Р Е Ш Е Н И Е
№ 3131 21.11.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско дело № 5194 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
исковата молба на П.Т.И. с ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си
адвокат С.К., съдебен адрес: ***, против Областна дирекция на МВР-Бургас, адрес:
*********, представлявана от директора *********, с която се претендира
осъждането за заплащане на сумата от 1 716 лева, представляваща дължимо
възнаграждение за положен нощен труд от 2 000 часа в периода от 01.07.2016
г. до 30.06.2019 г., който преизчислен с коефицент от 1. 143 възлиза на 2 286
часа или води до положен извънреден труд от 286 часа, който следва да бъде
заплатен по 6 лева на час, ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на исковата молба – 01.07.2019 г., до окончателното й изплащане. Моли
се и за присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът излага, че е в служебно
правоотношение с ответната дирекция, по силата на което изпълнява длъжността *********отдел
„КП“ към Областна дирекция на МВР-Бургас, като вследствие на трансформацията на
положения от него нощен труд следва да му бъдат заплатени 286 часа извънреден
труд на стойност по 6 лева на част. Работното му време било организирано на
смени от по 12 часа, които били предварително определени и отчитането им
ставало с график всеки месец.
В съдебно заседание на 24.10.2019 г.
ищецът е оттеглил частично претенцията си за сумата над 1 595. 95 лв. до
първоначалния заявен размер от 1 716 лв., като делото е прекратено в тази
му част.
Предявеният иск е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал.
3, предл. 2-ро във връзка с ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР.
В срок е постъпил отговор на
исковата молба ответника, с който оспорва не се оспорва допустимостта на иска,
но се сочи за неговата неоснователност, като в случая били приложими специалните норми на чл. 187 и
следващите от ЗМВР. Заявява също така, че положеният от ищеца труд е надлежно
начислен и отразен в протоколите за положен извънреден труд и в протоколите за
отчитане на работното време между 22,00 часа и 6,00 часа, времето на
разположение и положения труд по време на официални празници, както и че същият
е заплатен своевременно след неговото отчитане по правилата на действалите към
процесния период Наредба №
8121з-592/25.05.2015 година за реда за организация и разпределението на
работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 година за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в Министерство
на вътрешните работи. Заявява също така, че съобразно цитираната по-горе
нормативна уредба не се предвижда преизчисляване на нощния труд по коефицент 1.
143 и съответно не била дължима търсената в настоящото производство сума, като
дължимото допълнително възнаграждение в размер на 0.25 лева за положения от
ищеца нощен труд също му било изплатено. Също търси присъждане на разноски по
делото, в това число и на юрисконсултско възнаграждение.
Бургаският районен съд, като взе
предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на
ответната страна, събраните по делото доказателства и след като съобрази
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от
представените данни се установява, че ищецът е служител на МВР, като в периода 01.07.2016
г. до 30.06.2019 г. е заемал длъжността *********отдел „КП“ към Областна
дирекция на МВР-Бургас. Не е спорно също така, че в това си качество, ищецът е полагал
труд на 12-часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до
06.00 часа, т. е. и през нощта.
Видно от заключението на вещото лице
по изпълнената съдебно-икономическа експертиза, което съдът изцяло кредитира,
като обективно и безпристрастно изготвено от лице с нужните специални познания
и като неоспорено от страните, че в периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. ищецът
е работил на смени от 12-часа, като е положил нощен труд са 1 658 часа.
Преизчислен в дневен труд с коефициент 1.143, нощният труд от 1 658 часа възлиза
на 1 895. 09 часа и води до положен извънреден труд от 237. 09 часа. На
ищеца е начислен и изплатен нощен труд за 1 658 за процесия период,
колкото са и отчетените часове по протоколи, за което са му изплатени 415. 50 лева
/0.25 лева на час/. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи
нощен труд възлиза на 237. 09 часа, като стойността му е 1 595. 95 лева.
Въз основа на така установените
факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива. Чл. 178, ал. 1, т.
3 от закона предвижда, че към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според чл. 179, ал. 1, предл. 2-ро и за нощен труд.
Условията и редът за заплащане на последното се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът –
с негова заповед, съгласно ал. 2 от същата норма.
Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 – седмично
при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8,
12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен
период, с възможно полагане на труд и през нощта – между
22.00 и 06.00
часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа
годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение, съгласно ал. 6.
Чл. 187, ал. 9 от
ЗМВР предвижда, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с наредба на министъра
на вътрешните работи.
През процесния период 01.12.2017 г. до 30.06.2019 г. са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.,
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.,
издадени от министъра на вътрешните работи, съобразно горната разпоредба.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите са идентични – при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В първата от тях изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове,
положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143 – чл. 31, ал. 2. Подзаконовият
нормативен акт е отменен с приемането на втората цитирана Наредба в сила от 01.04.2015г.
и отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС,
влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано. В периода от
отмяната до издаването и обнародването на третата Наредба – на 02.08.2016 г.,
отново приложима е била първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в
дневен.
В Наредба № 8121з-592
/обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от
02.08.2016г./ липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143,
което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това,
тъй като такава би била противоконституционна и би поставила служителите в МВР
в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители – по отношение
заплащането на допълнителните възнаграждения. При това следва да бъде възприета
като празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието
на такава в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата. Съгласно чл. 9, ал. 2 от нея при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. В чл. 140, ал. 1 от КТ е предвидено, че нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно – приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като
частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за
втория /чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.
По принцип трудовото
законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено
почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да
преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността
на работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се касае за
положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Следователно това са две
различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство,
което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от
министъра на вътрешните работи Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014г. и заповед №
8121з-791/28.10.2014г. В случая, както беше посочено по-горе, на ищеца е
изплатена само добавката от 0.25 лева
за всеки отработен нощен час за исковия период – общо 430 лева.
По изложените
съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с
коефициент 1.143 се явява доказана по своето основание, като за времето от 01.03.2016 г. до 01.08.2016 г. е приложима
нормата на чл. 31, ал. 2
от Наредба № 8121з-407, а за
останалата част, субсидиарно – Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата.
В тази връзка се установи от
заключението на вещото лице, че нощният труд от 1 658 часа, преизчислен с
коефициент 1.143, е 1 895. 09 часа. Разликата от 237. 09 часа не е
отчетена в протоколите за положен труд, съответно, не е начислена и не е
платена. Установява се и че дължимото нетно трудово възнаграждение за този
извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, е
в размер от 1 595. 95 лева, като няма данни така претендирана сума да е
заплатена на ищеца.
При това искът като основателен следва да се уважи, ведно с акцесорната
претенция за законна лихва от датата на подаване на исковата молба.
При този изход на спора и с оглед
претенциите на страните за присъждане на направените по делото разноски, следва
да се осъди ответника на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищеца
сумата от 350 лв., за изплатеното адвокатско възнаграждение.
Ответникът също има право на
основание чл. 78, ал. 4 от ГПК да получи част от направените по делото разноски
в размер на 7 лв. за юрисконсултско възнаграждение, предвид частичното
прекратяване на делото досежно част от първоначално заявена главница. Като база
за определянето съдът намира за справедливо юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на материалния интерес
и степента на фактическата и правната сложност по делото.
Следва също така на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК да се осъди ответника да заплати държавна такса за
производството в размер на 63. 83 лева и 180 лева за изплатено от бюджета на
съда възнаграждение на вещото лице или общо сумата от 243. 83 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, адрес: *********,
представлявана от директора *********, да
заплати на П.Т.И. с ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адвокат С.К.,
съдебен адрес: *** 595. 95 лв. /хиляда
петстотин деветдесет и пет лева и 95 ст./ - главница, представляваща нетния
размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от 237. 09 часа в периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г., получени след преизчисляване с коефициент
1.143 на положения от него нощен труд от 1 658 часа в дневен, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 01.07.2019 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/ за направените по делото
разноски.
Осъжда П.Т.И. с ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адвокат С.К.,
съдебен адрес: ***, да заплати на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, адрес: *********,
представлявана от директора *********, сумата
от 7 лв. /седем лева/ за направените по делото разноски.
Осъжда
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, адрес: *********,
представлявана от директора *********, да
заплати по сметка на Бургаския районен съд сумата от 243. 83 лв. /двеста четиридесет и три лева и 83 ст./, от
които 63. 83 лв. за държавна такса и 180 лева за разноски за експертиза.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: подпис /не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.