Р Е Ш Е Н И Е
№
634
гр.
Пловдив,13 април 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХI
касационен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора ГЕОРГИ ГЕШЕВ,
като разгледа КАНД № 170 по описа на съда за 2022г., докладвано от съдия Й. Русев, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на Д.И.Х., ЕГН **********, чрез адв. А.А.- пълномощник,
против Решение № 2003 от 16.11.2021 г., постановено по АНД № 5660 по описа за
2021 г. на Районен съд - Пловдив, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 36-0000451 от 28.05.2021г., издадено от директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на касатора на
основание чл.93в, ал.5 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева, за нарушение по чл.27 § 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕС)
№ 165/2014.
В
касационната жалба са релевирани възражения за неправилност на съдебното
решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Ответникът
по касация – РД „Автомобилна администрация” гр. Пловдив, редовно призован, не
се представлява в съдебно заседание.
Представителят
на ОП - Пловдив дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
В
настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за
установяване на касационните основания.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от
страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на
обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК
и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет
на касационна проверка е Решение № 2003 от 16.11.2021 г., постановено по АНД №
5660 по описа за 2021 г. на Районен съд - Пловдив, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 36-0000451 от 28.05.2021г., издадено от директора
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на Д.И.Х.,
ЕГН ********** на основание чл.93в, ал.5 от ЗАвП е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, за
нарушение по чл.27 § 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014.
За да
потвърди НП районният съд е приел, че фактическите констатации, посочени в АУАН
и в НП са доказани категорично и безспорно от данните от доказателствените
източници, които са еднопосочни, безпротиворечиви и не са оборени от страна на
настоящия касатор.
Изложил
е мотиви във връзка с възраженията на жалбоподателя, като е приел същите за
неоснователни. Счел е за правилна дадената правна квалификация и че при
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяна на НП на такова основание.
Въз
основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението доказателства
съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установено и
доказано описаното в НП нарушение и извършването му от санкционираното лице,
като наказанието е определено в законово регламентирания фиксиран размер. В
съдебния акт са изложени мотиви и за липсата на предпоставки за приложението на
чл. 28 от ЗАНН.
Решението
е правилно.
В
съответствие с доказателствата въззивният съд е приел, че АУАН е съставен и НП
е издадено от компетентни органи и в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила, водещи до отмяна на НП. Противно на твърдението в жалбата, в АУАН и НП
са описани точно и ясно фактите, установени при проверката и правната им
квалификация, поради което възражението на касатора в този смисъл е
неоснователно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че при разглеждане на делото въззивният съд е събрал
по надлежния процесуален ред необходимите за правилното му изясняване
доказателства. В резултат на техния анализ е достигнал до направените от него
правни изводи за законосъобразност на НП, които са обосновани и законосъобразни
и се споделят от касационната инстанция, като подкрепящи се от доказателствата
по делото.
При
анализа на доказателствата по делото се налага изводът, до който е достигнал и
районният съд, че описаното в НП и в АУАН нарушение е извършено от лицето,
чиято отговорност е ангажирана за нарушението. В чл. 93в, ал. 5 от ЗАвтП е
предвидено налагане на административно наказание глоба в размер на 1500,00 лева
на водач, който използва карта на водача, издадена на друго лице. В унисон с
приложимата норма е изводът на РС, че в НП нарушението е квалифицирано
правилно, а размерът на наказанието глоба – определен съобразно фиксирания в
санкционната част размер от 1500, 00 лева за този вид нарушение.
Предвид
изложеното, настоящият касационен състав намира, че въззивният съд е приложил
правилно материалния закон при спазване на съдопроизводствените правила.
По
отношение и на последния довод за незаконосъобразност на НП, изтъкнат в
жалбата, а именно, че процесното деяние съставлявало маловажен случай, предвид
установените по делото факти подобно заключение не би могло да бъде направено.
Критериите за отграничаването на маловажните случаи по см. на чл. 28 от ЗАНН,
се извеждат от определението на този институт в чл. 93 т. 9 то НК, която се
явява приложима на основание чл. 11 от ЗАНН, предвид липсата на дефиниция на
коментираното понятие в основния административно-наказателен закон. Съгласно
посочената дефиниция, маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление /административно нарушение/ с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства представлява
по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление /административно нарушение/ от съответния вид. В случая
коментираното противоправно деяние не съставлява маловажен случай именно
предвид липсата на основание за приемане на по- ниската му степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушението по чл. 27 §2, изр. 1,
предл. второ от Регламент (ЕС) №165/2014, вр. чл. 93в, ал. 5 от ЗАвП.
По
тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния
съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, не се констатираха основания
за отмяната му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с
материалния закон, извън посочените в касационната жалба. Съдебният акт е
постановен от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно
прилагане на материалния закон, поради което оспореното решение следва да бъде
оставено в сила, а предявената против него касационна жалба следва да бъде
отхвърлена.
Мотивиран
така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд-Пловдив, ХХI к.състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2003 от 16.11.2021 г.,
постановено по АНД № 5660 по описа за 2021 г. на Районен съд - Пловдив.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: