Р Е Ш Е Н И Е
№261720/17.12.2020г.
град Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд, гражданско отделение,
четиридесет и трети състав, в публично съдебно заседание, проведено на
двадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Т.Л.
Секретар: Д.Д.
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело №12599/2019 г., по описа на ВРС и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа
искова молба на „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, с която против И.С.Т., ЕГН **********, с
адрес: ***, по реда на чл.422 вр. чл. 415 ГПК и чл.86 ЗЗД са предявени искове
за установяване вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 3155 по описа на ВРС за 2019 г., а
именно: 1175,73 лева, представляваща главница – дължима сума за ползвани В и К
услуги в обект с адрес: ***, за периода от 05.04.2012 г. до 22.02.2019 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
26.02.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 33,60 лева – обезщетение
за забава, начислено за периода от 05.04.2012 г. до 22.12.2019 г. Претендират
се сторените разноски в заповедното и в исковото производство.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от
ищеца права:
Между страните е налице валидно облигационно
правоотношение, възникнало въз основа на сключен между тях договор, по силата
на който ищецът предоставя на абоната – ответник в производството,
водоснабдителни и канализационни услуги, а последният е длъжен да заплаща
ползването на същите. Ответникът е ползвател на услуги на ищцовото дружество и
има открита индивидуална партида с абонатен № 1134441, в имот с адрес: ***, в
който е монтиран водомер. За процесния период, ищецът е изпълнил задълженията
си за предоставяне на услуги. Ответникът не е заплатил ползваните услуги по
издадената фактура.
Въз основа на
заявление на ищеца е образувано заповедно производство и е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1711/28.02.2019 г. по ч.гр.д. №
3155 по описа на ВРС за 2019 г. за
заплащане на следните суми: 1175,73 лева, представляваща незаплатена сума за
ползвани ВиК услуги по партида с абонатен № 1134441, за периода от 02.02.2012
г. до 05.02.2019 г., за обект, находящ се в ***, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
26.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 33,60
лева, представляваща обезщетение за забава за заплащане на горното задължение,
начислено за периода от 05.04.2012 г. до 22.02.2019 г., както и сторените в заповедното производство разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен
представител представя отговор на исковата молба, с който оспорва
основателността на предявените искове. Твърди, че ищецът не е доказал, че ответникът е собственик или
ползвател на имота, до който са доставени ВиК услугите. Намира, че обстоятелството,
че партидата се води на името на ответника не е достатъчно основание за да се
ангажира отговорността му за заплащане на претендираните от ответника суми.
Въвежда възражение за изтекла погасителна давност за задължението за заплащане
на суми в периода от м. 02.2012 г. до м. 02.2016 г. Оспорва размера на
претендираната от ищеца сума за главница. Намира, че е неясно как е начислена
същата.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител поддържа
предявените искове и моли за уважаването им. Ответникът, чрез назначения му
особен представител оспорва основателността им и настоява за отхвърлянето им.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа, и правна
страна следното:
Предявените искове са допустими, поради което съдът
дължи произнасяне по основателността им:
Производството по делото е образувано въз основа
искова молба, с която са предявени искове по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД. Налице е успешно проведено производство по чл.410 ГПК. В полза
на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№1711/28.02.2019 г. по ч.гр.д. № 3155 по описа на ВРС за 2019 г. за заплащане на следните суми: 1175,73
лева, представляваща незаплатена сума за ползвани В и К услуги по партида с
абонатен № 1134441, за периода от 02.02.2012 г. до 05.02.2019 г., за обект,
находящ се в ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 26.02.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 33,60 лева, представляваща обезщетение за
забава за заплащане на горното задължение, начислено за периода от 05.04.2012
г. до 22.02.2019 г. Със заповедта, в полза на заявителя, ищец в настоящото
производство, са присъдени и сторените разноски.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на
вземанията си. Въз основа на искова молба от „Водоснабдяване и канализация -
Варна” ООД, представена в законоустановения едномесечен срок, е образувано
настоящото производство за установяване дължимостта на сумите по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3155 по описа на ВРС
за 2019 г.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в
процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявения положителен
установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидна
облигационна връзка между него и ответника, в т.ч., че последният е бил абонат
за посочения адрес, през заявения в исковата молба период, че в същия период е
доставил описаните по вид услуги, в посоченото количество и на посочената
стойност, съответно вида на услугите за отчетния период; период и размер на
обезщетението за забава. При въведено възражение от страна на ответника, в
тежест на последния е да установи и
докаже възражението си против вземането, в т.ч., че е извършил цялостно или
частично плащане на претендираните суми или че са налице обстоятелства, които
го освобождават от задължението за плащането им.
Облигационната връзка, която се твърди, че съществува
между страните, се регулира от Закона за водите, Наредба № 4 от 14.09.2004 г.,
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, одобрени с решение на ДКЕВР /сегашно
наименование КЕВР/, като приложение намират чл.63 и сл., чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД,
чл.318 и сл. вр. чл.298 ТЗ, при действие на Общи условия (ОУ), по аргумент от
чл. 8, ал. 1 – 4 от Наредба №4/14.09.2004 г.
Съгласно нормата на чл.11, ал.7 ЗРВКУ, одобрените
от КЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги стават част от
договорните отношения между страните в едномесечен срок от публикуването им. Не
се изисква сключване на индивидуален писмен договор между потребител и
оператор. С разпоредбата на §1, ал.1, т.2, б. „а” от ДРЗРВКУ се определя кръга
лица – потребители на ВиК услуги. Същите са собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоствят В и К услуги. Съгласно чл.7, т.1 ОУ,
ВиК операторът е длъжен да доставя на потребителите вода с питейни качества,
съгласно изискванията на действащото законодателство, да отвежда и/или
пречиства отпадъчните води, а съгласно чл.5, т.6 вр. чл.33, ал.2 ОУ
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми в 30-дневен срок след датата
на фактуриране. При забава в плащането съгласно чл.44 ОУ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД
потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано
от първия ден след настъпване на падежа.
За да се приеме, че за потребителя е налице възникнало
задължение за плащане, в тежест на ищеца е да установи, че страните се намират
във валидно облигационно отношение; че ответникът има качеството потребител на
ВиК услуги, както и че претендираните и осчетоводени ВиК услуги реално са
доставени на ответника. С разпоредбата на чл.33, ал.1 ОУ е предвидено, че
предоставените услуги се заплащат от потребителите при наличие на консумация
и/или служебно начисляване на количества, а според чл.22 изразходените
количества питейна вода се отчитат при условията и сроковете, определени в ОУ,
по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора.
Разпоредбата на чл.23 ОУ сочи реда, по който следва да бъде извършвано
отчитането на водомерите – най-малко веднъж на три месеца, в присъствието на
потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието
на показанията с данните в отчета.
Възражението на ответника, че ищецът не е установил
качеството му на потребител е неоснователно. Видно от представена от ищеца
справка № 455289/20.11.2020 г. на Агенция по вписванията, ответникът И.С.Т. е
придобил правото на собственост върху процесния имот на 01.11.2000 г., въз
основа сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, поради което, като
собственик на имота, до който се доставят ВиК услугите, той е сред лицата,
попадащи в приложното поле на §1, ал.1, т.2, б. „а” ДРЗРВКУ. От същия писмен
документ се установява, че продавачи по договора са Росен Момчилов Станков и
Даниела Момчилова Станкова.
Видно от заключението на допусната по делото
съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно и неоспорено
от страните, ищецът има вземане към ищеца, за потребени ВиК услуги, в размер на
1175,73 лева, като потреблението е отчетено за периода от 05.03.2012 г. до 06.025.2019
г., а лихвата за забава в плащане на главно задължение е в размер на 33,58
лева, като същата е начислена за периода от 04.05.2012 г. до 22.02.2019 г. От
заключението на ССчЕ се установява размерът на задължението на ответника – в т.ч. главници и лихви, за съответния
период, но следва да се съобрази, че същото е изготвено на база предоставената
от ищеца счетоводна документация.
От представени 2 бр. карнентни листове, се установява,
че независимо от промяната в собствеността, като титуляр на партидата
продължава да бъде вписван предходен собственик на имота - Росен Момчилов
Станков. Пропускът да бъде декларирана промяната в собствеността на имота,
респективно – в партидата, не основание за оспорване качеството на потребител
на ответника, доколкото негово е задължението да уведоми ВиК оператора за
промяната в собствеността на процесния имот /чл.61, ал.1 ОУ/.
При горните доводи, съдът намира, че облигационната
обвързаност на страните по делото е безспорно установена и ответникът е
потребител на ВиК услуги по смисъла на §1, ал.1, т.2, б. „а” ДРЗРВКУ.
По делото не бяха представени или ангажирани
доказателства, чрез които, по безспорен начин, да се установи, че операторът е
изпълнил поетите договорни задължения, като е доставил ВиК услугите, чиято
стойност претендира, както и че е отчитал показанията на водомера в процесния
имот, при установените за това срок, условия и начин.
Нито с исковата молба, нито в хода на производството
се твърди, а и не се събраха доказателства, чрез които да се установи, че в
имота на ответника е бил извършван редовен реален отчет. Същевременно не се
излагат и твърдения, че вписаното в карнета на ответника потребление е
следствие на служебно начисляване. Записите в същия са неясни. В по-голямата си
част те са извършвани само с отделни букви, а ищецът не сочи какво точно е
вписано, поради което смисълът на тези записи остава неизяснен. От нито едно от
отбелязванията в карнета не може да се установи безпротиворечиво дали се касае
за извършен реален отчет на показанията, на монтирания в имота водомер или
записът е направен след служебно начисляване. По отношение запис от дата
03.06.2013 г. инкасаторът е вписал „писмо“, като ищецът не установи какво е значението
на това отбелязване – дали следва да бъде изпратено писмо до ответника или такова
вече е било изпратено. В случай, че е било изпратено, дали е дадено предписание на ответника и с какво
съдържание. При три последователни отчета извършени през м.06.2017 г.,
м.01.2018 г. и м.11.2018 г. са налице вписвания, които не могат да бъдат
разчетени в цялост. За периода от м.11.2018 г. до м.01.2020 г., в графа
„показание на водомера“ от карнета е налице двубуквен запис, чието значение не
е уточнено от ищеца и за съда е неясно какво следва да се разбира. Вероятно се
касае за служебно начисляване, доколкото за седем последователни месеца /от
м.12.2018 г. до м.01.2020 г./ е вписван един и същ обем на потребление - 15
куб.м/месец. Твърдение в този смисъл, обаче, не бе направено от ищеца.
Претендира се заплащане на предоставени ВиК услуги в
периода от 05.04.2012 г. до 22.12.2019 г.,
като от представените по делото писмени доказателства се установява, че за
продължителни периоди /единият от които 4 години/ липсват каквито и да е данни
за потребление: от м.04.2012 г. до м.06.2013 г.; от м.06.2013 г. до м.06.2017 г.; от м.06.2017 г.
до м.01.2018 г.; от м.01.2018 г. до м.11.2018 г. и от м.05.2019 г. до м.12.2019
г.
При запис в карнета извършен на 03.01.2018 г. е налице
отбелязване в графа „Забележка“ - „за смяна“, като не е установено дали до
ответника е изготвено предписание за смяна на СТИ в обекта, както и дали тази
подмяна се дължи на необходимостта от извършване на периодична метрологична
проверка или поради повреда във водомера на процесния обект. При данни, че
инкасаторът е отбелязал на 03.01.2018 г., че СТИ е за смяна, а няма данни да е
бил подменен, то възниква съмнението, че след м.01.2018 г. водомерът в имота на
ищеца не е бил изправно СТИ.
С оглед гореизложеното не може да се приеме, че
обективираното в карнета, представен по делото, представлява отчитане на реално
потребеното количество вода, което да може успешно да се противопостави на
ответника. В случай, че се твърди, че количеството вода е реално потребено, то
следваше ищецът да установи начинът на отчитане. От друга страна не е налице и
изрично твърдение за служебно начисляване на потребена вода. Така, не може с
категоричност да се установи по какъв начин ищцовото дружество е изчислило
задължението на ответника – дали на база доставени ВиК услуги, чието
потребление е било реално отчетено или след служебно начисляване.
При цялостно оспорване и твърдение от страна на
ответника, в тежест на ищеца бе да докаже претенцията си, в т.ч. че реално е
доставил сочените ВиК услуги в сочения период, както и че коректно е изчислил
стойността им. Ищецът не проведе по делото успешно главно и пълно доказване на исковете
си, като не установи по какъв начин са формирани претендираните суми за
главница, и лихва за забава.
При горните доводи, искът с правно основание чл.422
вр. чл.415 ГПК подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан, а предвид
акцесорния характер на иска с пр. осн. чл.86 ЗЗД, то и същият подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответника се
следват разноски, но доколкото не се претендират, такива не следва да бъдат
присъждани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация
- Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** против И.С.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, искове по реда на чл.422 вр. чл. 415 ГПК и чл.86 ЗЗД, за установяване дължимостта на вземанията, за които по ч.гр.д.№ 3155 по
описа на ВРС за 2019 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1711/28.02.2019 г.,
а именно: 1175,73 лева, представляваща главница – дължима сума за ползвани В и
К услуги в обект с адрес: ***, абонатен №
1134441, за периода от 05.04.2012 г. до 22.02.2019 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 26.02.2019 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 33,60 лева – обезщетение за забава,
начислено за периода от 05.04.2012 г. до 22.12.2019 г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от съобщаването.
На основание чл.7, ал.2 ГПК препис от решението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: