Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260010
гр. Пловдив, 17.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Пети
наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесети и първи юли две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при
участието на секретаря Виолина Шивачева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 3804/2020 г. по описа на Пловдивски районен съд, V наказателен състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Атум Реклами“
ООД, представлявано от управителя си Н.Д.Н.
против Наказателно постановление № 355 от 03.06.2020г., издадено от З.Д.Д. – *
на Община Пловдив, с което на основание чл.13, ал. 5 от Наредба на Общински
съвет Пловдив за реда за издаване на разрешение за поставяне и ползване на
рекламно – информационни елементи върху недвижими имоти на Община Пловдив на
дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00
лева за нарушение на чл. 10, ал. 1 вр.
чл. 6, ал. 1, П. 1 вр. чл. 6, ал. 2 от Наредба на Общински съвет Пловдив за
реда за издаване на разрешение за поставяне и ползване на рекламно –
информационни елементи върху недвижими имоти на Община Пловдив.
В жалбата, и в съдебно заседание
чрез процесуалния представител на дружеството - жалбоподател – адв. К. се
релевират подробни съображения за незаконосъобразност и необоснованост на
атакуваното наказателно постановление, като постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила. Аргументира се тезата, че на посочената в
акта за установяване на административно нарушение дата – 14.05.2020 г., не е
съставян такъв в присъствието на представител на санкционираното дружество,
поради което било налице неспазване на
изискването, визирано в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. В съдебно
заседание, адв. К. акцентира, че на посочената дата управителят на
санкционираното дружество – Н. въобще не е бил в Пловдивския инспекторат, тъй
като на тази дата същия е рожденик. Посоченото довело до опорочаване на
регламентираното в ЗАНН производство в резултат на което съществено било
накърнено правото на защита на дружеството.
На следващо място, жалбоподателят
поддържа, че е допуснато съществено нарушение и на правилото на чл. 57, ал.1, П.
5 ЗАНН, тъй като в наказателното постановление липсвали данни за времето,
датата на извършване на процесното нарушение. Посоченото нарушение, според
жалбоподателя довело и до друго самостоятелно основание за отмяна на обжалвания
акт, а именно неспазването на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за
съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Релевират се и
доводи за невъзможност дружеството да разбере за какво точно нарушение е
санкционирано, тъй като се наблюдавало несъответствие между подведената за
нарушена правна разпоредба и описанието на обстоятелствата на които се
основава. Акцентира се, че доколкото разрешението за ползване не може да
съществува самостоятелно, то, за да е съставомерно деянието по чл. 10, ал. 1 от
Наредбата следва да липсва издадено валидно и действащо разрешение за
поставяне, каквото в процесния случай имало. Формулирано е искане за отмяна на
атакуваното постановление. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна - Община
Пловдив, редовно призована в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Е.К.
Ангажира становище за правилност и законосъобразност на издаденото наказателно
постановление, като се противопоставя по всяка от групите възражения на
жалбоподателя. Моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна,
респективно обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно постановено.
Съдът, след като прецени доводите
на страните и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана
страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С писмо изх. № 20 ВК – 351 от 17.02.2020 г. /л. 20/, * „Финанси,
здравеопазване, стопански дейност, екология“ – Община Пловдив изпратил до
Директора на Пловдивски общински инспекторат списък с рекламно – информационни
елементи, разположени в отклонение на Наредба на
Общински съвет Пловдив за реда за издаване на разрешение за поставяне и
ползване на рекламно – информационни елементи върху недвижими имоти на Община
Пловдив с искане да се извърши проверка дали рекламно – информационните
елементи са демонтирани. В приложения списък на рекламно – информационни
елементи на позиция № 5 фигурира и процесния такъв, а именно – Рекламно –
информационен елемент – тип „Билборд“, с размери 4,00м./3,00 м., разположен на
бул. „Цар Борис III Обединител“ в
близост до магазин „Фреа“, собственост на „Атум реклами“ ООД .
Обстоятелствата, обосноваващи
извършването на проверката били следните:
Дружеството – жалбоподател
притежавало Разрешение № 10 РИЕ 12 – 19 от 19.06.2019 г. за ползване на имот
общинска собственост за рекламна дейност съгласно чл. 6, ал. 1, П. б от Раздел II от Закона за местните данъци и такси, чрез
поставяне на преместваеми рекламно – информационни елементи по чл. 57 ЗУП. Със
същото на „Атум реклами“ ООД било разрешено да извършва рекламна дейност на
общински имоти, чрез поставяне на собствени рекламни елементи на общо 7
позиции, включително и на бул. „Цар Борис III Обединител“
пред магазин „Фреа“. За посочената позиция се разрешавало поставянето на
едностранен рекламен елемент с размери 3,00м./ 4,00 м., обща рекламна площ –
12,00 кв.м, дължимата такса за същия била в размер на 187,20 лв. с 20 % ДДС.
Така издаденото разрешение за
ползване важало за срок от 01.06.2019
г. до 31.12.2019 г., като след изтичането на този срок същото ставало
невалидно.
С писмо от 19.12.2019 г., кмета на Община Пловдив – З.Д. уведомил
управителя на санкционираното дружество, че считано от 01.01.2020 г. за общо
пет позиции, сред които и тази на бул. „Цар Борис III Обединител“ пред магазин „Фреа“, разрешение за
ползване на имот общинска собственост за рекламна дейност няма да бъде
издадено. Указано било, че в тридесетдневен срок от получаване на писмото
горепосочените рекламни елементи следва да бъдат отстранени доброволно, като
контрол по спазване на указаното ще бъде осъществен от Пловдивски общински
инспектораП.
Във връзка с горното, на 30.04.2020 г. актосъставителят П.И.Г.,
съвместно с П.К.П. и Г.Б.П. извършили проверка с начален час 12,00 ч. на
процесния РИЕ. По време на същата, установили, че на „Цар Борис III Обединител“ откъм северната страна на тунела, фирмата
„Атум реклами“ ООД е поставила върху западния тротоар - имот общинска собственост, в близост и пред
магазин „Фреа“ един брой собствен рекламно – информационен елемент – тип
„Билборд“, трайно прикрепен към терена и извършва рекламна дейност чрез него.
РИЕ бил с размери 4,00 м х 3,00 м, изграден от метални градивни елементи,
едностранно,с надписи и снимки, рекламиращи козметични и други препарати,
произвеждани от фирма „Елитис“ ЕООД или търгувани чрез нея, с обща рекламна
площ приблизително 7,5 кв.м. Посочен бил и телефон за контакт с фирмата –
собственик на елемента. На място бил съставен констативен протокол – серия А №
108283/30.04.2020г., в който била отразена и констатацията, че за така
поставения РИЕ фирма „Атум реклами “ ООД няма разрешение за ползване на
общински имот за рекламна дейносП. По отношение на последното е отразено, че е
установено след направена справка в отдел „Стопански дейности, следконцесионен
контрол, категоризации“, както и от документи доказващи правното основание за
ползване на имота.
На 11.05.2020
г., управителят на санкционираното дружество получил лично покана изх.
№ 20 ПОИ – 369/ 05.05.2020 г. от Директорът на Пловдивски общински инспекторат в
тридневен срок от получаване на същата да се яви в Пловдивски общински
инспекторат, ул. „Лев Толстой“ № 2, еП. 3, сП. 13 за представяне на
необходимите документи да поставените рекламно- информационни елементи и
приключване на проверката. Указано било изрично, че при неявяване, на основание
чл. 40, ал.2 ЗАНН в негово отсъствие ще бъде съставен АУАН.
За така констатираното нарушение от проверяващия –
свидетеля Г. бил съставен АУАН Серия А № 4615 / 14.05.2020 г. против „Атум реклами“ ООД за това, че при
направена проверка на 30.04.2020 г. в обект РИЕ тип „Билборд“, находящ се в
град Пловдив, бул. „Цар Борис III Обединител“, в близост и пред магазин „Фреа“ е установено нарушение с
констативен протокол № 108283/30.04.2020г., а именно: На „Цар Борис III Обединител“ откъм северната страна на тунела фирмата
„Атум реклами“ ООД е поставила върху западния тротоар - имот общинска собственост, в близост и пред
магазин „Фреа“ един брой собствен рекламно – информационен елемент – тип
„Билборд“, трайно прикрепен към терена и извършва рекламна дейност чрез него.
РИЕ е с размери 4,00 м х 3,00 м, едностранно, с метална носеща конструкция, с
надписи и снимки, рекламиращи козметични и други препарати, произвеждани или
търгувани от фирма „Елитис“ ЕООД,
телефони за контакт с фирмата собственик, с рекламна площ приблизително 7,5
кв.м., измерена с ролетка 0:3м.
Както в АУАН, така и в
съставеното въз основа на него наказателно постановление от 03.06.2020 г., е
аргументирано, че за така поставения РИЕ върху общинския имот, формата „Атум
реклами“ ООД няма разрешение за ползването му за рекламна дейност, което било установено и
от направената справка в отдел „Стопански дейност, следконцесионен контрол,
категоризации“ на община Пловдив. Административнонаказващият орган е посочил и
отразеното в АУАН, че към момента
на проверката е установено, че дружеството не разполага с валидно и
актуално разрешение за поставяне на
РИЕ върху недвижими имоти, както и няма документ за изрично писмено съгласие на
собственика на поземления имот или писмен договор на заетата от РИЕ площ.
Административнонаказващият орган е квалифицирал така
констатираното нарушение, като такова по чл. 10, ал. 1 във вр. чл. 6, ал. 1, П. 1 във вр. чл. 6, ал. 2 от Наредбата на Общински съвет Пловдив за реда за
издаване на разрешение за поставяне и ползване на рекламно – информационни
елементи върху недвижими имоти на Община Пловдив, като
на основание чл. 13, ал. 5 от горецитираната наредба е наложил на дружеството –
жалбоподател имуществена санкция в размер на 1000,00 лева.
По делото като свидетел е разпитан актосъставителя – Г.,
който възпроизвежда подробно обстоятелствата, свързани с извършената проверка,
а така също и обстоятелствата, свързани с установяване на контакт по телефона с
представляващия санкционираното дружество. В разпита си свидетелят посочва и,
че на датата на съставяне на АУАН, след като Н. бил получил покана за явяване в
инспектората, същият се явил. Представил лична карта за вписване на данните от
нея в актовете, които били общо три на брой. Заедно с актосъставителя били и
колегите му, участвали при извършване на проверката – П. и П., както и свид. С.
и началникът на отдела – К. Първият акт
бил съставен в присъствието на управителя на санкционираното дружество, като по
средата на втория акт, Н. бил повикан от Директора на инспектората. През това
време свидетелят подготвил останалата част от актовете, които не се различавали
по съдържание, тъй като касаели идентични нарушения. След като Н. се върнал при
него, свидетелят му предявил актовете за подписване, но Н. отказал да подпише и
трите акта с аргумента, че трябва да дойде с адвокат, за да ги подпише. С този
мотив, той си тръгнал след като отказал да подпише и трите акта, което наложило
свид. С. да положи подписа си като свидетел на отказа.
Като свидетел по делото е разпитана и Р.С. – П. Същата
споделя, че управителят на санкционираното дружество е бил поканен в
инспектората и е имал среща с директора.
Н. присъствал на съставянето и на трите акта, представил и лична карта. Актовете
били съставени от свид. Г., в присъствието на П. и Т. След като му били
предявени и трите акта той отказал да ги подпише. Свидетелката повторно
попитала Н. дали ще подпише акта, той отказал поради което тя се подписала като
свидетел на отказа.
Делата от
административнонаказателен характер се разглеждат от районните съдилища, като
въззивна инстанция. Въззивната инстанция е инстанция по същество и проверява в
цялост обжалваните наказателни постановление, независимо от изложеното в жалбите и твърденията, които правят
страните в хода на делото.
В аспект на гореизложеното, съдът
намира, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Действително фактическата
обстановка, изложена в АУАН кореспондира на тази, посочена в НП. Посочени са и
всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение –
време, място на извършване, субект на нарушението.
Актът за установяване на
административно нарушение и атакуваното наказателно постановление са съставени
от компетентните за това длъжностни лица, в съответните срокове за съставянето
им, при спазването на императивните изисквания на ЗАНН.
Настоящата съдебна инстанция кредитира показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, като обективни,
последователни и кореспондиращи с останалите доказателствени материали по
делото. Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на дружеството –
жалбоподател, че показанията на двамата свидетели са противоречи, като от
анализа на същите се установявало, че процесния АУАН е съставен в отсъствието
на управителя на „Атум реклами“ ООД, поради което била нарушена разпоредбата на
чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Това възражение е изцяло неоснователно. Съдът, в хода на
извършения от него самостоятелен анализ на посочените гласни доказателствени
средства поотделно и в съвкупност с останалите доказателства по делото намира,
че същите са непротиворечиви и по един ясен и недвусмислен начин водят до извод
за съставянето на акта в присъствието на управителя Н.. Необосновани и
недоказани са доводите на процесуалния представител на дружеството –
жалбоподател, че Н. въобще не е посещавал инспектора в деня на съставяне на
актовете, тъй като на тази дата бил
рожденик.
Смисълът на
подписа на нарушителя е същият да бъде запознат със съдържанието на акта, така
че да е наясно за какво конкретно нарушение ще му се търси отговорносП. Съдът
отново подчертава, че от анализа на показанията на двамата свидетели, се
установява, че акта е съставен в присъствието на Н., като същите са му били
предявени и той е имал възможност да се
запознае със съдържанието им. Законосъобразно е проведена процедурата по
удостоверяване на отказа на Н. да подпише акта по реда на чл. 43, ал. 2 ЗАНН,
като надлежно са отбелязани имената и адреса на свидетеля по отказа. В този
смисъл не се установява наличие на твърдяното съществено процесуално нарушение,
ограничаващо правото на защита, съответно довело до опорочаване на цялото
административно - наказателно производство.
Съдът не споделя и доводите на жалбоподателя, че е налице
съществено нарушение и на
правилото на чл. 57, ал.1, П. 5 ЗАНН, довело и до друго самостоятелно основание
за отмяна на обжалвания акт, а именно неспазването на тримесечния срок по чл.
34, ал. 1 ЗАНН. От анализа на последно цитираната разпоредба следва, че началният момент, от
който следва да се счита за открит нарушителят, е датата на която контролните
органи са разполагали с цялата информация съобразно която могат да установят
извършването на административното нарушение.
Съдът не споделя и
доводите на жалбоподателя, че в случая е налице и издадено валидно и действащо
разрешение за поставяне, доколкото видно от представеното от процесуалния
представител на дружеството – жалбоподател
Разрешение за монтаж № 7 /10.08.2000 г.
/л.18 /, същото е издадено на
ЕТ „А.Н.Н.“ с булстат № *. От
направената от съдията – докладчик по настоящото дело справка в интернет сайта
на Търговски регистър, същия не установи данни за наличието на каквато и да
било форми /вливане, сливане/ на преобразуване на едноличния търговец в дружеството – жалбоподател. В тази връзка,
съдът намира, че по делото освен липсата на валидно действащо разрешение за ползване, се
установява и липсата на валидно и действащо разрешение за поставяне, предпоставящо
издаването на разрешение за ползване.
Въпреки
гореизложеното, обаче, съдът намира, че атакуваното постановление страда от
недостатъци, водещи до незаконосъобразност на същото.
Административнонаказващият орган, прилагайки правилото на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН
е приел, че в процесния случай е налице нарушение, което следва да бъде
квалифицирано като такова по чл. 10, ал.
1 във вр. чл. 6, ал. 1, П. 1 във вр. чл. 6, ал.2 от горецитираната Наредба.
Съгласно текста на чл. 10, ал. 1 Разрешение за ползване
на общински имот за разполагане на РИЕ, които са трайно прикрепени към терена
се издава от Кмета на община Пловдив за срок не по – дълъг от три години, след
като на лицето е издадено разрешение за поставяне на РИЕ.
Новелата на чл. 6, ал. 1, П. 1 от Наредбата предвижда, че
върху недвижими имоти могат да се поставят РИЕ въз основа на разрешение за
поставяне, издадено по ред, установен в тази Наредба, като в П. 1 е
конкретизирано, че заявление за издаване на разрешение за поставяне на РИЕ се
отправя до кмета на Община Пловдив, когато се отнася за рекламни съоръжения,
разположени върху недвижими имоти общинска и държавна собственосП.
В ал. 2 на чл. 6 е регламентирано, че в чужди поземлени
имоти и сгради разрешение за поставяне на РИЕ се издава въз основа на изрично
писмено съгласие от собственика на поземления имот или на сградата, или въз
основа на писмен договор за наем на заетата от РИЕ площ.
Безспорно установено правило е, че изискването да се
посочват конкретните законови разпоредби касае правната квалификация на
административното нарушение. Неясното, некоректното посочване или изначалната
липса на посочване на конкретните норми, които са приети за нарушени, винаги
ограничава съществено правото на защита на нарушителя. Освен обект на
задължения, административният нарушител е и субект на права. Като такъв той има
правото да разбере в какво се е изразило неговото виновно поведение, защо то се
явява неправомерно с оглед установения
правов ред и как се е стигнало до
ангажирането на административно- наказателната му отговорносП.
В аспект на гореизложеното, цитираните разпоредби от
Наредбата, под чийто регламент е субсумирано приетото от административно
-наказващият орган нарушение анализирани самостоятелно и във взаимовръзка водят
до извода, че те не се явяват задължаващи по отношение на жалбоподателя.
Посочените разпоредби са систематично разположени в
Раздел III от Наредбата, озаглавен „Поставяне, ползване и премахване на рекламно –
информационни елементи“, като същите сочат единствено и само реда по който се
издават разрешение за ползване и предпоставящото го разрешение за поставяне.
Регламентирани са компетентните органи и максималните срокове за които може да
се издадат коментираните разрешения.
В случая липсва описание, което да е свързано със
задължение за жалбоподателя да се въздържа от определено неправомерно
поведение, П. е не се съдържа формулирано изпълнително деяние – действие и/или
бездействие, обявено от закона за административно нарушение по чл. 6 от ЗАНН.
Следователно така описаното нарушение се явява несъставомерно и не може да бъде
определено като обективно отговорно, защото реално такова не се сочи във
вменените и считани за нарушени от жалбоподателя законови разпоредби, както в АУАН, така и в
НП, съгласно императивните изисквания на чл. 42, П. 5 и чл. 57, П. 6 от ЗАНН.
Правило за поведение на правните субекти не се съдържа и
в посоченото в процесното наказателно постановление основание за ангажиране на отговорността
на жалбоподателя – чл. 13, ал. 5 от същата Наредба, която регламентира
единствено правомощия на наказващия орган / След изтичане на тридневен срок от
връчване на акта по ал.4 кметът на общината издава наказателно постановление, с
което налага глоба на физически лица в размер от 100 до 5 000 лв., а на
еднолични търговци и юридически лица – имуществена санкция в размер от 1 000 до 50 000 лв.,
съобразно тежестта на извършеното нарушение на наредбата, ако нарушителят не
подлежи на по-тежко наказание по друг нормативен акП./
Ето защо атакуваното наказателно постановление се явява
необосновано, неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено от съда.
Допълнително, съдът намира за необходимо да отбележи
следното: Според чл. 1 от Наредбата,
посоченият подзаконов нормативен акт определя реда и условията за поставяне,
ползване и премахване на рекламно – информационни елементи на територията на
гр. Пловдив в съответствие с чл. 57 от Закона за устройство на територията. В
чл. 4 е посочено, че с Наредбата се определят устройствените изисквания при
поставяне на РИЕ на територията на Община Пловдив, правомощията на
административните органи на районите и община Пловдив относно реда за издаване
на разрешения, режима на ползване и на поддържане на обектите и заплащане на
дължимата такса.
Съгласно текста на чл.
57, ал. 1 от ЗУТ върху недвижими имоти могат
да се поставят рекламни, информационни и
монументално-декоративни елементи въз
основа на разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на
общинския съвет по чл. 13а или
по чл. 56, ал. 2.
Според ал. 3 на същия член в чужди поземлени имоти и сгради разрешението
за поставяне на обекти по ал. 1 се издава въз основа на изрично писмено съгласие
от собственика на поземления имот или на сградата, или въз основа на писмен
договор за наем на заетата от съоръжението по ал. 1 площ.
В следващата разпоредба
на чл. 57а, ал. 1 ЗУТ е въведеното правилото, че обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се
премахват, когато:
1/са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или
без разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие с
издаденото разрешение;
2/са поставени без правно основание или правното основание за одобряване на схемата и/или за
издаване на разрешението за поставяне е отпаднало;
3./ не отговарят на правилата и нормативите за устройство на територията;
4./ не отговарят на изискванията по чл. 169, ал. 1, П. 1, 2, 3, 4, 5 и ал.
3, П. 1;
5./ представляват реклама, забранена със закон;
6./ срокът на схемата и/или на разрешението за поставяне е изтекъл;
7./ обектът е захранен с вода и не е включен в уличната
канализация или не е изградена локална система за съхранение на отпадните води;
8. /не отговарят на други изисквания, определени с нормативен акП.
Гореописаните
обстоятелства се установяват с нарочен констативен акт, съставен от служителите
по чл. 223, ал. 2, а за
обекти, поставени на територията на националните курорти, определени с решение
на Министерския съвет за селищни образувания с национално значение, и на
територията на морските плажове – от органите на Дирекцията за национален
строителен контрол в 7-дневен срок от констатиране на нарушението.
Констативният акт се връчва на собствениците на обектите по ал. 1, които могат
да направят възражения в тридневен срок от връчването му.
По – нататък в ал. 3 е
регламентирано, че в 7-дневен срок от връчването на констативния
акт по ал. 2 кметът на общината,
съответно началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или оправомощено от него длъжностно лице
издава заповед за премахване на обекта. Заповедта се връчва на
собственика на обекта по ал. 1, който може да я обжалва по реда на чл. 215, ал. 1.
В заповедта по ал. 3 кметът на общината, съответно
началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или оправомощено от
него длъжностно лице определя срок за премахване на обекта, като при неспазването му обектът се премахва принудително по ред, определен с наредбата по чл. 56, ал. 2.
В аспект на
гореизложеното и след анализа на цитираните разпоредби, съдът намира, че редът
за премахване на процесния РИЕ е ясно разписан в ЗУТ, като същия предполага
издаване на заповед за премахване от
страна на кмета на Община Пловдив на основание чл. 57а, ал. 1 ЗУТ и чл. 12 и чл. 13 от
Наредбата за реда за издаване на разрешение и поставяне на
рекламно-информационни елементи върху недвижими имоти на община-Пловдив. Издаването на заповедта е предпоставено от констатациите на съответните
длъжностни лица на Община Пловдив, които следва да са обективирани в нарочен
констативен протокол.
Съдът намира, че това е
редът, който е следвало да се съблюдава след като е било установено, че
процесния РИЕ няма разрешение за поставяне, издадено по
реда установен с с наредба на общинския съвеП.
По разноските:
При този изход на
спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски
в настоящото производство за представителство от адвокаП. Такава претенция е
своевременно направена от процесуалния му представител, като по делото е
представен договор за правна защита и съдействие № 173000 от 20.07.2020 г.
/л.13/, видно от който за оказаната правна защита и представителство е
определено и заплатено в брой възнаграждение в размер на 300,00 лева, които
следва да бъдат присъдени в полза на въззивника.
Мотивиран от
гореизложеното, Пловдивският районен съд, Пети наказателен състав
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 355 от 03.06.2020г.,
издадено от З.Д.Д.– * на Община Пловдив, с което на основание чл.13, ал. 5 от
Наредба на Общински съвет Пловдив за реда за издаване на разрешение за
поставяне и ползване на рекламно – информационни елементи върху недвижими имоти
на Община Пловдив на „Атум реклами“ ООД, ЕИК ********* е наложена имуществена
санкция в размер на 1000,00 лева за
нарушение на чл. 10, ал. 1 вр. чл. 6, ал. 1, П. 1 вр. чл. 6, ал. 2 от Наредба
на Общински съвет Пловдив за реда за издаване на разрешение за поставяне и
ползване на рекламно – информационни елементи върху недвижими имоти на Община
Пловдив.
ОСЪЖДА Община Пловдив, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН да ЗАПЛАТИ на „Атум реклами“ ООД, ЕИК ********* сумата от 300,00 /триста/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана защита и съдействие.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.М.