Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. София, 08.02.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, първо гражданско отделение,
ЧЖ, I състав, в закрито заседание на осми февруари
две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА ПЕТЯ
АЛЕКСИЕВА
при
секретаря
и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното
от
съдия Алексиева ч.гр.д. № 493 по
описа
за
2021 г. и за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.436-чл.438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на „Обединена Българска Банка“ АД против Разпореждане на частен
съдебен изпълнител Г.К.за отказ за намаляване на разноски по изпълнително дело
№ 20209240401016, изразяващи се в размера на претендирания от взискателя
адвокатски хонорар.
Жалбоподателят
твърди, че с ПДИ е уведомен за образуваното срещу него изпълнително дело.
Твърди, че с постановление за разноски, приложено към поканата, ЧСИ е приел
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 1500 лв. Поддържа
се, че с молба от 23.11.2020 г. „О.“ АД
е направило възражение за прекомерност на така приетия по изпълнителното дело
размер на адвокатския хонорар, но с обжалваното разпореждане съдебният
изпълнител е отказал да намали този размер. Жалбоподателят твърди, че така
приетия размер е прекомерен, тъй като единственото извършено действие е
образуване на изпълнително дело. Поддържа, че в срока за доброволно изпълнение
изцяло е заплатило сумите по изпълнителния лист.
Моли съда да отмени постановлението
на ЧСИ за отказ на намаляване на адвокатския хонорар на взискателя, като намали
претендираното възнаграждение до неговия минимум от 200 лв.
Претендира направените по
делото разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв.
В
срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателите.
Оспорват жалбата с твърдението, че не са налице основания за редуциране на
разхода за адвокатско възнаграждение от взискателите. Твърди се, че адвокатско
възнаграждение се дължи за всеки един от взискателите поотделно.
Претендират
направените в настоящото производство разноски.
По повод постъпилата жалба, ЧСИ е депозирал писмени
обяснения, в които се сочи, че постъпилата жалба е допустима, но неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение.
Съдът
като взе предвид становищата на страните, намира следното от фактическа страна:
Видно от приложеното заверено копие на изпълнително дело № 20209240401016
на ЧСИ Г.К.с рег. № 924 при СГС, същото е образувано по молба на взискателите П.Я.И., К.Д.И., Н.И.В., В.И.И.за събиране на вземане по изпълнителен лист от 29.10.2020
г., издаден въз основа на влязло в сила Решение № 1085 от 02.12.2019 г. по т.д.
№ 1780/18 г. по описа на ОС-Варна, по силата на които длъжникът и жалбоподател
в настоящото производство „Обединена Българска Банка“ АД е осъден да заплати на
взискателите сумата от 9 985,92 лв. и от 4000 лв.-разноски.
Представено
е пълномощно, както и разписка за сумата от 1500 лв., платена за образуване и
водене на изпълнително производство срещу О. АД, която сума е приета от
съдебния изпълнител с разпореждане от 13.11.2020 г.
В хода
на изпълнителното производство, процесуалният представител на взискателите е
изготвил и входил молба въз основа, на която е образувано изпълнително дело № 20209240401016
на ЧСИ Г.К.и е посочил изпълнителен способ.
На 17.11.2020
г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която ЧСИ е
определил сумите, които подлежат на събиране, а именно: сумите по горецитирания
изпълнителен лист от 9985,92 лв. и от 4000 лв. /13 985,92 лв./, както и разноски
по изпълнителното дело-1500 лв. адвокатско възнаграждение, 1 426,99 лв. такси
по ТТР към ЗЧСИ, дължими към 01.12.2020 г.
На 23.11.2020
г. длъжникът е заявил възражение срещу размера на претендираното адвокатско
възнаграждение.
С
обжалваното постановление от 30.11.2020 г., ЧСИ е отказал да редуцира приетите
по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар на процесуалния
представител на взискателите.
Не се
спори, че сумите по изпълнителния лист са платени изцяло от длъжника в срока за
доброволно изпълнение.
При така установените факти, съдът приема
следното от правна страна:
Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок,
срещу акт подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Жалбата срещу отказа на ЧСИ Костов да намали
разноските по изпълнението е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Има
надлежен акт на ЧСИ, с който отказва намаляване на адвокатския хонорар в
изпълнителното производство, а именно обжалваното постановление от 30.11.2020
г. Длъжникът по изпълнението е поискал от ЧСИ да бъдат намалени разноските за
адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв., което искане е било оставено
без уважение, ето защо и настоящият съдебен състав приема, че постановлението
на ЧСИ по въпроса за разноските подлежи на обжалване пред съда.
Следователно подадената частна жалба е допустима.
По съществото на жалбата:
По отношение на дължимото адвокатско възнаграждение.
Съобразно приетото в Тълкувателно решение № 2/2013 от 26 юни 2015 год. на ВКС,
ОСГТК, първоначалният взискател прави разноски по образуването на
изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията
от който се разпределят, по осъществяване на други изпълнителни способи, както
и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които (при възражение от
длъжника или от някой от присъединените кредитори) се признава тази част, която
съответства на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното
дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на
държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ;
и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен
изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.
Длъжникът не отговаря за разноските на взискателя,
направени за изпълнителни способи, които не са приложени. Последното е прието
както в цитираното по-горе Тълкувателно решение, така и в Решение № 251 от 5.09.2012 г. на ВКС по гр. д. №
517/2011 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на 290 ГПК.
Материалният интерес по изпълнителното дело за
взискателя е в размер на общо 13 985,92 лв.
Съобразно нормата на чл. 10. (Изм. - ДВ,
бр. 28 от 2014 г., доп. - ДВ, бр. 84 от 2016 г.), т.1 и т.3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело
възнаграждението е:
1. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. -
ДВ, бр. 28 от 2014 г.) за образуване на изпълнително дело - 200 лв.;
2. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2014 г., бр. 7
от 2019 г., бр. 68 от 2020 г. Сравнение с предишната редакция) за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000
лв.-200 лв., и за вземания над 1000 лв.-1/2 от съответното възнаграждение по
чл. 7, ал. 2, т. 2-7.
Настоящият съдебен състав намира, че длъжникът
не дължи и разноските за адвокатско възнаграждение по т.2, тъй като безспорно
не е осъществено принудително изпълнение чрез посочения от взискателя способ, а
именно запор върху банкова сметка ***. Това е така, тъй като е налице
доброволно изпълнение.
Ето защо жалбата се явява основателна и
дължимото от длъжника адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 200 лв.,
до който размер ще следва да бъде намалено.
Настоящият съдебен състав намира, че не
следва да се присъжда сумата от 200 лв. за всеки един от четиримата взискатели,
тъй като образуваното изпълнително дело е едно, независимо от броя на
взискателите.
Предвид намаляването на адвокатското
възнаграждение ще следва да бъде намалена и пропорционалната такса по т.26
съответно на 1285,39 лв. с ДДС, предвид размера на събраната сума 14 185,92 лв.
/9985,92 лв.+4000 лв.+200 лв. /.
По искането за присъждане на разноски в настоящото
производство. Същото е неоснователно. Отговорността за разноски се понася от
страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за
неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу
действия на съдебен изпълнител като взискателят /ответникът по жалбата/ не е
дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този
случай взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на
незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния
изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл.
441 от ГПК.
Разноски не се дължат и на ответната по жалбата
страна. В производството по разноските /каквото по същността си е
производството по настоящото дело, доколкото единственият спорен въпрос е по
размера на разноските, определени в изпълнителното производство/, страните не
си дължат разноски, тъй като в това производство не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, и разпоредбата
на чл. 81 от ГПК не намира приложение /в този смисъл определение № 489 от
17.10.2017 г. по ч.гр. д. № 3926/2017 г. на ВКС, ІV ГО, определение № 933 от
17.09.2018 г. по ч.гр. д. № 2845/2018 г. по описа на ВКС, ІV ГО и др./.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Постановление от 30.11.2020 г. на ЧСИ Г.К., с което е отказано редуциране на приетите по делото
разноски, представляващи адвокатски хонорар на процесуалния представител на
взискателя и вместо него постановява:
НАМАЛЯВА по жалба с правно
основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК на „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *******, гр. София, бул. „******дължимите в
изпълнителното производство по изпълнително дело № 20209240401016 на ЧСИ Г.К.с
рег. № 924 при СГС от длъжника „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД разноски по
изпълнителното дело: за адвокатско възнаграждение от 1500 лв. на 200 лв. /двеста лв./ и пропорционалната
такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители от 1 378,99 лв. с ДДС на 1285,39
лв. с ДДС /хиляда двеста осемдесет и пет и 0,39 лв./
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.