Решение по дело №256/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 801
Дата: 17 юли 2022 г.
Съдия: Михаил Ангелов Алексов
Дело: 20221720100256
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 801
гр. Перник, 17.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Михаил Анг. Алексов
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело №
20221720100256 по описа за 2022 година
Производството по делото e образувано по искова молба подадена
от „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр.Перник, ул.“Средец”№11, представлявано от управителя
СРЕЩУ Н. Д. З., с ЕГН: ********** с адрес: гр. ****
С искане да бъде осъден ответника Н. Д. З., с ЕГН-**********, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация" ООД - гр.Перник сумата от 3868.53 лв. / три хиляди
осемстотин шестдесет и осем лв. и 53 ст../ за периода от 16.03.2016г.-08.11.2021 г., от която
сума 3349.93 лв. / три хиляди триста четирдесет и девет лв. и 93 ст./ главница за периода от
16.03.2016г.-08.11.2021 г.и лихва за забава на месечните плащания в размер на 518.60 лв.
/петстотин и осемнадесет лв. и 60 ст./, за периода от 16.04.2021 г.-12.01.2022г. за доставена,
отведена и пречистена вода за адрес: гр. ****, с абонатен № 1060524, както и лихва за забава
от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумите и да
ОСЪДИТЕ ответника да заплати направените от „Водоснабдяване и канализация" ООД -
гр.Перник разноски в настоящото производство по банкова сметка в „Общинска банка” АД,
клон Перник, IBAN BG 86SOMB91301039493101 BIC SOMBBGSF, с титуляр „ ВИК” ООД-
гр. Перник.
Ищецът„Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр.Перник, ул. "Средец ”№11, представлявано от управителя, твърди
че между водоснабдителното дружество и ответника била налице облигационно правна
връзка създадена по повод продажба на питейна вода по силата на договор, който урежда
отношенията на страните по начина установен в Общите Условия, приети с Решение №ОУ-
1
09 от 11.08.2014 г.на ДКЕВР и Наредба №4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги/ДВ бр.88
от 2004г., изм. и дои./ Съществуващото правоотношение е възникнало още с
присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и
откриването на партида с абонатен номер. В качеството си на потребители на "ВиК" услуги
абонатите били задължени да заплащат същите в предвиденият в закона срок. Съгласно чл.8
от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. продажбата на "ВиК" услуги се извършва при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от съответен регулаторен
орган, създаден със закон. На основание чл. 8 ал. 2 и ал.З одобрените от ДКЕВР Общи
условия за предоставяне на „В и К” услуги на потребителите от „ВиК” оператор приети с
решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР са публикувани и са влезли в сила. Към
настоящия момент в дружеството няма данни за несъгласие на ответната страна с
публикуваните общи условия или предложени от същата други различни условия за
уреждане отношенията между страните. От посоченото може да направи обоснован извод,
че като потребител, ответникът е запознат с обстоятелството, че всеки месец дължи
погасяване на формираното към "ВиК" ООД парично задължение за изразходвано
количество вода. Начина на формиране на исковата претенция е съобразена с чл. 20 от ОУ
за представяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператори и са посочени в издадените
от ищеца "ВиК" данъчни фактури, с вписани в тях отчетни периоди и извършени услуги за
доставена, отведена и пречистена питейна вода в обекта на абоната - ответник.
Ответника в законоустановения едномесечен срок от получаване на съобщението е
подал отговор, с който оспорва предявената искова претенция по основание и размер, тъй
като няма качеството на потребител на ВИК услуги.В открито съдебно заседание ищеца
редовно призован, изпраща представител, който изразява становище, че предявените искове
следва да бъдат уважени, тъй като са доказани по основание и размер.
Ответникът, в открито съдебно заседание, редовно призован, чрез пълномощника си
сочи, че исковете следвада бъдат отхвълени, тъй като не е собственик на имота.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че е сезиран иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Видно от представените Общите условия на ВиК , одобрени с решение № ОУ –
021/09.06.2006 г. ДКЕВР , съгласно чл. 31, ал. 1, ВиК оператора издава ежемесечни фактури,
освен при изрична договореност за различен период на фактурите. В чл. 31, ал. 2 от ОУ е
визирано задължение потребителите да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30 дневен срок, след датата на фактурирането, като съгласно чл. 33 от ОУ
потребителят заплаща дължимите суми, в брой на каси, по банков път чрез директен превод
или чрез разплащателна сметка. Съгласно чл. 42 от ОУ на ВиК при неизпълнение в срок на
задължението си за заплащане на ползваните услуги потребителят дължи на ВиК оператора
2
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 от ЗЗД, считано от първия ден
след настъпване на падежа, до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК
оператора.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от Общите условия на ВиК , одобрени с решение на ДКЕВР
от 23.06.2006 г. , ВиК оператора издава ежемесечни фактури, освен при изрична
договореност за различен период на фактурите. В ал. 2 на чл. 31 от ОУ на ВиК е визирано
задължение потребителите да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в
30 дневен срок след датата на фактурирането, като съгласно чл. 33 потребителя заплаща
дължимите суми-в брой на каси, по банков път чрез директен превод или чрез
разплащателна сметка.
Разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ гласи купувача дължи плащането на цената при
предаване на стоката, освен ако не е уговорено друго.
В конкретния случай в ОУ на монополиста е уговорено, че плащането се извършва
в месеца, следващ предоставянето на стоката битова питейно вода и услугите
водоснабдяване и канализация. Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на Наредба
№ 4/2004 г. чл. 11, ал. 5 гласи: „Доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонта
на индивидуалните водомери са задължение на потребителите”. Съгласно чл. 3, ал. 1 от
Наредба № 4/2004 г. потребители на услугите ВиК са собствениците или лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни
услуги са юридически или физически лица, собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
По делото е приложена Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, подписана от ответника, с
която той е декларирал, че е съсобственик на описания в исковата молба топлоснабден имот,
като е посочено придобивно основание „наследяване. В декларацията си ответника е
декларирал и идеалната част от недвижимия имот, който е придобил, а именно 1/2 идеална
част.
При анализ на посочените писмени доказателства в тяхната взаимна връзка и
обусловеност настоящия съдебен състав достигна до извода, че ответникът съсобственик с
дял 1/2 от процесния апартамент. Пред едно трето за спора и незаинтересовано лице –
Община Перник, още преди исковия период ответникът е декларирал, че е съсобственик на
имота, съответстващ на описания в исковата молба. Пред общинския орган ответникът е
декларирал и основанието за придобиване собствеността върху апартамента. Ето защо
съдържащото се в Декларацията изявление, отправено в изпълнение на законово задължение
по ЗМДТ, съдът приема като извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт (с
оглед предмета на настоящото производство). Признанието на факти с правно значение е
едно от най-достоверните и надеждни доказателства в гражданския процес, което следва да
се преценява с оглед на всички събрани по делото доказателства. В този смисъл са и
3
Определение № 220 от 01.03.2017 г. по гр.д. № 4084/2016 г. на ВКС, IV ГО, Решение №309
от 06.11.2017 г. по в.гр.д. №502/2017 по описа на Окръжен съд Перник, Решение №
263/12.07.2019г. по в.гр.д. 352/2019 по описа на Окръжен съд Перник, Решение №
485/20.12.2019г. по в.гр.д. № 729/2019 по описа на Окръжен съд Перник.От изложеното е
видно, че не е необходимо сключването на писмен договор между страните, тъй като се
касае за един особен вид договор, определен от закона и доразвит в Общите условия на
дружеството. Този вид договор е уреден със специален спрямо общите разпоредби на ЗЗД
закон, а именно ЗЕ.
По делото се установи, че ответникът е потребители на „ВиК“ услуги в качеството
си на съсобственик на процесния имот, за който са предоставени ВиК услуги, като
ищцовото дружество е издавало фактурите в предвидения в общите условия срок, като
задълженото лице, той в едномесечен срок от издаването им не е платил фактурираните
суми, съответно на дела си в съсобствеността, съответно не е плащал стойността на
измереното количеството доставена питейна вода.
Поради което съдът приема за доказано, че ответникът, в качеството си на
потребител не е заплатил консумирана питейна вода, както и услуги водоснабдяване и
канализация доставени от ищцовото дружество, съответно на дела си в съсобствеността.
Предвид направеното възражение за погасяване на задължението по давност в
отговора съдът намира, че предвид изричното разрешение дадено с Тълкувателно решение
2/2013 на ОСГТК на ВКС същото следва да бъде разгледано в настоящето производство.
Ответника е направи възражение, че вземанията на ищеца са погасени по давност с
изтичането на три години, което съгласно т.11а от ТР 4/2013 на ОС на ТГК на ВКС следва
да бъде разгледано. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за периодични плащания, каквито са и задълженията на
ищеца. Предвид на това вземанията на кредитора, които са били изискуми преди
25.01.2019 г. / предвид момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 25.01.2022 г./, са погасени по давност. Погасените фактури следва да се
изключат от дължимата сума. Задълженията, които не са погасени по давност са както
следва - 1612.38 лв.- главница, 296.95 лв. – законна лихва, или общо 1909.33 лв. Като
предвид участието си в съсобсвеността ответника следва да отговаря за ½ от тези суми,
или 806.19 лв. – главница, 148.48 лв. – законна лихва, или общо за сумата от 954.67 лв.
По отношение на дължимостта на направените разноски, настоящия съдебен
състав съобразявайки изхода на спора, и разпределяйки отговорността за разноските,
намира че всяка една от страните е сторила разноски, както следва: ищеца е сторил
разноски в размер на 859.74 лв., а ответника в размер на 800.00 лв. Предвид посоченото и
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца му се дължат разноски съразмерно на
уважената част от иска в размер на 212.17 лв., а на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК ищеца
дължи на ответника разноски в размер на 602.58 лв., съответстващи на отхвърлената част
на иска му.
Водим от горните мотиви СЪДЪТ
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Д. З., с ЕГН-**********, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация" ООД - гр. Перник със седалище и адрес на управление - гр.Перник,
ул.“Средец”№11, представлявано от управителя сумата от 954.67 лв. /деветстотин петдесет и
четири лева и 67 ст../ за периода от 25.01.2019г.-08.11.2021 г., от която сума 806.19 лв. /
осемстотин и шест лева и 19 ст./ главница за периода от 25.01.2019г.-08.11.2021 г. и лихва за
забава на месечните плащания в размер на 148.48 лв. /сто четиридесет и осем и 48 ст./, за
периода от 25.01.2019 г.-12.01.2022г. за доставена, отведена и пречистена вода за адрес: гр.
****, с абонатен № 1060524, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
исковата молба – 25.01.2022г., до окончателното изплащане на сумите, като отхвърля
предявените искове за разликата до пълния претендиран размер, като НЕОСНОВАТЕЛНИ,
НЕДОКАЗАНИ и ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА Н. Д. З., с ЕГН-**********, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация" ООД - гр. Перник със седалище и адрес на управление - гр.Перник,
ул.“Средец”№11 сумата от 212.17 лв. /двеста и дванадесет лева и 17 ст./– съдебно деловодни
разноски.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. Перник със седалище и адрес
на управление - гр.Перник, ул.“Средец”№11 да заплати на Н. Д. З., с ЕГН-**********
сумата от 602.58 лв. /шестстотин и два лева и 58 ст./– съдебно деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Пернишки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5