№ 356
гр. Варна , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20203100503412 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 261088/18.08.2020г. на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-
р Петър Дертлиев“ 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, против Решение №
3448/24.07.2020г., постановено по гр.д. № 19572/2019г. на Районен съд – Варна, 33 състав, с
което е прието за установено на основание чл.124, вр.чл.439 ГПК по отношение на
въззивника, че ищецът Г. Ж. И., ЕГН **********, с адрес: ***, не му дължи предвид
погасяване по давност на вземането, сумата в размер на 1250 лева, представляваща част от
68 818.71 евро, вземане за главница по изпълнителния лист, издаден на 22.11.2010г. въз
основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 1326/2010г. на РС-Нови Пазар,
предмет на образувано изпълнително дело № 20/2019г. на ЧСИ 807 Н.Д., което изп.дело е
образувано след прекратяване на изп.д. 926/2015г. на ЧСИ 807 Н.Д., преобразувано от изп.д.
564/2010г. по описа на ЧСИ 715 М. П..
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно. Счита се, че предявеният иск е
недопустим, тъй като ищецът не се е позовал на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а
именно заповедта за незабавно изпълнение. Навежда се оплакване, че първоинстанционният
съд не е анализирал в мотивите си възражението, че преведената сума през 2017г. служи за
погасяване на най-обременителното задължение – в случая главницата, както и доводът на
ответника, че приложение намира разпоредбата на чл.76, изр. посл. ЗЗД и постъпилата сума
1
от 2017г. служи за погасяване на разноски и лихви. Сочи се, че самото плащане към
съдебния изпълнител прекъсва погасителната давност за вземането на въззивника.
Поддържа се, че съдът неправилно е анализирал книжата по изпълнителните дела. Сочи се,
че с подаване на молбите от 03.12.2010г., 17.01.2011г. и 19.10.2012г. взискателят е
прекъснал перемпцията и давностния срок, който е спрян до постановяването на ТР
2/26.06.2015г. по тълк.д. 2/2013г. ОСГТК на ВКС. Настоява се, че с връчената на
12.01.2011г. ПДИ на Г.И. е насрочен и опис върху ипотекирания от него имот, а
впоследствие с молба от 18.01.2011г. предишният взискател „Уникредит Булбанк“ АД е
поискал и отлагане на насрочения опис, а с насрочения опис се прекъсва давността. Излага
се, че до влизане в сила на тълкувателното решение от 2015г. молбите за справки също се
приемало, че прекъсват перемпцията и кредиторът не следва да бъде санкциониран, при
условие че неколкократно е възлагал извършването на справки за трудови договори,
резултатът от които е отрицателен. На 19.10.2012г. е поискана нова справка за трудови
договори, а от налагане на възбраната на 13.12.2010г. до 19.10.2012г. не са изминали две
години. Описват се последвали молби от взискателя в периода 28.03.2013г. до 18.10.2016г., с
които е поискал извършването на изпълнителни действия. С оглед на това, се сочи, че до
16.01.2019г., когато въззивното дружество е депозирало молба за ново изп. дело, не са
минали повече от пет години. В открито съдебно заседание, с писмена молба, въззивната
жалба се поддържа. Възразява се, в случай че претендираните от насрещната страна
разноски за адвокатски хонорар са над минималния размер. Претендират се сторените в
двете инстанции разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Г.И., в която се излага становище за неоснователност на въззивната
жалба. Сочи се, че доводите за липса на настъпила перемпция поради подадени искания за
справки са необосновани и не се подкрепят от тълкувателната практика, която е
задължителна. Моли се за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски в полза на
въззиваемата страна. В открито съдебно заседание отговорът на въззивната жалба се
поддържа. Моли се за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на въззиваемия,
определено по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата при условията на безплатна правна
помощ.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Производството пред РС – Варна е образувано по предявен от Г. Ж. И. срещу
2
„Агенция за събиране на вземания" АД, частичен иск с правно основание чл.124, ал.1 вр. с
чл.439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата в размер на 1250 лева, представляваща част от 68 818.71 евро,
вземане за главница по изпълнителен лист, издаден на 22.11.2010г. въз основа на заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 1326/2010 г. на НПРС, предмет на образувано
изпълнително дело № 20/2019г. на ЧСИ 807 Н.Д., с твърдения за изтекла погасителна
давност преди неговото образуване, което изп.дело е образувано след прекратяване на изп.д.
926/2015г. на ЧСИ 807 Н.Д., преобразувано от изп.д. 564/2010г. по описа на ЧСИ 715 М. П..
В исковата молба се твърди, че между „Уникредит Булбанк“ АД и Б.Й.Г. е сключен
договор за кредит от 27.05.2008г. за сумата от 70 000 евро с краен срок на погасяване
20.05.2027г. Кредитът бил обезпечен с договорна ипотека върху собствен на ищеца
недвижим имот. Банката подала заявление по чл.417 ГПК до РС – Нови Пазар и по ч.гр.д.
1326/2010г. били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
солидарно заплащане от Б.Г. и Г.И. на сумата от 68 818.71 евро главница, 15 491.10 евро
договорни лихви, ведно със законната лихва върху главницата, и направените по делото
разноски. По издадения изпълнителен лист било образувано на 03.12.2010г. изп.д.
564/2010г. на ЧСИ М. П., преобразувано в изп.д. 926/2015г. на ЧСИ Н.Д., а след това и ново
изпълнително дело през 2019г. от цесионера „Агенция за събиране на вземания“ АД по
описа на ЧСИ Н.Д.. В хода на изпълнителното производство било издадено удостоверение
за присъединяване на взискателя по изп.д. 225/2016г. на ЧСИ С.К.-Д., по което Г.И. е
длъжник, било направено разпределение и в полза на Уникредит Булбанк била преведена на
13.11.2017г. сумата от 110 834,36лв. С оглед изложена в исковата молба хронология по
изпълнителното дело, се поддържа, че изпълнителното производство е перемирано по силата
на закона на 13.12.2012г, евентуално през м. януари 2013г., от който момент е започнала да
тече погасителната давност, която се счита от ищеца изтекла през м. декември 2015г.,
евентуално през м. януари 2016г. и не по-късно от м. януари 2018г. Поради това, се
поддържа недължимост на сумата, предмет на предявения иск и се моли за уважаването му.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД оспорва
иска. Поддържа, че взискателят „Уникредит Булбанк“ АД регулярно е изисквал извършване
на изпълнителни действия с цел събиране на вземането си до 18.10.2016г., а на 16.01.2019г.
от ответника – цесионер, е образувано ново изпълнително дело, по което са поискани и
извършени изпълнителни действия, а в периода 18.10.2016г. до 16.01.2019г. не е изтекъл
петгодишния давностен срок. Излага се, че постъпилата сума в полза на взискателя от 2017г.
служи за погасяване на разноски и лихви и самото плащане прекъсва погасителната давност.
Моли се за отхвърляне на предявения иск по тези съображения.
С оглед гореизложеното, е неоснователно възражението за недопустимост на
предявения иск, тъй като същият се основава на възражение за изтекла погасителна давност
за вземането след образуване на изпълнителното производство и на факти, настъпили след
издаване на изпълнителното основание.
С обжалваното решение, съставът на РС – Варна е приел, че изпълнителното
производство е перемирано на 13.12.2012г., тъй като последното валидно изпълнително
действие е вписана възбрана на 13.12.2010г., и до 17.09.2019г., когато е предявено
възражението за изтекла давност чрез иска на длъжника по чл.439 ГПК, са изминали повече
от пет години, при което е произведен погасителният ефект на общата давност.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на изпълнителен лист от 22.11.2010г., издаден по ч.гр.д. 1326/2010г. по
3
описа на РС – Нови Пазар в полза на „Уникредит Булбанк“ АД, срещу длъжниците Б.Й.Г. и
Г. Ж. И. е образувано изп.д. №20107150400564 по описа на ЧСИ М. П. за солидарно
заплащане на сумите по изпълнителния лист, а именно 68818.71 евро главница, ведно със
законната лихва, 15 491.10 евро договорна лихва и разноски.
На 08.12.2010г. от съдебния изпълнител е подадена молба и е вписана възбрана върху
недвижим имот на Г.И., представляващ жилище в ***.
На 13.12.2020г. по молба на съдебния изпълнител е вписана възбрана върху
недвижим имот на длъжника Г.И., а именно ¼ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в
гр.Варна, кв. Владислав Варненчик.
На 12.01.2011г. е връчена покана за доброволно изпълнение на Г.И., с която е
насрочен и опис на възбранените имоти на 20.01.2011г.
С молба от 18.01.2011г. взискателят е поискал отлагане на насрочения опис, като в
имейл от 17.01.2011г. процесуалният представител на взискателя е уведомил ЧСИ, че е в
преговори за продажба на ипотекирания имот. Последващо до м. януари 2012г. е събирана
документация по изпълнителното дело за изясняване строителния статут на ипотекирания
имот и възможностите за кадастралното му заснемане.
С молба от 17.01.2012г. взискателят е поискал извършване на актуална справка за
трудови договори на длъжниците.
На 17.07.2012г. по изпълнителното дело са конституирани наследниците на
починалия длъжник Б.Й.Г..
На 19.10.2012г. взискателят е поискал извършване на актуална справка за трудови
договори на длъжниците. На 28.03.2013г. е депозирал молби за справки, възбрани, опис и
оценка на движими вещи. На 05.08.2013г., на 31.01.2014г., 16.10.2014г. отново е поискал
извършване на справка за активни трудови договори.
С молба от 20.04.2015г. „Уникредит Булбанк“ АД е поискало изп.д. 564/2010г. по
описа на ЧСИ М. П., да бъде прехвърлено на ЧСИ Д.П.-Я. с рег. номер 711 КЧСИ. С
разпореждане от същата дата на ЧСИ е разпоредено изпращане на делото.
С молба от 27.05.2015г. банката е оттеглила молбата за преместване на
изпълнителното дело.
Видно от последващата в хронологичен ред по изпълнителното производство молба
на взискателя от 16.09.2015г., делото вече е образувано под нов номер 20158070400926 по
описа на ЧСИ Н.Д. и всички последващи молби и действия са извършвани по
новообразуваното изп.дело. С тази молба, предвид стартиране на програма за
възстановяване портфейла на необслужвани кредити, банката е отправила искане да не
бъдат извършвани описи на имущество и да бъдат отсрочени публичните продани.
С молба от 19.11.2015г. взискателят е поискал възобновяване на изпълнителното
производство, извършване на справки, опис, оценка и публична продан на притежаваното от
длъжника имущество.
С молба от 12.01.2016г. взискателят е поискал извършване на актуални справки и
налагане на възбрани, с опис, оценка и публична продан.
С разпореждане от 04.04.2016г. съдебният изпълнител е наложил запор върху
притежаван от С.Т.Г. – конституиран наследник на длъжника Б.Г., автомобил.
4
С молба от 28.06.2016г. „Уникредит Булбанк“ АД е поискало издаване на
удостоверение по изп.д. 20158070400926, по силата на което да се присъедини към изп.д.
20167180400225 по описа на ЧСИ С.Д. с рег. №718 КЧСИ. С вх. №8512/04.07.2016г.
удостоверението за присъединяване е входирано при ЧСИ С.Д..
С молба от 07.11.2017г. Г. Ж. И. е поискал от съдебния изпълнител, с оглед
продажбата на имота му по изп.д. 20167180400225 и превод на сума в полза на банката, да
бъде освободен като ипотекарен гарант.
На 13.11.2017г. в полза на Уникредит Булбанк от ЧСИ Н.Д. е преведена сумата от
110834,36 по разпределение от ЧСИ С.Д. по нейно ИД 225/2016г. с длъжник Г.Ж..
На 05.04.2018г. като взискател по изп.д. 20158070400926 е конституиран цесионерът
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
С постановление от 14.12.2018г. ЧСИ Н.Д. е прекратила производството по изп.д.
20158070400926 на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
По молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на 16.01.2019г. е образувано
ново изпълнително дело при ЧСИ Н.Д. по изпълнителния лист, издаден през 2010г. срещу Г.
Ж. И. и Б.Й.Г. с номер 20198070400020. По това дело е връчена ПДИ на Г.И. на 29.01.2019г.
На 19.03.2019г. е наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника Г.И.. Със съдебно
решение от 02.07.2019г. е отменен отказът на съдебния изпълнител да извърши опис и
оценка на имота. С молба от 30.01.2020г. длъжникът е представил обезпечителна заповед,
издадена в настоящото производство за спиране на изпълнението.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания, съдът намира
следното от правна страна:
Спорът пред въззивната инстанция е налице ли е бездействие на взискателя по
изпълнителното дело, което да е продължило в период, достатъчен за изтичане на
предвидената в закона петгодишна погасителна давност по правилата на чл.110 и сл. ЗЗД.
По така очертания предмет на спора, съставът на въззивния съд намира следното:
С ППВС №3/18.11.1980г. е дадено тълкуване, че образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността и по време на изпълнителното производство давност не
тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, е
дадено различно разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва
да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
ППВС. Решение №170/17.09.2018г. по гр.д. 2382/2017г. на ВКС, IV г.о., е постановено след
допускане до касационно обжалване именно по въпроса при наличие на описаните два
тълкувателни акта, към кой момент поражда действие отмяната на Постановлението.
Даденият отговор на въпроса е, че извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, по тълк.
д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие
от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези,
които са приключили преди това. Изрично е пояснено в решение №170/17.09.2018г., че за
разлика от чл.116, б. „б“ ЗЗД, в случаите по чл.116, б. „в“ ЗЗД не свързва действието на
прекъсването на давността с резултата от предприетите изпълнителни действия, като е
прието, че спирането на давността при образувано изпълнително производство при
действието на ППВС 3/1980г. се преустановява едва с прекратяването на изпълнителното
5
производство от съдебния изпълнител.
В светлината на разясненията, дадени в цитираната съдебна практика, и при
гореустановената фактическа обстановка, съставът на въззивния съд намира, че в случая
вземането на взискателя – ответник по иска с правно основание чл.439 ГПК, не е погасено
по давност към релевантния момент, който следва да е приключването на съдебното дирене
пред въззивната инстанция. За да достигне до този извод, съдът съобразява, че изп.д.
№20107150400564 по описа на ЧСИ М. П. е образувано при действието на ППВС
3/18.11.1980г. Въпреки липсата на извършени изпълнителни действия в период от две
години след налагане на възбраната от 13.12.2010г., доколкото изпълнителното дело не е
прекратено от съдебния изпълнител към датата на ТР №2/26.06.2015г, съобразно
разяснението в Решение №170/17.09.2018г. по гр.д. 2382/2017г. на ВКС, IV г.о., давността е
била спряна и не е текла до момента на постановяване на ТР №2/26.06.2015г. по тълк.д.
№2/2013г. ОСГТК на ВКС. Едва от този момент може да се счете, че тече погасителна
давност, която се прекъсва с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. В случая
след датата на тълкувателното решение от 26.06.2015г. и образуването на изпълнителното
дело под нов номер 20158070400926 по описа на ЧСИ Н.Д., по силата на издадено
удостоверение по чл.456 ГПК, на 04.07.2016г. взискателят се е присъединил по друго
изпълнително дело срещу същия длъжник номер 20167180400225 по описа на ЧСИ С.Д.. И
след като на 13.11.2017г., е преведена в полза на взискателя сумата от 110 834лв. по
разпределение след проведена публична продан на имот на длъжника, то става ясно, че по
изпълнителното дело, по което взискателят се е присъединил, е проведена преди м. ноември
2017г. и публична продан. А съобразно мотивите на т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по тълк.д.
№2/2013г. ОСГТК на ВКС, присъединяването на кредитора и извършването на продан, са
изпълнителни действия, които прекъсват давността. И така, от 2015г. до 2017г.
петгодишната давност няма как да е изтекла. Нито такава е изтекла от перемиране на делото
на 14.12.2018г. от съдебния изпълнител, до приключване на съдебното дирене пред
въззивната инстанция през м. януари 2021г. А междувременно и на 19.03.2019г. е наложена
възбрана върху недвижим имот на длъжника Г.И. по новообразуваното изпълнително дело
през 2019г., която също се явява прекъсващо давността изпълнително действие, а през м.01
2020г. изпълнителното производство е и спряно по силата на издадена обезпечителна
заповед.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и да се приеме, че давността
тече от 13.12.2012г., когато е настъпило основание за перемпция на първото изпълнително
дело, и че тази перемпция е настъпила и без акт на съдебния изпълнител, то до датата на
присъединяване на взискателя по чл.456 ГПК – 04.07.2016г., което действие прекъсва
давността по образуваното през 2015г. изпълнително дело, петгодишният давностен срок не
е изтекъл.
Горното мотивира съставът на въззивния съд да достигне до извод за
неоснователност на предявения отрицателен установителен иск.
Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде изцяло отменено, като вместо него бъде постановено друго, по силата на
което предявеният иск бъде отхвърлен.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и отправеното своевременно
искане, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника сторените в двете
инстанции разноски в общ размер от 425лв., от които 25лв. заплатена държавна такса за
6
въззивното производство, 100лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция
и 300лв. юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция, определени по реда на чл.78,
ал.8 ГПК, вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №3448/24.07.2020г., постановено по гр.д. № 19572/2019г. на
Районен съд – Варна, 33 състав, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Ж. И., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, иск с правно
основание чл.124, вр.чл.439 ГПК да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 1250 лева /хиляда двеста и петдесет лева/, частичен иск от сумата от 68
818.71 евро /шестдесет и осем хиляди осемстотин и осемнадесет евро и седемдесет и един
евроцента/, вземане за главница по изпълнителен лист, издаден на 22.11.2010г. въз основа на
заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 1326/2010г. на РС-Нови Пазар, предмет на
образувано изпълнително дело № 20/2019г. на ЧСИ 807 Н.Д., което изп.дело е образувано
след прекратяване на изп.д. 926/2015г. на ЧСИ 807 Н.Д., преобразувано от изп.д. 564/2010г.
по описа на ЧСИ 715 М. П..
ОСЪЖДА Г. Ж. И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата
от 425лв. /четиристотин двадесет и пет лева/, представляваща сторени в двете инстанции
разноски, на основание чл.78, ал.3 и 8 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7