№ 8747
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110147497 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен e иск от Е. Д. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. „** 2“, **,
срещу Специализиран наказателен съд – закрит, с правоприемник Софийски градски съд, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди през периода 02.06.2021 г. -
01.07.2021 г. /унижение, отчаяние, потиснатост и чувство за безнадеждност/, вследствие от
виновно и противоправно поведение на служители на ответника, изразяващо се в държане
на ищеца с белезници на краката на 02.06.2021 г. при проведено открито съдебно заседание
по НОХД № 1006/2016 г. по описа на СпНС, ведно със законна лихва върху сумата от датата
на постъпване на исковата молба в съда – 16.08.2021 г., до окончателното плащане на
дължимото, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за забава в
размер на 40 лв. за периода 01.07.2021 г. – 15.08.2021 г.
В исковата молба се твърди, че на 02.06.2021 г. в проведено открито съдебно
заседание по НОХД № 1006/2016 г. по описа на СпНС, ищецът бил държан през цялото
време с белезници на краката, като счита, че така била нарушена презумпцията за
невиновност и правата му по ХОПЕС, ЕКЗПЧ и ДЕС, за което излага подробни
съображения. Твърди, че в резултат на това претърпял неимуществени вреди, през периода
02.06.2021 г. – 01.07.2021 г., изразяващи се в унижение, отчаяние, потиснатост и чувство за
безнадеждност, като оценява същите на 4000 лв., която сума претендира от ответника. Сочи,
че ответната страна била в забава, поради което дължала и обезщетение за забава в размер
на 40 лв. за периода 01.07.2021 г. – 15.08.2021 г.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска.
Посочва, че при проведеното открито съдебно заседание ищецът е бил с крачни белезници,
за да се гарантира сигурността и реда в съдебната зала, поради което не били нарушени
сочените от него права и били спазени относимите правила. Излага твърдения, че след
възражение на ищцовата страна съдебният състав е събрал необходимата информация за
1
подсъдимия и в следващото съдебно заседание е разпоредил същият да е без белезници на
краката. Посочва, че не била нарушена Европейската конвенция за правата на човека, тъй
като в случая поставянето на белезници било необходимо и разумно от гледна точка на
сигурността и обществения интерес, предвид обществената опасност на деянието и дееца.
Излага доводи, че ищецът изтърпявал наказание „лишаване от свобода“, поради което било
налице законно задържане, в който случай практиката на ЕСПЧ позволявала използването
на ограничаващи движението средства. Ответникът оспорва периода на търпените вреди,
като намира посочения в исковата молба за прекомерно дълъг. Навежда съображения, че не
е налице виновно и противоправно поведение на негови служители, което да е причинило
описаните вреди, тъй като ищецът пребивавал в затвора и често се явявал на съдебни
заседания, поради което били налице множество фактори, които е възможно да са
причинили твърдените негативни емоции. Ответникът оспорва и размера на претендираното
обезщетение като твърди, че същото не отговаря на принципа на справедливост. Моли
исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца се явява лично. Поддържа предявените искове и моли
съда да ги уважи.
Ответника, редовно призован, не изпраща представител. Депозира писмено с
становище, с което поддържа отговора на исковата молба и моли съда да отхвърли исковете,
като неоснователни. По делото са постъпили писмени бележки.
СРП, редовно уведомена, се представлява от прокурор Р., която излага съображения
за неоснователност на исковата молба.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание 2в ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД, срещу
СНС(закрит), за сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за периода 02.06.2021 г. до 01.07.2021 г., изразяващи се в унижение,
отчаяние, потиснатост и чувство за безнадеждност, вследствие държане на ищеца с
белезници на краката на 02.06.2021 г., при проведено открито съдебно заседание по НОХД
№ 1006/2016 г. по описа на СпНС. Претендира се и обезщетение за забава за периода
01.07.2021 г. – 15.08.2021 г. в размер на 40 лв., както и законна лихва от датата на подаване
на исковата молба- 16.08.2021 г. до окончателно изплащане на сумата.
Чл. 2в ЗОДОВ урежда реда за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от
нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС). Съгласно постоянната съдебна практика
на СЕС, принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните
субекти, вследствие на нарушения на правото на Съюза, за което носи отговорност
държавата, е присъщ на системата на договорите, на които се основава Съюзът (Решение от
19 ноември 1991 г. по дело F. и др., C-6/90 и C-9/90, R., стр. I-5357, точка 35, Решение от 5
март 1996 г. по дело B. du pкcheur и F., C-46/93 и C-48/93, R., стр. I-1029, точка 31 и
Решение от 24 март 2009 г. по дело D. S., C-445/06. При предявяването на иск за вреди
причинени на частноправни субекти вследствие нарушаване на правото на ЕС, същите имат
право на обезщетение при наличието на три условия: 1. предмет на нарушената правна
норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, 2. нарушението на
тази норма да е достатъчно съществено и 3. да съществува пряка причинно-следствена
връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. Условията
следва да са налице кумулативно, като липсата на което и да е от тях, води до отпадане на
отговорността на ответника. При предявяване на иск по чл. 2в ЗОДОВ, ищецът е този, който
следва да индивидуализира предмета на иска/исковете, като посочи правопораждащите
юридически факти, формулира петитум и страни. Основанието на иска, т. е.
2
обстоятелствата, на които се основава иска, следва да обхваща фактите, от които произтича
претендираното с исковата молба материално субективно право. В случая ищецът сочи
нарушени норми на правото на ЕС, които според него му предоставят права, като твърди, че
това нарушение е достатъчно съществено и че съществува пряка причинноследствена връзка
между нарушението и твърдяната за претърпяна от него вреда. В негова тежест е да докаже
основателността на тези му твърдения и да докаже размерът на претърпяната вреда.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице посочените кумулативно
изискуеми предпоставки, за възникване на отговорността на ответника по реда на чл. 2в
ЗОДОВ.
За да е налице първата предпоставка от фактическия състав на чл. 2в ЗОДОВ, то
следва да е налице нарушена правна норма на Съюза и тя да е свързана с предоставянето на
права на частноправните субекти.
Съгласно чл. 266, ал. 1 и 2 НПК, председателят на съдебния състав ръководи
съдебното заседание, поддържа реда в съдебната зала, като за груби нарушения може да
налага глоби. От цитираната разпоредба следва да бъде направен извод, че председателят на
състава е този, който може да се разпореди по молба за сваляне на белезници на участник в
съдебното заседание. Ищецът не твърди, като по делото няма каквито и да било
доказателства, че по време на съдебното заседание, проведено на 02.06.2021 г. по НОНД
№1006/2016г., същият е поискал от съда да разпореди свалянето на белезниците на краката
му и това да е било отказано от съда. Видно от приетия по делото протокол от о.с.з., този
въпрос е повдигнат едва в края на съдебното заседание от процесуалния представител на
ищеца- адв. Ю. и то след като заседанието е приключило и делото е отложено е за друга дата
(стр. 214), като с оглед на направеното изявление, съдебния състав е разпоредил да се изиска
справка от СЦЗ, относно това дали подсъдимия представлява опасност, поради което да е
налице необходимост същия да бъде с поставена ограничителна верига на краката.
