№ 84
гр. В.П., 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20233610100222 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В производството по настоящото дело съдът е сезиран със субективно съединени искове с
правно основание чл.135, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗД, предявени от Б. АС, Е. чрез клона и в Р.Б. -
„Б. АС - К.Б.“ срещу Д. А. А. и А. А. А..
В исковата молба ищецът излага, че в качеството си на кредитор е предоставил на първия
ответник Д. А. А. сумата от 20,000 лева на основание сключения между тях Договор за
потребителски кредит № CL-BGC-......... от 17.02.2022 г. Допълва, че договорът е сключен
по електронен път в съответствие с и при спазване на разпоредбите на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закон за потребителския кредит,
Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закон за
електронната идентификация и Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на
Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните
услуги (за краткост „eIDAS"). Сочи, че договорът е сключен като част от системата за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от Банката-ищец, при което
от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства
за комуникация от разстояние. Настоява, че при сключването на процесния договор на
първия ответник е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Твърди, че
процесният договор отговаря на условията на чл. 6 от ЗПФУР и чл. 9 от ЗПК.
Излага, че ищецът е изпълнил задължението си по договора и е предоставил на първия
ответник договорения кредит в размер на 20000 лева, при договорен годишен лихвен
процент в размер на 11.90%, изчисляван въз основа на действителния брой дни в даден
месец и година от 360 дни и срок на кредита 120 месеца. Допълва, че Кредитополучателят се
е задължил да заплати на Кредитора Такса за ангажимент в размер на 3.5% от Общия размер
на кредита, но минимум 150 лв., като в случая дължимата сума била 700,00 лв. на основание
раздел „ТАКСА ЗА АНГАЖИМЕНТ“ от Договора. Сочи, че така договорената такса
ангажимент била заплатена от ответника при предаването сумата по кредита като била
приспадната от същия, в резултат на което Кредиторът реално превел на Кредитополучателя
1
сумата от 19300,00 лева. Поддържа, че сумата е преведена на 17.02.2022г. чрез банков
превод по сметката на Кредитополучателя, посочена в Договора е IBAN BG........................ с
основание „Bigbank Bulgaria CL-BGC-.........“.
Ищецът заявява, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по договора, свързани с
погасяване на отпускания му кредит, поради което договорът бил обявен за предсрочно
изискуем на основание чл.6.1 във връзка с чл.6.1.1 от Общите условия на Договора, като
било изпратено уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на адреса на
Кредитополучателя и на електронния му имейл адрес, посочен в Договора.
По кредита не били извършвани плащания в дадения от кредитора срок за доброволно
изпълнение, поради което последният депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК, като му била издадена
Заповед № 335/2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ТПК и Изпълнителен лист № 278 от 02.12.2022 г. към нея по ч.гр.д. № 633/2022 г. по
описа на Районен съд - В.П.. Ищецът излага, че въз основа на така издадения изпълнителен
лист било образувано изпълнително дело N0 20239310400036 при ЧСИ Р.Р. срещу длъжника
Д. А. А.. Акцентира, че в рамките на образуваното изпълнително дело било констатирано,
че ответникът е дарил на майка си, втората ответница свое собствено недвижимо
имущество, а именно: СГРАДА с идентификатор № 58222.495.849.31 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. В.П., находяща се в гр. В.П., общ. В.П., област Ш., ул.
Н.Р. № 18, разположена в поземлен имот с идентификатор № 58222.495.849, със застроена
площ от 19 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение- хангар, депо, гараж, при съседи: имоти с
идентификатори: № 58222.495.849.30, № 58222.495.849.
Ищцовото дружество поддържа, че в резултат на извършеното безвъзмездно
разпореждане с гореописания недвижим имот ответникът е намалил общия размер на
имуществото си и го е лишило от законните му права да насочи принудително изпълнение
към въпросното недвижимо имущество и да получи удовлетворение за вземането си.
Ищецът обръща внимание, че процесната разпоредителна сделка е извършена след
възникване на негово вземане към първия ответник Д. А. А., доколкото договорът за кредит
между страните е сключен на 17.02.2022 год., а сделката, по силата на която първият
ответник е дарил на втората ответница собствения си недвижим имот, описан подробно по-
горе, е изповядана на 08.07.2022 г. Счита, че извършената от първия ответник в полза на
втората ответница разпоредителна сделка накърнява правата и интересите му като кредитор,
поради което за него е налице правен интерес от предявяване на настоящата искова
претенция.
Моли искът да бъде уважен, като бъде обявено за недействително по отношение на ищеца
извършеното от първия ответник Д. А. А. в полза на втората ответница А. А. А. дарение на
подробно описания в исковата молба недвижим имот, обективирано в Нотариален акт за
дарение на недвижим имот №141, том I, дело №129 от 2022 г., от 08.07.2022 г., по описа на
нотариус Ю.С., вписан под номер 661 от НК, с район на действие РС-В.П., вписан в Служба
по вписванията към Агенция по вписванията с Вх. рег. № 2057 от 08.07.2022 год., Акт № 10,
том 7, дело № 1149. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В последното проведено открито съдебно заседание ищецът се представлява от редовно
упълномощения си процесуален представител, който поддържа исковата претенция и
настоява същата да бъде уважена.
В срока по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения
особен представител на ответника, в който взима становище за неоснователност на исковата
молба. Оспорва наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника А.. Навежда
твърдение, че липсват данни по какъв начин ищцовото дружество е удостоверило
самоличността на кредитополучателя, предвид обстоятелството, че договорът за банков
2
кредит е сключен от разстрояние по твърдения на ищеца. Акцентира, че договорът за кредит
не носи подписа на ответника, нито е подписан от последния с КЕП, поради което счита, че
не го обвързва по никакъв начин. Счита, че не се ангажирани никакви доказателства, от
които да се установява, че сумата в размер на 19 300лв. е предоставена реално на ответника,
доколкото няма данни, че титуляр на посочената в исковата молба банкова сметка, по която
е преведена горепосочената сума, действително е ответникът А.. Обръща внимание, че
представеното от ищеца електронно извлечение не е на български език и не е придружено от
точен превод на български език, съобразно изискванията на чл. 185 от ГПК.
Поддържа, че дори да бъде доказано, че ищецът е предал на ответника сумата от 19300
лева, което обстоятелство изрично оспорва, то липсва валиден договор за кредит, сключен
между страните, поради което за ответника не съществува задължение да връща тази
парична сума и няма качеството длъжник. В случай, че бъде установено, че ответникът е
длъжник на ищцовото дружество, релевира, че същият не е знаел, че притежава качеството
длъжник при извършване от негова страна на атакуваната в настоящото производство
разпоредителната сделка, поради което не може да се достигне до извод, че е знаел, че
уврежда правата и интересите на ищеца и че е целял увреждането.
Навежда твърдение, че надарената А. А. А. (майка на първия ответник) също не е имала
знанието за увреждане интересите на кредитора чрез намаляване на имуществото в
патримониума на ответника при извършване на процесната разпоредителна сделка.
Акцентира, че разпоредителната сделка е извършена преди предявяване на претенции от
страна на ищеца към ответника, дори преди депозиране на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК, респективно преди ответникът да има качеството длъжник.
Отделно от изложеното по-горе настоява, че по делото липсват данни за наличието на
ликвидно и изискуемо вземане от страна на ищеца спрямо длъжника, доколкото не са
представени доказателства за връчването на издадената заповед за незабавно изпълнение и
ИЛ на длъжника, респективно няма данни дали е изтекъл срокът за възражение срещу
заповедта. Заявява, че липсват и доказателства, от които да е видно, че ищецът е изпратил
уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и че това уведомление,
в случай, че такова е налице, е достигнало до длъжника. Сочи, че ищецът не е ангажирал и
доказателства за това дали длъжникът не е погасил задължението, ако действително такова е
било налице.
В последното проведено открито съдебно заседание ответникът не се явява. Не се явява и
назначения му особен представител.
Вторият ответник А. А. А. не е депозирал писмен отговор на исковата молба. Редовно
призована за откритите съдебни заседания ответницата А. не се явява в нито едно тях лично,
нито изпраща представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
От представените писмени доказателства, в това число искане за потребителски кредит и
Договор за потребителски кредит № CL-BGC-......... от 17.02.2022 г. се установява, че
ищецът Б. АС, Е. чрез клона й в Р.Б. - „Б. АС е отпуснал в качеството си на кредитор банков
кредит на ответника Д. А. А., в качеството му на кредитополучател в размер на 20 000 лева,
със срок за погасяване до 05.02.2032 г., на месечни вноски съгласно Погасителен план.
Приложено е и извлечение от счетоводните книги на „Б. АС – К.Б." съгласно чл. 417, т. 2
от ГПК, в което е отразено, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на 09.11.2022
год.
Видно от нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 141, том 1, рег. № 715, дело
№ 129 от 08.07.2022 год. по описа на Нотариус Ю.С., рег. № 661 на НК, с район на действие
3
Районен съд – В.П. първият ответник Д. А. А. е дарил на втората ответница А. А. А. и майка
на дарителя следния свой собствен недвижим имот, а именно: сграда с идентификатор
58222.495.849.31 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В.П., находяща се
на ул. „Н.Р.“ № 18, разположена в поземлен имот с идентификатор 58222.495.849, със
застроена площ от 19 кв.метра, брой етажи: 1, предназначение: хангар, гараж, депо, при
съседи: имоти с идентификатори: 58222.495.849.30 и 58222.495.849, а по документ за
собственост: Гараж № 10 със степен на завършеност груб строеж, построен въз основа на
отстъпено право на строеж върху общинска земя УПИ IX от кв. 46 по плана на гр. В.П.,
заедно с правото на строеж.
От ангажираните справка № 128942/30.01.2023 г. от Агенция по вписванията и справка
вх. № 1813/30.01.2023 г. за собствениците и носителите на други вещни права за лице от
КРНИ от АГКК се установява, че първият ответник не е притежавал други имоти, освен
прехвърления с горепосочения договор за дарение и към датата на издаването им не е
притежавал друго недвижимо имущество.
Установява се от представените писмени доказателства, че ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу първия ответник, в
резултат на което е образувано ч.гр.д. № 633/2022 г. по описа на Районен съд – В.П., по
което е издадена Заповед № 335/2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ и Изпълнителен лист № 278 от 09.12.2022 г. за сумата от 19035,98 лева,
представляваща главница, ведно със законната лихва от датата следваща датата на подаване
на заявлението – 02.12.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 1402,54 лева -
договорна лихва; сумата от 300,34 лева – лихва за забава, за периода от 05.05.2022 г. до
01.12.2022 г.; сумата от 34,73 лева - такса уведомяване; сумата от 20,00 лева – такса за
възстановяване на вземане, както и сумата от 415,87 лева за държавна такса.
Към представеното придружително писмо с изх. № 429/10.01.2024 г. по ИД №
20239310400036 по описа на ЧСИ Р.Р. с рег. № 931 на Камарата на ЧСИ са приложени
отговор на запорно съобщение от бивш работодател на първия ответник с вх. №
2784/17.02.2023 г., покана за доброволно изпълнение с изх. № 1792/02.02.2023 г., връчена
лично на първия ответник на 15.02.2023 год., съгласно разпореждане за редовно връчване с
изх. № 2830/17.02.2023 г., като автентичността на положения от него подпис на разписката
не е оспорена.
Видно от удостоверение за данъчна оценка изх. № ********** от 15.02.2024 год., изд. от
общ. В.П., данъчната оценка на дарения недвижим имот възлиза на 1204,50 лева.
От удостоверение изх. № ИД-7370-2024 от 11.03.2024 год., изд. от „О.Б.Б.“ АД се
установява, че титуляр на банкова сметка BG........................ е първият ответник Д. А. А.,
като сумата от 19300 лева е била получена по тази сметка на 17.02.2022 год. с наредител
ищцовото дружество и основание на превода: “BIGBANK BULGARIA CL-BGC-.........“.
От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните
по делото и приета от съда се установява, че на 17.02.2022 год. по банкова сметка
BG........................, с титуляр първия ответник е била преведена сумата от 19300 лева от
ищцовото дружество, като основание за превода е посочено „CL-BGC-.........“. Експертът е
констатирал, че първият ответник до датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК е
погасил сума от 585 лева, а след това по сметката на ЧСИ е постъпила сумата от 116 лева.
Вещото лице подробно е посочило какъв е размерът на неизплатеното задължение по
договора по пера към датата на подаване на заявлението и към датата на депозиране на
настоящата искова молба.
По делото е назначена и съдебна компютърно-техническа експертиза, заключението по
която не е оспорено от страните по делото и е приобщено към доказателствения материал.
Вещото лице категорично е установило, че след извършено търсене в електронната система
4
на ищцовото дружество е установено, че съществува профил на първия ответник.
Установено е съществуването на процесния кредит в програмата, като е бил генериран ел.
.документ, който е подписан с квалифициран ел. подпис на първия ответник на 17.02.2022
год. в 14:06:35 часа. Експертът е достигнал до извод, че електронният подпис е бил валиден
към датата на подписване, а документът не е бил променян след подписването му. Издател
на квалифицирания ел. подпис е Evrotrust. Вещото лице е посочило серийният номер на ел.
подпис, ползван от първия ответник, като е допълнил, че същият е бил валиден от
03.08.2021 год. в 11:03:42 часа (+03:00 часова зона) до 03.08.2023 год. в 11:03:42 часа
(+03:00 часова зона). След проведена кореспонденция с „Евротръст Технолъджис“ АД
експертът е заключил, че първият ответник има регистрация в приложението Евротръст от
03.08.2021 год. в 08:12:52 часа, като самоличността му е удостоверена чрез сертифициран
метод за автоматизирана отдалечена идентификация, включващ лицево разпознаване и
валидни документ за самоличност, телефонен номер и ел. адрес за контакт. Вещото лице в
експертизата е посочило конкретния тел. номер и ел. адрес, с които се е регистрирал първият
ответник Д. А.. Акцентирало е, че Евротръст в реално време е издало на ответника Д. А.
квалифицирано удостоверение за квалифициран електронен подпис със сериен номер,
съвпадащ със серийния номер на използвания за подписване на процесния договор за кредит
квалифициран ел. подпис.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е конститутивен иск с пр. осн. чл. 135 от ЗЗД за обявяване на увреждаща сделка
на длъжника за относително недействителна по отношение на кредитора. Нормата на чл.135,
ал.1 от ЗЗД гласи, че кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо
него действията, с които длъжникът го уврежда, ако при извършването им е знаел за
увреждането, като само при хипотезата на ал.3, когато действието е било извършено преди
възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и
лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора. Когато действието е възмездно,
лицето, с което длъжникът е договарял, също трябва да е знаело за увреждането. Тъй като в
настоящия казус увреждащата сделка е безвъзмездна (дарение), не е необходимо знание за
увреждането на третото лице – приобретател (с арг. от обратното осн. от разпоредбата на чл.
135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД).
Релевантните факти, които следва да бъдат доказани, за да бъде исковата претенция
основателна са следните: 1) ищецът да е носител на твърдяното парично притезателно право,
материализирано в Договор за потребителски кредит № CL-BGC-......... от 17.02.2022 г., т.е.
следва да се установи, че ищецът притежава качеството кредитор по отношение на първия
ответник Д. А.; 2) наличието на извършено увреждащо действие от първия ответник, с което
е намалил имуществото си до степен обективно да застраши интересите на правоимащия
кредитор; 3) че вземането му предхожда извършването на атакуваното дарение, което иска
да бъде обявено за недействително спрямо него.
От ангажираните писмени доказателства съдът намира за безспорно установено, че
ищецът има качеството на кредитор спрямо ответника Д. А. А.. Съгласно
трайноустановената съдебна практика (Решение № 552 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
171/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 639 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г.
о., ГК) кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично
вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за
недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от
наличието на действително вземане - вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно.
Ето защо, възражението на особения представител на ответника, че по делото липсвали
данни за изискуемост и ликвидност на вземането на ищеца спрямо ответника А., е
5
неотносимо, а предвид ангажираните доказателства – и неоснователно. Възникването на
това право не е обусловено и от установяване на вземането с влязло в сила решение. Съдът
по Павловия иск не може да проверява, съществува ли вземането, което легитимира ищеца
като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение (решение по
чл.290 ГПК № 639/6.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 754/2009 г., ІV г.о.). Съдът, който е
сезиран с иска по чл. 135 ЗЗД, може да вземе предвид единствено влязло в сила решение, с
което се отрича качеството кредитор на ищеца. В случая твърдения и данни в този смисъл
липсват. Напротив, от заключенията на назначените по делото съдебно-счетоводна и
съдебна компютърно-техническа експертиза, които съдът кредитира като обективно и
компетентно дадени, се установява именно обстоятелството, че ищецът е отпуснал на
първия ответник Д. А. кредит в размер на 19300 лева, която сума е била преведена по
банковата сметка на А. (за което свидетелства и отразеното в представеното от „О.Б.Б.“ АД
удостоверение). Съдът не споделя доводите на особения представител на ответника, че
договорът за кредит не бил валиден и не обвързвал ответната страна, тъй като не бил
подписан с квалифициран ел. подпис на А.. Това негово възражение се явява опровергано от
заключението на експерта по назначената съдебна компютърно-техническа експертиза,
който е категоричен, че квалифицираният ел. подпис, с който е подписан процесният
договор за кредит принадлежи на ответника Д. А. и е бил валиден към датата на
подписването.
По кредита ответникът не е извършвал редовно плащания, поради което ищецът се е
възползвал от възможността да го обяви за предсрочно изискуем. За да достигне до този
извод, съдът се доверява на заключението на вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза, който сочи, че от датата, на която е бил усвоен кредита – 17.02.2022
год. до настоящия момент длъжникът е изплатил само сумата от общо 701 лева (585 лева
внесени преди депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК и 116 лева, постъпили по
сметката на ЧСИ след образуване на изпълнително дело). Освен това по делото са
ангажирани писмени доказателства, от които е видно, че относно вземанията на ищеца по
процесния договор за кредит в негова полза срещу ответника Д. А. са издадени Заповед №
335/2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и Изпълнителен
лист № 278 от 09.12.2022 г. по ч.гр.д. № 633/2022 г. по описа на Районен съд – В.П.. Въз
основа на изпълнителния лист е образувано ИД № 20239310400036 по описа на ЧСИ Р.Р. с
рег. № 931 на Камарата на ЧСИ.
Относно извода за настъпилото вследствие процесното разпоредително действие
увреждане на кредитора, съдът съобрази следното:
Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, всяко отчуждаване на
имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение на кредитора.
Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е основателен, когато длъжникът се лишава от свое
имущество, намалява го или извършва други правни действия, с които се създават трудности
за удовлетворение на кредитора, в т.ч. опрощаване на дълг, обезпечение на чужд дълг,
изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. (в същия смисъл решение № 407 от
29.12.2014 г. по гр.д. № 2301/2014 г. ІV г.о. ВКС; решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр.д. №
754/2009 г. ІV г.о. ВКС; Решение № 200/ 17.03.2010 год. по гр.д. № 1417/2009 год., ІІІ г.о.).
Цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на кредитора по арг. от чл.
133 от ЗЗД, т.е. кредиторът разполага с възможност да избира от кое имущество да се
удовлетвори, поради което всяко действие на длъжника, намаляващо имуществото му е
увреждащо кредитора. Обстоятелството дали длъжникът разполага с друго имущество
извън разпореденото не рефлектира върху извода за наличие или липса на увреждане.
Независимо от горното, следва да се отбележи, че в настоящия случай безспорно се
установи от ангажираните от ищеца справки в Агенция по вписванията, че първият ответник
6
към датата на изготвяне на справките (30.01.2023 год.) не е притежавал друго недвижимо
имущество.
Следва да се отбележи, че длъжникът не разполага с възможност за избор срещу кое от
притежаваните от него имущества да се насочи принудителното изпълнение. В случай, че
длъжникът е добросъвестен, то притежаваното друго имущество би му послужило за
доброволно изпълнение на дълга и в този случай обявената на основание чл. 135 ЗЗД
относителна недействителност на разпоредителната сделка би изгубила правно значение.
При недобросъвестност на длъжника обаче, кредиторът би разполагал с възможност да се
удовлетвори по своя преценка и с оглед интересите си чрез насочване на принудителното
изпълнение върху всяко от притежаваните от длъжника имущества, за която именно цел на
кредитора е предоставена възможността за провеждане на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД.
В този смисъл са решение № 407 от 29.12.2014 г. по гр.д. № 2301/2014 г. ІV г.о. ВКС,
решение 48 от 21.02.2014 г. по гр.д. № 4321/2013 г. ІV г.о. ВКС, и решение № 18 от
04.02.2015 г. по гр.д. № 3396/2014 г. ІV г.о. ВКС.
В случая в аспект на безвъзмездното разпореждане с имущество на длъжника (дарение),
тъй като липсва еквивалентна престация, която да постъпи в патримониума на
прехвърлителя, следва да се заключи, че е налице намаление на актива и оттам увреждане.
Налице е и третата предпоставка, за да бъде предявеният иск основателен. Настоящият
съдебен състав намира за установено, независимо от възраженията на особения
представител на ответника в тази насока, че е налице знание на длъжника за увреждането на
кредитора. Знанието на длъжника за увреждането е съзнание, че с извършеното действие
кредиторът ще бъде ощетен и че длъжникът създава или увеличава платежната си
неспособност, или предприетото действие ще затрудни удовлетворението на кредитора
(Решение № 639/06.10.2010 г. по гр.д.№ 754/09 г., ІV г.о.; Решение № 200/ 17.03.2010 год. по
гр.д. № 1417/2009 год., ІІІ г.о.). Видно от представения по делото нотариален акт за дарение,
процесната сделка е изповядана на 08.07.2022 год., близо половин година след възникване
на качеството кредитор за ищцовото дружество. Обстоятелството, че атакуваната
разпоредителна сделка е изповядана преди предявяване на настоящата искова претенция и
преди депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК е ирелевантно в настоящото
производство, доколкото към датата на сделката ответникът А. вече е имал качеството на
длъжник спрямо ищеца.
По въпроса за знанието на третото лице - приобретател за увреждането, съдът намира, че
доколкото сделката е безвъзмездна, не е необходимо да се установява знание за увреждане,
още повече, че дори и да беше възмездна, тя е сключена с възходящ родственик на длъжника
– неговата майка, спрямо която е приложима оборимата презумпция на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД.
Ответниците е следвало да проведат пълно обратно доказване на така установената законова
презумпция, каквото доказване не е проведено, поради което в случая установената от чл.
135, ал. 2 от ЗЗД презумпция не е оборена.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че предявеният конститутивен
иск с пр. осн. чл. 135 от ЗЗД, с който се иска да бъде обявен за относително недействителен
по отношение на ищцовото дружество Договор за дарение на недвижим имот, обективиран
в нотариален акт № 141, том 1, рег. № 715, дело № 129 от 08.07.2022 год. по описа на
Нотариус Ю.С., рег. № 661 на НК, с район на действие Районен съд – В.П., по силата на
който първият ответник Д. А. А. е дарил на втората ответница А. А. А. и майка на дарителя
следния свой собствен недвижим имот, а именно: сграда с идентификатор 58222.495.849.31
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В.П., находяща се на ул. „Н.Р.“ №
18, разположена в поземлен имот с идентификатор 58222.495.849, със застроена площ от 19
кв.метра, брой етажи: 1, предназначение: хангар, гараж, депо, при съседи: имоти с
идентификатори: 58222.495.849.30 и 58222.495.849, а по документ за собственост: Гараж №
7
10 със степен на завършеност груб строеж, построен въз основа на отстъпено право на
строеж върху общинска земя УПИ IX от кв. 46 по плана на гр. В.П., заедно с правото на
строеж, се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да
се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски в размер на общо 1602,16 лева, от които
700 лева – депозити за вещи лица, 60 лева – държавна такса и такса за съдебни
удостоверения, 421,16 лева – адвокатско възнаграждение и 421 лева – възнаграждение за
особен представител на ответника, съобразно своевременно представения списък на
разноските и доказателствата за направата им. Ответниците следва да бъдат осъдени да
възстановят на ищеца сторените разноски солидарно.
На ответниците на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, с оглед изхода от спора разноски не се
дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл. 135, ал. 1 от
ЗЗД, по отношение на „Б. АС” Е., ЕИК: ..........., със седалище и адрес на управление: окръг
Т., град Т., Рия район 2, 51004, Е., чрез „Б. АС” – К.Б., ЕИК: ..........., със седалище и адрес на
управление: гр. С., общ. С.а, район „В.“, бул. „Б.“ № 88 Договор за дарение на недвижим
имот, обективиран в нотариален акт № 141, том 1, рег. № 715, дело № 129 от 08.07.2022
год. по описа на Нотариус Ю.С., рег. № 661 на НК, с район на действие Районен съд – В.П.,
с който Д. А. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. В.П., общ. В.П., обл. Ш.,
ул. „Н.Р.” № 13, вх. Г, ет. 5, ап. 69, в качеството си на дарител е отчуждил безвъзмездно в
полза на своята майка А. А. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. В.П., общ. В.П.,
обл. Ш., ул. „Н.Р.” № 13, вх. Г, ет. 5, ап. 69 следния свой собствен недвижим имот, а именно:
сграда с идентификатор 58222.495.849.31 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. В.П., находяща се на ул. „Н.Р.“ № 18, разположена в поземлен имот с идентификатор
58222.495.849, със застроена площ от 19 кв.метра, брой етажи: 1, предназначение: хангар,
гараж, депо, при съседи: сграда с идентификатор: 58222.495.849.30, а по документ за
собственост: Гараж № 10, със степен на завършеност „груб строеж“, построен въз основа на
отстъпено право на строеж върху общинска земя УПИ IX от кв. 46 по плана на гр. В.П.,
заедно с правото на строеж.
ОСЪЖДА Д. А. А., ЕГН ********** и А. А. А., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТЯТ
солидарно на „Б. АС” Е., ЕИК: ..........., чрез „Б. АС” – К.Б., ЕИК ........... сумата от 1602,16
лева, представляваща сторените в настоящото производство съдебно деловодни разноски,
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Ш. в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните, на осн. чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – В.П.: _______________________
8