Решение по дело №529/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на С. В. Т., [ЕГН] от [населено място], [улица], против Решение № 2153-15-54/21.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, в частта, с която е оставено в сила Разпореждане № РНП-2-4-15-01519840/24.01.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, в частта с която му е разпоредено да възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 27 772,20 лева, от които 20 115,58 лева главница за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. и лихва за минало време 7 656,62 лева, начислена към 24.01.2024 г., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 24.01.2024 г. до окончателното погасяване на задължението.

Жалбоподателят чрез пълномощник адв. Б. изразява становище, че решението в оспорената му част е незаконосъобразно, поради което настоява за неговата отмяна. Претендира сторените разноски.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Пловдив чрез процесуален представител юриск. М. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съображения по същество са изложени в депозирано по делото становище.

Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Решението е обжалвано от лице с правен интерес и в предвидения за това 14-дневен срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

Не е спорно между страните, че във връзка с подадено от жалбоподателя заявление за отпускане на пенсия с вх. № МП50413 от 07.08.2013 г. и приложените към него документи (л. 6 и сл.), е издадено Разпореждане № **********/протокол № N01139/26.08.2013 г. от Ръководителя на пенсионното осигуряване (ПО) при ТП на НОИ – Пловдив, с което, считано от 11.02.2013 г. пожизнено по § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО на Т. е отпусната ЛПОСВ при навършена възраст 52 г. и осигурителен стаж от Първа категория труд и по чл. 104, ал. 2 от КСО – 03 г. 00 м. и 28 дни (за периода от 01.09.1987 г. до 29.09.1990 г. при осигурител Мини Марица Изток), осигурителен стаж от Трета категория труд – 17 г. 07 м. и 18 дни, осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 от КСО – 10 г. 02 м. и 00 дни (за периода от 11.02.1982 г. до 21.08.1987 г. при осигурител Мини Маришки Басейн и от 08.10.1990 г. до 28.05.1995 г. при осигурител М. Антрацит ЕАД) и на основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж, превърнат към Трета категория труд – 53 г. 03 м. и 05 дни, в размер на 424,70 лв. (л. 39).

Така отпуснатата пенсия е осъвременена с разпореждане от 08.06.2016 г., издадено от Ръководител ПО при ТП на НОИ – Пловдив (л. 41).

Във връзка с преизчисление на пенсията, е изискано от С. Т. с писмо изх. № 1029-15-51918/26.10.2021 г. представянето на всички документи, удостоверяващи трудовия/осигурителния стаж на лицето, послужили за отпускане на ЛПОСВ (л. 42), в отговор на което на 08.11.2021 г. лицето е посочило, че не съхранява никакви документи за стаж и доход, които са послужили за отпускане на пенсията, тъй като документите, които е представил, не са му били върнати (л. 44).

За установяване на действително положения осигурителен стаж са предприети действия за служебно установяване на осигурителния стаж и доход на лицето. На основание чл. 108 от КСО е извършена проверка от контролните органи на ТП на НОИ – Стара Загора, приключила с Констативен протокол № КП-5-23-01041721/02.12.2021 г. (л. 47), както и такава в Осигурителния архив на НОИ, обективирана в Отговор изх. № 5531-26-1738-2/20.12.2021 г. от Обединен осигурителен архив при ТП на НОИ – Хасково (л. 53-54) и Отговор изх. № 5531-09-3875#1/02.12.2021 г. от Обединен осигурителен архив при ТП на НОИ – Кюстендил (л. 50).

С оглед постъпили данни, които могат да доведат до прекратяване на отпуснатата ЛПОСВ, с Разпореждане № **********/Протокол № 2146-15-1026/22.12.2021 г. на Ръководител ПО в ТП на НОИ – Пловдив е спряна от 07.12.2021 г. ЛПОСВ на Т. (л. 56). Недоволен от така издаденото разпореждане, жалбоподателят го е оспорил пред Директора на ТП на НОИ – Пловдив (л. 58), който с Решение № 2153-15-31/02.02.2022 г. е оставил без уважение неговата жалба (л. 60). Недоволен и от този акт, Т. го е оспорил пред Административен съд – Пловдив (л. 61), по повод на което е образувано адм. дело № 414/2022 г., приключило с влязло в сила Решение № 3789/24.04.2024 г., с което жалбата на Т. е отхвърлена.

Междувременно с писмо изх. № 2175-15-280#7/23.12.2021 г. от Т. е изискана информация за осигурителния стаж за периода от 08.10.1990 г. до 28.05.1995 г. при М. „Антрацит“ ЕАД [населено място] – къде точно е полаган, в кой рудник, населено място, преназначения, различие в имената, както и друга информация, която може да послужи за издаване на документи за осигурителен стаж и доход (л. 57). По делото няма данни от лицето да е представен отговор.

Констатирано е при така извършените проверки, че Т. не е положил осигурителен стаж от първа категория труд с продължителност 03 г. 00 м. и 28 дни за периода от 01.09.1987 г. до 29.09.1990 г. на длъжност „машинист на разтоварна стрела“ с посочен осигурител Мини „Марица Изток“ и осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от КСО – 10 г. 02 м. 00 дни, от които за периода от 11.02.1982 г. до 21.08.1987 г. с продължителност 05 г. 06 м. и 10 дни на длъжност „замерчик подземен“ с посочен осигурителен М. „Маришки басейн“ и за периода от 08.10.1990 г. до 28.05.1995 г. с продължителност 04 г. 07 м. и 20 дни на длъжност „подземен маневрист“ в Мина „Антрацит“ ЕАД, при които параметри е отпусната пенсията на основание § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО. В тази връзка и е издадено Разпореждане № **********/протокол № 2141-15-4/10.03.2022 г. от Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив, с което е отменено Разпореждане № **********/протокол № N001139/26.08.2013 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив и всички последващи и е отказано отпускането на ЛПОСВ (л. 72-73).

Срещу така постановеното разпореждане Т. е депозирал жалба (л. 74), по повод на което е издадено Решение № 2153-15-180/23.05.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което жалбата е оставена без уважение (л. 76 и сл.). Това решение е обжалвано по съдебен ред, по повод на което е образувано адм. дело № 1595/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив (приложено по настоящото дело), приключило с Решение № 1306/06.07.2023 г., оставено в сила с Решение № 605/18.01.2024 г., постановено по адм. дело № 10094/2023 г. по описа на ВАС, Шесто отделение, с което жалбата на Т. е отхвърлена.

Или, разпореждането, с което са отменени разпореждането за отпускане на ЛПОСВ и всички последващи го и е отказано отпускане на ЛПОСВ, е влязло в законна сила на 18.01.2024 г.

И най-сетне, с Разпореждане № РНП-2-4-15-01519840/24.01.2024 г. Ръководител ПО при ТП на НОИ – Пловдив е разпоредил на жалбоподателя да възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 76 333,34 лв., от които главница за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2021 г. в размер на 47 232,12 лв. и законна лихва в размер на 29 101,22 лв., начислена на основание чл. 113 от КСО до 24.01.2024 г., както и лихва по чл. 113 от КСО до окончателното погасяване на задължението (л. 107-108). За да стори това, органът е приел, че с Разпореждане №**********/Протокол № 2141-15-4/10.03.2022 г. е прекратена получаваната от Т. пенсия за ОСВ, считано от 11.02.2013 г., както и на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КСО е отменено разпореждане № **********, протокол № N 01139/26.08.2013 г. и всички последващи и е отказано отпускането на ЛПОСВ на основание § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО на Т.. Констатирано е, че лицето е получавало ЛПОСВ от 11.02.2013 г., отпусната на основание § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО при навършени 52 години и 00 месеца, като размерът на пенсията е определен при осигурителен стаж от Първа категория труд – 03 г. 00 м. и 28 дни, осигурителен стаж от Трета категория труд – 17 г. 07 м. и 18 дни, осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от КСО – 10 г. 02 м. и 00 дни и на основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж, превърнат към Трета категория труд – 53 г. 03 м. и 05 дни. Във връзка с чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО се посочва, че е открита процедура за установяване правомерността на отпуснатата на Т. ЛПОСВ, в която са предприети всички възможни и необходими действия по установяване на точния размер на осигурителния му стаж при спазване принципите на истинност и служебно начало, визирани в разпоредбите на чл. 7 и чл. 9 от АПК. В рамките на извършената проверка по събраните редовно оформени документи не е потвърден осигурителен стаж от първа категория труд с продължителност 03 г. 00 м. и 28 дни и осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от КСО с продължителност 10 г. 02 м. и 00 дни. В подкрепа на направения от пенсионния орган извод за недобросъвестност от страна на Т. при получаването на пенсия, на която същият не е имал право, е цитирана разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от НПОС (в редакцията й за процесния период), съгласно която за административния орган липсва нормативноустановено задължение да съхранява в пенсионните досиета на лицата документи за осигурителен стаж, тъй като тези документи не са част от задължителното съдържание на пенсионното досие, а подлежат на връщане на лицата след произнасянето на административния орган и в тежест на Т. е да докаже претендирания в административното производство стаж, въз основа на който е отпусната ЛПОСВ. При тези данни е прието, че жалбоподателят е бил недобросъвестен при получаване на въпросната пенсия, поради което и на основание чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да бъдат възстановени от лицето, което ги е получило, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. Отчетено е обстоятелството, че неоснователно изплатената сума за периода от 11.02.2013 г. до 31.12.2013 г. в размер на 4 520,02 лв. е погасена по давност на основание чл. 115, ал. 1 от КСО.

По жалба на лицето (л. 109) с Решение № 2153-15-54/21.02.2024 г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив е заличено погасеното по давност задължение за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. в размер на 48 561,14 лв., от които главница в размер на 27 116,54 лв. и лихва за минало време в размер на 21 444,60 лв. и е оставено в сила разпореждането в останалата му част, която част е именно и предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство. Като неразделна част от решението са приложени Справка № 1 за размера на първоначалното задължение за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2021 г., Справка № 2 за размера на погасеното по давност задължение за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. и Справка № 3 за размера на оставащото задължение за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. (л. 112 и сл.).

При така установеното от фактическа страна се формираха следните правни изводи.

Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ – Пловдив е постановено от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 2 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.

Съгласно чл. 98, ал. 2, т. 2 от КСО, посочен като правно основание за неговото издаване, длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии, а като оправомощен субект в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО е посочено длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. С разпоредбата на чл. 98, ал. 2 от КСО е въведено специално правило относно възстановяването на сумите за неправилно изплатени суми за пенсии и именно поради това се изключва приложението на общата разпоредба на чл. 114, ал. 3 от КСО. Съгласно тази разпоредба длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания и за възстановяване на неоснователно изплатените суми за пенсии. Дължимите суми по разпорежданията се събират чрез удръжки от пенсията, съгласно чл. 114а, ал. 3 от КСО или чрез предвидените в чл. 114, ал. 5 от КСО способи. Когато се касае до възстановяване на суми, произтичащи от неправилно изплатени пенсии, компетентен да издаде съответното разпореждане, е органът, посочен в чл. 98, ал. 2 от КСО, затова в случая разпореждането е издадено от компетентен орган.

В разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО също посочена като правно основание за издаване на процесното разпореждане, е предвидено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания, се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. В чл. 114, ал. 2 от КСО е посочено, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: 1. по чл. 40, ал. 7, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2, т. 2; 2. когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане; 3. на изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия в резултат на получени доказателства при прилагане разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.

Предвид съдържанието на цитираните разпоредби и поради това, че в случая безспорно не са налице тези хипотези, от съществено значение е преценката за законосъобразността на разпореденото възстановяване на получените суми за пенсии в момент, в който не са се следвали, т.е. преценката дали лицето е било добросъвестно при получаването на сумите. Макар да липсва легално определение за понятието „недобросъвестност“ при получаване на осигурителни плащания, то в практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаване на това плащане, както и невярното деклариране на релевантните факти и обстоятелства. Към случаите на невярно деклариране се причислява и непредставянето на релевантна информация на съответния административен орган, което по своята същност представлява премълчаване или затаяване на истината относно релевантните факти.

Безспорно, в тежест на жалбоподателя е било да докаже наличието на основанията за пенсиониране при условията на § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО – 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО, но такова доказване не е извършено от негова страна, поради което и с влязлото в сила Разпореждане № **********/протокол № 2141-15-4/10.03.2022 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив е отменено Разпореждане № **********/протокол № N001139/26.08.2013 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив и всички последващи и е отказано отпускането на ЛПОСВ, тъй като Т. не отговаря на условието за сбор от осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд и навършена възраст – 100. След като не са налице условията за пенсиониране, а пенсия е получавана, то лицето дължи връщане на недобросъвестно получените суми, като процесното разпореждане и потвърждаващото го решение касаят единствено и само процедурата по възстановяване на неоснователно получените от жалбоподателя суми, размерът на които е предопределен с влязлото в сила предходно разпореждане по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КСО. Тези изводи не бяха оборени в хода на настоящото съдебно производство. Не се констатира и същите да са погасени по давност, доколкото на основание разпоредбите на чл. 115, ал. 1, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от КСО петгодишния давностен срок за задълженията за 2019 г. изтича най-рано на 31.12.2024 г., към която дата безспорно давността е била спряна.

Само за пълнота следва да се отбележи, че в процесното решение, а и в разпореждането на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Пловдив, липсва подобна конкретизация на претендираните суми за възстановяване и дължимите лихви. Такава обаче несъмнено се съдържат в справка в табличен вид, неразделна част от решението (л. 114 и сл.). Ето защо, в случая следва да се съобрази Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС (което макар и прието по време на действието на отменения ЗАП е актуално и при действието на АПК), според което, мотивите към административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, в съобщението до страните по чл. 28, ал. 1 от ЗАП, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, издал акта. Настоящият случай е именно такъв, тъй като безспорно във въпросната справка, съставляваща част от административната преписка, са посочени основанието, конкретният размер на задълженията и съответно размера на лихвите върху тях.

Във връзка с възраженията, досежно приетата от административния орган недобросъвестност и твърденията, че заявлението за отпускане на ЛПОСВ не е попълнено и подписано от него, е необходимо да се посочи, че дори и Т. лично да не е подал заявлението и приложените към него документи, не се спори, че в производството по оспорване на разпореждането, въз основа на което е издадено процесното такова, от приетото заключение по съдебно-графологична експертиза (по адм. дело № 1595/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив) е установено, че подписите от името на С. В. Т. след „подпис“ в заявление обр. УП-1 вх. № М0150413/07.08.2013 г. за отпускане на пенсия, са изпълнени от С. В. Т.. Отделно от това, към дата 07.08.2013 г., когато е подадено заявлението, въз основа на което е издадено разпореждането за отпускане на ЛПОСВ, няма данни, а и не се твърди жалбоподателят да е подал друго заявление, съответно да е разполагал с други документи, които да е представил и които да удостоверяват реалните му осигурителен стаж и доход, даващи му право да се пенсионира по реда на § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО. Отделно от това, не е спорно, че към тази дата 07.08.2013 г. Т. не е имал необходимите възраст и осигурителен стаж, даващи му право да се пенсионира по общия ред, поради което и в случай, че твърди, че не той е посочил документите, удостоверяващи осигурителен доход и стаж от първа категория, още повече такъв по чл. 104, ал. 3 от КСО (като работник, зает на работа под земята) за да се установи, че е бил добросъвестен, би следвало да представи документите, които, според него му дават правото да се пенсионира по специалния ред и/или по общия ред към тази дата, такива доказателства обаче не са ангажирани нито в хода на административното, нито в хода на настоящото съдебно производство. Впрочем, няма и твърдения и в тази насока. Казано по друг начин, очевидно към датата на депозиране на заявлението, жалбоподателят не е имал право на пенсия по реда на чл. § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО, която не е спорно, че е получавал.

Видно от административната преписка, компетентните органи, в рамките на правомощията си по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО са извършили проверки въз основа на приложените писмени доказателства и са извършили проверка на осигурителния стаж на лицето, още повече, че по делото са налице данни, че за всяко едно действие същият е бил своевременно уведомяван. Тук е мястото да се посочи, че в тежест на лицето е да докаже и да удостовери продължителността и местополагането на трудовия си стаж, ако претендира такъв, извън зачетения от пенсионния орган. Съгласно чл. 108, ал. 2 от КСО физическите и юридическите лица са длъжни да представят на контролните органи на Националния осигурителен институт исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, както и да оказват съдействие при изпълнението на служебните им задължения. Тези задължения се отнасят и за проведеното производство по възстановяване на пенсионното досие, което по същество е проверката по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО. Дори и да е налице законовото изискване стажът и категорията труд да се преценяват от длъжностното лице, което отпуска или отказва отпускането на пенсията, то това не изключва ясното съзнание на заявителя, че при подаване на документите си за пенсиониране, се позовава на неверни данни, а също така не игнорира приложимостта на законовите разпоредби относно начина на отпускане на пенсията и задължението за възстановяване на недобросъвестно получени суми. По изложените съображения, правилно е прието от административния орган, че е налице недобросъвестност при получаване на сумите.

С оглед на всичко, изложено до тук, следва да се обобщи, че лицето не установява да е заемало длъжности и изпълнявало функции, обосноваващи категоризирането на положения от него труд през годините при условията на първа категория труд и по чл. 104, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от КСО, даващи му право да се пенсионира при условията на § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО, поради което получената на основание издаденото разпореждане от 2013 г. ЛПОСВ, е получена недобросъвестно от жалбоподателя.

Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за законосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-54/21.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, в частта, с която е оставено в сила Разпореждане № РНП-2-4-15-01519840/24.01.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, в частта с която му е разпоредено да възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 27 772,20 лева, от които 20 115,58 лева главница за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. и лихва за минало време 7 656,62 лева, начислена към 24.01.2024 г., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 24.01.2024 г. до окончателното погасяване на задължението, поради което жалбата ще следва да бъде отхвърлена.

При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК на НОИ се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лева, определен на база правилото на чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. В. Т., [ЕГН] от [населено място], [улица], против Решение № 2153-15-54/21.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, в частта, с която е оставено в сила Разпореждане № РНП-2-4-15-01519840/24.01.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, в частта с която му е разпоредено да възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 27 772,20 лева, от които 20 115,58 лева главница за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. и лихва за минало време 7 656,62 лева, начислена към 24.01.2024 г., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 24.01.2024 г. до окончателното погасяване на задължението.

ОСЪЖДА С. В. Т., [ЕГН] от [населено място], [улица]да заплати на Национален осигурителен институт с адрес на призоваване [населено място], [улица] сумата от 100 (сто) лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.