И.К.С., О.Д.С., П.В.С., Р.Й.С., Д. Г. С. и М. Г. Р. в качеството
им на съсобственици по наследство от трима различни наследодатели
/съсобственици на имотите приживе/ - В.С.С., Д. С. С. и Г. С. С. – тримата
бивши жители на гр.*, на гори и земи от горския фонд – на 12 бр. имоти,
подробно описани в Решение №415/11.09.2000г. на ПК-с.* и Нотариален акт
№178, том 3, рег.№874, дело №586 от 1999г., находящи се в землището на
с.***, общ.*, обл.Благоевград. От Удостоверение за наследници изх.
№16/15.03.2022г., издадено от кмета на с.*, общ.*, обл.*, се установява, че
Р.Й.С., Д. Г. С. и М. Г. Р. са наследници на Г. С. С., починал на 01.02.2005г.,
първата в качеството на негова съпруга, а вторият и третият – в качеството на
негови син и дъщеря. С договора за доброволна делба имотите са разделени в
три дяла, вкл. чрез разделяне на част от имотите на няколко по-малки имота.
Така С.В. С., С.В. С., И.К.С. са получили в общ дял 6 имота; О.Д.С. и П.В.С.
са получили в общ дял 6 имота; а Д. Г. С. и М. Г. Р. са получи в общ дял 9
имота при равни квоти; Р.Й.С. не е получила дял от имотите.
С отговора на исковата молба ответникът Д. Г. С. е направил възражение за
местна неподсъдност на делото на Районен съд-Сандански и е поискал
изпращането му на Районен съд-* по причина, че с исковата молба се иска
делба на съсобствени имоти, придобити чрез наследяване от общ
наследодател, като наследството било открито в района на Районен съд-*.
Поради това подсъдността следвало да се определи по правилото на чл.110 от
ГПК - по местооткриване на наследството.
С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение като
неоснователно така направеното възражение. Приел е, че доколкото в
исковата молба се твърди, че съсобствеността между страните – брат и сестра,
е възникнала на основание договор за доброволна делба на наследствени
имоти, то предявеният иск не е за делба на наследство и местната подсъдност
2
не се определя по правилото на чл.110, ал.1 от ГПК, а по правилото на чл.109
от ГПК – по местонахождение на недвижимите имоти, които са на
територията на сезирания съд. Приел е, че преди сключването на договора за
доброволна делба процесните имоти са били съсобствени между всички
участници по договора на основание наследство от наследодателите В.С.С.,
Д. С. С. и Г. С. С., но това наследство е било поделено между наследниците
именно с договора за доброволна делба и между Д. Г. С. и М. Г. Р. е
възникнала съсобственост върху процесните имоти в резултат на правна
сделка – договор за доброволна делба.
Настоящият въззивен състав споделя горните изводи на
първоинстанционния съд.
При делба на наследство и при делба на съсобствен имот с правно
основание чл.34 от ЗС, процесуалният закон определя местната подсъдност
по различен начин. При делба на наследство, местната подсъдност, съгласно
правилото на чл.110 от ГПК, се определя по мястото, в което е открито
наследството, а при делба на съсобствен имот е местонахождението на
недвижимия имот. При всички случаи, когато се касае за делба на недвижим
имот, следва да се направи преценка дали се касае за предявен иск за делба на
наследство или за делба на съсобствен имот, при който съсобствеността не
произтича от открито наследство.
Правилото за местна подсъдност по местооткриване на наследството по
чл.110, ал.1 от ГПК се прилага при искове за делба на имоти, съсобствеността
върху които е възникнала единствено по наследяване. В случаите, в които се
твърди съсобствеността да произхожда не само от наследяване, а и от други
способи, следва да се приложи общата разпоредба на чл.109 от ГПК, която
предвижда, че искове за делба на съсобствени недвижими имоти се
предявяват по мястото, където се намират имотите.
В настоящия случай преди сключването на договора за доброволна делба
процесните имоти са били съсобствени между С.В. С., С.В. С., И.К.С., О.Д.С.,
П.В.С., Р.Й.С., Д. Г. С. и М. Г. Р. на основание наследствено правоприемство
от трима различни наследодатели-съсобственици - В.С.С., Д. С. С. и Г. С. С..
Ищците са придобили идеални части върху имотите по наследяване от техния
наследодател Г. С. С., а останалите съсобственици – по наследяване от В.С.С.
и съответно от Д. С. С.. Съсобствените имоти са разделени помежду им с
Договор за доброволна делба. Договорът за доброволна делба представлява
самостоятелен вид договор, целта на който е всеки съсобственик да получи
реален дял от съсобственото имущество, доколкото това е възможно, срещу
което и останалите съсобственици при възможност получават такъв реален
дял, максимално близък по стойност на стойността на дела им в
съсобствеността. Договорът за доброволна делба е възмезден деривативен
способ за придобиване на собственост чрез изкупуване на идеалните части на
другите съсобственици, поради което винаги съдържа разпоредителни клаузи
относно конкретни вещи, като по силата на обективираните в него
волеизявления на страните настъпва предвиденото в закона и целяно от
страните вещно-прехвърлително действие. Доколкото в случая е предявен иск
за делба на имоти, за които се твърди, че са съсобствени на основание
транслативна правна сделка, каквато се явява договорът за доброволна делба,
специалната подсъдност по чл.110, ал.1 от ГПК е неприложима. С
предявяване на иска за делба пред Районен съд-Сандански подсъдността по
3
чл.109 от ГПК е била спазена, тъй като делбените имоти се намират на
територията на сезирания съд.
Предвид гореизложеното, подадената частна жалба се явява неоснователна,
а обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №530/26.08.2022г. по гр.д.№411/2022г. по
описа на Районен съд-Сандански в частта му, в която е отхвърлено
възражението на ответника Д. Г. С., ЕГН **********, гр.*, ул.“*“ №15, ет.3 за
местна неподсъдност на делото на Районен съд-Сандански.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщаването му при условията на чл.280, ал.1 и ал.2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4