Р Е Ш Е Н И Е
№
11.08. 2020
г., гр. Велинград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД на тринадесети юли две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
Секретар Донка Табакова
като разгледа докладваното от съдия
Пенчева а.н. дело № 208 по описа за 2020
г. на Районен съд Велинград, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано е по жалба от П.Б.М., против
Наказателно постановление № 20-0367-000102 от 11.02.2020г. на Началника на РУ
Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което за нарушение на чл.20, ал. 2 т. ЗДвП, на осн. чл. 179, ал.2 ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и за нарушение на чл. 123,
ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП на основание чл. 175,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и .лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /два/
месеца.
Релевират се доводи за допуснати
в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на
материалния закон и процесуалните правила, налагащи отмяна на обжалвания акт.
Жалбоподателят счита, че описаните в АУАН и в наказателното постановление
фактически обстоятелства от състава на нарушенията не отразяват действителната
фактическа обстановка. Описанието на нарушението било непълно и неточно. Дадена
била неправилна правна квалификация на нарушенията.
В съдебно заседание, чрез
пълномощника адв. А.-АК Пазарджик, поддържа жалбата. Счита, че е деянието
неправилно е субсумирано под състава на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, вместо под чл. 20,
ал. 1 ЗДвП. Не било установена скоростта на движение, което е от съществено
значение с оглед преценката дали същата се явява съобразена. Не били изложени
факти относно състоянието на пътната настилка, атмосферните условия и релефа на
местността, с които водачът е следвало да се съобрази при избиране на скоростта
на движение. В АУАН и в обжалваното наказателно постановление било посочено
единствено, че са настъпили материални щети, което изключвало извършване на
нарушение на чл. 123, ал.1,т. 2, б. „б“ ЗДвП.
Ответникът по жалбата РУ на
МВР гр. Пазарджик не изпраща представител. Депозира писмено становище, в което
поддържа, че НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока
по чл. 59, ал.1 ЗАНН-препис от обжалваното наказателно постановление е връчено
на 07.05.2020г., а жалбата е подадена на 11.05.2020г., от легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима.
Съдът като прецени доводите на страните
и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
На 20.01.2020г. служителят
на РУ Велинград мл. автоконтрольор Х.Г., получил сигнал от ОДЧ за настъпило ПТП
на ул. „Никола Бандаков“ в гр. Велинград. При пристигане на място се установило
сблъсък на три автомобила, както и че водачът на единият от тях напуснал
местопроизшествието. По данни на свидетелите очевидци А.В.Ч. и А.Е.В.
установил, че водачът на напусналия автомобил „Опел Астра“, с рег. № ****-жалбоподателят
П.Б.М., е ударил последователно автомобила на свидетеля А.В.Ч., който бил спрян
от ляво на платното за движение, по посока обратна на движението и на
паркирания зад нега автомобил. Ударът в автомобила на свидетеля Ч. бил от
дясно, като от него били причинени материални щети-деформирани десни врати,
ожулени преден и десен заден калник на автомобила на Ч..
След като блъснал
автомобила на А.Ч., жалбоподателят потеглил назад, при което блъснал друг
паркиран автомобил, а след това се блъснал в поставен стълб на уличното
осветление, след което напуснал мястото на произшествието е се отправил към
ромската махала на гр. Велинград.
Платното за движение в
участъка на транспортното произшествие бил широк, без завои и с голяма видимост
От ляво и от дясно имало паркирани коли,
но безпрепятственото движение на автомобили по него било възможно. Нямало
заледявания или сняг по пътната настилка.
Според показанията
на свидетелите Г. и Ч. между жалбоподателя и пострадалия свидетел съществувал
дългогодишен конфликт, породен от причинена от М. на Ч. телесна повреда и
заявени от него съдебни претенции пред РС Велинград.
За настъпилото ПТП бил
съставен протокол № 1392810 от 20.01.2020г., подписан и от двамата участници.
На същата дата на жалбоподателя
бил съставен АУАН серия GA № 166768 за това, че
на 20.01.2020г., около 19,00 часа, в гр.
Велинград, на ул. „Никола Бандаков“ , като водач на управляван лек автомобил „Опел
Астра с рег. № ****, управлява личното си
МПС, като извършва следните нарушения: 1./ управлява МПС с несъобразена
скорост с пътните условия, интензивността на движението и намиращите се на
пътното платно паркирани МПС, като губи контрол над МПС и блъска паркирания лек
автомобил „Мерцедес“ с рег. № ****, управляват от А.В.Ч.; 2. /като участник в
ПТП напуска ПТП преди пристигане на компетентните органи на МВР.
Прието е, че с извършените от
жалбоподателя деяния са осъществени съставите на нарушения по чл.20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал.1, т.2, б. „б“ ЗДвП.
Актът е съставен в
присъствието на жалбоподателя и му е надлежно връчен. Няма данни в срока по чл.
44, ал.1 ЗДвП да са постъпвали възражения.
Въз основа на това е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което фактическата обстановка е
описана по идентичен начин. По идентичен начин са посочени е и нарушените
разпоредби.
С него на жалбоподателя са наложени наказания по чл. 179, ал.2, и чл.
175, ал.1, т.5 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе
въз основа на показанията на свидетелите Х.Г.Г. и А.В.Ч. и писмените
доказателства приложени по делото. Съдът кредитира свидетелските показания като
непротиворечиви и подкрепящи се от представените по делото писмени
доказателства, в частност с приложения по делото Протокол за ПТП № 1392810 от 20.01.2020г.,
подписан от двамата участници в произшествието. От описаните в него материални
щети по двете превозни средства се установява механизмът на произшествието. Поврежданията
на предната и задната дясна врата и ожулванията на предния и заден десен калник
на автомобила на пострадалия, означава, че същият се е намирал от ляво на
автомобила на жалбоподателя, което потвърждава констатациите, че е спрян в ляво
на платното на движение. Причинените повреждания на преден ляв калник, ляв фар
и преден капак на автомобила на М., потвърждават констатациите, че при
движението си по платното, жалбоподателят се е отклонил и е ударил автомобила
на пострадалия. В противоречие с тях са показанията на св. Фанка
Йорданова Чулева, които съдът не кредитира,
поради близките и отношения с жалбоподателя и възможната нейна
предубеденост от изхода на делото. Показанията на свидетелката са нелогични,
непоследователни и противоречиви. Същите противоречат на удостоверените в съставения в присъствието на участниците в
ПТП-то и подписан от тях протокол относно обстоятелства за механизма на
произшествието. Ако, както казва свидетелката, Ч. е ударил управлявания от съжителя й автомобил
от страната на шофьора, то по
управляваното от Ч. МПС, следваше също да
има повреди на десен фар или стоп, както
и на предния капак, каквито не са посочени в протокола за ПТП и не се твърди да
са настъпили.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Акт за установяване на
административно нарушение Серия GA № 166768 от 20.01.2020г. и Наказателно постановление № 20-0367-000102 от 11.02.2020г.
са съставени от компетентни органи, съгласно т.1.3 и т.2.8 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.,
във вр. 189, ал.1 и ал.12 ЗДвП, в рамките на сроковете по чл. 34, ал.1, б. „в“
и ал. 3 ЗАНН. При съставянето им обаче са допуснати съществени процесуални
нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна.
Описанието на нарушението на чл. 20, ал. 2 ЗДвП е неточно и неясно, което препятства правото на жалбоподателя да узнае
обективните признаци от неговия състав и да организира защитата си. Не е посочено с кои конкретно пътни условия е
следвало да се съобрази водача при избиране на скоростта дали това са атмосферните
условия и какви са същите по време на извършване на нарушението, или
интензивността на движението, респективно с паркираните на пътното платно
превозни средства. Посочването в АУАН и наказателното постановление, че водачът се
блъска в паркирал автомобил, управляван от А.В.Ч., съдържа вътрешно
противоречие и прави неразбираема волята на административнонаказващия орган.
Посочването, че моторното превозно средство, в което се е блъснал водача е
управлявано, изключва обстоятелството същото да е паркирано по време на
настъпване на произшествието. Оттук се създава и неяснота относно обстоятелството
дали водачът е наказан за това, че не е съобразил поведението си при избиране
на скоростта с паркираните превозни средства или с интензивността на движението.
Изискванията на чл. 42, т.4 и
чл. 57, ал.1,т. 5 ЗАНН са в обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз
основа на него наказателно постановление да се съдържа пълно и точно описание
на обективните и субективни признаци от състава на нарушението, в което
жалбоподателят е обвинен. Чрез посочване на осъществилите се в действителността
факти се формира обективната страна на
обвинението. Излагането на фактите и узнаването им от нарушителя, обуславя
правото му да възрази срещу тях и да представи опровергаващи ги доказателства.
Неясното им или непълно описание препятства правото на нарушителя да разбере в
какво е обвинен и да се защити. Това е пречка за съдебната инстанция да се
осъществи контрол за законосъобразност,
предвид необходимостта да тълкува волята на административнонаказващия орган,
което е недопустимо.
Жалбоподателят е наказан за
нарушение на чл. 123, ал.1, т. 2, б. „б“ ЗДвП, която разпоредба изисква от
водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, при което има пострадали хора, да остане на мястото на произшествието и да изчака
пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи, но
в обстоятелствената част на АУАН и на наказателното постановление е посочено,
че от настъпилото ПТП са причинени единствено материални щети, но не и че има
пострадали хора. По този начин на жалбоподателят е наложено наказание за
нарушение, за което не му е повдигнато обвинение по надлежния ред чрез
съставяне на АУАН или по реда на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, което е недопустимо.
В случая допуснатите процесуални
нарушения, изразяващи се в непосочване на конкретните пътни условия, с които
водачът е следвало да се съобрази, неяснотата относно обстоятелството дали е
следвало да се съобрази с тях или с интензивността на трафика или с паркираните
на пътното платно превозни средства, налагане на наказание без повдигнато по
надлежен ред обвинение, са съществени и не могат да бъдат преодолени по реда на
чл. 53, ал. 3 ЗДвП. Това налага отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
По изложените съображения настоящият
състав на Районен съд Велинград
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0367-000102
от 11.02.2020г. Началника на РУ
Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което
на П.Б.М., ЕГН: **********, с адрес ***, за нарушение на чл.20, ал. 2 т. ЗДвП, на осн. чл. 179, ал.2 ЗДвП му е
на наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лв. и за нарушение на чл. 123,
ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП на основание чл. 175,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд Пазарджик в 14 - дневен срок от съобщението
до страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева