НОХД № 2156/2019
год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подсъдимия Д.Н.Х. ***, ЕГН ********** е за престъпление по чл.343
ал.3, предл.1, б.”а”, във вр. чл.343 ал.1 б.”б” предл.2, във вр. с чл.342 ал.1 от НК, във вр. с чл.16
ал.1 т.1 от ЗДП, а именно затова, че на 26.07.2019г. на
ул.”Първа” в с.Калугерово, обл.Пазарджик при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил „Дачия Лоджи” с ДК№ ***, като нарушил правилата за
движение по ЗДП, визирани в: чл.16 ал.1 т. 1: „На пътно платно с двупосочно
движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за
движение има две пътни ленти, да навлиза или да се движи в лентата за насрещно
движение, освен при изпреварване и заобикаляне“ и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на повече от едно лице, а именно:
средна телесна повреда на Н.А.К.,
изразяваща се в травматично счупване на Тх 2 /12-ти гръден прешлен/ и
представляваща трайно затрудняване на движенията на снагата;
средна телесна повреда на В.Ю.Д., изразяваща се в
травматично счупване на 11 зъб /първи горен десен резец/ до основата на венеца
при наличие на кариозен процес в него и наличие на антагонист на долната
челюст, представляващо избиване на зъби, без което се затруднява дъвченето и
говореното.
В съдебно заседание представителят на
Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло повдигнатото обвинение. Излага
подробни съображения по същество и пледира за осъдителна присъда с налагане на
наказание лишаване от свобода.
Подсъдимият се явява лично в съдебно
заседание, като се признава за виновен по обвинението и дава обяснения.
С
протоколно определение на съда от 06.01.2020г., единият от наследниците на
пострадалата и понастоящем покойна – Н.К., а именно Н.К., бе конституиран като
частен обвинител в процеса против подсъдимият. Частният тъжител се явява лично
в съдебно заседение, като декларира, че поддържа обвинението, но не взема
отношение по доказателствата, респ. виновността на подсъдимия, както следва ли
да бъде осъден с наказание по НК. Пледира, че иска конкретно парично
обезщетение от подсъдимия, но в същото време не предяви гр. иск против него в
проведеното разпоредително заседание по делото.
Районният
съд обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д.Х. притежавал
свидетелство за управление на моторно превозно средство, категория „С, В, М, АМ и ТКТ”, придобити през 1987 година, което е видно от
приетата като писмено доказателство справка за нарушител/водач. До момента е наказван с три отделни НП за
нарушения по ЗДП, като последното е отпреди девет години. Наказван е и с два
фиша, съответно през 2017г. и 2019г. за две нарушения по чл.21 от ЗДП –
движение с превишена скорост. Наложените му глоби не са били заплатени до
момента.
Към инкриминираната дата подсъдимият
работел като шофьор на линейка в дружеството „Т.” ЕООД - с.Драгор, обл. Пазарджишка,
което дружество, по силата на рамков договор за извършване на услуги, в
качеството на изпълнител, транспортирало по график хемодиализно болни лица от
домовете им до Нефрологично отделение в „МБАЛ Пазарджик” АД и обратно. Във връзка с
трудовите си задължения подс. Х. управлявал лек автомобил „Дачия Лоджи” с ДК№ ***,
оборудван като линейка, с която транспортирал болни лица до гр.Пазарджик за
извършване на хемодиализа всеки понеделник, сряда и петък.
На 26.07.2019г. подс. Х., управлявайки
посочената линейка, отпътувал от гр.Пазарджик, като отишъл в с.Боримечково, за
да вземе пострадалия В.Д.,***, откъдето в линейката се качила пострадалата Н.К.,
а накрая отишъл в с.Юнаците, откъдето се качвил Г.И.. Откарал тримата пасажери
в гр.Пазарджик, където им била извършена процедура по хемодиализа и около 18.30
часа на горепосочената дата, четиримата отпътували обратно от гр.Пазарджик към
домовете на болните. Линейката била управлявана отново от подс.Х.. По обичайния
маршрут той минал през с.Юнаците и оставил Г.И., след което продължил към
с.Лесичово. До него, на предна дясна седалка в автомобила, седял пострадалият и
свидетел по делото В.Д., а пострадалата и понастоящем покойна - Н.К., пътувала
отзад.
Тримата стигнали до с.Калугерово и се
движели по ул.”Първа”, като в този момент подс. Х. управлявал автомобила със
скорост от 32 км/ч. в дясната лента, в посока към с.Лесичово. В тази пътна
лента отдясно имало паркиран автомобил и подс. Х. го заобиколил. Преди това
подал ляв мигач и навлязъл в платното за насрещно движение. След като
заобиколил спрелия автомобил обаче, подс. Х. не се върнал в своята дясна пътна лента,
а продължил да кара в насрещната.
В същото време, в тази насрещна пътна
лента, в обратна посока от с.Лесичово през с.Калугерово към гр.Пазарджик,
пътувал св. С.Ш.. Той управлявал лек автомобил „Фолксфаген Пасат” с ДК№ ***,
със скорост от 33 км/ч. Достигайки центъра на с.Калугерово, св. Ш. видял, че в
неговата лента се движи управляваната от подс. Х. линейка. Линейката продължила
движението си лентата за насрещно движение без никаква причина за това, а св. В.Д.
видял автомобила на св. Ш., който приближавал насрещно. Понеже подс.Х. не
предприел никакво действие за излизане от насрещната пътна лента, св. Д. му
извикал: „Какво правиш бе, човек, ще ни утрепеш!?”. В този момент подс. Х.
рязко навил волана надясно, за да се върне в своята лента, но в същото време,
св.Ш. навил волана на своя автомобил наляво, за да избегне челен сблъсък с
линейката. Последвал удар между предната дясна част на управлявания от подс. Х.
автомобил и предната дясна част на управлявания от св. Ш. автомобил.
При удара пострадалата К. усетила
болка в цялото тяло. Тя се опитала да се изкашля, но не можела. От носа й
потекла кръв. Същата била откарана в „МБАЛ Пазарджик”, където й била оказана
медицинска помощ. Пострадалаият Д. се прибрал в дома си, като започнал да чувства
болка в областта на устата, а вечерта му паднал един зъб.
Междувременно на местопроизшествието бил извършен
оглед, с което било отпочнато настоящото наказателно производство.
Видно
от приетата по делото съдебномедицинска експертиза, чието заключение съдът цени
като обективно и компетентно, в резултата на настъпилото ПТП на пострадалата Н.
К. е била причинена средна
телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на снагата и
резултат от травматично счупване на Тх 2 /12-ти гръден прешлен/. Според вещото
лице посоченото травматично увреждане е причинено по механизма на действие на
твърд тъп предмет чрез удар с или върху такъв и отговаря да е получено при ПТП,
а именно пострадал пасажер. Констатирани са и по-леки травматични увреждания -
счупени носни костици, разкъсно-контузни рани по главата и крайниците,
сътресение, охлузвания и кръвонасядания, представляващи леки телесни повреди.
Видно
от приетата по делото съдебномедицинска експертиза, чието заключение съдът цени
като обективно и компетентно, в резултата на настъпилото ПТП на пострадалия Д. е била причинена средна
телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби, без което се затруднява дъвченето
и говореното, резултат от травматично счупване на 11 зъб /първи горен десен
резец/ до основата на венеца, при наличие на кариозен процес в него и наличие
на антагонист на долната челюст. Според вещото лице посоченото травматично
увреждане е причинено по механизма на действие на твърд тъп предмет чрез удар с
или върху такъв и отговаря да е получено при ПТП, а именно пострадал пасажер.
Видно от приетата по делото автотехническа
експертиза, чието заключение съдът цени като обективно, техническото състояние на двата автомобила не е
причина за настъпилото пътно транспортно произшествие. Според вещото лице,
водачът на лек автомобил „Дачия Лоджи” без каквато и да било фактическа и
обективна причина е започнал неконвенционално движение с пряко навлизане в насрещната
лента, като възможностите за предотвратяване на произшествието са били зависими
изцяло и единствено от водача на този автомобил.
От
приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че същият е осъждан общо 11 пъти в периода 1996г.
– 2008г., като са му налагани наказания глоба, задължително заселване и
лишаване от свобода, някои от които е търпял ефективно. С определение по ЧНД №
463/08г. на ПзОС, влязло в сила на 01.05.2008г. е била извършена кумулация по
присъдите по НОХД № 1096/97г., НОХД № 834/97г, НОХД № 18/98г., НОХД №
1137/98г., НОХД № 228/98г., НОХД № 1042/98г и НОХД № 87/06г., всички по описа
на ПзРС, като на Х. е било наложено едно общо най-тежко наказание от една
година и шест месеца ЛС, което е било увеличено при условията на чл.24 от НК с
още три месеца, като се е оформило за изпълнение наказание ЛС от една година и
девет месеца при общ режим. С горепосоченото определение изтърпяването на това
общо наказание ЛС е било приспаднато на основание чл.25 ал.2 от НК, т.к. към
момента на постановяване на определението е било изтърпяно изцяло.
Пак с горецитираното определение е било
определено едно общо най-тежко наказание по втора група дела - НОХД №
1687/2007г. и НОХД № 2505/2008г., двете на ПзРС, а именно една година ЛС при
общ режим. Това наказание е било изтърпяно на 03.01.2009г., което е видно от
отразеното в справката за съдимост на Х. - стр.5.
При
това положение няма съмнение, че за всички минали осъждания на подс.Х. е
настъпила абсолютна реабилитация по смисъла на чл.88а ал.2 във вр. с ал.1 и с
ал.4 от НК. Първата правна норма разписва, че ако лицето е осъдено на наказание лишаване от свобода повече от една година и не е освободено от
изтърпяването му на основание чл. 66 от НК, срокът по чл.88а,
ал. 1 НК не може да бъде по-малък от десет години. Нормата на ал.4 на чл.88а от НК пък сочи, че когато лицето е извършило две или повече престъпления, за които
не е реабилитирано, което е валидно за Х., осъждането и последиците му се
заличават след изтичане на предвидените в предходните алинеи срокове за всички
осъждания.
В този ред на мисли, наказанието ЛС по първата група дела е
било повече от една година, като 10-годишния реабилитационен срок по чл.88а
ал.2 от НК е изтекъл на 01.05.2018г., считано от влизане в сила на
определението за кумулацията по ЧНД № 463/08г. – 01.05.2008 година. Наказанието
ЛС по втората група от кумулацията е било точно една година, а не „ровече” от
една година, при което за него тече реабилитационен срок по чл.88а ал.1 във вр.
с чл.82 ал.1, т.4 от НК, който е 5-годишен. Той е изтекъл на 03.01.2014г.,
считано от изтърпяването на наказанието ЛС по втората група от кумулацията,
което е станало на 03.01.2009г.
С оглед на всичко казано до тук следва да се обобщи, че на
01.05.2018г. спрямо подс.Х. е настъпила абсолютна реабилитация за всички негови
предишни осъждания, за което към момента на извършване на настоящото деяние, а
и понастоящем той следва да се третира като неосъждан.
Така
описаната фактическа обстановка, съдът възприе въз основа на събраните по
делото гласни и писмени доказателства – самопризнанията на подсъдимия, показанията
на свидетелите Н. К. /дадени от нея в ДП и приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им по реда на чл.281 от НПК/ В. Д., С. Ш. и Т. Г.
/дадени от тях в съдебната фаза на процеса/, заключенията на приетите
коментирани по-горе две съдебно-медицински и една автотехническа експертизи,
както и от писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения, материал
по реда на чл.283 от НПК.
След като анализира обстойно събраните по делото
гласни доказателства, съдът счете, че следва да ги кредитира изцяло, т.к. са
непротиворечиви, взаимно допълващи се, хронологично точни и кореспондиращи със
събраните писмени доказателства и изготвените експертни заключения. Целият
доказателствен материал безпротиворечиво очертава гореописаната фактическа
обстановка
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че от обективна и субективна страна, подсъдимият Д.Х. е осъществил
признаците на престъпния състав на чл.343 ал.3, б.”а” , във вр. чл.343 ал.1,
б.”б”, във вр. с чл.342 ал.1 от НК, във
вр. с чл.16 ал.1, т.1 от ЗДП, като на 26.07.2019г. на ул.”Първа” в с.Калугерово,
обл.Пазарджик, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
„Дачия Лоджи” с ДК№ ***, като нарушил правилата за движение по ЗДП, визирани в:
чл.16 ал.1 т. 1: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно
превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти,
да навлиза или да се движи в лентата за насрещно движение, освен при
изпреварване и заобикаляне“ и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на повече от едно лице, а именно:
средна телесна
повреда на Н.А.К., изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на снагата
и средна телесна повреда на В.Ю.Д., изразяваща се в избиване на зъби, без което
се затруднява дъвченето и говореното.
Авторството на
деянието, както и другите обстоятелства по времето, мястото и начина на
извършване, се доказват по един несъмнен и безспорен начин. Подсъдимият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е били длъжен и е
могъл да ги предвиди и предотврати, при което следва да се приеме, че е
извършили престъплението по непредпазливост, под формата на небрежност, по
смисъла на чл.11 ал.3, предл. първо от НК.
Категорично се
установи по делото, че подсъдимият е допуснал умишлено нарушение на разпоредбата
на чл.16 ал.1, т.1 от ЗДП, което правило за движение по пътищата бе подробно
цитирано по-горе, което е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, респ. с
извършеното непредпазливо престъпление.
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на
чл.36 от НК - относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за
неговата индивидуализация.
За да определи видът и размерът на
наказанието, съдът отчете високата степен на обществена опасност на конкретното
деяние, предвид естеството на допуснатото нарушение по ЗДП и причинените в
резултат на ПТП не само съставомерните средни, но и допълнителните по-леки
телесни повреди на двамата пострадали.
Подсъдимият Х. е личност с ниска степен на обществена
опасност, доколкото не е осъждан – реабилитаран по право по абсолютна
реабилитация и неутрално охарактеризиран по местоживеене.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред и на правилата за движение по
пътищата, както и недисциплинираността на подсъдимия в процеса на управление на моторно превозни средства.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства за подсъдимия съдът прецени направените самопризнания, чистото
съдебно минало, изразеното критичното отношение и разкаяние за случилото се.
Отегчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия
са предишните две нарушения по ЗДП за последните пет години – управление на МПС
с превишена скорост, за които е наказван по административен ред с два фиша,
както и това, че глобите по тях не са платени до момента.
С оглед на
горното и за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК и във връзка с
личната и генерална превенция спрямо подсъдимия и обществото съдът прие, че в
конкретния случай на подсъдимия Х.
следва да се наложи наказание при пълен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, а именно от една година лишаване от свобода.
Не са налице основания за приложението на чл.55 от НК,
т.к. наличните смекчаващи обстоятелства не са многобройни такива, а и не обосновават
извода, че и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно
тежко.
Не са налице основания за приложението на чл.78А от НК, т.к. за извършеното непредпазливо престъпление се предвижда наказание
повече от пет години ЛС.
С
оглед на събраните по делото данни за личността на подсъдимия и основно предвид
настъпилата реабилитация, респ. чистото съдебон минало, съдът счита, че за
постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не
се налага той да изтърпи ефективно наложеното наказание лишаване от свобода. С
оглед на това и на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на
наказанието ЛС за изпитателен срок от 3 години. Възпитателната работа с условно
осъдения се възложи на Наблюдателната комисия при община Пазарджик.
На основание чл.343г от НК съдът прие, че подс. Х. следва
да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от една година. За да
наложи наказанието в този размер
съдът отново отчете относително високата степен на обществена опасност на
конкретното деяние, както наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства.
С
оглед изхода на делото - признаването на подсъдимия за виновен и на основание
чл.189 ал.3 от НПК, същият бе осъден да заплати в полза на ОДМВР-Пазарджик
направените по делото разноски в ДП за експертизи общо в размер на 702 лева.
По изложените съображения Пазарджишкият районен съд
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: