Решение по дело №5194/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 3131
Дата: 21 ноември 2019 г. (в сила от 12 декември 2019 г.)
Съдия: Ивелина Ленкова Мавродиева
Дело: 20192120105194
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3131                                           21.11.2019 година                                       град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд                                                           ІІІ-ти граждански състав

На двадесет и четвърти октомври                            две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в състав

 

                                                                                     Председател: Ивелина Мавродиева

при секретаря Кина Киркова        

като разгледа докладваното от съдията Мавродиева

гражданско дело № 5194 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по исковата молба на П.Т.И. с ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адвокат С.К., съдебен адрес: ***, против Областна дирекция на МВР-Бургас, адрес: *********, представлявана от директора *********, с която се претендира осъждането за заплащане на сумата от 1 716 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен нощен труд от 2 000 часа в периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г., който преизчислен с коефицент от 1. 143 възлиза на 2 286 часа или води до положен извънреден труд от 286 часа, който следва да бъде заплатен по 6 лева на час, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 01.07.2019 г., до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

          Ищецът излага, че е в служебно правоотношение с ответната дирекция, по силата на което изпълнява длъжността *********отдел „КП“ към Областна дирекция на МВР-Бургас, като вследствие на трансформацията на положения от него нощен труд следва да му бъдат заплатени 286 часа извънреден труд на стойност по 6 лева на част. Работното му време било организирано на смени от по 12 часа, които били предварително определени и отчитането им ставало с график всеки месец.

            В съдебно заседание на 24.10.2019 г. ищецът е оттеглил частично претенцията си за сумата над 1 595. 95 лв. до първоначалния заявен размер от 1 716 лв., като делото е прекратено в тази му част.

              Предявеният иск е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 3, предл. 2-ро във връзка с ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР.

            В срок е постъпил отговор на исковата молба ответника, с който оспорва не се оспорва допустимостта на иска, но се сочи за неговата неоснователност, като в случая  били приложими специалните норми на чл. 187 и следващите от ЗМВР. Заявява също така, че положеният от ищеца труд е надлежно начислен и отразен в протоколите за положен извънреден труд и в протоколите за отчитане на работното време между 22,00 часа и 6,00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални празници, както и че същият е заплатен своевременно след неговото отчитане по правилата на действалите към процесния период  Наредба № 8121з-592/25.05.2015 година за реда за организация и разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в Министерството на вътрешните работи и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 година за реда за организацията и  разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в Министерство на вътрешните работи. Заявява също така, че съобразно цитираната по-горе нормативна уредба не се предвижда преизчисляване на нощния труд по коефицент 1. 143 и съответно не била дължима търсената в настоящото производство сума, като дължимото допълнително възнаграждение в размер на 0.25 лева за положения от ищеца нощен труд също му било изплатено. Също търси присъждане на разноски по делото, в това число и на юрисконсултско възнаграждение.

            Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Не се спори между страните, а и от представените данни се установява, че ищецът е служител на МВР, като в периода 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. е заемал длъжността *********отдел „КП“ към Областна дирекция на МВР-Бургас. Не е спорно също така, че в това си качество, ищецът е полагал труд на 12-часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и през нощта.

            Видно от заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-икономическа експертиза, което съдът изцяло кредитира, като обективно и безпристрастно изготвено от лице с нужните специални познания и като неоспорено от страните, че в периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. ищецът е работил на смени от 12-часа, като е положил нощен труд са 1 658 часа. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1.143, нощният труд от 1 658 часа възлиза на 1 895. 09 часа и води до положен извънреден труд от 237. 09 часа. На ищеца е начислен и изплатен нощен труд за 1 658 за процесия период, колкото са и отчетените часове по протоколи, за което са му изплатени 415. 50 лева /0.25 лева на час/. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 237. 09 часа, като стойността му е 1 595. 95 лева.

            Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

          Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива. Чл. 178, ал. 1, т. 3 от закона предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според чл. 179, ал. 1, предл. 2-ро и за нощен труд. Условията и редът за заплащане на последното се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът – с негова заповед, съгласно ал. 2 от същата норма.

            Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8, 12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно полагане на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6.  

            Чл. 187, ал. 9 от ЗМВР предвижда, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

            През процесния период 01.12.2017 г. до 30.06.2019 г. са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., издадени от министъра на вътрешните работи, съобразно горната разпоредба. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите са идентични –  при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В първата от тях изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143 – чл. 31, ал. 2. Подзаконовият нормативен акт е отменен с приемането на втората цитирана Наредба в сила от 01.04.2015г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС, влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната до издаването и обнародването на третата Наредба – на 02.08.2016 г., отново приложима е била първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен.

            В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това, тъй като такава би била противоконституционна и би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители – по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения. При това следва да бъде възприета като празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на такава в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл. 9, ал. 2 от нея при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В чл. 140, ал. 1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно – приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за втория /чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.

            По принцип трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Следователно това са две различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство, което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и заповед № 8121з-791/28.10.2014г. В случая, както беше посочено по-горе, на ищеца е изплатена само добавката от 0.25 лева за всеки отработен нощен час за исковия период – общо 430 лева.

            По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се явява доказана по своето основание, като за времето от 01.03.2016 г. до 01.08.2016 г. е приложима нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407, а за останалата част, субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

            В тази връзка се установи от заключението на вещото лице, че нощният труд от 1 658 часа, преизчислен с коефициент 1.143, е 1 895. 09 часа. Разликата от 237. 09 часа не е отчетена в протоколите за положен труд, съответно, не е начислена и не е платена. Установява се и че дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, е в размер от 1 595. 95 лева, като няма данни така претендирана сума да е заплатена на ищеца.

            При това искът като основателен следва да се уважи, ведно с акцесорната претенция за законна лихва от датата на подаване на исковата молба.

            При този изход на спора и с оглед претенциите на страните за присъждане на направените по делото разноски, следва да се осъди ответника на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищеца сумата от 350 лв., за изплатеното адвокатско възнаграждение.

            Ответникът също има право на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК да получи част от направените по делото разноски в размер на 7 лв. за юрисконсултско възнаграждение, предвид частичното прекратяване на делото досежно част от първоначално заявена главница. Като база за определянето съдът намира за справедливо юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на материалния интерес и степента на фактическата и правната сложност по делото.

            Следва също така на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да се осъди ответника да заплати държавна такса за производството в размер на 63. 83 лева и 180 лева за изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице или общо сумата от 243. 83 лв.

            Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

            Осъжда Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, адрес: *********, представлявана от директора *********, да заплати на П.Т.И. с ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адвокат С.К., съдебен адрес: *** 595. 95 лв. /хиляда петстотин деветдесет и пет лева и 95 ст./ - главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от 237. 09 часа в периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г.,  получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него нощен труд от 1 658 часа в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 01.07.2019 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/ за направените по делото разноски.

            Осъжда П.Т.И. с ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адвокат С.К., съдебен адрес: ***, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, адрес: *********, представлявана от директора *********, сумата от 7 лв. /седем лева/ за направените по делото разноски.

            Осъжда Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, адрес: *********, представлявана от директора *********, да заплати по сметка на Бургаския районен съд сумата от 243. 83 лв. /двеста четиридесет и три лева и 83 ст./, от които 63. 83 лв. за държавна такса и 180 лева за разноски за експертиза.

            Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис /не се чете/

Вярно с оригинала!

К.К.