Определение по дело №19074/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10090
Дата: 19 април 2022 г.
Съдия: Петър Иванов Минчев
Дело: 20221110119074
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10090
гр. София, 19.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110119074 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искане на основание чл. 389 ГПК, подадено от ДР. Г. Т. за
обезпечение на предявения от него срещу „Кота Нула Строй“ ООД осъдителен иск с правно
основание чл. 3 ГПК, вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 18 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди – върнат в двоен размер задатък по
предварителен договор за покупко-продажба от 12.07.2021г., вследствие на злоупотреба на
„Кота Нула Строй“ ООД с процесуалното му право на иск по гр.д. № 7408/2021г. по описа
на СГС, I-19 състав, изразяваща се в предявяване на очевидно неоснователен иск. Исканата
обезпечителна мярка е запор върху вземанията на „Кота Нула Строй“ ООД по банкови
сметки в „Първа Инвестиционна Банка“ АД до размера на исковата претенция.
Ищецът твърди, че на 19.06.2020г., по силата на Нотариален акт № 90, том I, рег. №
2390, дело № 79 от 2020г. придобил от ответника „Кота Нула Строй“ ООД собствеността
върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1972.2941.1.9, с адрес: гр.
София, кв. Драгалевци, ул. „Кимчовец“ № 12-12А, ет. минус 1, гараж 3/4, представляващо
гараж 3/4 със застроена площ от 48,75 кв.м. ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, както и самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.1972.2941.1.7, с адрес гр. София, кв. Драгалевци, ул.
„Кимчовец“ № 12-12А, ет. 4, ателие А7, представляваш ателие № А7 със застроена площ от
14,00 кв.м., заедно със 0,17% ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части
от правото на строеж върху мястото. Ищецът твърди, че е придобил тези имоти с намерение
да ги препродаде с цел печалба, за което на 12.07.2021г. сключил предварителен договор за
покупко-продажба на имотите с купувача Цветелин Георгиев Николов. Съгласно чл. 1.2 от
договора, в деня на подписването на предварителния договор, на ищеца бил даден задатък в
размер на 9000 лева и страните се уговорили да сключат окончателен договор до
12.08.2021г., за което ищецът следвало да се снабди с удостоверение за вещни тежести на
имотите. В началото на м.08.2021г. купувачът се обадил на ищеца, за да го уведоми, че
върху имотите имало „тежести“, вследствие на което се установило, че на 05.08.2021г. била
вписана искова молба по гр.д. № 7408/2021г. на СГС, I-19 състав, заведено от „Кота Нула
Строй“ ООД срещу ищеца по настоящото дело. Ответното дружество било предявило иск за
унищожаване на договора за покупко-продажба от 19.06.2020г. като сключен поради крайна
нужда и при явно неизгодни условия. Поради вписаната искова молба ищецът бил в
неизпълнение на условията по предварителния договор съгласно чл. 2.1 от него. На
1
01.09.2021г. купувачът Цветелин Георгиев Николов връчил на ищеца предизвестие за
разваляне на предварителния договор и поискал връщане на платения задатък в двоен
размер съгласно чл. 3.1.2 от предварителния договор. С оглед висящността на
производството по заведеното дело, на 06.04.2022г. ищецът върнал на купувача по
предварителния договор дадения от него задатък в двоен размер. Ищецът счита, че
ответникът „Кота Нула Строй“ ООД е злоупотребил с процесуалното си право на иск срещу
него по посоченото дело, като бил предявил очевидно неоснователен иск. Това било така,
защото „Кота Нула Строй“ ООД било търговско дружество и не можело да иска
унищожаване на договора поради крайна нужда. Вредата за ищеца се изразявала в платения
от него в двоен размер задатък по предварителния договор, което плащане било в причинно-
следствена връзка със завеждането на делото и вписването на исковата молба по него. Моли
съдът да уважи предявения иск. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид наведените с исковата молба твърдения и представените
доказателства, намери следното.
За да допусне исканото обезпечение, съдът следва да установи, че ищецът има право
на обезпечение на иска. Такова право той има при кумулативната даденост на следните
предпоставки, а именно, когато предявеният иск е допустим и вероятно основателен и
когато е налице интерес от обезпечението, респ. претендираната обезпечителна мярка е
допустима и подходяща.
При извършената проверка съдът установи, че исковата молба е редовна а
предявеният с нея иск е процесуално допустим.
На следващо място доколкото се касае за парично вземане, обезпечителната нужда се
предполага, а исканата обезпечителна мярка – запор на вземания по банкови сметки до
размера на вземането съответства на характера на бъдещата претенция и е съразмерно на
обема на твърдените от молителя права.
Относно вероятната основателност на предявения иск, съдът намира, че същата не
може да се изведе единствено от представените с исковата молба писмени доказателства.
Това е така, защото при висящо производство по предявения иск, съдът по настоящото дело
не може да извършва самостоятелна преценка за неговата основателност, освен това
злоупотребата с процесуално право не представлява пряка последица от неоснователността
на предявената претенция, а предполага упражняване правото на иск в несъответствие със
законоустановеното изискване за добросъвестност, който въпрос предстои да се изследва в
хода на настоящото производство. Съгласно съдебната практика, обаче, преценката за
вероятната основателност на иска се извършва въз основа на въведените от ищеца
твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства, а когато ищецът не разполага с
убедителни писмени доказателства, при представяне на гаранция в определен от съда срок
при условията на чл. 180 и 181 ЗЗД. Тоест законът задължава съда да допусне обезпечение
винаги, когато искът е допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната му
основателност може да бъде базирана върху изразената от ищеца готовност да внесе
гаранция за евентуалните вреди, които ответникът ще претърпи ако обезпечението е
неоснователно /в този смисъл Тълкувателно решение № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Ето
защо съдът намира, че исканото обезпечение чрез запор върху дружествен дял следва да
бъде допуснато по реда на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК при представяне на гаранция в пари.
Водим от предмета и цената на предявения иск съдът приема, че парична гаранция в
размер на 1800 лева би била достатъчна за да обезщети евентуалните преки и
непосредствени вреди, които ответникът би могъл да претърпи от обезпечението в случай на
неоснователност на иска.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА обезпечение на предявения от ДР. Г. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
С, ж.к. „Н“, бл. , вх. , ет. , ап. , срещу „Кота Нула Строй“ ООД, с ЕИК: , със седалище и
адрес на управление: гр. С, ул. „Г П“ №, п, ап. осъдителен иск с правно основание чл. 3
ГПК, вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 18 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди – върнат в двоен размер задатък по предварителен договор
за покупко-продажба от 12.07.2021г., вследствие на злоупотреба на „Кота Нула Строй“ ООД
с процесуалното му право на иск по гр.д. № 7408/2021г. по описа на СГС, I-19 състав,
изразяваща се в предявяване на очевидно неоснователен иск, чрез налагане на
обезпечителна мярка ЗАПОР на вземанията по банкови сметки на „Кота Нула Строй“ ООД
в „Първа Инвестиционна Банка“ АД до размера от 18 000 лева, ПРИ УСЛОВИЕ, че бъде
внесена по депозитната банкова сметка на Софийски районен съд парична гаранция в
размер на 1800 лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед на ищеца съобразно гореизложеното след
представяне на доказателство за внесена по сметка на Софийски районен съд гаранция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок, който за ищеца тече от връчването на настоящото определение, а
за ответника страна – от датата на съобщаването по реда на чл. 396, ал. 1 от ГПК.
Препис от определението да не се връчва на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3