ПРОТОКОЛ
№ 82
гр. Бургас, 18.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Мая П. Величкова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора М. Ан. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Мая П. Величкова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20222000600071 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Жалбоподателят подсъдим Д. Я., се явява лично и с
упълномощения защитник адв. В.В. и резервния защитник адв. П.Г..
За Апелативна прокуратура – Бургас се явява прокурор Д..
В съдебната зала присъства и Е.Д., заклет преводач от руски на
български език и обратно.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ПОДСЪДИМ Д. Я.: Владея руски език,
молдовски гражданин съм.
Съдът като съобрази обстоятелството, че жалбоподателят
подсъдим Д. Я. не владее български език, като владее руски език, на
основание чл. 395е от НПК намира, че на същия следва да бъде назначен
преводач от български на руски език и обратно, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА Е. А. Д. за преводач от български език на руски
1
език и обратно.
Снема самоличност на преводача, както следва:
Е. А. Д. – *******
Предупредена за отговорността по чл. 290, ал. 2 от НК. Обеща да
извърши обективен и достоверен превод.
По даване ход на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Няма пречки да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Д. Я.: Да се даде ход на делото.
Съдът предвид личното явяване на призованите лица, намира, че
няма пречка за разглеждане на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам подадения протест.
АДВ. В.: Поддържам въззивната жалба. Считам протеста за
неоснователен.
АДВ. Г.: Поддържам подадената жалба. Смятам протеста за
неоснователен.
ДАВА ХОД на съдебно следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства.
АДВ. В.: Също няма да сочим нови доказателства. Нямам
доказателствени искания.
АДВ. Г.: Няма да сочим нови доказателства. Нямам
доказателствени искания.
2
ПОДСЪДИМИЯТ Д. Я.: Няма да соча нови доказателства.
Съдът като съобрази становищата на страните и като не намери
служебна необходимост от събиране на нови доказателства за изясняване на
фактическата обстановка
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА събраните по делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането им и съдебното следствие.
ДАВА ХОД на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам протеста на Окръжната прокурора -
Бургас. Считам го за аргументиран и съответен на доказателствата по делото.
Жалбите намирам за неоснователни и считам, че следва да бъдат отхвърлени.
С оглед вида и характера на извършеното престъпление, начина на
изпълнение на престъпното деяние, личността на извършителя и конкретните
последици, както съставомерни, така и несъставомерни от деянието, считам,
че налагат определяне на наказанието при превес на отегчаващите
обстоятелства, а не при превес на смекчаващите, както е приел решаващият
съд.
Аргументи в подкрепа тезата на прокурора изложени в протеста
за несправедливост на определените 7 години и 6 месеца „лишаване от
свобода“, редуцирани на 5 години при първоначален „общ“ режим, са
следните:
На първо място, това е високата абсолютна степен на обществена
опасност на деянието „грабеж“, което принципно се характеризира със
завишена такава степен, в сравнение с другите престъпления против
собствеността.
На второ място, високата конкретна степен на обществена
опасност на това деяние, предвид мястото му на извършване, а именно в
търговски обект, който се отличава като публичност на мястото, през светлата
част на денонощието, което сочи на хладнокръвност при изпълнение на
намисленото, самото изпълнение на деянието, въпреки появата на клиенти в
обекта, което не е попречило, нито е отказало извършителя от изпълнение на
намисленото, целенасочено, предварително обмислено и в спокойна
обстановка, и планирано действие, което се определя от използваните от
извършителите средства за това - кабелни връзки тип „миша опашка“,
ръкавици, шапки и очила за предотвратяване на лицевата идентификация,
3
хладнокръвно упражняване на принуда по отношение на касиерката на
заложната къща, като първоначално й е била запушена устата, а после са
вързани и крайниците й. Причинени са й и телесни увреждания, макар и
несъставомерно, включително и психически увреждания, които се изразяват в
уплаха и стрес, продължили във времето и извън периода на престъпната
деятелност. Причиняване на психически увреждания и на клиентите на
търговския обект, също изразяващи се в стрес и уплаха от факта, че тя е
станала очевидец на извършеното престъпление, а и представлявала
потенциална жертва на деянието. Предметът на престъплението и неговата
стойност от 46 835 лева, в частта извън квалифициращия елемент „големи
размери“, на самостоятелно основание следва да се разгледа като отегчаващо
обстоятелство, тъй като към деянието този признак се определя с равенството
от 70 минимални работни заплати, а разликата на тази минимална стойност с
реалния предмет на престъплението е в размер от 7 635 лева и следователно
води до извода за значително превишаване на големите размери като
квалифициращ признак.
На трето място, степента на обществена опасност на личността на
подсъдимия неправилно е определена като ниска. При определянето й не
следва да се изхожда единствено от формалния критерий, който касае
неговото съдебно минало и липсата на извършени други престъпления, по
отношение на които да има регистрирани влезли в сила присъди. В този
случай следва да е показателен фактът, че първото престъпление на
подсъдимия е такова с висока степен на обществена опасност и е от вид,
който съчетава както посегателство срещу собствеността, така и против
личността. Изборът именно на този вид престъпление да бъде първо и
хладнокръвния начин на планиране и изпълнение, би трябвала да говорят на
съда за проявени от подсъдимия черти на характера, които го определят като
суров и решен на всичко в изпълнение на намисленото престъпно деяние.
Считам, че в случая изразеното съжаление за извършеното и признаването на
фактите по обвинителния акт, следва да се оценяват като декларативни и
ползващи само процесуалните възможности за облекчаване положението на
подсъдимия, а не като негова положителна атестация.
Всъщност, смятам, че самите мотиви заложени по наказанието от
Окръжния съд, съдържат в достатъчна степен основания за краен извод,
различен от направения в тях. На практика съдът е обосновал превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства, но при определяне размера на
наказанието е дал приоритет, по моему необоснован, на необремененото
съдебно минало и младата възраст на подсъдимия.
Всичко това, както и изложеното в протеста на прокурора, ми
дават основание да претендирам от Вас изменение на първоинстанционната
присъда в частта на определяне на наказанието, като считам, че следва да
признаете определеното наказание от 7 години и 6 месеца, респективно
редуцирано на 5 години, за несправедливо и увеличите неговия размер при
условията на превес на отегчаващите обстоятелства, който да бъде в размер
4
от 13 години, а след прилагане на редукцията по чл. 58а от НК, да се сведе
този размер до 8 години и 6 месеца, като бъде променен и първоначалния
режим от „общ“ на „строг“.
АДВ. В.: Уважаеми господин председател, уважаеми апелативни
съдии и понастоящем поддържам въззивната жалба, която съм депозирала
пред Вас с оглед ревизиране на първоинстанционния съдебен акт като
неправилен, незаконосъобразен и постановен при нарушение на материалния
закон във връзка с определяне на наказанието.
В самата жалба, видно от същата става ясно, че с оглед реда по
който протече наказателното производство пред БОС на основание 171, т. 2,
подзащитният ми направи признание на всички факти и обстоятелства, които
се съдържат в обстоятелствената част на обвинителния акт, съответно за
което му беше определено наказание и наложено такова, само че прилагайки
чл. 54 НК. Аз считам, че са налице основания да се приеме, че определеното
наказание следва да бъде при условията на чл. 55 от НК, като съображенията
ми в тази посока, са следните:
Правилно и законосъобразно състав на БОС е приел, че се касае за
деяние, което не е с толкова висока степен на обществена опасност, което да
го различава от обичайната такава, като е изложил аргументи във връзка с
този свой правен извод. Видно от събраните доказателства по делото и в
противовес със заявеното от държавното обвинение за наличие на такива
факти и обстоятелства, които следва да бъдат отчетени като такива за
определяне на наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства,
считам, че следва да бъде обсъдено не само чистото съдебно минало на
подзащитния ми, а и липсата на каквито и да било криминални регистрации,
неговата млада възраст, изразеното съжаление, което обзалагам се и в
настоящия случай ще стане ясно пред Вас, че не е с декларативен характер,
тъй като при множество посещения в Затвора, от момента, в който той е бил
задържан, до настоящия момент, в разговорите, които съм водила с него, той
искрено съжалява, че се е подвел и е извършил това деяние, което и към
настоящия моменти, а и за в бъдеще ще остане изолирано като такова.
В този смисъл считам, че така определеното наказание в размер на
7 години и половина, се явява необосновано високо и считам, че ще бъде
осъществена както индивидуалната, така и генералната превенция ако му бъде
определено едно по-ниско наказание в рамките на 6 години и след редукцията
подзащитният ми да изтърпи ефективно наказанието „лишаване от свобода“ в
срок от 4 години - след редукцията, разбира се.
Защо считам подадения въззивен протест за неоснователен, който
се поддържаше и понастоящем от държавното обвинение.
В мотивите към първоинстанционния съдебен акт, в частта по
отношение на определяне на наказанието, съдът правилно и обосновано е
5
аргументирал размера на наказанието, като отново заявявам, че за нас той се
явява прекалено завишен, но е обърнал внимание защо не приема доводите на
обвинението пред първата инстанция, а именно, че деянието се явява с много
по-висока обществена опасност в сравнение с обичайните такива. Видно от
доказателствата по делото, това не кореспондира с това твърдение на
обвинението, като в тази насока съдът е изложил доводи във връзка с това.
На следващо място, по отношение на твърдението за висока
степен на обществена опасност по отношение на личността на подзащитния
ми, както и заявих малко по-горе, няма нито едно доказателство във връзка с
това твърдени и считам, че не следва да се обосновава единствено и само с
факта, че той е участвал в извършването на това деяние в светлата част на
деня, на публично място. Както заявих малко по-горе, самите фактически
действия, които е извършил подзащитният ми, които са ограничени в
сравнение с извършените такива от страна на другото лице, в съучастие с
което се твърди, че е вършил престъплението, са много по-малко и те се
ограничават единствено и само до подаването на въпросните миши опашки на
другото лице и единствено и само е държал устата на пострадалата
свидетелка Ш.. Аз считам, че това е от съществено значение за определяне
участието на подзащитния ми в извършването на това деяние, което би
следвало да рефлектира и върху определянето на размера и вида на
наказанието, което считам, че не беше сторено от първоинстанционния
окръжен съд.
На следващо място, извън обсега на внимание пред състава на
БОС е останало предварителното задържане на подзащитния ми по искане на
Окръжна прокуратура – Бургас по силата на съдебна поръчка, където
подзащитният ми е задържан една година преди да бъде доведен на
територията на Република България. Тоест, аз считам, че освен
предварителното задържане, което е въз основа на българския НК, следва от
така определеното и наложено наказание да бъде приспадното и времето,
през което подзащитният ми е пребивавал като задържано лице по искане на
Окръжна прокуратура гр. Бургас, тоест от българска страна при изпълнение
на тази молба за правна помощ.
Аз ще Ви помоля, имайки предвид всички съображения, които
изложих пред Вас, с Вашия съдебен акт да измените присъда като определите
по-ниско наказание на подзащитния ми в размера, който изложих пред Вас.
Считам, че ще бъде осъществена, още веднъж заявявам, както генералната,
така и индивидуалната превенция на наказанието.
АДВ. Г.: Няма да се отклонявам много от това, което каза
колежката, изцяло подкрепям доводите й и смятам, че това би следвало
наистина да се вземе предвид от съда.
Бих допълнил само няколко момента относно казаното от
държавното обвинение във връзка с така посочените обстоятелства при
6
извършване на деянието, които съдът може би не е отчел или по някакъв
начин не е преценил, че са в ущърб, а именно това, което каза прокуратурата,
това наличие на предварителност, хладнокръвност и т.н., при извършване на
деянието. Конкретно поглеждайки самото извършване на деянието, ние ще
видим какво - извършване на едно случайно деяние, за мен. Пак продължавам
да твърдя същото, случайно относно обекта, т.е. където е извършено, тъй като
в папките на делото няма доказателства лицата предварително да са огледали
мястото на извършване, да са избрали точния обект. Всичко това от така
събраните доказателства води до една случайност относно извършването
точно към този момент на този обект, а именно:
Тяхното пребиваване в Република България е започнало още от
12.07.2019 г. Т.е. в последния ден незнайно защо те са решили, че може би
могат да се облагодетелстват преди да си тръгнат. От записите на камерите се
вижда, че преди това този автомобил и тези лица не са били в този район. Ако
погледнем по-внимателно, ще видим, че те са били на друго място, но никога
не са били в този район, което води до извода, че изборът на този обект е бил
съвсем спонтанен, можело е да бъде и всеки друг обект, а относно това, че
било целенасочено предварително, то се вижда, че даже не са заключили
външната врата за да не допускат случайното влизане не трети лица, както е и
станало. Т.е. тук липсва какъвто и да е момент на някакво обмислено
предварително такова действие, което да доведе до този извод. За това
смятам, че трябва да се промени и присъдата, защото това действие, този акт
е бил единствено и само едно моментно, така да го кажем, увлечение от
страна на подсъдимия, имайки предвид, че той е и човек, освен тези неща,
които спомена колежката, е и студент, който е учил и има желание за това,
така че тази присъда, която първоинстанционния съд е постановил, би
следвало да бъде променена към по-ниска и напълно подкрепям казаното от
колежката, като смятам, че даже би следвало да се промени, да бъде на
минимума от 5 години и 6 месеца. В тази насока имаме и Решение на ВКС №
159/18.11.2019 г. по н.д. № 379/2019 г., където видно от решението, ВКС
потвърждава решение на Софийски апелативен съд за идентично такова
престъпление, като се има предвид, че извършителят за разлика от нашия
случай, е с множество осъдителни присъди и при условията на опасен
рецидив, пак в такава заложна къща, така че апелирам към съда за взимането
на решение в тази насока – намаляване на присъдата.
Съдът предоставя право на ЛИЧНА ЗАЩИТА НА
ПОДСЪДИМИЯ Д. Я.: Аз съм съгласен с думите на моите адвокати и
наистина искрено съжалявам за извършеното. Това не са празни думи и всеки
ден мисля и анализирам това, което съм извършил. Аз не само следвах, бях
вече четвърти курс, занимавах се със спорт и фактически си развалих моята
спортна кариера. Аз обичам спорта. Не са взели предвид срока, в който аз бях
в затвора в Руската федерация, а този срок е 11 месеца и 27 дни. Този случай
беше случаен, защото преди това не съм имал никога подобни деяния и имам
7
наистина чисто съдебно минало. Нямам такива извършени престъпления.
Не искам да ми бъде предоставен писмен превод на решението на
Апелативния съд.
Единствената ми молба към Вас е, ако може по-бързо да се
разгледа моя случай и да бъде взето по-бързо решение и наистина да бъде
намален срокът за пребиваването в затвора, защото все още съм млад човек и
имам бъдеще, и бих искал да променя живота си към по-добро. Това е, което
мога да кажа.
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ Д. Я.: Моля
срокът да ми бъде намален и по-бързо да се вземе решението на съда.
Основните неща аз вече ги казах.
За извършения от преводача Е.Д. превод от български на руски език
и обратно в съдебно заседание, съдът намира, че следва да се изплати
възнаграждение в размер на 30 лв., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на преводача Е.Д. възнаграждение в размер на
30 лв., за извършения сложен и специфичен превод на основание чл. 26, ал. 1
от Наредбата за съдебните преводачи, от бюджетните средства на съда.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 11.35 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8