В Директива 2016/343 от 9 март 2016 година, Европейският парламент и Съветът на
Европейския съюз, достигат до извод, че компетентните органи следва да се въздържат от
представяне на заподозрения или обвиняемия, като виновен в съда или пред
обществеността, чрез използването на мерки за физическо възпиране, като например
белезници, стъклени клетки, клетки и окови, освен ако използването на тези мерки е
необходимо по специфични за делото съображения, които са свързани или със сигурността,
включително с цел възпрепятстване на заподозрения или обвиняемия да се самонарани, да
нарани други лица или да повреди имущество, или с възпрепятстването на заподозрения или
обвиняемия да се укрие или да установи контакт с трети лица, например свидетели или
жертви. Възможността за прилагане на мерки за физическо възпиране не означава, че
компетентните органи следва да вземат официално решение относно използването на такива
мерки. Във връзка с това, съгласно чл. 5 от Директива 2016/343 на ЕП и на Съвета,
държавите членки следва да вземат подходящи мерки, за да гарантират, че заподозрените и
обвиняемите не са представяни като виновни в съда или пред обществеността, чрез
използването на мерки за физическо възпиране. Но, Параграф 1 не възпрепятства държавите
членки да прилагат мерки за физическо възпиране, които са необходими по специфични за
делото съображения, във връзка със сигурността или за да се попречи на заподозрения или
обвиняемия да се укрие или да установи контакт с трети лица. В настоящия случай, след
като е бил повдигнат въпроса за белезниците на ищеца и то след приключване на съдебното
заседание, съдебния състав незабавно е разпоредил изискването на справка от СЦЗ, относно
статуса на подсъдимия и дали е необходимо същия да бъде с белезници на краката, като е
предприел всички предварителни действия относно това дали да разпореди сваляне на
белезниците на подсъдимия за следващото съдебно заседание или не. Относно преценката
на състава дали да разпореди свалянето на белезниците на подсъдимия в началото на
съдебното заседание, без това да е поискано, съдът намира, че съдебния състав не е
3
нарушил правото на ЕС, предвид посоченото в §1 и предвид, че подсъдимия е доведен от
СЦЗ, където е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“.
Ищецът навежда доводи за нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата
на човека и основните свободи, който гласи, че никой не може да бъде подложен на
изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, приемайки несъгласието
на съдебния състав да разпореди сваляне на белезниците от краката му по време на
съдебното заседание. Не е спорно по делото, че към процесната дата, ищецът е изтърпявал
наказание „лишаване от свобода“ на годно основание. Когато мярката е наложена във връзка
с правомерен арест или задържане и не предполага употребата на сила или излишно
публично показване на онова, което би могло да се счита за необходимо и пропорционално
в границите на разумното, такъв тип превантивна мярка не следва да се тълкува като
нарушаване на чл. 3 КЗПЧ (виж Р. с/у Ф., 16 декември 1997 г., пара. 56, Доклади 1997-VIII;
К. с/у България, № 891/05, пара. 38, 20 януари 2011 г.; и К. с/у Република Ч., № 32133/11,
пара. 63, 25 юли 2013 г.). От друга страна, както беше посочено по-горе, в настоящия случай
не е налице несъгласие на съдебния състав да разпореди сваляне на белезниците, доколкото
такова искане изобщо не е отправяно до съда в това съдебно заседание.
На следващо място съдът намира, че по делото не се установиха претърпените
неимуществени вреди, които да са в причинна връзка, конкретно от това съдебно заседание,
предвид, че в показанията си свидетеля говори общо, за множество дела, които ищеца
образувал, по идентични казуси, но не и за конкретно претърпени неимуществени вреди от
процесното съдебно заседание, проведено на 02.06.2021 г.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявените искове са неоснователни и
недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Предвид изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски следва да
бъде оставено без уважение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищеца следва да бъде осъден да
заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 100 лв.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Е. Д. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. „** 2“,
**, за осъждане на ответника СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД/закрит/, с
правоприемник СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ 2, да
заплати на ищеца сумата от 4000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, за периода от 02.06.2021 г. до 01.07.2021 г., изразяващи се в
унижение, отчаяние, потиснатост и чувство за безнадеждност, вследствие държане на ищеца
с белезници на краката на 02.06.2021 г., при проведено открито съдебно заседание по НОХД
№ 1006/2016 г. по описа на СпНС, ведно със законна лихва върху сумата, считано от дата на
подаване на исковата молба –16.08.2021 г., до окончателното плащане на дължимото и
сумата от 40,00 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.07.2021 г.
до15.08.2021 г.
ОСЪЖДА Е. Д. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. „** 2“, **, да
заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , правоприемник на Специализиран наказателен
съд/закрит/, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ 2, сумата от 100,00 лв. (сто лева),
представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5