Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.06.2017
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Х ГРАЖДАНСКИ състав
На
06 юни
2017 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
Секретар: Н.Г
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА
гр.дело №
1055 по описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази:
Предявен
е иск с правно основание чл.55 от ЗЗД.
Ищецът
М.М.Г. твърди, че е клиент на ответника по настоящия
иск - „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД с клиентски № **********, ИТН
2057389, като е битов потребител на електроенергия предоставяна от ответника в
дома му на адрес: гр. Стара Загора, ул.
"Свети Патриарх Евтимий" 93, вх.А., ет.6,
ап.49. Получил
писмо от ответното дружество, придружено с фактура и констативен протокол, с
което уведомявали абоната, че при проверка, извършена на 07.04.2016г. от служители на ЕВН ЕР ЕАД на обект с ИТН 2057389 на клиент
с клиентски № ********** било констатирано, че електромерът не отчита. За това бил съставен констативен протокол № 885/26.07.2016 г. на
БИМ Русе. Копие от същия придружавал уведомителното писмо до ищеца. В писмото било записано, че на основание чл.48/1/ и чл.51/1/ от
Правилата за измерване на количествата ел. енергия
за краен снабдител и доставчик от последна инстанция сметката за ел.енергия на
абоната ще бъде коригирана за периода от 08.01.2016г. до
07.04.2016г. за 90 дни. Освен посочените документи
писмото било придружено и от фактура № **********/14.02.2017 г. за сумата от
458,02 лв.
Твърди,
че ищецът стриктно спазвал задълженията си за плащане на дължимите месечни суми
към ответното дружество, като не е манипулирал електромера си, нито знаел за
извършване на подобно действие от друго лице. Поради тези обстоятелства М.Г. посетил КЕЦ Ст. Загора при ответното
дружество, за да се информира на какво основание следва да заплаща допълнителна
сума към дружеството. От там му отговорили, че
независимо дали е съгласен или не, следва да плати сумата по изпратената му
фактура, тъй като в противен случай подаването на ел. енергия
до дома му ще бъде преустановено. Това принудило ищецът да заплати процесната
сума от 458,02 лв. към
ответното дружество още на 17.02.2017г. Извършеното плащане било
видно от приложената като доказателство към иска квитанция №
**********/14.02.2017 за извършено плащане по фактура № **********/14.02.2017
г.
Считал, че начислената ел. енергия на ищеца по процесната фактура е не дължима към
ответника, а от там и недължимо платена от него. На
първо място счита, че допълнително начислената електрическа енергия,
обективирана в процесната фактура № **********/14.02.2017 г. била начислена от
ответното дружество неправомерно, в нарушение на Закона за енергетиката и
Общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС, както и при неспазване на установените с
ПИККЕ правила. Ищецът по никакъв начин не е бил уведомяван от
представител на ответното дружество за извършената проверка, нито е присъствал
на нея.
В констативен протокол за техническа проверка и
подмяна на средства за търговско измерване № 263188/07.04.2016г. било отбелязано, че електромера се намира в заключено
електромерно табло. За това табло ищецът нямал ключ.
При
съставяне на констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства
за търговско измерване № 263188/07.04.2016г. не били спазени разпоредбите на чл.47 ПИКЕЕ, който
понастоящем е отменен с решение № 1500/06.02.2017 г., постановено по адм.д. № 2385/2016 г. от петчленен състав 1 колегия на ВАС. Протоколът бил съставен в отсъствие на абоната, като свидетелите,
които са вписани в него не можело да бъдат идентифицирани. Съгласно
разпоредбата на чл.47, ал.З от ПИККЕ, " При
отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от
негова страна да го подпише констативният протокол се подписва поне от двама
свидетели, които не са служители на
оператора на съответната мрежа." След като липсвали данни идентифициращи свидетелите не можело да се
установи доколко те отговарят на изискването на цитираната по-горе разпоредба и
това било самостоятелно основание опорочаващо издадения протокол, който пък от
своя страна бил частен свидетелстващ документ, съдържащ изгодни за издателя му
факти.
Предвид разпоредбите на
ГПК, касаещи разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес,
в тежест на доставчика на електрическа енергия било
да установи периода на грешното измерване или неизмерване в
резултат на неправомерното действие на потребителя. В
противен случай, без да се държи сметка за този период или без да се отчете
реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и
коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период позволявало на
доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя
електрическа енергия. Липсвала защита на интереса на
потребителите при едностранна корекция на сметките за минал период, предприета
от страна на дружеството - монополист, при неустановен период на грешно
измерване или неизмерване на електрическата енергия. В
настоящия случай не ставало ясно как точно ответникът е формирал периода на
неточно отчитане на СТИ на абоната- за времето от 90 дни, за периода от 08.01.
2016г. до 07.04.2016г. Съгласно
разпоредбата на чл.48. ал.1 от ПИККЕ, на която и ответника обосновава
корекцията, видно от приложеното уведомително писмо до абоната, при липса на
средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната
проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или
измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява
количеството електрическа енергия за период
от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване
до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната
извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90
дни. В конкретния случай липсват данни относно
обстоятелствата, въз основа на които е определен периодът за корекция.
На
следващо място от представените доказателства ставало ясно, че
липсват и данни за виновно поведение от страна на ищеца, от
което да са настъпили вреди на дружеството - ответник и тези вреди да са в
причинна връзка именно с виновното действие или бездействие на потребителя М.Г.. Подобни действия или бездействия върху
електромера от страна на ищеца не са извършвани. Следва
да се отбележи още, че електромерът се намира извън апартамента на ищеца и
никой освен служители на „ЕВН България Електроразпределение АД" няма
физически достъп до него. В този смисъл дори и да били
налице неточности при отчитането и измерването на ел.енергия от електромера, то
същите не били причинени от ищеца. Съгласно чл.
44 от Закона за измерванията, лицата, които използват средства за измерване, са
длъжни да осигуряват техническата им изправност, да ги заявяват и представят за
последваща проверка в Българския институт по метрология или пред избрано от тях
лице, оправомощено за проверка, така и по силата на собствените си Общи условия
било да извършва периодични и контролни проверки. Неизпълнението
на задължението за поддържане на СТИ - изправност от страна на
електроразпределителното дружество, не би следвало да влече като последица
ощетяване на потребителя М.Г., чрез извършване на корекция на сметката му за
минал период. СТИ са собственост на ответника и като
такива задължението за поддържането им в техническата изправност принадлежи
именно на електроснабдителното дружество. В изпратеното до ищеца писмо
липсвала информация, затова кога била извършена последната проверка на СТИ,
което имало връзка и би повлияло на периода на извършената корекция, тъй като
без такава информация и в случай, че такава проверка не е направена, не може да
се определи началният момент, от който се била появила отрицателната грешка в
отчитането на СТИ. Подобни действия на извършване на корекция
на сметка при липсата на яснота от коя дата било налице неотчитане или неточно
отчитане на ел. енергия, от своя страна би
довело до евентуално неоснователно обогатяване на ответното дружество.
Поради гореизложеното,
считал, че констатациите за неизправност в отчитането на електромера са
недоказани, а от там е неоснователна претенцията за заплащане на допълнително начислената
ел. енергия., която реално не е ползвана от
абоната. Освен всичко изложено по-горе, считал, че липсва
каквото и да било законово основание за извършената корекционна процедура. Ответникът обосновавал
вземането си против ищеца с твърдението, че сумата е начислена на основание
разпоредбите на чл.48, ал.1 ПИКЕЕ. Според чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ, когато
при проверка по реда на чл.41 от правилата се установи грешка над допустимата
съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол и приложението към ПИКЕЕ, неправилно и неточно измерване или
неизмерване и не е известно кога се е появила установената грешка, количеството
електрическа енергия се определя съгласно процедура, определена в договорите с
оператора на преносната мрежа или в раздел IX от ПИКЕЕ за оператора на
разпределителната мрежа. Съгласно чл. 47 ПИКЕЕ, когато
операторът извършва проверка на измервателните системи задължително се съставя
протокол, който следва да бъда подписан както от представители на оператора,
така и от клиента или негов представител /чл.47, ал.2 ПИКЕЕ/. Цитираните норми
са въведени с Правилата приети от Държавната комисията за енергийно и водно
регулиране, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. и са
влезли в сила на 15.11.2013г., по арг. от чл.5, ал.5 от КРБ. Тези правила са
издадени на основание на законовата делегация предвидена в чл.83 от Закона за
енергетиката. С тази норма на държавната комисия е
възложено да издава подзаконови нормативни актове относно устройството и
експлоатацията на електроенергийната система, като материята, която регулаторът
има право да урежда нормативно е изрично посочена. В
точка 6 на чл. 83 е посочено, че комисията приема Правила за измерване
на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. В случаите на делегиране на нормативна компетентност органът,
комуто тя е възложена, може да я упражнява само в границите определени в
законовата разпоредба, чрез която е извършена делегацията. В противен случай той би излязъл от рамките на компетентността си,
което би довело до незаконосъобразност на издадения нормативен акт. Този извод следва от разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗНА, според
който компетентността за издаване на нормативни актове не може да бъде
прехвърляна, от което следва, че делегирането е изключение, като обхваща само
изрично предвидени в закона предели. Това се
потвърждава и от чл. 12 от ЗНА, според който актът по
прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да
бъде издаден. Анализът на разпоредбата на чл.83, т.6 от Закона за
енергетиката води до единствения правилен извод, че комисията е компетентна да
определи нормативно правила относно принципите, начините, местата за измерване,
както и реда за установяване на случаите на неизмерване, неправилно или неточно
измерване на електроенергията. Регламентирането на ред за
установяване на случаите на неизмерена, неточно и/или неправилно измерена
ел.енергия се отнася не до отговорността на потребителя на ел.енергия или
разпределението на риска от неправилно отчитане на доставена енергия. То засяга единствено способите, по които да бъде установено
наличието на неправилно измерване и надлежното му документиране, т.е.
разпоредби относно начина на извършване на проверките на средствата за
търговско измерване и регламентирането на действията на служителите при
установяване на неточност в измерването. По своята
същност нормите отнасящи се до преизчисляване на неизмерената или неправилно
измерена енергия, въвеждат форма на обективна отговорност за вреди, изразяващи се в
пропусната полза. Те обаче не засягат неизпълнение на
задължения на потребителя, докато не се установи, че неизмерването е резултат
от негово виновно поведение - арг. от чл.82 ЗЗД. Нещо повече, предвид разпоредбата на чл.120, ал.1 ЗЕ,
според която средството за търговско измерване е собственост на
електроразпределителното предприятие, несвоевременното извършване на контрол
относно годността му, представлява неизпълнение на задължения на доставчика.
Това е така, защото той ползва уреда за измерване на
консумираната от потребителя електроенергия и носи задължение да го поддържа в
изправност. Случаите на обективна отговорност са
отклонение от принципа, че без вина няма отговорност и се регламентират от
нормативен акт със силата на закон, тъй като предполагат първична и трайна
уредба на обществени отношения в областта на облигационното и търговското право
- арг. от чл.З, ал.1 ЗНА. За
уреждане на други отношения от същата материя, съгласно чл.З. ал.2 от ЗНА, може да се издава подзаконов нормативен акт.
Трябва да се има предвид обаче, че дори когато подзаконовият акт създавал
първична уредба, тя следва да е в съответствие с нормите от по-висока йерархия,
включително с тези, от които се извеждат правни принципи, каквито са чл.81,
ал.1 ЗЗД и чл.82 ЗЗД. Този извод се налага и от чл.15, ал.1 и
3 от Закона за нормативните актове. От гореизложеното следва изводът, че
разпоредбата, която регламентирала отговорността на потребителя и субективното
право на доставчика на ел.енергия да получи плащане, компенсиращо стойността на
неизмерената, респективно неправилно измерената енергия, е необходимо да бъде
установена с норма на специалния закон, уреждащ обществените отношения във
връзка с покупко-продажбата на електроенергия. Това в случая
е Законът за енергетиката. Подзаконовият акт, какъвто
в случая представляват ПИКЕЕ, може единствено да допълни и уточни законовата
норма, като установявал нормативно методиката, по която следва да става преизчисляването.
Отделен е въпросът, че в конкретния случай липсва каквато и
да е констатация за процент на грешка в отчитането, респективно за стойност на
потребена, но незаплатена ел. енергия.
Във
връзка с гореизложеното, следва да се отбележи и факта, че с решение №
12897/01.12.2015 г. на ВАС по адм. д. №
9462/2014 г., IV о. чл. 48. чл.
49. чл. 50 и 51 от ПКИЕЕ са
отменени. В мотивите към това решение е записано следното: „
Разпоредбите на чл. 48- 51 ПИКЕЕ са приети от КЕВР в нарушение на
предоставената й делегация с чл. 83. ал. 1, т. 6 ЗЕ. Те са посветени на начинът на
определяне и изчисляване на стойността на количеството електрическа енергия при
установена неточност вследствие на извършените два вида проверки. При внимателния прочит на чл. 83. ал.
1, т. 6 ЗЕ се установява, че такова правомощие не е
делегирано на КЕВР, поради което с тези текстове тя е излязла извън
делегираната й компетентност. Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗНА наредбата е нормативен акт,
който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на
нормативен акт от по - висока степен. Като подзаконов
акт по неговото прилагане с правилата може да се урежда само материята, за
която с предвидено да бъдат издадени - чл. 12 ЗНА.
Не е допустимо в подзаконовия нормативен акт да бъдат
предвидени разпоредби, с които да се допълват или изменят законовите
разпоредби, за прилагането на които е издаден подзаконовия нормативен
акт". Според цитираното решение на ВАС текстовете
от ПИКЕЕ регламентиращи корекцията на сметки за стар период са издадени от КЕВР
без право на делегация и като такива са незаконосъобразни и следва да бъдат
отменени на основание чл.7. ал.2 и чл.12 ЗНА.
Цитираното
по- горе решение № 12897/01.12.2015 г. на ВАС по адм. дело № 9462/ 2014г. е отменено с
решение № 1500/ 06.02.2017г., постановено по адм. дело
№ 2385/2016г. от петчленен състав I колегия на ВАС. С
това решение ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по т.3 от протоколно решение №
147/14.10.2013 г., обн. в ДВ
бр.98/12.11.2013 г. са отменени изцяло, с изключение единствено на
чл.48.49,50,51 от този акт. Видно от мотивите на решението
единствената причина ПИКЕЕ да не са отменени изцяло е оттегляне на оспорването
в частта му касаеща тези четири разпоредби от страна на дружеството
-жалбоподател. С решението си петчленния състав на ВАС
приема, че при приемането на ПИКЕЕ, ДКЕВР е допуснала нарушения в
административно производствената процедура при приемането на правилата. Те се изразяват в нарушение на императивни правни
норми, а именно чл.
77 АПК и чл.26, ал.2 и чл.28, ал.З от ЗНА. Според
решаващия съдебен състав допуснатите при приемането на ПИКЕЕ нарушения са от
категорията на съществените, тъй
като, посочените разпоредби се явяват гаранция за формиране на волята на съответния
приемащ нормативния административен акт орган, при
съобразяване на основните принципи на чл.4, чл.8 и чл.12 АПК - за законност,
равенство и достъпност, публичност и прозрачност и тези по чл.26, ал.1 ЗНА.
От
изложеното по-горе можело да се направи единствения правилен извод, че ПИКЕЕ,
на които се позовава ответникът, за да обоснове корекцията на сметка за стар
период са изцяло незаконосъобразни.
На
следващо място, когато не е налице доказана нерегламентирана намеса в СТИ от
страна на потребителя /какъвто е настоящият случай/, както и при обективно
неточно отчитане поради неизправност /пълна или частична/ на СТИ, щом не е
посочен точният период на неотчитане, не може да се отчете реално консумираната
енергия и едностранното изчисляване и коригиране на сметките за минал период е
недопустимо, тъй като това би довело доставчикът да получи цена за недоставена
от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Посоченият
във фактурата, изпратена до потребителя, "отчетен период" е
произволно определен, без да има яснота как точно и на базата на какви данни е
формиран. В този смисъл считам, че клаузата на чл.
48 от ПИКЕЕ. която
регламентира едностранното коригиране на сметките от доставчика за минало време
без определяне на периода и без отчитане на реално консумираната електрическа
енергия, е неравноправна, тъй като създава в ущърб на клиента значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Тя нарушава основните принципи на равнопоставеност между страните и
на защита интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия.
Така тази клауза противоречи и на разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, разписваща пределите на имуществената отговорност при
неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите,
очертани в същата норма. Освен това тази клауза противоречи и на
залегналите в Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 25
октомври 2012 година относно енергийната ефективност принципи, а именно че
фактурирането на консумираната ел.енергия да се базира
само на действително потребление, без значение дали става
дума за отчетена или неотчетена от електромера на абоната ел. енергия /чл.10, ал. 1 и ал.2 от Директивата/. Тъй като не
може нито с подзаконов нормативен акт, нито с правила, създадени от орган без
законодателни правомощия, да се дерогират разпоредби на закон или да се
нарушават конституционни принципи, посочената клауза е нищожна и не обвързва с
действието си страните, респективно - съда - с приложението й. Поради това
ответникът не може да коригира post factum
потребителската
сметка, щом не е определен точен период и не е отчетена реално консумираната
електрическа енергия, и щом не е доказано неточното отчитане и измерване на
доставената електроенергия да се дължи на виновно неизпълнение на произтичащите
от договора задължения на ищеца.
Предвид
изложеното по- горе за ищеца възниквал правен интерес да предяви против „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД осъдителен иск, с който дружеството да
бъде осъдено да върне на потребителя сумата от 458,02лв. по фактура № **********/ 14.02.2017г., тъй като последната е
начислена при начална липса на основание.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД да заплати на ищеца М.М.Г.
сумата от 458,02 лева,
представляваща недължимо платена сума по фактура № **********/14.02.2017г.,
издадена от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, за допълнително
начислена, при начална липса на основание ел. енергия
за периода от 08.01.2016г. до 07.04.2016г., доставена
до имот с ИТН 2057389, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на дължимата
сума. Моли да му
бъдат присъдени и направените по настоящото производство разноски.
Ответникът
„ЕВН България Електроразпределение"АД, чрез процесуалния си представител в
законоустановения срок представя писмен отговор, в който взема становище, че
предявеният иск е допустим, но неоснователен, поради което го оспорва изцяло по
основание и размер. Подробни съображения излага в отговора си.
Съдът, като обсъди събраните
по делото писмени доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
По делото
са приети и
неоспорени от страните фактура № **********/14.02.2017г., фискален
бон от 17.02.2017г., констативен
протокол за техническа проверка на СТИ № 263188 от 07.04.2016г., констативен
протокол от метрологична експертиза за средство за търговско измерване № 885 от
26.07.2016г. на БИМ, справка за коригиране на сметка за електроенергия от 14.12.2016г.
От представения констативен протокол от
метрологична експертиза за средство за измерване № 885 от 26.07.2016г. се установява, че
е осъществяван достъп до вътрешността на електромера. Поставена е допълнителна платка
с елементи, запоена към схемата на електромера. Установено е, че електромерът
не съответства на одобрения тип.
Безспорно установено е по делото, че
процесният период за
начислена ел.енергия е от 08.01.2016г. до 07.04.2016г., т.е. при действието на Решение № ОУ-013/10.05.2008 г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-014/10.05.2008г.
на ДКЕВР, с които са одобрени Общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроразпределение” АД и Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” АД.
В приетото и неоспорено от страните
заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът изцяло кредитира
като добросъвестно и компетентно изготвено, неоспорено от страните по делото, вещото лице е установило, че процесния електромер е отварян и манипулиран. В измервателната
верига е монтирано допълнително устройство, непринадлежащо към схемата на
електромера, с дистанционно управление. Електромерът не съответства на
техническите и метрологичните изисквания. Това състояние е случай на частично
неизмерване на консумираната ел.енергия.
Предявеният иск е с правно основание чл.55,
ал.1 предл.1 от ЗЗД вр. с чл.91 и сл. от ЗЕ – претендира се връщане на сума,
която е платена без основание.
В
настоящото производство е спорно именно основанието, поради което ответникът е
поискал, а ищецът е заплатил процесната сума. Той обосновава това свое искане с твърдението, че сумата е
начислена на основание чл.98а, ал.2, т.6, чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ във връзка с
чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, във връзка с чл.45, ал. 1 от ПИКЕЕ. Счита, че
процедурата по корекция на сметки е залегнала в Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване АД и от Общите
условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на ЕВН Българи Електроразпределение АД.
Съгласно
чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, редакцията ДВ, бл.54/2012г., в сила от 17.07.2012г.,
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват
съгласно норми, предвидени в Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините
и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
на случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия,
както създаването и поддържането и достъпа до база данни с регистрацията със
средствата за търговско измерване. С други думи, законодателят е предвидил
възможността корекционните процедури да са установени в ПИКЕЕ - нормативен акт
по правната си същност, а не в общите условия на договорите, които не са
нормативен акт. Действащите ПИКЕЕ, обаче, не съдържат подобна регламентации.
Съгласно чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ, когато при проверка по реда на чл.41 се установи
грешка над допустимата, съгласно Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол и приложението към тези правила, неправилно и
неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е появила
установената грешка, количеството ел. енергия се определя, съгласно процедура,
определена в договорите с оперотара на преносната мрежа или в раздел 9 от тези
правила за оператора за разпределителната мрежа. След като липсва в действащото
законодателство възможност за едностранна промяна от доставчик на доставено
количество електрическа енергия и сметките за минал период, не съществува законово
основание такава санкция да се уговаря в договорите и общите условия.
Аргумент в подкрепа на извода, че
корекционните процедури следва да бъдат установени в ПИКЕЕ са и нормите на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ,
според който текст общите условия трябва да съдържат ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ.
Такава регламентация съдържа и нормата на чл.104а, ал.2, т.5 ЗЕ, според който
също общите условия трябва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметката съгласно
правилата по чл.83, ал.1, т.6 3Е. Видно
е, че самите норми не установяват право за едностранна корекция, а ред за
уведомяване на клиентите при извършена корекция, а корекцията следва да бъд
извършена съгласно Правилата на ЗЕ. Следователно липсата на нормативна уредба,
даваща възможност на доставчика на електрическа енергия за извършване на
корекция за минал период, изключва възможността да се направи това (Р-29-2011,
II т.о.; Р-44-2012, II т.о.).
Съгласно чл.35, ал.4 от ОУ на ЕВН ЕР, неправомерното въздействие върху
средството за търговско измерване на електрическа енергия се установява чрез
съставен протокол, а според чл. 63 от ОУ на ЕВН ЕР в случай на съставен
протокол, той се подписва от представители на дружеството и клиента, а ако
последният не присъства и/или откаже да подпише протокола, същият се подписва
от свидетели, след което се изпраща на клиента за запознаване. Видно от
доказателствата по делото този ред в случая не е спазен, като клиентът не е бил
уведомен за проверката, нито е присъствал при съставянето на протокола. В
протокола са посочени имената на двама свидетели, които са го подписали, но
това изискване не цели единствено съставянето на протокола от формална страна.
Тези свидетели следва да са индивидуализирани по начин, че в евентуален съдебен
процес чрез показанията си като свидетели да посочат непосредствено възприетите
от тях факти и обстоятелства. Съставеният протокол представлява неподписан от
ищеца частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за издателя му
факти, поради което не може да бъде противопоставен на ищеца. Следва ответникът
да докаже факта на неправомерното въздействие върху електромера от страна на
потребителя чрез всички допустими съгласно ГПК доказателствени средства. В
случая това не е налице, поради което ответното дружество неправомерно е коригирало
сметката на потребителя за минал период.
По въпроса за възможността на доставчика на ел.енергия едностранно да
коригира сметките за минал период, различните състави на ВКС приемат, че за
доставчика не съществува възможност за едностранна корекция на сметките, която
да се обосновава с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи
потребителите Общи условия. Тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл.143,
т. 6 ит.18 от ЗЗП и
поради това са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД,
тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при
търговия с електрическа енергия. Прието е, че коригирането на сметките на вече
доставена електрическа енергия само въз основа факта на неточно отчитане на
доставяната електрическа енергия, без да е доказано виновно поведение на
потребителя, препятствало правилното отчитане, е недопустимо и противоречи на
регламентирания в чл. 82 ЗЗД принцип, че без вина няма отговорност.
Установената манипулация върху електромера е ирелевантна и не поражда право на
ответника доставчик да извърши едностранна промяна на изготвената по-рано
сметка за разход на електрическа енергия, тъй като той не твърди някакви
действия или бездействия на потребителя, които влияят върху функционирането на
електромера и върху точното отчитане на ползваното количество енергия.
Действително, с оглед последните изменения в
Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 година, извършването на корекция
на сметка е изрично уредено, чрез препращане към правилата на ДКЕВР по чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ и общите условия по чл.98а от ЗЕ. Приети и в
сила от 12.11.2013г. са Правила за измерване на количеството ел.енергия / ПИКЕЕ/, които регламентират реда и начина за
проверка на СТИ, начинът на констатиране на неправилно отчитане на СТИ.
Приемането на тези правила не променя изводите на Върховния касационен съд, че
доставчикът на ел.енергия следва да докаже за всеки
един отделен случай неправомерната манипулация от страна на абоната, момента на
осъществяване на последната и периода на погрешното измерване, както и реално
консумирана енергия, за да ангажира отговорността на потребителя. Съдът намира,
че е недопустимо едностранно, с приемането на правила, да се въвежда обективна
отговорност на потребителя. В тази насока е и практиката на Европейската
общност. Принципите на Европейското законодателство в тази област са посочени
категорично и конкретно в приложимата ДИРЕКТИВА 2012/27/ЕС на ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 25 октомври 2012 година
относно енергийната ефективност. ДИРЕКТИВА 2012/27/ЕС е публикувана в
Официалния вестник на ЕС на 14.11.2012 г. и е влязла в
сила след двадесет дни. Държавите членки са задължени
да въведат в сила законовите, подзаконовите и
административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с тази директива
до 5 юни 2014г.
С оглед на гореизложеното и доколкото по делото не се установи, а
в тежест на ответника е било да го направи,
че е доставил конкретно количество електроенергия на ищеца за процесния период на стойност 458.02лв., то съдът приема, че искът е основателен и доказан и като такъв
следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените
от ищеца разноски, както следва: 50лв. - разноски за държавна такса, 300лв.- платено възнаграждение за един
адвокат.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, р-н „Централен”, ул.”Христо Г.Данов" №
37, представлявано от: Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, Жанет П. Стойчева и
Робърт Дик–заедно от веки двама членове на УС да заплати на М.М.Г., ЕГН **********,*** ******* сумата от 458,02 лева, представляваща недължимо платена сума по фактура №
**********/14.02.2017г., издадена от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД,
за начислена ел.енергия, доставена до имот, находящ се в гр.Стара Загора, ул.Свети *******
за периода от 08.01.2016г. до 07.04.2016г., както и сумата
от 350 лева, представляваща
направените по делото разноски .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд -Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: