МОТИВИ
към решение № 251 от 21.06.2017 г. по а.н.д. № 725 по описа
на Добричкия районен съд за 2017
г.
Съдебното производство е образувано по реда на
чл. 376, ал. 1 от НПК, по внесено от Районна прокуратура - Добрич предложение
за освобождаване от наказателна отговорност на А.Ш.А. с ЕГН **********, за
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, с налагане на административно
наказание.
Редовно призована за съдебно заседание, Районна
прокуратура – Добрич не се представлява.
В съдебно заседание обв. А.А. лично и чрез
защитника си заявява, че признава изцяло фактическата обстановка, изложена в
постановлението на Районна прокуратура – Добрич, съгласен е с предложението да
бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание глоба.
Защитникът на обв. А. пледира
последният да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание глоба в минимален размер, както и
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за минималния,
предвиден в закона срок.
По пренията обв. А. заявява, че се
придържа към казаното от защитника си.
На дадената му последна дума обвиняемият
заявява, че няма какво да каже.
След
преценка на събраните в хода на съдебното дирене доказателства както поотделно,
така и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 09.02.2017 г., около 16:00
часа в гр. Добрич, по бул. „Добруджа” в посока гр. Балчик, срещу сградата на
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Добрич, обв. А.Ш.А. управлявал лек
автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № *, когато бил спрян за проверка от
служители на Първо РУ на МВР – Добрич – свидетелите Й.А.Й. и С.Г.С.. У полицейските
служители възникнало съмнение, че А.А. управлява моторното превозно средство
след употреба на упойващи или наркотични вещества, тъй като от автомобила се
носела силна миризма на канабис.
Св.
С.Г.С. попитал обвиняемия А. дали е употребил наркотици, при което А.
отговорил, че преди една седмица е пушил трева, поради което бил отведен в
сградата на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич. Там св. Г.Л.Д.
тествал обвиняемия А. за употреба на наркотични вещества с орален полеви тест “Drager DrugCheck 5000 STK6” с REF
8319495, като резултатът се оказал
положителен за употреба на канабис /марихуана, ТНС/. Резултатът от проверката
бил обективиран в протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични
или упойващи вещества.
На подсъдимия бил издаден талон за медицинско
изследване № 0028535, като същият бил отведен в Спешно отделение при „МБАЛ Добрич”
АД – гр. Добрич, където му била взета кръвна проба и проба урина с протокол за
медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество № 374
от 09.02.2017 г.
На обвиняемия А.А.
бил съставен акт за установяване на административно нарушение с бл. № 470309/09.02.2017
г. от св. Г.Л.Д., като били иззети свидетелството му за управление на моторно
превозно средство № *********, контролен талон № 5469491 и свидетелството за
регистрация на автомобила, част ІІ № *********.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената
в лаборатория „Съдебна химия” в УНС по съдебна медицина и деонтология при
Медицински университет – Варна, Съдебно-химическа експертиза № І-34/2017 г. от
08.05.2017 г., в изпратените за химическо изследване проби кръв и урина, взети
от А.Ш.А. по метода на тънкослойната хроматография се установява наличие на
марихуана /тетрахидроканабинол/.
Съгласно Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, марихуаната е включена в
Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2: „Растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина”.
Описаната
фактическа обстановка се доказва от събраните по делото доказателства – самопризнанието
на обвиняемия А.Ш.А. под формата на признаване на вина и на фактическата
обстановка, описана в постановлението на Районна прокуратура – Добрич, гласните
доказателства, обективирани посредством показанията на разпитаните по
досъдебното производство свидетели, приложеното по делото веществено
доказателство - орален полеви тест “Drager DrugCheck 5000 STK6” с REF 8319495,
както и от останалите приложени по досъдебно производство № 255/2017 г. по
описа на Първо РУ на МВР - Добрич писмени доказателства: Протокол за разпит на обвиняем от 23.05.2017 г.; Протокол
за разпит на обвиняем от 10.02.2017 г.; Справка от УИС на Прокуратура на Република България; Справка за съдимост № 297/13.02.2017 г.;
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние;
Характеристични данни; Протокол за разпит на свидетеля Й.; Протокол за разпит
на свидетеля С.Г.С.; Протокол за разпит на свидетеля Димитров; Протокол за
медицинско изследване; Съдебно-химическа експертиза; АУАН от 06.02.2017 г.;
Талон за медицинско изследване; Протокол за проверка за употреба на наркотични
или упойващи вещества; Разпечатка от DRUG TEST 5000; Справка за нарушител/водач,
приобщени по приключване на съдебното следствие и на основание чл. 283 от НПК
към доказателствения материал по делото, преценени от съда, както поотделно,
така и в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, които
налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
Обвиняемият А.Ш.А.
с ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава,
предвиден и наказуем по чл. 343б, ал. 3 от НК, тъй като на 09 февруари 2017 г.
в гр. Добрич, общ. Добрич, обл. Добрич, по бул. „Добруджа” в посока гр. Балчик,
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил “Фолксваген Голф” с рег. №
*, след употреба на наркотично вещество – марихуана /тетрахидроканабинол/.
Съдът намира за
безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав. Гласните
доказателства са еднопосочни и взаимнодопълващи се, че именно обвиняемият А.Ш.А.
е автор на инкриминираното деяние – управление на моторно превозно средство –
лек автомобил “Фолксваген Голф” с рег. № *. Обективираните в АУАН с бланков № 470309/09.02.2017
г. данни, както и гласните доказателства сочат по безспорен начин времето и
мястото на извършване на процесното деяние.
Обясненията на самия обвиняем, дадени в съдебно
заседание под формата на признаване на вина и на фактическата обстановка,
описана в постановлението на Районна прокуратура - Добрич, както и резултатът
от извършения орален полеви тест “Drager
DrugCheck 5000 STK6” са безспорни доказателства, че обв. А. е управлявал
моторното превозно средство след употреба на наркотични вещества – марихуана
/тетрахидроканабинол/.
Видно от заключението на вещото лице по
изготвената на досъдебното производство, неоспорена и приета от съда
Съдебно-химическа експертиза № І-34/2017 г. от 08.05.2017 г., в изпратените за
химическо изследване проби кръв и урина, взети от А.Ш.А. по метода на
тънкослойната хроматография се установява наличие на марихуана
/тетрахидроканабинол/.
Следва да се отбележи, че надлежният
ред за установяване употребата на наркотично вещество – марихуана
/тетрахидроканабинол/ е спазен, съобразно разпоредбите на Наредба № 30 от
27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на моторни превозни средства.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вината – пряк умисъл, тъй като
обвиняемият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Причина за извършване на деянието са неспазване
на правилата за движение по пътищата, както и незачитането на установения в
страната правов ред.
Деянието е извършено единствено при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно – чисто съдебно минало,
добросъвестното участие в наказателния процес, проявеното критично отношение
към извършеното, липсата на образувани други наказателни производства, както и добрите
характеристични данни по местоживеене.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство
съдът отчете наличието на други нарушения на правилата за движение по пътищата,
за които обвиняемият е бил наказван по административен ред. Видно от справката
за нарушител/водач, А.Ш.А. е бил санкциониран два пъти за нарушения на
правилата за движение по пътищата, като за едното нарушение му е била наложена
глоба с фиш, т.е. нарушението се явява маловажно по смисъла на чл. 186, ал. 1
от ЗДвП.
Изложените обстоятелства съдът прецени спрямо
тежестта на инкриминираното деяние и установи следното: Няма спор, че
извършеното от А. престъпление не е “тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
Фразата “висока степен на обществена опасност на деянието” обаче е твърде
слаба, когато става въпрос за честотата на извършените транспортни
престъпления, за броя на убитите при тях, осакатените завинаги, получили
временни – по-тежки или по-леки травми хора. Жертви на тези престъпления, макар
и косвено, винаги са и близките на пострадалите и за това транспортните
престъпления най-общо казано имат крайно негативна обществена оценка. Особено
укорими са престъпленията, при които деецът съзнателно поема управлението на
моторно превозно средство, след като е употребил алкохол или наркотични
вещества, пренебрегвайки неблагоприятните последици от алкохолното опиване или
въздействието на наркотичните вещества, при осъществяване на една дейност с
безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в
движението – водачи, пътници и пешеходци. Ето защо съдът намира, че деянието се
отличава с висока степен на обществена опасност.
За пълнота на
изложението, съдебният състав намира за нужно да отбележи, че в конкретния
случай разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК не би могла да намери приложение, по
следните съображения:
Ноторно
известно е, че нормата на чл. 9, ал. 2 от НК визира две възможни хипотези, при
които извършеното, макар и формално да осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление не е престъпно. Основанието за това е, че деянието или
въобще не е общественоопасно, поради своята малозначителност или неговата
обществена опасност е явно незначителна.
В
настоящия случай, от една страна, за разлика от разпоредбата на ал. 1 от чл.
343б от НК, ал. 3 от същата норма не инкриминира изричен праг на насищане на
кръвта, след който деянието от нарушение се превръща в престъпление. От друга,
за разлика от състава по чл. 354а, ал. 5 от НК, приложимата в казуса разпоредба
не предвижда и окачествяването на отделни случаи на това посегателство като
маловажни. Единствено възможният извод в тази връзка е, че управлението на
моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества само по себе си
е достатъчно общественоопасно, за да бъде провъзгласено от законодателя за
престъпление. Както вече бе посочено се касае за формално деяние, което по
презумпция поставя в опасност живота, здравето и имуществото на участниците в
движението и на други лица. От значение в случая са не количеството и оказаното
от наркотичното вещество въздействие, а самата му употреба при управление на
моторно превозно средство. Водачът – обв. А.Ш.А. си е позволил след употреба на
забранени вещества да управлява моторно превозно средство в рамките на града и в
светлата част на денонощието, т.е. при натоварен пътен трафик. Тези обстоятелства
категорично изключват възможността деянието да бъде определено като
малозначително и поради това неопасно за обществото, респективно съществувалата
за околните реална и непосредствена заплаха да бъде окачествявана като явно
незначителна.
В санкцията на правната норма на
чл. 343б, ал. 3 от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от
свобода от една до три години и глоба от
петстотин до хиляда и петстотин лева. А.Ш.А. е с чисто съдебно минало, не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от Общата част на НК. В пряк и
непосредствен резултат от инкриминираното деяние не са настъпили имуществени
вреди.
С оглед наличието на материалноправните
предпоставки, визирани в чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът намери, че следва да
освободи обв. А.Ш.А. от наказателна отговорност, като му бъде наложено
административно наказание глоба в минималния, предвиден от законодателя размер,
а именно глоба в размер на 1000 лв., което би изпълнило целите на
административнонаказателната репресия, визирани в чл. 12 от ЗАНН, вземайки
предвид ниската обществена опасност на самия извършител – А. не е осъждан,
срещу него не се водят други наказателни производства, същият е с добри
характеристични данни по местоживеене, както и съобразявайки се с имотното му
състояние.
Съгласно разпоредбата на чл. 343 г от НК във
всички случаи на чл. 343, 343а, 343б и чл. 343в, ал. 1, съдът постановява и
лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 и може да постанови лишаване от право
по т. 6.
В настоящия случай, с оглед провеждане на
диференцираната процедура: “Освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание” и съобразявайки разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 от НК, съдът следва да извърши преценка
следва ли на обвиняемия да бъде наложено и административно наказание лишаване
от право да управлява моторно превозно средство.
Безспорно е, че
решаващият критерий за налагане на това наказание се обуславя както от начина
на осъществяване на престъпния състав, от настъпилите съставомерни последици,
наличието на едни или други квалифициращи деянието обстоятелства, както и с
оглед обстоятелството дали се явява обществено оправдано и целесъобразно за
действителното поправяне на обвиняемия, той да изтърпи такова наказание. Или при
налагане на това административно наказание, съдът трябва да се съобрази както с
личните качества на обвиняемия, така и с конкретната обществена опасност на
престъплението и най-вече с това, дали с налагането му ще се постигнат целите
на чл. 36 от НК.
В настоящия случай, съдът намери, че обв. А.А.
следва да бъде наказан и с административно наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за определен срок, в рамките на предвидения
от закона. По отношение на този срок и при преценяване на всички доказателства
по делото, поотделно и в съвкупност, имащи значение за тази преценка, съдът
намира, че същият следва да се определи към минималния размер и малко над него,
а именно – за срок от шест месеца. Съдът намира този срок за съобразен с ниската
степен на обществена опасност на дееца, както и с обстоятелството, че А. е бил
наказван по административен ред за други нарушения на правилата за движение по
пътищата.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК, при изпълнение
на това наказание, съдът приспадна времето, през което А. е бил лишен по
административен ред от възможността на упражнява това право, считано от 09.02.2017
г.
Съдът намира, че така определените наказания ще
изиграят своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на
обвиняемия, така и по отношение на останалите членове на обществото. С
налагането им, обвиняемият ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се
поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки
в обществото.
На основание чл. 189,
ал. 3 от НПК и с оглед признаването на обв. А.А. за виновен, съдът го осъди с
решението си да заплати сторените по делото разноски в размер на 164.22 лева /сто
шестдесет и четири лева и двадесет и две стотинки/ по сметка на ОД на МВР – гр.
Добрич.
С решението си, съдът постанови приложеното
по делото веществено доказателство – орален полеви тест “Drager
DrugCheck 5000 STK6” с REF 8319495, след влизане в
сила на решението да се унищожи.
Така мотивиран, съдът постанови решението си!
Районен съдия: .
/Данчо Димитров/